Моля, разкажете ми...

След малко за разказването...

Сега едно кратко представяне. Обичам конете, което и на мен самата ми е малко странно, защото никога в реалния ми живот не е имало коне. Но са в мечтите ми - иска ми се да имам много коне, да се грижа за тях, да ги милвам и да ги гледам в очите. ( те обичат ли това? - да ги гледаш в очите? - или не се впечатляват?)

Та тази Любов необяснима ме кара да надничам тук отвреме-навреме и да ви чета, и да ви се радвам, че поддържате клуба толкоз жив, вие двете - Олга Прайд и Ездачката...и ви завиждам, че реално имате в живота си тези чаровни същества!

Та, молбата ми е - разкажете ми за някой от вашите любимци - как се казва, какъв характер има, как изглежда, говорите ли си с него...абе за всичко, което се сетите!

Може ли?
:-)

Аууу , звучи много страшно ! Знаеш ли за какво се сетих ? Надявам се ще оцениш хумора и няма да се обидиш . За разказването . Спомен от последната ми работа - конегледач на хиподрума миналото лято . Седим на сутрешно кафе с двама колеги , тъкмо сме нахранили конете , и докато чакаме да си изядат дажбата , си говорим за конски неща ... То за какво друго да си говорят коняри ? И какво стана въпрос за списанието " КОНЕТЕ "
/ бог да го прости ! / , аз се пошегувах с тях - нали имаше такъв конкурс - да напишеш най - вълнуващото си преживяване с кон ? Ами да напишат те нещо ! Ха - ха , ама то няма да е разказ , а МНОГОТОМНО ИЗДАНИЕ ! Когато си с коне , всеки ден е ВЪЛНУВАЩ . Няма НАЙ ! Всички дни просто са вълнуващи . Конят е уникално животно !
Значи така - това - относно някоя конкретна случка . А относно конкретен кон ...като се върна назад във времето , казано като метафора , " под седлото ми " / защото често яздех и без седло ! / , са минали 166 коня - ако не съм пропуснала някой . Искрено си признавам , че на някои от тях съм се качвала просто само за снимка , или да ги разходя на ходом - и съм била щастлива . Стигало ми е . Мога да си призная напълно искрено , че от всички коне , на които силно съм искала да се кача , не съм успяла само на два . На първия - Дрог - по стечение на обстоятелствата . На втория - Скитиян Гуд почти се бях качила , но той се разигра преди да ми го дадат - и си ми остана несбъдната мечта . Имам снимка до него .
За гледането в очите - някой беше казал , че конете въобще не забелязвали не само очите ти , а даже и изражението . Дали имаш бръчки , намусен ли си , дали ти се е размазалло червилото ... Може би . Зависи , предполагам . Гехард не харесваше хора с големи шапки , и особено мъже с шапки ... Явно някой с шапка го беше бил . А иначе те самите имат интересни очи . Винаги съм искала да снимам конско око отблизо , така , че да се видят тези неща , дето стоят малко като ресни ... И все не улучвам осветлението ...
А за говоренето ... Поне за мен то е много важно . Аз винаги си говоря с конете . И с животните въобще . Дето казват , че кучето разбирало само интонацията ! Да бе ! Пекинезът ми си има едно пластмасово кошче , и винаги , когато стане досаден , му казвам " иди си на мястото " . Значи знае командата - колко е просто . Ама веднъж какво ми беше дстанало , измайтапих се с него , викам " абе , я си иди в кошарата ! " И му се смея . И интонацията - друга , и думите ! Погледна ме - и си отиде в кошчето . Животните запомнях и думите - не само интонацията . Друг е въпросът кой колко думи запомня . Е , съвсем пък друг е въпросът за интонацията , разбира се . Когато конят / животното / не знае смисъла на дадена дума ... Помня един забавен случай - имахме едни тековоз в Школата - Лупинг . Много възпитано животно , возеше деца . НИКОЙ не е падал от него . Но веднъж , вече не помня по каква причина , май заради лошо време , не беше излизал около седмица . И трябваше първо аз да го яздя - да не вземе да се разиграе . Тежковоз , тежковоз , ама подскачаше и хвърляше , между другото ! Та яздя го аз в манежа за обездка , а едното момиченце седнало острани на тревата и ме чака . Лупинг се прави на мъж , ежи ми се ... Под девиза , че само който не се качва на кон , той не пада от кон , никога не съм се главозамайвала , че съм кой знае каква ездачка и даден кон НЕ МОЖЕ да ме хвърли . И го потупвам по шията , и го успокоявам . Викахме му ПУХЧО - съкратено от Лупинг , а и заради килограмите ... Та нареждам си аз едно нежно , успокояващо : " Пухче , мамеце , какъв бой ще ти тегля , ако ме събориш ! Няма , миличък , спокойно , всичко е наред , ама ти само посмей да ме хвърлиш - ще ти разгоня фамилията ! " . И други такива " нежности " - а то , милото , се разтапя от кеф ! Кой знае какви хубави работи си мисли , че му редя ! Момиченцето падаше по гръб от смях !
