Работа и бебе (деца)

River току що зададе подобен въпрос в темата на Debora. И аз непрекъснато си го задавам, пък и сигурно не само аз. Харесвам си работата, добри пари вземам. Пък и е такава, че няма ли те две години, започваш трудно да наваксваш, а надъханите хлапета те гледат с презрение;) (програмистче съм, сигурно сте се досетили;) И не си представям как в бъдеще ще съчетая сегашното си ежедневие с дете (деца;)) А и не си представям и другото - да зарежа всичко и да стана baby-sitter за 10-тина години (3 деца * 3 години, това да не спорите за годините;)) Такъв тип съм, че самочувствието ми бързо ще се срине на нулата, като няма с кого да се конкурирам;) Това ми изглежда задача без решение!
Но все си мисля, че щом американките го правят, трябва и ние да можем някак. Какво много повече имат те?...И ми е адски интересно да разкажете как се справяте!!!

Ами трудно!
С първото си дете учих редовно и работех едновременно и то доста изморителна работа - на крак.
За сесиите го давах на моите родители за да поемем дъх...признавам че доста го погледаха/има и негативи за това но те са друга тема/За бавачка въобще не съм помисляла - Боже какви времена бяха...
Сега мисля да си гледам бебка двете години като ще използвам втората за да изкарам една преквалификация защото ми трябва документа. Работа ще търся ...като забременях изгубих тази която имах!:(

Знаеш ли...нещо подобно мисля днес цял ден по един друг повод.
Колежка на съпруга ми ми се обади и ми каза че ще се омъжва. Помоли ме да не му казвам засега. Той на няколко пъти в кръга къде на шега къде на истина и забранява да се жени....именно заради последващото дете. Тя е много добра в работата си, в нея са вложени много време, средства, нерви, пари и труд за да работи по начина по който го прави. И моя мъж не желае да я загуби.
Та ...закакво го разказвам това....наистина са проблем тези две години особено за жени с професия за която се изисква да си постоянно в крак с развитието и, с промените в технологиите, законите и т.н....
Женска съдба...

Предполагам, че с професия програмист на теб ще ти е по-лесно можеш да работиш на домашното РС.
При мен нещата стоят така - кариерата ми още не е започнала и смятам да я почвам като детето ми стане на 2 години, пък като дойде второто тогава ще му мисля. Завърших преди 2 години Маркетинг, но докато излезнах в отпуск по майчинство работих като административен организатор, затова не считам, че изобщо съм започнала кариерата си и така нищо не изпускам. Купих си новата книга на Котлър, за да съм в крак с Маркетинга.
Но наистина с второто дете проблемът ще е голям и предполагам, че ще го гледам 2-3 месеца и после ще го тропосам на някоя баба и така....

Не знам защо си останала с впечатление, че американките се справят с такова положение - хем да работят, хем по 3 деца да отгледат. Значи според мен в 80% от случаите щом решат да имат деца, майката напуска работа. Ако искат да са повече от едно, даже за по 7-8 години - докато ги отгледа до 1ви клас. И даже след това се хваща на 1/2 работен ден, защото трябва на обяд да си прибира котилото от училище. По-заможните наемат детегледачка или пък дават детето на ясла (още бебе на 2-3 месеца). Все пак правят много точни пресмятания, защото понякога не си струва да даваш пари за детегледачка или за ясли- цялото заработено от теб ще отива за разноски по жената/яслата. А и в един момент работата на жената е безмислена. Най-богатите с успешни кариери и желания за още - просто не си гледат сами децата. Имат си бавачки, домашни помощници и прочие.
Та според мен е въпрос на предпочитание - дали сам да си отгледаш детето до определена възраст или да се довериш на разни други хора. Това не означава, че ще го обичаш по-малко, но е въпрос на трудна преценка - кариера/деца..
При мен така се стекоха нещата, че си останах вкъщи и ето вече 5 години не съм и помирисвала офис . Надеждата ми да работя отново обаче не е умряла и ако след някоя и друга година ще започна отново - лошо няма

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

haide i nie da kajem...
Kolko vreme imahte maichinstvo? shtoto az imah i shte imam sega samo 6 sedmici.Povech ene mogat,a i az ne moga da si pozvolia.Profesiata e takava.Posle govorite za rabota ,koiato e ot 8 do 5 i posle v kushti.(ili razlichni varianti).Nie sme dejurni vseki 3-4 -ti den/nosht.I kak se izdurja.Ami ostaviash deteto na niakoi drug da go gleda.samo go kurmish ako imash oshte kurma(shtoto burzo presuhva ot natovarvaneto i nervite).
Tozi niakoi e obiknoveno mama i tate(baba i diado).Ako te ne mogat, tuk iaslite sa ot 6 sedmichna vuzrast.hakvash im imunizaciite na 6 sedmici i gi izprashtash tam...puk "kakvoto sabia pokaje"...
ta taka nie tuk.A puk vie kak? Koi kakto nameri.Samo da sa jivi i zdravi decata.

