Валута

като се разплащаш с доставчици, като отписваш мат. запаси- и изобщо кога се изполва курс купува, курс продава и централен курс на банката в определена валута?
Благодаря Ви.

Съгласно новия стандарт курс купува(продава) се използва само при закупуване(продажба) на валутара, всички останали плащания става по курса на БНБ за деня на плащането

Пък и по стария стандарт си беше така

Вярно е разликата между новия и стария стандарт е че отпадна задължителната преоценка в края на всеки месец, сега е задължителна само в края на годината.

Освен това сега е задължително текущото отчитане на курсовите разлики. По стария стандарт беше допустимо да го пропуснеш и да компенсираш с месечната преоценка. Това вече не е разрешено, дори ако решиш да правиш преоценки всеки месец, а не само задължителната годишна преоценка.

Курсовите разлики се отчитат както и преди при разлика във вал.курсове на датата на плащането и доставката, невиждам разлика. Как можеш да пропуснеш да начислиш курсова разлика?

като праивите курсовата разлика по ЦК на БНБ кьм деня или по курс купува и продава. Доколкото сьм запозната с моята скромна практика винаги е било така- копуваш -по Курс купува на Банката; продаваш- по курс продава на Банката. ЗАПОМНИ по по лесния начин всичко друго е по Централен Курс кьм деня на тази банка. Ако има друго -питай ме ще то отговоря

За едно и също нещо ли говорим: Курсовата разлика се осчетоводява като плащаш,по даден курс, начислената вече по друг курс фактура. Валутата по валутните сметки(каса и банка) не се води по среден счетоводен курс, а се заприхождава и изписва по курс продава(купува), или по централния курс, а в края на периода се преоценя по референтнея курс.

По стария стандарт беше допустимо, и някои счетоводители го правеха, при продажба на валута да не отчетеш курсовата разлика между отчетната стойност на продадената валута и сумата, за която си я продал (не говоря за себе си, аз никога не съм бил съгласен с това). Нещата се изравняваха при преоценката в края на месеца. За мен това беше слабост на стандарта.

При новия стандарт няма месечни преоценки. Курсовите разлики се отчитат текущо при всяка операция. При продажба на валута отчеташ разликата м/у цената на която продаваш и средната цена на валутата в съответната банкова сметка или касата. При плащане по фактура отчиташ както разликата м/у централните курсове на БНБ на датата на фактурата и на плащането, така и разликата м/у средната цена на валутата в банковата сметка и курса на БНБ на датата на плащането.

100% ли си сигурен, че така се тълкува т.4.2 от НСС 21?х (имам предвид за валутните разлики при продажба на валута). Ако е така, благодаря ти, че ни обърна внимание върху този факт !

Да, 100%.
Малко неясно изглежда на пръв поглед. Но като го прочетеш два пъти отпред назад и три пъти отзад напред, установяваш че т.4.1 и т.4.2 са взаимосвързани и тогава тълкуванието става еднозначно. А като прочетеш и международния стандарт 21 (съвпадението на номерата вероятно е случайно), виждаш, че т.4.2 в НСС е преписана от т.15 на МСС, а т.4.1 е началото на т.16 (краят е в 4.3) и неяснотата идва оттам, че са им разменили реда.

Не съм чела МСС но няколко пъти прочетох НСС21, съгл.т.4.1 курсова разлика се отчита при промяна на валутния курс между датата на сделката и датата на разплащането по парични позиции. Ако сделката е покупка(продажба) на валута, не би следвало да се отчете курс.разлика, тъй като курсат към датат на плащането и датата на сделката е един и същ. При прехвърлянето на валута от каса в банка, въобще не е налице сделка, и това трябва да стане,според мен, по центр.курс, без да се отчитат курсови разлики.