Но запомняше много , това да . Значи , като дойде ново дете при нас , първите дни го качваме на коня , и го водим - не го пускаме на корда . В това число - и на тръс . Бягаме и водим коня . Ако този , който води , нещо се хлъзне или спъне , конят спира веднага ! Беше много възпитан ! Та един ден се изсипват група деца - от близкото Опитното поле . И се почва една ... Качвам детето , водя коня на ходом , питам информативно : " Готов / а / ли си ? " - казвам " Хайде ! " на тежковоза и вдигаме тръс . Спра ли аз , спира и той - даже нищо да не кажа . Но какво се получи след 5 - 6 деца ... Забелязвам аз , че още докато питам детето дали е готово , и Лупинг вече тръгва на тръс ! А , викам си , ей сега ще те измамя ! Качва се поредното момиченце , и докато я водя на ходом , яй обяснявам ситуацията - и че ще я попитам по друг начин . Идва време за тръс , и аз питам : Можем ли да тръгваме ? " . Лупинг не реагира , тези думи още не ги знае ! Детето казва " Да " , аз казвам "Хайде ! " . Ууух , как се ядоса , горкият ! Измуча нещо , сви уши , разтъврси си гривата ! Беше мноооого изненадан ! Отникъде не очакваше !
Хм , обичах го този кон ! Тежковозите са ми отделна слабост . Конегледачът - не . Той го мразеше и се страхуваше едновременно . Защо ли ? Отива веднъж да изхвърли пълната каруца , пуснал коня на торището и не го гледа . Лупинг , голяма лакомия , вечно гладен , пасе . Без да иска настъпва поводите , сепва се , дръпва се - юздечката се къса и пада в краката му . Конят вече няма нито кормило , нито спирачки ! Вдига глава и се оглежда уплашено ! Ако му се беше обадил , нищо нямаше да се случи . Ама той - мълчи като пукал ! И конят хуква . Заедно с каруцата ! Онзи се държи за канатите и само вика " помощ " на поразия . Мен ме нямаше , разказваха ми . Абе , цирк " Буш " нищо не е ! То това към каскадите отива . Семейство Кантемирови ! Тежковозът се носи / майко , като танк ! / в бесен галоп - колкото сили има един тежковоз - тромаво , ама мощно , през писти и храсти , взема завоя до тоалетната , едва не отнася крушата - и сарачът му се хвърля на пътя и успява да го спре . За късмет . Без жертви . Само една скасана юздечка .
От този ден нататък с пистолет не можеше да накарат конегледача да хвърля каруцата САМ - винаги с някое дете , което стои пред коня и го държи .
После той напусна , аз много мчесто впрягах тежковоза . Даже като го искаха от други конюшни , все аз го впрягах , защото мразеше да го ругаят и да му викат ... Ау , пък удариш ли го - край ! Не знаеш накъде ще хукне с теб ! Ама ако му говориш - нямаш никакви проблеми . Честно , ако имах бебе , бих го оставила до краката на този кон - и би било на най - сигурното място !
А аз какво правех ... Спомням си , като ходех в Селекционния център да меля ечемик . Спирам впрегнатия кон пред конюшнята , хвърлям поводите на каруцата , и му казвам : "Чакай ме тук ! " . Влизам в конюшнята , пълня чували , нося на каруцата , той стои . Веднъж имаше някакъв страничен човек , беше дошъл при сарача . Вика ми " Аха , ще те чака ! " . И ми се смее . " Ще видиш , че ще я чака ! " - каза му сарачът . Натоварих си чувалите , минах пред коня , дадох му бучка захар - казах " Хайде " - и потеглихме !
" Ааа , така ли те чака ? " - пита онзи човек . Ха - ха , ами така я ! Ако го бия , ще стои ли ? В Селекциония център беше братът на този кон - колко пъти се е прибирал на кушия сам с каруцата - имаха един кравар , убиваше го от бой като се напие !
А продължението ? Минавах през две заграждения , докато стигна фуражомелката . Спирам пред първата врата - отварям я , казвам на коня
" Хайде " - той върви без мен , сам с каруцата , към втората врата , аз зад него затварям . Същото правим на втората врата . Той влиза , като кажа " Стой " - спира и ме чака да затворя . Минавам отпред , давам бучка захар - и отиваме да мелим . Това е положението . Аз тогава имах на кръста една от онези чантички , дето в тях носят пари . Ама аз носех бучки захар !
И да ви кажа ли , ако се е налагало , удряла съм кон . Признавам си . Ама не щото не съм на кеф , а като заслужи . Посегне да рита - пердаша . Посегне дса хапе - пердаша . И си знае - това може , това не . Не да те ухапе онзи ден , а ти да си спомниш днес , и дай да бием ! Не става . На момента трябва - иначе животното го приема за лошо отношение . А животните са като децата - като слушат , награда , като не слушат ... Е , нали знаете !
Майка ми ми вика " Ама ти ги биеш , а те обичат ! " . Вярно е . Ама ако ги бия ей така просто , от злоба , дали ще ме обичат ?
За съжаление засега нямам нито свои коне , нито деца ... Надявам се един ден да мога да си позволя по много и от двете !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