е защо винаги имаш правото да напуснеш работа и да си седиш вкъщи и да си гледаш детето.
В градината на дъщеря ми приемаха и едномесечни бебета

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

адски е кофти, и те разбирам. и аз от две години съм в къщи, и едва ли в следващите 2 ще ми светне нещо. когато спомена за работа мъжа ми веднага ме отсича, че няма кой да ми гледа децата. Изобщо проблема при мен е, че той самият е против това да работя, а аз изперквам от седене в къщи, и да се лутам само между печката, пералнята, и т.н. домакинска работа.
Аз обаче го навих, че трябва да излизам все пак между хора, и когато бебето стане по човек - 5-6 месечно, ще започна да преподавам на вечерни групи испански. иначе по професия съм журналист, и мога да работя, както и правя в къщи, но не се срещам с хора, и откачам!
обичам си детето и също и бебето, но закотвянето в къщи ме довежда до пълен срив.

Мисля, че до голяма степен съчетаването на работа и деца зависи от самата работа/професия. Има професии и ангажираност, при които е много трудно да се отглеждат пълноценно деца. Въпреки това жените в много случаи успяват. Моята е такава, че не ми отнема целия ден; обикновено следобедите мога да ги прекарвам със сина ми. Има периоди, в които и двамата с мъжа ми работим извънредно- така се получават периоди от седмица до 10 дни, когато наистина не се виждам много-много с малкия. Но това се случва сравнително рядко. Синът ми ходи на градина, освен това го гледа и жена, ако се налага да отсъстваме по друго време. Тя ми е съседка и е страхотна; парите, които й даваме, не са много, но тя е доволна и освен това е много привързана към детето.
Първото ми майчинство трая 1 година. Можех да остана по закон още една година у дома, но много закъсвахме с парите, пък и така си бях решила. Струва ми се неразумно да се тръгва веднага на работа- дори ако оставим настрана кърменето, не знам как се издържа на работа, ако детето ти примерно е ревало цяла нощ.
Общо взето, аз съм за работещите майки. Лошо става единствено, когато майката е прекалено амбициозна, много често пътува, почти я няма у дома, както се казва. Иначе,всяка жена има нужда от развитие и живот, отделен от този на къщата и децата.

Абе кофти работа си е тоя избор кариера/деца. В началото като си останах с малкия бех луда от щастие, наистина имам чувството, че толкова щастлива никога не съм била. Към 8-9 месец пощръклях от усещането за жена-домакиня и на годинка като се върнах на работа пак се чувствах много добре. Направо хвърчах в облаците - флиртувах с всичко мъжко и се смятах за много важна (правя поръчки, внос, цени, оферти, мита, лелееее, къде ти ще се сравняват с наакани памперси ;)). Мислех, че ми е много добре, докато бавачката ни не ни напусна и се наложи да си взема 2 седмици отпуска, за промеждутъка преди яслата. Тези 2 седмици направо ми преобърнаха представите за живота. Вече усилено си търся такава кариера, че да мога поне 1/2 ден да съм си вкъщи. Много ми е мило с детето, никакви важни сделки не могат да се сравнят с "Мамо, граха, много е хубав" :)))))))

Поздрави!

mislish li? I koi shte ti gleda pacientite?

ами чисто и просто напускаш за известен париод от време - така се получи с първата педиатърка на дъщеря ми- каза че иска да си гледа детето и напусна - всеки сам избира за себе си

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

aha ..sigurno si e bila sama nachalnichka.Az ne sum si sama nachalnichka....osven tova kato ima oshte samo dvama doktori v praktikata ,mnogo e trudno da gi "prekarash " da rabotiat za tebe...abe slojno e .

