Споделено

То каквото и да кажа, ще прозвуча като човек в психиатричен кабинет. Ама да си го споделя.
Гадно ми, тъжно ми е, чувствам се на дъното (то май сантиметри ме делят от него), задушавам се. Искам да викам, но не може, щото лудия от долния етаж вика по-силно от мен, при това всяка нощ. Искам да счупя нещо, ама нали после трябва да го възстановявам. Искам.... И същевременно искам да не искам всичко това. Искам да се смея, да ми е ведро на душата, да виждам бъдещето си поне в обозримите 1-2 седмици.
Май единственото хубаво нещо е, че все още имам надежда. Пък и нали тя последна умирала.
Не търся съвет - знам какво бих посъветвала друг в подобно "настроение".
Не търся и определение какво ми е - знам си "диагнозата".
Просто исках да си го споделя, ей така, като онзи в приказката, дето си изкопал дупка в земята, където да си изока болката. И добре, че клуба не е озвучен, защото сигурно щеше да се чуе един силен, продължителен вик.... на болка и ярост. Кой знае, японците смятат, че това помагало. Дано ми помогне и на мен да освободя това си напрежение...
Не, че гледам на клуба като на дупка, де. Дори напротив.
Иначе къде щях да си споделя.

Е, ама аз не исках да предизвиквам такива настроения. Всъщност как точно да разбирам това нацупване?!


Кученцето ти е много весело

Привет Безсънна!
Хей, ама аз наистина не търся съвет (поне така си мисля) - нали уж аз самата смятам да работя като "душевен съветник". То май там е и проблема - да знам отговорите, ама да не знам кой да избера за себе си.
Може би пък дойдох тук точно за да видя жизнени хора, та ... или пък да си изпрося малко съжаление и съчувствие... кой знае. Аз самата не знам. Знам само, че боли. Но бъди сигурна, че не правя нищо в такива състояния. По-скоро преминавам в ступорозно състояние, докато ми мине.
А съм сигурна, че ще ми мине (това е и надеждата) .
Радвам се, че си тук!

продължавай да копаеш... дъното е още мнооого дълбоко

Здравей, Психея!
Радвам се да те видя тук :-)
Но пък е тъжно това, което пишеш :-(
Дано скоро преминеш към по-светъл период. Желая ти го от сърце!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Абе така е, ама.... то това пухче, моето.... да не ти е на рамото Това с наздравицата звучи много хубаво, само дето ме е страх да не ми хареса и да взема да се удавя

Може би, ама тинята, която докосвам е още по-гадна... И вони!

Привет, ВИ! И аз се радвам да те "видя". Жалко, че не съм успяла да те видя наистина, когато е било възможно. Благодаря за пожеланието, вярвам, че ще грейне слънчице, ама явно силен вятър трябва, за да издуха облаците. Ако можеш да кажеш на Южния вятър да мине насам...

Ako prichinata za tova ti sustoianie se krie v suseda napulno se razbiram. I zatova shte spodelia neshto podobno s tebe. Predi dva meseca susedkata otdolo pochna da chuka biasno po poda ,biasno pri nai-malkia shum. Purvo mi beshe smeshno ,posle mi stana tiagostno ,sled tova iznerviashto i nakraia se depresirah. Pusnah oplakvane , ta vtoro i kogato se kaneh da pusna treto poluchih warning letter che ako shuma ot apartamenta mi produljava shte triabva da napusna jilishteto....Ami niakolko dena se chudih kakvo stava i tezi hora normalni li sa . Ma izglejda sa normalni .
I zstova po speshnata procedura usilih shuma ot apartamenta i stana iasno che triabva da napusna jilishteto ,no pone s chuvstvoto za izpulnen dulg kum prostotiata na okolnite. E poveche apartament ne iskam da vidia nikogaaaaa Vsichko minava i zaminava i kato pomislish komforta ni ma onzi dulbokia ot kolko tupi neshta zavisi i ti stava edno takova ........ ne znam kakvo ...minava de

See this smile on my face, You put it in there

За съжаление не съседа (между другото той си е болен - шизофрения) е причината за това, но пък...... да, всичко минава. И после човек се чуди как е могъл толкова време да удължава агонията. И че "гангрената трябва да се изреже, та ако ще това да означава цял крайник и колкото по-рано, толкова по-добре". Да, ама.... уф, хем ми е гузно, че ви занимавам с депресията си, хем пък ми е хубаво, че някой ми обръща внимание и не ми казва просто "Стегни се, ти си силна и трябва да се справиш". Никога не съм харесвала хленчещите хора, но то май си е нужно понякога човек да се отпусне във властта на носните кърпички. Макар, че знам, че после ще съжалявам за времето, пропиляно в хленчене. Баси, чувствам се като в омагьосан кръг.