пред ПС-то и пляскам с ръце за бииис! :-) Пак да разкажеш нещо, като имаш време, моля, моля! Ох, то по-хубаво от приказка!

Мойто глупавото кутре разбира само интонацията - колко пъти съм му казвала "ах, ти маймуна такава, грозотия рошава, прасе мръсно, помияр нещастен" - ама със същата интонация, както когато му викам "на мама малкото пухче, доброто ми съкровище, звездичката ми златна" и то милото не прави разлика и врътка дупе и опашка и в двата случая...

Леле, какъв номер си му извъртяла на Лупинг! Ама как ми се издигна в очите конят-тежковоз!

Я ми кажи, на всички коне ли са тъжни очите? Тези, които съм виждала, все тъжно гледаха - или може би само така изглежда?

И си мисля, че всичко това, което правиш с конете, начина, по който се отнасяш с тях, това, че в чантичката си носиш захар, а не пари - та си мисля, че по същия начин ще се отнасяш и с децата си и с тях пак така добре ще се разбираш! Ми ти направо си караш школа по майчниство! :-)

И мога да се хвана на бас, че едно от първите неща, което детенцето ти ще види, ще бъде КОН! Права ли съм?

Чао сега и - като имаш време, пак така ми разкажи, много се накефих! И как стана така, че започна да се занимаваш с коне? Питам - щото аз винаги съм го искала и никога не го направих...

а , моля !Днес ме е хванала Музата! И не ме пуска !
Аз по принцип съм свикнала да разказвам " на живо " . В смисъл , не пиша . Пиша само разкази . Истинските истории не ги разказвам в писмен вид . Де да имах време за всичко !
А , научават дзоста думи . И кучеутата , и конете . Поне колкото 3 - 5 годишни деца ! Знаеш ли на какво се смях напоследък ? Седнали сме пред един магазин с пекинеза и чакаме Кентавърчето . Пазаруваше някакви части . В магазина е забранено за тъпи жени и кучета ! Шегувам се . Стоим отвън , зяпаме минувачите ... По едно време решавам да се пошегувам ... Викам " пис - пис " , а той ОБОЖАВА котки . Кристен спи върху него !
И той гледа НАДОЛУ - къде е котката . Минава известно време , и аз пак се майтапя , питам го : " Къде е тати ? " . И той поглежда НАГОРЕ ! Е , това ме уби . След седмица две пак пробвах - същия ефект ! Той РАЗБИРА , че котката е малка , а тати - ГОЛЯМ ! На колко години децата правят такива разлики ? На 5 ?
Жалко , нямам кон в къщи . На животните колкото повече време им отделяш , толкова по - интелигентни стават ! Ама то и с децата е така !
Не , не гледат тъжно ! Но имахме една тежковозна кобила Алберта - подлудявах като я гледам - все с едно безизразно изражение, отегчено , намусено ... Не можеш да разбереш кога е гладна , кога е сърдита ...
За отношението към конете и децата е вярно . Но аз винаги съм си мислила , че който не обича животни , не може да обича хора ! И ако отида на гости на някого , знаеш ли какво гледам първо ? Има ли животни ! Ама нов ли му е килима , има ли паяжини - после и да ме питаш - това няма да го видя ! И колко са му скъпи мебелите . Но има ли животно ...
А за майчинтството - боже , то що котета , кучета , зайчета , че и малки катерички и таралежи съм дундуркала ! То биберони , изкуствени млека , кашички ! Такава школа е това !
Да , ако имам дете , само да може поне малко да разбира - веднага ще му покажа кон ! Задължително ! Амая то още щом прогледа , в смисъл да почне да вижда ясно , що коне ще види в стаята !
А за почването ... Ами аз реално за първи път се качих на кон на 6 години ... Това някъде съм го писала . Голям рев ревах - искам на коня - и това е ! Беше един каруцарски , алест . Помня , че беше мъжки - тялото му беше МНОГО ТОПЛО . Това ще го помня цял живот . Беше лято и бях с къси панталонки , а той - без седло .
А иначе почнах в четвърти клас в Образцов Чифлик , до Русе . Имаше над 50 коня . Заведе ме един наш пещерняк , лека му пръст . Загина в много нелепа катастрофа .... Беше само на 28 ... За цял живот съм му признателна . Винаги ще си го спомням с добро .
Бях с една съученичка - тя се отказа още тогава , аз продължих . Всъщност , искаха ни бележка , че поне единият родител е съгласен детето му да се занимава с конен спорт . Майка й била против , и тя не настояла .

