ssdd
1 отговора
46 прегледа
ssdd
За демиурга и неговите творения
Напоследък се замислям за Бог. Какво е и какво толкова си мисли че е, за какъв иска да се представя и как вижда да протичат нешата, от тук нататък?
Та мислейки си така, реших да се обърна към съкровищниците на човешкото познание и като всеки лаик в областа, като един много мнителен към всичко чуто или казано човек, реших да проверя информацията от няколко независими източника. Какво се оказа?
Демиургът като създател на Вселената
Съврменната концепция за създаването на Вселената не дава ясен отговор на първопричината довела до този акт. Въпросът е изместен, чрез условието, че Вселената е непознаваема поне в първите 30 сек. след своето сътворение. За периода след тази половин минута със сигурност можем да твърдим, че Вселената вече е била такава каквато я наблюдаваме днес или поне, че в нея вече са присъствали предпоставките да е такава каквато е днас. За преди това – Tabula raza, нищо, ама съвсем нищичко. За тази половинка от минутата Вселената е можела да бъде каквато си ще, разширението на Вселенският ембрион вече е било започнало, но нищо все още не е било ясно, ако използваме аналогия, то в тези първи 30 сек. Никой не е можел да определи (ако е имало някой да го прави), какъв ще е полът, цветът на косата, броя на крайниците и т.н. на плодът от който се е създавала Вселената. За причините за самото и създаване също не може да се каже почти нищо. Имало е Нищо, това е ясно, само че оказва се, че Нищото не е абсолютно нищо, защото в него се появяват и изчезват разни неща, но за толкова кратко време, че усреднено в безкрайността това пак си е едно абсолютно Нищо. Оказало се обаче, че на едно място в Нищото м един момент се появили повече неща отколкото изчезнали и създали известен дисбаланс в цялостта на Нищото, пробили го и хоп една Вселена започнала да се разширява, да съществува и по този начин да определя някакво течение на времето, да ражда слънца, планети и всякакви други небесни тела с всички произтичащи от това последици. Никаква промисъл, въпрос на чиста случайност. Разбира се случайността е фактор определящ появата на известен дискомфорт в хората и тази концепция не е съвсем удовлетворяваща. Някак си не е удобно да мислим, че всичко, дори и сътворението е продукт на стечение на обстоятелствата, без никакъв влаган в това смисъл.
Затова се обърнах към космологичните представи на по примитивните народи. Предполага се, че колкото по примитивен е един народ толкова по примитивни трябва да бъдат и схващанията му за създаването на света. Оказа се обаче, че именно едни от най примитивните народи са създали космогония близка до съвременната. Догоните, да кажем, вярват, че Светът е създаден от едно яйце, Космическото яйце. То е съдържало всичко в себе си, целият потенциал на Вселената, събран в едно много малко, какво, място, област? Ами за удобство нека приемем яйце. Изведнъж, без никаква конкретна причина яйцето започнало да се разширява и в него да се отделят небесните светила, светлината и материята. Пак първопричина няма. Просто това се случило и толкоз. Голям взрив! Е, догоните, нямат познания в областта на теорията и практиката на химичните експлозиви, затова и аналогиите им са малко по различни, но общо взето казват същото, каквото казва и астрофизиката. Разбира се спорен е въпроса дали някой случаен астрофизик не е наминал през най затънтеният край на Африка и случайно не е решил да сподели най-новите открития в своята област с жреците на племето…
Продължих нататък с малко по непримитивни народи и попаднах на космогонията на мезоамериканските култури. Според тях Светът е създаден от несътворен бог – Сърце на небето, наричан различно, Тохил, Гукумац, Кукулкан, Кецалкоатл. Та този бог в началото бил сам. В един момент решил да се радели на същности с които влязъл в съвет за да реши какво да прави от тук нататък. Продукт на тази божествена шизофрения била самата Вселена. За първопричината за появата на този бог, страдащ от полифрагментация на личността, не се знае също нищо. За това можем да бъдем благодарни на отец Де Ланда, страстен пироман, любител на топлото какао, подгрято на кладите от аутодафетата, устроени от него с книгите на местните централноамерикански народи. Запазените писмени паметници на тези култури били само два, останалото били по късни интерпретации по темата, писани на латиница, на местните езици от оцелели представители на индианската аристокрация. Интересно е, че сътворението на света, според представите на тези народи протичало в пълен мрак, това би могло да обясни несъвършенствата на крайният продукт, опитайте се да правите нещо в абсолютен непрогледен мрак и вижте резултата на светло…
В скандинавските легенди, създаването на Вселената се свързва с едно убийство, след като боговете убили най силният от великаните (и едните и другите се появяват от никъде, просто са съществували дотогава), от тялото, костите и кръвта му се образувал целият заобикалящ ни свят. Явно на север им допада идеята всички да сме обитатели на разлагащ се труп, но поне виждали, че регресът управлява Вселената и смятали нейният край за неизбежен (не само за хората, а за всички, богове, великани и всяка друга твар).
