Sled kolokwiuma...

Heh, kato nowobranec w klubniq viwot, reshih da che pyrwata tema koqto bi trqbwalo da otkrehna e za mneniq i wpechatleniq ot kolkokwiuma w Stara Zagora.
Az wse oshte sym w euforichno nastroenie, zatowa shte byda lakonichna i shte se spra dotuk .

ще се изкажа след като ми отминат болките в черния дроб.

Ad astra per aspera

Heheheheh - az shte se opitam sledwashtiq pyt da se wkliucha w unishtovawaneto na alkohola

помисли за черния си дроб, я как някои имат болки там.

Мали... що нещо мога да изпиша и как ме е срам да го направя.......

You never shine if you don't glow!

че ще ходиш там, щях да дойда и аз

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

Ах! Ето един доброволец да разкаже - тъкмо си мислех да приплача на генералната публика за отзиви.

Хайде - разкажи нещо на дистанционно ощетените в наше лице! Кого срещна, за какво си говорихте (когато не се оплаквахте от болки в черния дроб). ;-)

Hellen

..уточнение: дупки в ПАМЕТТА!

Ден ПЪРВИ:
16:30 с кола от Сф, потегляме аз, Иван Крумов и Пивото. Вали. Много мокро! Двама стопаджии (не галактически) от Пловдив някъде до СтЗ. По пътя - Мейдън и после Куин. Стигаме в Загорето не помня кога. Въртим няколко оборота, докато улучим дупката.. ъъ.. клуба. Радушно посрещане и пр. глупости. Водка. Джин. Народа се изнася към хижата, аз оставам с Полър да чакаме Копо, който си доработва в Сф до 6 и тръгва по-късно. После не помня.
Всъщност изниква ми смътен спомен за Жюлиан, който е вече ултра безсмъртен към момента на присигането ни в хижата и гони де що види женско(вкл. кучета) и Искрен. Черно Фередже и руски песнички.

Ден ВТОРИ:
Събуждане. Студ.
10:30 пиратка пред вратата. 12:00 Черно Фередже се пее по коридорите. Две пиратки с много добро въздействие.
12:30 Кебапчета и много карти и бира и аз правих салата и много я харесаха хората, но почти не я забелязаха, щото играеха карти и пиха бира. Пристигнаха още Загорчета и ходиха да се разхождат, но аз правех салата и гадовете не ме извикаха . Жюлиан за н-ти път уважи мивката, а Вожда каза, че ще ни бият на филми (и още си го мечтаят!). Стана ясно, че Пиво никога не знае какво ще му влезе изотдолу...
Някъде към 18:00. Ходихме да посрещаме още жени. След всичкото пиене и мръсни приказки, дойдоха Джил и тай'ига и всичко опорочиха!
Закархме ги на местопиенето и после играхме на филми. Кебапчета с лютеница. Не помня кой би, ма трябва ние да сме били. Джил знае защо не помня . После още много работи ми се губят, ма май не само на мен.... Still not king!

Ден ТРЕТИ:
Събуждане.Студ.
12:30 Изритване, щото много сме бързали да си ходим. Да ги.... както и да е После сладки лафчета на припек и разни такива. Снимчици и пр. Няколко часа по-късно - СтЗагора+бирабирабира. Тай'ига ми става все по-симпатична. Не си водих записки, за съжаление! После някакво прибиране и много болтове. С Джил ни се наложи да сформираме екип пътна помощ. Развинтвахме и завинтвахме, докато тръгна колата. Само дишане уста в уста не ни се наложи да правим! (УВИ!) Под вещото ръководство на Иван, разбира се, докато другите "мъже" дремеха на топло в колата!
20:30 обратно в Сф. Мааму, кой простак смени времето? Един час по-малко сме пили! Какво ужасяващо разкритие! Still not king, но за сметка на тва си затрих телефона! Но това е друга история....

P.S. Ако някой претендира, че помни повече, да разкаже, че и на мен ми е интересно

Единствената революция, която признавам, е сексуалната!

Ей това е като да участваш във филма "Развинтени гайки" на живо. Жените развиват, отвиват и се мърлят отвън, а някои мъже си седят в колата, правят умни забележки и коментаи и унищожават сичкото храна !!