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Този твой умен пекинез! А мойто глупаче тича след всяко момиче с червено палто (като дъщеря ми), което има нейния ръсти и подобна осанка....всъщност сега се замислих, дали не тича просто щото е момиче? Ах, тези мъже и т.н....

Е, има хора, дето нямат животни у дома, но пак са си свестни. А познавам някои, дето си имат животно, добре се грижат за него, а с близките си понякога така постъпват, чее....хм!

А най-обичам да ходя на гости в едни мои съседи - много малък апартамент, а те са едри, големи хора, четирима са + 2 кучета - немска овчарка и дакел + аквариум с рибки+един куп цветя - всякакви, от кактуси до цъфтящи+камина. Място свободно почти няма, но има - мотаещо се топло телце в краката ти, дълбоко бафкане в ушите ти, едно приятно пращене от камината...Аааа....имат и шадраван - ръчно направен от един стар-стар, но голям аптекарски хаван...Та - рибките си плуват в аквариума, цъвтята цъвтят, огънят гори, кучетата ти ръфат пантофите...имам едни с меча глава отпред - любими са им за ръфане, затова все тях си слагам, като ходя у тях, кеф ми е да ми ги мятат насам-натам...не че нещо много е останало от тях!

Такива ми ти работи за животните, мебелите и хората...