Аз пък те видях на снимка
Ей сега ти пращам малко свеж вятър :-) Ще свърши работа. :-)

Когато ти е тежко, мисли, че имаш себе си. Това не можеш и няма да изгубиш. Другото да върви по дяволите ако трябва. Важното е да се съхраниш. Ама какво да ти казвам, като ти знаеш по-добре...
Ако промяната не се случва сама, трябва да се провокира. Когато ни е мъчно, понякога не можем да мислим позитивно, а трябва...
Добре че всяка дупка си има дъно :-) Щом го стигнеш, страшно няма.
Горе главата! :-)

Приятна нощ!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

викай, вий и се не бой


или дотам и обратно

Некав мьдрец беше казал че колкото по надолу се закопаеш,толкова по-нависоко после ще си фьркаш:))))...и вьобще това било един неизменен цикьл като деня и ноща.Знам че звучи гадно , но било така.И като после почнеш да си шепнеш сьс звездите, спомни си кои ти каза в тоя тежьк час тия светли думи.

иначе не забравяи, че когато си мислиш ,че си на дьното на бидона,всичко тепьрва мозе да започва:)

Всичко това е причинено от външните условия, или просто излизаш от релси?
Какво е това, което наистина може да те докара в това състояние? И сигурна ли си, че този път се е стигнало до това, което може да изкара извън релси?

Оркестърът да свири!

Te, японците прилагат и друг ефикасен метод - бой с възглавници

Привет, Психея !

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Иска ми се да напиша нещо, но ще е лично, а универсалното пък ще ти изглежда повърхностно и отнасящо се за другите, а не за теб.

От всичко, което прочетох две думи ми се набиха в очите БОЛКАТА и ДЪНОТО.

БОЛКАТА - зависи дали друг ни я причинява или сами си я причиняваме ... - се лекува и времето е най-добрия й лечител. В повечето случаи обаче си я причиняваме сами. И удължаваме агонията, като не искаме да направим крачката към премахването причините за болката. Забелязала съм, че голяма част от хората не умеят да планират и да правят схеми за реализиране на бъдещи събития, които биха искали да им се случат.

Един търпелив човек, /оптимист задължително/ опиращ се на собствените си способности и вярващ в силите си, че ще се справи върви бавно и сигурно към целта, като планирайки бъдещето се отдалечава от болката все повече и не губи вяра в себе си и силата си да докара нещата до ръба на пропастта, за да разбере устойчивостта на това, което е изградил, но и да не се изкуши да ги разруши, ако види, че си е струвало усилието по възстановителната дейност.

Един нетърпелив човек, ще се опита да заличи причината за болката, като си намери обект, който да се справи със собственото му страдание и несигурност... FATAL ERROR обаче ще светне на екрана – защото, ако не се справиш сам, при следващия идентичен случай ще бъдеш още по-уязвим и зависим и ще стигаш дъното, от което ще ти се струва, че излизане няма от страх. Тогава разрушението е като единствен спасителен пояс, но дали е така? Дали това няма да ни доведе при следващия опит до същия резултат? И защо ли все така и пак, та дори и да е бетонирано от всички други страни ?

ДЪНОТО - на дъното отиваме, ако сами пожелаем да бъдем там.
А там попадаме заради страховете си и разбитите илюзии. Заради мечтите ни и онзи модел на поведение, които на всяка цена ни се иска да следваме. И защо ли? Защо ли си мислим, че е провал, ако направим стъпка напред и нагоре. Защо ли си мислим, че някой ще ни осъди за нещо, което е само наша лична работа и усещане за нещата?

На дъното отиваме, когато се чувстваме самотни или неспособни да контролираме събитията. Но всичко е преходно, звездите сменят своите позиции и ако имаш търпение да дочакаш своя звезден миг за да реализираш мечтите и стремежите си – той идва непременно. Но ако си седиш в дупката шанса лъчите на благоприятните звездни влияния да стигнат до теб намалява или направо изчезва.

Ще си позволя да цитирам Vroom – той беше казал нещо интересно преди доста време и го запомних, защото е много сладко
“Как да се отпуснем и разпилеем, като не можем да се съберем”
Събери мислите си и си дай ясна сметка какво искаш, начертай си план и го следвай – това ще те мобилизира и ще се почувстваш отново цялостна. Тогава ще можеш да се отпуснеш и да се насладиш, а може би от този момент нататък купона на живота ти ще започне да тече. Мда... пак забих във философиите на моето мислене, извини ме.

Простете дългия ми постинг – е това е, все такива ще ги свърша :) да не говорим, че бих изписала още 100 пъти по толкова относно болката и дъното и все ще мисля, че не съм казала всичко по въпроса.

Привет на пишещото кралско войнство тук

Със сигурност няма да те забравя Даже ще те взема с мен