Да си кажа направо - добре, че е мъжът ми иначе ще умрем от глад.Моята работа също предполага доста свободно време и то в различни часове на деня, но пък имам и доста работа вкъщи. Естествено и заплатата ми е една.... Първия път стоях вкъщи година и половина, сега ми се иска да стоя 3 години! Като си помисля, че върна ли се веднъж няма да видя такава почивка повече. Няма да се върна заради парите (въпреки, че и те не са за пренебрегване), а заради изоставането в професията. И аз като Tinkerbell не мога да си позволя да отсъствам дълго време, защото после имам много да наваксвам. Като се замисля, май добре направи една моя съученичка, която роди първото си дете в 11-ти клас, второто - в трети курс и когато завърши вече имаше две големи деца и после си работи, работи .... Това обаче не е за мен. Другия вариант е да ги наредя едно след друго и общо да остъствам 2г и половина, обаче не знам как ще съм с нервичките и здравето... Такива мисли ми минават през главата, добре че е този клуб да ги споделя. Доста, доста е сложно нашето положение.....и май по-добре е да не се замисляме много много ами каквото стане :) важното е децата да са здрави и ние покрай тях за да ги гледаме

Хората като раждаха след средното или по време на следването им се чудих на акъла. Сега и моя /акъл/ не ми стига как да ги съчетая тези нужди. Ако постоя някоя година у дома си рискувам да е за цял живот. Особено след 30г възраст без особени постижения в професионалното поприще с това майчинство съм си направо "вечната домакиня". Отделен е въпроса, че още на 3-ия месец ми се ходеше на работа т.к изолацията ме съсипва Това за преквалификацията е добро, но и то иска пари и то не малко Сигурно има начини и се радвам, че повдигна въпроса - може, като чета какво казват другите да ми дойде някоя идея

Аз пък въобще не съм спирала да работя, през бременността и след раждането. Хубавото е, че мога да го правя и от вкъщи, лошото е, че се налага да го правя едва ли не през нощта, особено след като бебето навърши 7-8 месеца и почти по цял ден е будно или щъкащо насам-натам. Естествено, зверски съм изморена, но и не съжалявам, стандартът ми не е спаднал поради загуба на доходи, поддържам си нивото и не се чувствам изолирана от реалния свят. Последните 2 седмици мъжът ми води сутрин детето "на ясла" при дядо му и вечер го прибира (понеже е твърде малък да ходи на истинска ясла) и срам-не срам, трябва да си призная, че се чувствах адски щастлива - през целия ден мога да работя на спокойствие, а привечер посрещам едно преизпълнено с впечатления дете, което се мята да ме целува, понеже съм му липсвала. За тези два часа, които сме заедно, усещам радостта от това да имаш дете много по-силно, отколкото в дните, когато сме по цял ден заедно. Знам, че звучи кощунствено, но при мен е факт...Но, разбира се, това си е твърде индивидуално, аз си държа на професията и кариерата много, а и никога не съм си се представяла като "типичната" майка с 3 години отпуска, бих полудяла в такова ежедневие. Така че моята идея е следната : майчета, изгледайте си дечицата докъм годинка, и бързо-бързо се връщайте към нормалния живот, че няма кой да ви чака, а и детенцето има все по-нарастваща нужда от социални контакти с негови връстници.
Поздрави

С първото бях трети курс и само учех, мъжът ми беше отдавна завършил и ни издържаше успешно, с второто след година и нещо вече бях завършила семестриално, но междувременно обедняхме и се наложи да се хвана на работа като кореткор на две места, което вкарваше пари вкъщи, а не ми се налагаше много да излизам... Не че не се е случвало хазяйката да бяга от работа и да ми гледа бебетата, когато трябваше за нещо спешно да тичам до някоя редакция... Оттогава не съм спирала да работя, сега съм редактор на 2 места - значи основно вкъщи на компютъра - освен това водя в университета часове на хонорар - не знам откъде ще взимам заеми, как ще се боря с баба ми и дядо ми да помагат вместо да се взират в сериалите по цял ден, но за нищо на света няма да спирам да работя - най-много да си намаля бройката часове... Сигурността, че на няколко места имат нужда от мен и няма да ми търсят заместник, и парите, разбира се, са ми твърде важни. Още повече, че си спомням как преди в краткия период, когато не работех, а мъжът ми бачкаше по 16 часа, прибираше се на 4 крака и пак ядяхме макарони и живеехме под наем в мазе в Малашевци... Тръпки ме побиват от мизерията и повече никога няма да я допусна вкъщи. Той сега учи пак и работи само в университета, което значи към 180 лева, значи не можем да живеем от неговата заплата - но по-миналата и миналата година беше съвсем човешко и си имахме много свестна и забавна госпожа - 4 часа на ден с децата - 200 лева. Смятам да си я наема отново като родя, ако ще да изплащам после 5 години заеми.