ТОЕСТ НА МЕН КОЙТО КОН МИ БУТНАТ-НЕГО СИ ЗАОБИЧВАМ.....ТА НАЙ-НОВАТА МИ ЛЮБОВ Е АЛФА.....МНОГО ЕДРА И МАСИВНА КОБИЛА.....МНОГО КРАСИВА,НЕЩО МЕЖДУ АРАБКА И ХОЛЩАЙНЕР.....БЯЛА,НА СИВИ ПУЛЧЕТА(ОНЕЗИ КРЪГЧЕТА ПО КОЗИНАТА).....С МНОГО РОЗОВА МУЦУНА.....И БЕЛИ МИГЛИ.....МНОГО Й ГИ ОБИЧАМ.....ОПАШКАТА Й Е НАЙ-КРАСИВОТО ОТ ЦЯЛОТО ТЯЛО.....ОГРОМНА,ГЪСТА,ПУХКАВА,С ЦВЯТ НА СЛОНОВА КОСТ,А В ОСНОВАТА-СРЕБЪРНОСИВА......ПО ПРИНЦИП АЛФА Е МЛАДА КОБИЛА....6 ГОДИШНА.....НО Е ДОСТА НЕРВНА И ПЛАШЛИВА......НЕ Я ЯЗИД ВСЕКИ,ДОРИ ОТ НАПРЕДНАЛИТЕ Е3ДАЧИ,ЗАЩОТО КАКТО СПОМЕНАХ Е ДОСТА СИЛНА И ТРУДНОУПРАВЛЯЕМА И НЯКОИ ПРОСТО НЯМАТ ФИЗИЧЕСКАТА ВЪЗМОЖНОСТ......НО АЗ СЪМ СИ ЯКА....ТА МНОГО СИ ОБИЧАМ АЛФА.....ВЯРНО,ДОСТА СЕ ПЛАШИ ОТ КАКВО ЛИ НЕ.....НО ТОВА Е-РИСКОВЕТЕ НА "ПРОФЕСИЯТА".....ИНАЧЕ Е МНОГО РАЗБРАНО ЖИВОТНО......МНОГО ЛЮБВЕОБИЛНА И НЕЖНА......ОБИЧЛИВА......НИКОГА НЯМА ДА ПОСЕГНЕ ДА РИТА И ДА ХАПЕ.....МНОГО МИ Е ПРИЯТНО С НЕЯ.....ОБОЖАВАМ ДА Я ЧИСТЯ,КАКТО БЯХ СПОМЕНАЛА СКОРО.....ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УДОБНА МИ Е ЗА ЕЗДА.....ЗАЩОТО ГЪРБЪТ Й Е МАСИВЕН И ШИРОК.....ПРОСТО НЕ СЕ УМОРЯВАМ БЪРЗО......ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРИВЪРЗВАМ КЪМ НЕЯ.....
ЗА ПРЪВ ПЪТ СЕ КАЧИХ МИСЛЯ ЧЕ НА ЕДНО МНОГО ШАРЕНО ПОНИ......ИЛИ БЕШЕ НА ЕДИН ПЛАЖ С ГОРА ОТ ПАЛМИ И ОГРОМНА ИВИЦА ОТ РОЗОВИ ЦВЕТЯ.....КРАЙ КАРИБСКО МОРЕ......НИКОГА НЯМА ДА ГО ЗАБРАВЯ.....
А КАТО БЯХ 1-ВИ 2-РИ КЛАС БЯХА МЕ ЗАВЕЛИ ПРИ "КОНЧЕТАТА",ЗАЩОТО СИ БЯХ ИЗПЪЛНИЛА ОБЕЩАНИЕТО-ДА ЗАВЪРША С 6!ПОМНЯ,ЧЕ ДАЖЕ МИ ПРОБИВАХА ДОПЪЛНИТЕЛНА ДУПКА НА СТРЕМЕТО....ЗАЩОТО КАКТО И ДА ГО СЛОЖЕХА-ВСЕ МИ БЕШЕ ДЪЛГО НА КРАКАТА......КОБИЛАТА СЕ КАЗВАШЕ ГОРДИАНА.......
НАЙ-НАЙ-ПРИТЕСНЕНИЯ КОНСКИ ПОГЛЕД ПРИНАДЛЕЖИ НА ДРАГО-ДРУГ КОН ОТ НАШАТА КОНЮШНА......МУЦУНИТЕ И ХАРАКТЕРИТЕ ИМ СА ТОЛКОВА РАЗЛИЧНИ!КАТО ЧОВЕШКИТЕ......А НАЙ-ИЗРАЗИТЕЛНИТЕ ПОГЛЕДИ СА НА ТЕЗИ КОНЕ,ЧИИТО ОЧИ СА КАТО ЧОВЕШКИТЕ.......С МНОГО БЯЛО ОКОЛО ИРИСА......ПОНЕ СПОРЕД МЕН......
КОНЕ ОБИЧАМ ОТ 2 ГОДИШНА........НЕ ЗНАМ ЗАЩО......ПРАПРАДЯДОВЦИТЕ МИ СА ГЛЕДАЛИ КРАВИ......КАТО КАЗАХ-КУПЕТЕ МИ КОН!РИСУВАХ САМО КОНЕ(И ДОСЕГА......А КОГАТО ПРИЯТЕЛКИТЕ НА БАБА МИ МЕ ПИТАХА-КАКВА ЩЕ СТАНЕШ КАТО ПОРАСТНЕШ-КАК КАКВО-ЖОКЕЙКА!СЛЕД КОЕТО ВОДЕХМЕ МНОГО ОЖЕСТОЧЕНИ СПОРОВЕ С БАБЕТАТА,ЧЕ ТОВА НЕ Е САМО ЗА МОМЧЕТА,ПО ДЯВОЛИТЕ!МЕЖДУ ДРУГОТО В ЦЯЛАТА КОННА БАЗА НЯМА ЕДНО МОМЧЕ...Е,ДА-ВСИЧКИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ,ТРЕНЬОРИ И ГЛЕДАчИ СА МЪЖЕ,НО МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ СМЕ САМО МОМИЧЕТА......ВИНАГИ СМЕ БИЛИ ПО-НАХАКАНИ!
А ПО ПОВОД КУЧЕНЦА-И АЗ СЕГА ИМАМ ЕДНА ТОПКА.......БЕБЕ......ОТ ДЕН НА ДЕН Й СЕ РАДВАМЕ ВСЕ-ПОВЕЧЕ,ЗАЩОТО НИ НАПОМНЯ МАКСИМАЛНО ЗА РИЧИТА......1-ВОТО МИ КУЧЕ.......НАЙ-ЛЮБИМОТО!УБИ ГО КЛОЛА.....СЪДБА......
А КОЛКО ПЪТИ СЪМ ОТКУПВАЛА КОСТЕНУРКИ,КОТЕНЦА И КУЧЕНЦА ОТ ГАДНИТЕ МОМЧЕТА.....ЕДНО ЛЯТО ЩЯХ ДА УМРА ОТ МАРСИЛСКА ТРЕСКА......БЯХМЕ МЪКНАЛИ ЕДНО КУЧЕНЦЕ ДО ВЕТЕРИНАРЕН КАБИНЕТ.....И КОЙ ДА ГО НОСИ-МИРА ЕСТЕСТВЕНО........НОСИХМЕ ГО,ГЛЕДАХМЕ ГО,АМА СЕ ТРЪШНАХ С ТРЕСКА......ЗА МАЛКО ДА МЕ ИЗТЪРВАТ.......ОТ КЪРЛЕЖИ СТАВА.......АМА КЪРЛЕЖ,БЪЛХИЧКА ИЛИ АЛЕРГИЯ НЕ МОЖЕ ДА МЕ РАЗДЕЛИ С ЖИВОТНИТЕ.....
ДА НЕ ГОВОРЯ ЗА ХОРАТА,КОИТО ПО СМЕХОТВОРЕН НАЧИН СЕ СТРАХУВАТ ОТ "ТЕНИИ И БОЛЕСТИ" И НЕ СИ ДАВАТ СМЕТКА,ЧЕ ДОКАТО ПЛЯМПАТ ГЛУПОСТИ,ДЕЦАТА ИМ ЯДАТ МАЗНИ БАНИЦИ,ПОЛУФАБРИКАТИ И ОПЪВАТ ФАСОВЕ(ГЛЕДАЙКИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ) ЗАД ЪГЪЛА.....