НСС всъщност е преписан от МСС с някои дребни промени. Т.4.1 третира курсовите разлики, възникващи поради промяна на валутния курс между датата на сделката и датата на разплащането. А т.4.2 третира курсовите разлики между курса, по който е заведена валутата (т.е. цена на придобиване) или на който е отчетена в предходни отчети (т.е. курса на последната преоценка) и курса, по който е изразходвана (т.е. използвана при разплащане по валутна сделка или пък продадена).

При покупка на валута естествено не се отчита курсова разлика, тъй като в такъв случай няма две стойности, за да смятаме разлика между тях - заприходяваме по цената, на която сме я закупили, и нищо друго няма значение.

При продажба на валута обаче, според т.4.2, отчитаме курсова разлика между средната цена на валутата в съответната сметка и цената, на която сме я продали (евентуално курс купува на банката или обменното бюро, но може да сме спазарили и друга цена). Освен това, пак според т.4.2, при плащане във валута отчитаме курсова разлика между средната цена на валутата в съответната сметка и централния курс в деня на плащането. Тази курсова разлика е отделна от разликата по т.4.1.

При прехвърляне от каса в банка и обратно няма сделка, и няма курсова разлика. Но не се прави по централен курс, а по средната цена на валутата в сметката, която кредитираме.

Това, като коментар, някъде в официалната литература ли го прочете или така разсъждаваш по принцип. Защото аз считам, че т.4.2 се отнася за курсовите разлики от преоценка на парични позиции. Съгл. т.4,2 курсови разл.се отчитат когато към датата на финансовия отчет паричнети позиции се оценяват по вал.курс, различен от този по който са били счетоводно отразени. Възможно е да греша, но според мен става дума за сравнение на счетоводния осреднен курс, с оценените по реда на т.3 парични позиции към датата на ГСО.

Няма друга официална литература, освен самия стандарт. Прочети и първото подизречение на т.4.2. "Курсовите разлики възникващи при уреждането на парични позиции", а също буква "г" в дефиницията на сделка в чуждестранна валута в т.2

т. 4.2 урежда въпроса с за осчетоводяването на възникнали и начислени по т.4.1 курсови разлики. Не смятам че текста противоречи на логиката ми, но и не твърдя че съм абсолютно права. Ако греша посочи ми вярната логика въз основа на тексата на стандарта. Смятам че въпреки променения текст стария и новия стандарт не се отличават съществено. А за курса по който се прехвърля валутат от каса в банк, не съм сигурна че е осреднения. В стария стандарт беше написано че текущото потребление на валута се извършва по центр.курс, което те задължаваше да прехвърляш валута по него. Сега обаче не намирам подобен текст в стандарта. В точка2 буква г попадат разчетите с подочетни лица но не и прехвърлянето на валута. Поне така е според мен.

т.4.2 не е допълнение към т.4.1, курсовите разлики, които се описват в нея, имат съвсем различна природа. Нещо повече, ако погледнеш в МСС, този текст е преди текста на т.4.1.
Прехвърлянето на валута от сметка в сметка не е потребление. И по стария стандарт трябваше да си го правиш по средна цена. Не можеш да имаш курсови разлики от това, че местиш доларите от левия джоб в десния.

da spor niama.Обаче какви са ви тия глупави средни цени, че ме заболя главата. Вие май обичате да си ослужнявате политиката.

За главоболие препоръчвам амидофен.

Що се отнася до средните цени, активите при тяхното потребление могат да се оценяват по четири начина: средна цена, FIFO, LIFO и цена на конкретната доставка. Това се отнася и до финансовите активи.

Теоретично би могъл да водиш валутата в касата по FIFO или LIFO, ако описваш банкнотите по серийни номера. Някои му казват мазохизъм. Но в банковата сметка това изобщо не е възможно.

Та затова - по средна цена, както правят културните хора.

Права си че не е потребление, прехвърлянето на валута, но съм слушала лекция на одитор и той даде пример. В този пример прехвърлянето на валута беше по централния курс, без да се отчитат курсови разлики, общо взето средния курс на вал.сметки не се използваше, а салдата се преоценяваха и тогава се отчиташе курсова разлика.