Здравейте

Аз май съм нова, т.е. не май ами направо съм нова в този клуб. Привет на всички.

Голям привет! Добре дошла!)))

По-добре такаотколкото така

остава да кажеш че във всички клубове си нова...


колко W си ?

предполагам, че ме питаш за години или може би нещо друго, което не разбрах. На 32 години съм.
и едно уточнение - казах, че съм нова в вашия клуб )))

аа, ми не е мой клуба... хич даже.

пък ти не си казвай всичко така директно...

W-Watt... колко ват-ов speaker (високоговорител? тонколонка?)...

само говоря в нет, затова
дървен философ :)))
обичам да споря и да говоря :)))

ха! като мен значи...

поздрави от другия дървен философ !

и е хубаво да се намира кой да ни подпали!


/някой ден и за W ще си признаеш...

А-а-а дървен философ
ами здрасти, тогава :)))

Но философията не е дървена материя като естество,
а ние дървенясваме по живота като философи, защото сме зрящи за философия :)))

Т.е. исках да ти кажа, че ако наистина си "дървен философ" не бива да искаш някой да ти подава тема,
а сам ще я видиш като зрящ и ще се разпалиш на философстване. Май много сложно го казах ? :)))

А онова за W наистина ще си призная, но когато разбера контекста на въпроса.
Разсъждавам още ...

Privet ot oshte edna nova.
Mnogo interesno si komunikirate..
Chak se zamislih dali sam na vasheto nivo,no poneje i az obicham lokumite maj shte se spravja s folosofstvaneto
DO SKORO

Заповядай !!!

гледай какво стана - къде го чукаш къде се пука

значи направо да вземем да си направим дървен клуб, където хем можем да говорим /разбирай философстваме/ , хем от много приказки нищо съществено да не си казваме.

и опирам веднага до темите: "много приказки на пазара" или "в спора се ражда истината" - ако въобще съществува такава.

Priveti i na tebe. Dobre doshla!

"If thou be'est born to strange sights,
Things invisible to see..."

Добре дошла звучи точно на място. Да. В една тема така пишеше една дама: когато дойда в клуба ... то сякаш е нещо в което влизаш и излизаш наяве ... иначе, благодаря за привет-а !

направо телепортация... надалеч от тясните холчета в които иначе телесата (ни?) обитават на тъмно и скришно край семейното огнище... ама и там си е интересно... разнообразие...

да, може и така да се каже.
Гадното сиво ежедневие, менталното семейно общуване, царящия духовен упадък смачкват всички ни.

Възможно е "да се скриеш в клуба", да загърбиш проблемите си за час-два и да обърнеш внимание на собственото АЗ, зареяно иначе в забързания ти свят.
Но важен е и баланса между "гадния свят" и "клуб-а", не мислиш ли ? Не може тука да се избиват комплекси, нито пък да се издигат въздушни кули ...

не може да се ! но пък, точно това се прави! значи всичко може... и докато може всичко, не остава време за нещата които ще се правят когато се стигне вЕрно до спокойствие!?!

има сблъсък на желания и възможности, а това води да палване на огъня :) да има движение някакво...

е, разбира се, към спокойствие през агресия... не е лесно :) ама и невъзможни неща стават...

на всеки на който съм казвала, че виртуалния свят е реалния - всеки е съгласен, обачееееееее
това май на приказки е така
защото много пъти се натъквам на "избиване на комплекси" - това разбира се става ако поконтактуваш с някого онлайн и после разбираш, че онова "начало на разговорите" е било имитация на характера му.
същото е и за "въздушните кули" - тука е лесно да бъдеш човек - да изслушаш, да помогнеш с думи, да утешиш ... А къде са тогава тези никове когато са ти нужни като реални хора ???
И ето го странното - всички уж са съгласни с думите ми, а всъщност не е така ...

ами и мен така са ме убеждавали, че няма 'реал', няма 'виртуал', всичко е едно... пък при пристигането ми в чат-а, и аз си бях убеден, че това са две различни неща...

съгласил съм се, от рода на - ми да, щом казвате... значи све тая... пък иначе... съм си убеден че не е същото...

откъде почнахме? - че човек си открадва я 10мин, я час-два, или даже повече като се пристрасти съвсем, но те се откраднати от ежедневието, където си зает/а и включен/а в съвсем други взаимоотношения, и те разбира се, имат приоритет... даже не става и дума, нали?

така че... къде са тези никове?
не знам дали питаш за едното - къде е този ник, когато след много разговори, ти потрябва и го няма - зает си е значи с нещо друго, и вярва че не търсиш него, ами 'все някой' в чат-а , щото хората и без това са си еднакви /или могат да станат лесно/
а другото е вече по тъжното - чудиш се, при толкова 'ник'ове и многообразие 'тук', защо навън на улицата не срещаш нищо различно от сиви разминаващи се хора...

пролет е, ама не е дошла! ще дойде като си я направим, и свалим освен палтата и сивите си дрехи...

и аз така, като се намъкнах в началота на чата /миналато година/ бях с такова убеждение, че човек какъвто е навън, такъв е и вътре в чат-а. Да, да ама не, нали разбираш всеки си има своите преживявания за да разбере това. Сега си мисля, добре, че не съм дете на 15-16 години ... и добре, че имам някакъв житейски опит в тая цялата "реална виртуалност", защото може да се получи много-много зле, ако вземеш тая монета /чат-а/ от красивата й страна. И тука нямам впредвид само чат, а въобще възможните виртуални контакти.

а това което попитах за никовете беше - защо когато наистина ти притрябва човек, не остава и следа от добричкия ник който винаги би си бърборил с теб в свободното си време ???

Лесно се строят тези въздушни кули, обаче има ли смисъл от тях, при еднообразното сиво строителство в ежедневието ни ? Май тука излиза приказката: не е виновен този който дроби, а този който сърба ... Пък аз май съм от сърбащите ...

Здрасти! И аз съм новичък. Привет и на всички останали!

Тук ми се струва доста весело. Или по-точно, надявам се тук да ми е приятно!

Щом се надяваш да ти е приятно, значи ще ти е приятно - нали надеждите и мечтите са затова, за да търсиш тяхната реализиция.

А на тебе ще ти е приятно, щом желаеш това. Привет. :-)))