Щастието е въпрос на гледна точка.

Мира , Алфа и Алфонсо не бяха ли сестра и брат на Алена ? Кво е сета туй , холщайнерското у нея ? Съвсем ще ми объркаш понятията !
Но да , за мен , поне външно , много бие точно на холщайнер ... Или на холщайнер с хановер ... Арабското някак по не се вижда ...
Хм , като каза за спасяване на животни , се сетих как се сбих с едно комшийче в Шумен ... Баба ми ми я даваше за пример , колко добро дете била ... Вятър ! Всячески пробваше да ме дразни и ядоса , не знам защо , защото аз с нищо не я предизвиках , и накрая каза , че ще каже на момчетата да ми убият котарака ... Години по - късно или някой наистина го уби , или просто се изгуби , но това е друга тема . Е , паднаха ми пердетата , както бях до оградата , а тя - от другата страна , я придърпах за дрехите , тя пробва да дере , ама аз така я бях гепила ... Баба ми , как ни усети , само се показа на балкона и каза : "Рени " . Съвсем тихо . От третия етаж .Тя не вика и не бие никога . Пуснах , подвих опашка и се прибрах . Бях като добре дресирано куче , което са раздразнили , и то е затиснало някого ... За животно човек убивам !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

А , умен ! Върти опашка на всеки ! Ужасно е общителен ! Умира за котки , деца и баби ! А уж пекинезите били злобни ! От майка му целия вход бил пропищял , толкова проклета била , ама той е душица ! Акоа го оставя с малко дете , все едно е плюшета играчка . А има много здрава челюст ! Може да счупи детска ръчичка ! Но не би го направил . Не е такъв .
Само ведтнъж го видах озверял - прибираме се към къщи , и към нас търчи бяла вмъжка болонка - 4 -5 пръста по - висока от него . Кери , съвсем приятелски , скимти и маха опашка ! Радва й се . Болонката се приближи , подуши го , изръмжа и му се нахвърли . Носех вестник , тъкмо го бях купила и посегнах да я ударя , ама не би ! Кери като изрева , и като се нахвърли ! Натисна я отгоре и взе да я дави , и реве като звяр ! Гледда с едни безумни омчи , гледах да цапна него с вестника , че да я пусне ! А не е агресивен , ама не си оставя магарето в калта !