Интересно ми беше да ви чета. И аз смятам, че жената е човешко същество и има нужда от работа /социални контакти, разнообразие/, така че съм "за" работата. Обаче... опитът ме кара да бъда по-внимателна. Първото си дете родих като студентка. На година и 1 м. тръгна на ясли, аз - на работа, следването - нощна смяна. Никак не е лесно, повярвайте. Тогава имахме остра нужда от пари и нямаше как. Честно казано, малко изпитвам съжаление, че съм пропуснала много хубави моменти покрай порастването на сина ми. Наистина, тези няколко часа вечер бяха много забавни, но не достатъчни.
Сега имам бебе, и въпреки, че вече ми липсва работата, не ми се ще тя да тръгне по ясли толкова малка. Просто ми се иска да расте с мен. Може би след 2-рата година ще я дам все пак.
Мисля, че ако човек се организира добре и има сили да бъде доста по-уморен от обикновено, може и работа, и деца. Аз мисля "да помързелувам".

С първото си дете останах у дома почти две години. Изпуснах всичко, трябваше да започна отначало, да се боря за своето място.
С второто - само шест месеца, но те бяха наистина прекрасни. наслаждавах се на всеки ден с моето бебче и почивката без никакви отговорности. След това започнах отначало по два дена в седмицата, после с някакво намалено работно време, докато ме завъртя въртележката.
И от тогава съм въвела желязното правило - затворя ли вратата на дома си отвътре съм преди всичко майка. Ако трябва изключвам и телефоните, за да не ме безпокоят по работа.
В началото докато малката беше бебе я гледахме основно с таткото, той имаше плаващо работно време и се комбинирахме, като от време на време викахме и някоя от бабите. разполагаме с цели три борйки. После през деня тя оставаше с баба си, а големия на градина и после на училище.
Сега отново е трудно, защото малката е първокласничка, трябва да ес взима на обяд и да има с нея човек до вечерта. Пак използваме бабата, да е жива и здрава.

Вярно е. Не е честно един кадърен, добре образован човек да се върже у дома, защото когато реши да приложи знанията, вече ще е безнадеждно изостанал.
А и всъщност, какъв избор има българската жена? Колко могат да се похвалят, че доходите на съпруга са напълно достатъчни за да осигурят един добър жизнен стандарт на всички?

Наистина е много сложно. Аз работех от три години, когато се роди първото детенце. Работя в чатсна фирма и за моя изненада работодателите не ми създадоха никакъв проблем (което не е нормално за България). Тъкмо когато започнах да мисля за връщане на работа и се уговорих с шефовете да се върна разбрахме, че ще имаме второ бебе. Направо бях съкрушена (голямата беше на 1 г. и 4 месеца). Та се роди и малкия. Гледах си ги съвсем сама (нямам баби, които да ми помагат) докато малкия стана на 1 годинка. Докато си гледах голямата си работех в къщи и ходех да понагам в на брат ми офиса, та не се чувствах подтисната от липса ха контакти и не страдах от недостиг на средства. Всъщност никога не съм страдала от липса на пари. Но като забременях с второто ми забраниха да шавам изобщо, та бях полудяла напълно. Като се роди бебето вече съвсем се отдадох на децата. И като навърши сина ми 1 годинка, дъщеря ми стана на 3 и заедно ги изпратих на градина и ясли. Много ми беше тежко. Върнах се на работа. Шефовете ми пазиха мястото 3 години. Оказаха се точни. Но аз много трудно свикнах с това, че дечицата ми започват да "живеят" без мен. Особено за бебето. Все едно всяка сутрин сърцето ми изтръгваха и го оставяха на онези гледачки в яслите. Но вече нещата се нормализираха и ние с децата свикнахме. Децата без особени сътресения слава богу!
И сега ми се появи друг проблем. Предлагаха ми нова работа. Предложението си беше много добро и стваше въпрос за 2 пъти по-голяма заплата. Тази работа, на която съм сега много си я харесвам, харесвам и хората с които работя, но все пак ставаше въпрос за 2 пъти повече пари. Аз мислих, мислих и отказах. Заради децата. Тук никога не ми правят проблем, ако ми се наложи да излезна по-рано или да отсъствам. А там няма да е така. Тук няма възможност за кариера кой знае каква, а там имаше. И реших, че засега главния ми приоритет са децата. Все още са малки и имат голяма нужда от мен. И на този етап ми стига това, че имам хубава работа, която харесвам и ми доставя удоволствие и ми оставя достатъчно време за децата. Може би след две години.... И се притеснявам дали пък не съм недостатъно амбициозна... И се плаша. Никога не съм била мързелива или посредствена в работата си, а липсата на амбиция ме води натам. Ох, много се измъчвам. Така имах нужда някой да ми каже, че постъпвам правилно. А дори и мъжът ми смяташе, че трябва да приема предложението. Но се съгласи с уговорката, че при друга подобна възможност няма да мина метър.
Наистина е ужасно да трябва да правиш подобен избор - кариера или деца.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....