Ad astra per aspera

Pishi chado. kakto widq - ne sme puritani :}

Starozagorci bqha obeshtali che shtye drasnat po neshto tuk

Ej twa mu se wika emancipaciq - nali Pivo

Аз вече не съм толкова еуфорична - наспана и спокойна съм .

След многобройни перипетии се озовах е Загората - очаквах никой да не ме чака, защото горе в хижата никой нямаше обхват на мобилния си. За мое голямо облекчение Копо и Лейди ме чакаха. След това посрещнахме и Джил /много сладко девойче /.
Пътя до хижата ми се губи - не заради друго - просто вече беше доста тъмно.
Ако ви кажа, че не съм се притеснявал от първата си среща с хората от клуба - ще излъжа. Колкото и нахакана да изглеждам - в мен още живее малкото дебело и срамежливо момичченце /тва тук бше лирично отклонение/
Та качваме се ний на хижата - там разстлани едни софри, едно чудо - чак да ти се уплаши окото . Аз естествено се изрязах - нали трябва да съм все на опаки /е не бях сама слава Богу - и Джил ме подкрепи/ - та ний 2ките бяхме на пост . Това не ни попречи да се справим блестящо с унищожаването на голяма част от зелената салата .
Та още в началото на вечерта се почна една игра на филми - чак до 7ч на другата сутрин. Резултата е спорен - доста спорен според мен. Мога да кажа само, че сборния ни отбор ако не друго стана доста сплотен и задружен /по обяд в неделя Пиво и Ендер дойдоха да ни събудят с Джил/.
Хубаво е човек е да се събуди в гората - въздуха е свеж и някак си по-различен от варненския . Пред хижата се заформи една седянка докато всички си сберат багажа и се попритоплят на пестеливото пролетно слънце. Побъбрих си приятно с всички - страшно мили хора сте. Не бях попадала на толкова наситена с интересни хора тайфица .

Благодаря ви за прекрасния уикенд

трогната съм от милото ти относение към старозагорци.
отбелязвам, че за разлика от лейди си по-обективна когато съобщаваш резултата от играта. наистина най-важно е да се сработи отбора, другото идва с течение на времето.
какво да кажа за купона - хубаво беше и гостите бяха готини хора, значи до скоро, до следващия купон, до тогава - срещи в нет.

Завиждам на всички които са присъства ли......

Az pyk si mislq che sym bila pesteliwa po otnoshenie na superlatiwite kym nashite domakini . Kolkoto do rezultata ot filmowata igra ... ima dosta da se pospori koj e po-dobriq . No se nadqwam da go obsydim sledwashtiq pyt - na warnenska teritoriq. Ochakwajte postinga sledwast kolkokwium

..., направо си умирам. Но "какво да се прави" от Чернишевски - не можах да повторя миналогодишното посещение. Е, нищо, ще наваксаме на Таласъмията. И по-здрави поздрави на всички старозагорци. (А за сладичкото девойче мога да потвърдя - по-сладка не сте и вкусвали.) А разбрах за големите изцепки на някои домакини и гости. Абе направо равен резултат - каквито домакините, такива и гостите. Айде до нови срещи.

Бързата работа - срам за ТауМайстора.

Резултата от филмовата игра може да се обсъжда доста по-дълго от самата игра (която продължи ..... /дупка в паметта/). Но по-просто е да се направи реванш. И нека победи по-добрият (т.е. .... хмм, това ще го преглътна в името на добросъседските отношения).
А за следващият колоквиум - ще чакаме постинга.
И ще обмисляме следващото мероприятие на СЗ територия.


"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot

Изцепките са екзотичните подправки в гювеча на клубния живот.
Така, де .... на научните форуми.

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot

...и какви точно подправки? Надявам се не много люти. А колкото за гювеча - по-добре е гювече според мен. Гювеча е много течен. Е, научни или не, форумите са си форуми - се хубави работи. Пък и не е чак толкова далече юни месец (ако преди това няма нещо друго, де).

Бързата работа - срам за ТауМайстора.