Е , да ти кажа , сигурно има и свестни хора без животни , и обратното ... Лично аз познавам един изрод през два блока - целия вход го мрази , а има много сладък кокер ! Винаги има изключения !
Аууу , направо си го представям това - страшно задушевна атмосфера ! Тук е горе - долу подобно - с печка на дърва , и без фонтанчето ! Но пък в мивката в банята ни има таранки !
Кучетата са 3 , един помияр на двора , и две дребни ... Плюс N брой котки - приходящи и изходящи . Едни идват , други си отиват ... На няколко пъти са стигали до към 20 ... Както мъкна от пътя всички захвърлени котенца ! И винаги някоя котка или куче става бавачка ! Особено Кери . Всяко ново коте , колкото и да е диво , на третия ден вече играе с него и спи при него ! Кристен му е третата по - дълготрайна приятелка .

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

АЛФА И АЛФОНСО СА БРАТ И СЕСТРА И СА РОДНИНИ С АЖУР.....НЯМАМЕ КОН,ДЕТО ДА ИМА НЕЩО С АЛЕНА!А АЛФА СИ Е ХОЛЩАЙНЕР С АРАБЧЕ......АРАБСКОТО СИ ЛИЧИ ОТ ЛЕКИТЕ ДВИЖЕНИЯ,СЪРАЗМЕРНОТО ТЯЛО....ОСВЕН ТОВА ВИНАГИ КАТО Е ПУСНАТА И КАТО ХУКНЕ ДА ТИЧА В ГАЛОП СИ ВДИГА ОПАШКАТА НА БАЙРЯЧЕ......А И ГЛАВАТА Й Е МНОГО КРАСИВА И ИЗРАЗИТЕЛНА И СЕ СТЕСНЯВА РЯЗКО В МУЦУНАТА-КАТО НА АРАБИТЕ.....
ДНЕС Я КОРДИРАХ И МИ БЕШЕ МНОГО ГОТ......КАК МЕ СЛУША!САМО КАТО И КАЖА-И ИЗПЪЛНЯВА!ТРЪС-ТРЪС.....ГАЛОП-ГАЛОП......ДАЖЕ НЯМАХ КАМШИК.....Е,МАЛКО БЕШЕ ПООПЪНАЛА КОРДАТА И МИ БЕШЕ СЛОЖНО ДА СЕ ВЪРТЯ НА 360 ГРАДУСА НА ЕДНО МЯСТО,ДА ЦЪКАМ И ДА СЕ ОБАЖДАМ КОГАТО ТРЯБВА И ДА ОПЪВАМ ВЪЖЕТО КЪМ СЕБЕ СИ.......ПОСЛЕ Я ЯЗДИХ..КАТО ЧЕ ЛИ Я БЯХ КАРАЛА ПОВЕЧКО,ЗАЩОТО ПРИ САМАТА ЕЗДА МАЙ НЕ Й СЕ ВЪРВЕШЕ МНОГО-МНОГО(НЕЩО МНОГО НЕОБИЧАЙНО ЗА НЕЯ)......НО ЗАБЕЛЯЗАХ,ЧЕ КОЛКОТО И ДА НЕ Й СЕ ВЪРВЕШЕ-НЕ КЛИНЧИ!ПО ЕДНО ВРЕМЕ ТРЪГНА В КОНТРАГАЛОП.....АМА И ТОВА ОПРАВИХМЕ......ЕЙЙЙЙЙ-ТАКА МИ СЕ ХОДИ ДО ПЛАЖА ИЛИ В ГОРАТА!

Щастието е въпрос на гледна точка.

Ей , да му се не види , все тая е ! Ами Ажур е от Айстанцер ! А той е ХАНОВЕР !
Виж на [линк]

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

ЗА ТОДОРОВДЕН ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СНИМКИТЕ ЛИ?
ДА ТОВА СЪМ ГО ПОЛУЧИЛА..НО ГЛАВАТА Я НЯМА......СПОКОЙНО-ЩЕ ПРИСТИГНЕ....

Щастието е въпрос на гледна точка.

