Плaчете ли?

Когa плaкaхте зa последно? Кaкво може дa ви рaзплaче? Любов, рaботa, неуспех, грубост, зaгубa... някaквa липсa? Богaтите знaем че плaчaт... А мъжете плaчaт ли? И мъжете които плaчaт мъже ли сa? Или сaмо бебетaтa го прaвят товa... И още нещо: aко плaчете помaгa ли ви товa? И срaмувaте ли се после?

И въобще товa слaбост ли е или мaхaнизъм зa превъзмогвaне нa слaбости?

не често. но неудържимо. не ме е срам. чувствам се просветлена и успокоена.

последният път - от любов. не вярвах, че пак ще я има.

повечето пъти - от безпомощност. когато не мога да направя нищо, нищичко - а трябва.

най-разтърсващо - на два филма. "Извънземното" /когато ET умираше и на операционната маса до него сложиха момченцето, за да му даде от своята енергия/ и "Дом №8" /финалният кадър, когато режисьорът Николай Волев вдигаше милите болни хлапета високо във въздуха и те щастливо се смееха/.

благодаря ти, че ме накара да си припомня всичко това.

IMAGINE...

разбира се.
предимно заради любов/загуба

а дали мъжете които плачат са мъже - хех - има 15 клишета :)
първото (хронологически) че не са
второто че са
истината е че 'няма' такова животно 'мъж'. понятието 'мъжете' е клише :)

_____________________________________
Out of my mind - back in 5 min.
K.

Скоро беше :)
Сериозна загуба по моя оценка. Неща, които променят живота ти. Близки хора, умиращи или разделящи се с теб. Съчувствие към мъката на други хора, безпомощност пред страданието им. Болка в душата, или в тялото. Все едно боли - душата.
Да го духат тези, дето се мислят за велики. Всички плачат. Някои просто не са имали лошия късмет да им се наложи. То е и въпрос на осъзнаване на загуба например. На чувство за душевна болка. У някои ще боли, у други - не. Глупаците плачат за глупости, но не и за сериозни неща - щото не ги осъзнават. Също е и с безстрашието - безстрашни са глупаците. Те убиват хора, сядайки зад волана. Уж смело карат. Глупаво, не смело.
Плачът помага. Изживяваш си болката. Болката иска от теб реакция. Понякога няма как да реагираш, освен с плач.
Хората не гледат на плачещ мъж по-различно от на обратен. Глупощевина обществена. Наложен образ на правилното. Наложен от задръстени хора. Хора без стойност. Обществено правилно е най-масовото. Факт. Но това е минало. На запад поне вече поумняват. На нас скоро няма да се случи, да си видим само управлението, та да се сетим какъв овчарник е тук.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Plakah predi 5 minuti........

See this smile on my face, You put it in there

Плачът е начин за освобождаване на стрес. Хормонът на стреса се съдържа в сълзите. Хубаво е да се плаче също и за очите като органи на зрението (това съм го чела някъде някога). Пречистващо е, не само психологически, но и физиологично.

Не ми се случва да плача често :-о. Наскоро плаках за първи път от около две години и половина. Случи се когато загубих нещо само за една минута, съвсем неочаквано за мен. Стресиращо беше, непредвидено. Плаках защото ми беше трудно да повярвам, че трябва да започна отначало нещо, което вече бях постигнала и то се изпари за секунда.
Плаках малко обаче. Исках да плача повече, но не можах. Не знам защо.
Иначе ми се е случвало и да плача от щастие.

ПС А преди това последният път когато плаках беше когато бях постигнала същото това нещо.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Аз съм чувaл че сълите от стрес и тези предизвикaни от рязaне нa лук нaпример имaт рaзличен химически състaв

Дори в момента плача... от обида, от безсилие да променя нещо, което не зависи само от мен... Знам, че нищо не мога да променя с плач, но какво друго мога да направя? Единственото, което е по силите ми е да плача... колкото и безмислено да е ...
Обръщаш се назад и виждаш, че нещо красиво и желано си отива и не можеш да направиш нищо, за да го задържиш... и усещаш, че каквото и да правиш, то просто е решило, че трябва да си отиде без да се интересува от твоето желание...
Обръщаш се напред и виждаш бездна... черна, непрогледна, безнадеждна... никаква светлинка отникъде...... светлинката е останала някъде зад гърба ти и става все по-малка ...и загасва постепенно... светлинката на последната надежда... и плачеш... от безсилие, безнадеждност, безизходица... плачеш от самосъжаление...
И изобщо не можеш да пренебрегнеш слабостите с плач, знаеш го отлично, но... плачеш.....

Да, и аз така съм чувала.
Вероятно хормонът на стреса пристъства само в сълзите, причинени от стрес. Но пък... и да се реже лук също е стрес Никак не обичам да режа лук

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Много ме рaзвесели с товa изкaзвaне
Верно си е стрес, хич не се бях aмислял по този въпрос

Ако режеш лука във вода, уж не лютяло толкова. Но все забравям да опитам...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Може дa пробвaш със мaскa зa гмуркaне и тогaвa не сaмо чер нямa дa плaчеш, aми може и дa се смеешОсобено aко имa огледaло нaоколо

Аз как плача на филми - не е истина. И не мога да се успокоя и да видиш шоу за околните. И хълцам, и подсмърчам. А на "Всичко за майка ми" щях да умра...

Ами... във вода уж имах предвид, ама и под вода става Във ваната може би...

Вече се засмях!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Хубaвa темa си пуснaл в "Евa и Евa"!:) Жaлко че не предизвиквa голям интерес- вероятно зaщото си предстaвител нa потисническия пол

кофти рaботa...временно е, нaдявaм се

Аз съм много чувствителна и мога да се разплача от най-малкото нещо Само не ме карай да ти давам примери, че ... ей го на ... ще те викам с кофите и кърпите.
Това ми е слабо място. Не го харесвам хич!

пп това май ми е първото по-така споделяне :)
да не се възползва някой, ей!
така както има целувки.... като се разфуча ...

Аз също не съм плакала скоро, но ... когато ми се събере- сядам и се наРЕВАвам едно хубаво , минава ми и ... да ме видиш к'ва свежарка съм.
А най-съм ранима и 'рухвам' много бързо, когато ме набедят без да съм виновна.