Снощи я пратих ! И веднага след това писах !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

За ниищо конкретно - просто ти го пратих . Той е холщайнер от един американски календар за 1999 г . Може и да не си го виждала . Беше ми подарак , календар с коне . И сега виси на ноември - където е тази снимка .

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

в следващото писмо.....както и да е......в майл-а казват,че може да има проблем с доставянето на пощата,понеже си 'обновяват' сървъра.....

Щастието е въпрос на гледна точка.

Кое следващото ? Абе , мамка му , как все има проблеми с тези тъпи пощи ?

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Впечатлих се от това, което казваш - че вече само момичета имало в конната база...Защо ли става така? Уж наглед мъжка работа - с големи, силни животни, а жените излизат там на преден план...ще помисля...

А понитата? Самия факт на малките им размери ги прави да изглеждат по-като деца, в сравнение с другите коне. И характерът ли им е такъв? По-детски - в сравнение с големите...?

Ми нали ми разрешихте с Олга да питам - и ей на, не ви оставям на мира! Ама знаеш ли, не се чувствах добре само да ви чета тука - като някаква воайорка се чувстах, та затова - излязох на светло и сега ще ви питам, докато не ви писне!

В Образцов Чифлик беше по равно приблизително , в Щръклево момиче бях само аз ... Последната година се появи Ездачката Рени - една приятелка .
На хиподрума практически няма жени ... Последните години идват дъщерите на Илиян ... Мимито даже скача много добре на Тодоров ден ! Вероника още е малка , яздеше едно пони .
Това - за язденето . А иначе , извън България много от конегледачите са ЖЕНИ . Особено при руснаците . Но не някои крехки , нежни девойчета , неее ! Едни здрави , яки мамаши ! Ако те стисне , вода ще пуснеш ! И конете ги слушат . И ги обичат .
Май пак трябва да повторя това , което казваше нашата треньорка - че конят трябва да се води с " желязна ръка в кадифена ръкавица " .
За понитата споменах преди няколко постинга . Специално тези , шотландските , са инатести понякога доста прокрлети . Поне хапят . А някои и ритат . Такива зверчета съм виждала !
На Образцов чифлик имаше две - съюзяваха се , и нападаха някой голям кон ! А веднъж буквално изпояли магарето на хижаря от близката хижа - което кротко си пасяло - едва го отървали ! Това не ми прилича на детски характер ! Е , не са някои диви зверове , разбира се , не съм чувала да са нападнали някое от децата , които ги яздеха . Ама си имат трески за дялане . Дребният ръст не върви задължително с благ характер ! А и то както си го научиш все пак ! И пекинезите се броят за ЗЛОБНИ , ама Кери не е !
Колкото за воайорството , ами , ако се върнеш назад , ще видиш , че някои постинги са четени пхо над 300 пъти , а отговорите са много пъти по - малко ! Какво ти говори ? Точно , че много хора идват , четат - и си траят ! А аз се уморих да ги приканвам да участват ! Предполагам , Мира и Дид - също ! Ами нали това е то - някой да постави тема , друг да пита ... Самото общуване е ценно ! Всеки може да научи нещо ново ! Дерзайте !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Ако знаеш тоя кон как мяза по физиономия на Гангстер!Само че на Гангстер шията му е по-извита.......ПОгледа по-кървясал и лукав....А цвета го знаеш...

Щастието е въпрос на гледна точка.

Аз точно затова я пратих ! Като го видях на онази снимка - страшно си приличат !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Днес трябваше да го кордирам,но "шефа"() в последния момент реши да излезе с него......Не беше извеждан от много отдавна и така се разбесня.......обели един пръст на Мария с юздечката.....И даже хукна да се изправя......Та като нямах какво да правя се заех с Гизберг......Малко гламав си пада......Шава,стряска се и ходи много бързо!Направо ми се вре отгоре,а аз изпитвам панически страх да не ме настъпи....И сигурно сме били много слешна гледка.....Аз го бутам надясно,той върви наляво.......и кретаме напред....
Все едно е пияница и аз го прибирам от бара.......
Между другото Алфа днес ме настъпи много гадно!Слязох от нея още на плаца.....Трябваше да взема якето на шефа(не се смей-какво да направя!)с ключовете......Реших преди това да вдигна стремената и тъкмо свършвах-оная като подскочи.......Само ме "прискрипа" обаче с нейните килца и сили ме заболя доста!!!!!!!А то якето(което висеше на единия от банкетите)вятъра го съборил и тя маймуната се шашнала!

Щастието е въпрос на гледна точка.