Най поетично ми звучи египетският възглед за Сътворението. В началото съществувало само едно божество, Хнум. Как изглеждал и какво представлявал не е упоменато точно, но по късно всички единодушно приели да бъде изобразяван като скарабей. Пак изведнъж и пак без абсолютно никаква причина Хнум започнал да се смее, от вибрациите на този смях започнало пораждането на Вселената. Дали идеята за нещо подобно (на Светът) не разсмяла това божество и по този начин Вселената не се самосътворила, нищо никой не може да каже, но все пак един подобен свят не е достоен за нищо повече от присмех…
В елинистичната култура сътворението не е засегнато обстойно, Светът е даденост, която боговете били длъжни да усъвършенстват. За съжаление, вместо това, заради концептуални противоречия между населяващите Олимп, Светът започнал да става все по зле и по зле устроен, та да се стигне до днешното положение…
Стигнахме до християнството и неговият родител (от неизвестен пол) зороастризма. За разлика от своя централноамерикански колега, християнският бог страдал от умерена форма на шизофренията, в начлото имал само раздвояване на личността, но с появата на хората и свързаното с това силно постоянно нервно напрежение, формата на шизофрения се задълбочила с опоявата на трета личност. Този бог също бил несътворен, той присъствал и тук пак се появява разликата с американският му колега, все пак Той решил първо да пусне осветлението и по този начин си обосновал претенциите за съвършенно свършена работа по създаването на Вселената. Разделил небето от земята и после създал последната от парче кал. Шизофренията му по късно преминала в параноя, след като започнал да смята, че има противник (в какво, също не е ясно)…
Приемам всички концепции за верни, странно е но те не се взаимоизключват. Всяка има своите положителни и отрицателни страни, но чарът на всяка е именно в несъвършенството и противоречията, които съдържат, както всеки от нас…
(следва(не знам кога) Демиургът създател на човека).
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!
Напоследък се замислям за Бог. Какво е и какво толкова си мисли че е, за какъв иска да се представя и как вижда да протичат нешата, от тук нататък?
Та мислейки си така, реших да се обърна към съкровищниците на човешкото познание и като всеки лаик в областа, като един много мнителен към всичко чуто или казано човек, реших да проверя информацията от няколко независими източника. Какво се оказа?
Демиургът като създател на Вселената
Съврменната концепция за създаването на Вселената не дава ясен отговор на първопричината довела до този акт. Въпросът е изместен, чрез условието, че Вселената е непознаваема поне в първите 30 сек. след своето сътворение. За периода след тази половин минута със сигурност можем да твърдим, че Вселената вече е била такава каквато я наблюдаваме днес или поне, че в нея вече са присъствали предпоставките да е такава каквато е днас. За преди това – Tabula raza, нищо, ама съвсем нищичко. За тази половинка от минутата Вселената е можела да бъде каквато си ще, разширението на Вселенският ембрион вече е било започнало, но нищо все още не е било ясно, ако използваме аналогия, то в тези първи 30 сек. Никой не е можел да определи (ако е имало някой да го прави), какъв ще е полът, цветът на косата, броя на крайниците и т.н. на плодът от който се е създавала Вселената. За причините за самото и създаване също не може да се каже почти нищо. Имало е Нищо, това е ясно, само че оказва се, че Нищото не е абсолютно нищо, защото в него се появяват и изчезват разни неща, но за толкова кратко време, че усреднено в безкрайността това пак си е едно абсолютно Нищо. Оказало се обаче, че на едно място в Нищото м един момент се появили повече неща отколкото изчезнали и създали известен дисбаланс в цялостта на Нищото, пробили го и хоп една Вселена започнала да се разширява, да съществува и по този начин да определя някакво течение на времето, да ражда слънца, планети и всякакви други небесни тела с всички произтичащи от това последици. Никаква промисъл, въпрос на чиста случайност. Разбира се случайността е фактор определящ появата на известен дискомфорт в хората и тази концепция не е съвсем удовлетворяваща. Някак си не е удобно да мислим, че всичко, дори и сътворението е продукт на стечение на обстоятелствата, без никакъв влаган в това смисъл.
Затова се обърнах към космологичните представи на по примитивните народи. Предполага се, че колкото по примитивен е един народ толкова по примитивни трябва да бъдат и схващанията му за създаването на света. Оказа се обаче, че именно едни от най примитивните народи са създали космогония близка до съвременната. Догоните, да кажем, вярват, че Светът е създаден от едно яйце, Космическото яйце. То е съдържало всичко в себе си, целият потенциал на Вселената, събран в едно много малко, какво, място, област? Ами за удобство нека приемем яйце. Изведнъж, без никаква конкретна причина яйцето започнало да се разширява и в него да се отделят небесните светила, светлината и материята. Пак първопричина няма. Просто това се случило и толкоз. Голям взрив! Е, догоните, нямат познания в областта на теорията и практиката на химичните експлозиви, затова и аналогиите им са малко по различни, но общо взето казват същото, каквото казва и астрофизиката. Разбира се спорен е въпроса дали някой случаен астрофизик не е наминал през най затънтеният край на Африка и случайно не е решил да сподели най-новите открития в своята област с жреците на племето…
Продължих нататък с малко по непримитивни народи и попаднах на космогонията на мезоамериканските култури. Според тях Светът е създаден от несътворен бог – Сърце на небето, наричан различно, Тохил, Гукумац, Кукулкан, Кецалкоатл. Та този бог в началото бил сам. В един момент решил да се радели на същности с които влязъл в съвет за да реши какво да прави от тук нататък. Продукт на тази божествена шизофрения била самата Вселена. За първопричината за появата на този бог, страдащ от полифрагментация на личността, не се знае също нищо. За това можем да бъдем благодарни на отец Де Ланда, страстен пироман, любител на топлото какао, подгрято на кладите от аутодафетата, устроени от него с книгите на местните централноамерикански народи. Запазените писмени паметници на тези култури били само два, останалото били по късни интерпретации по темата, писани на латиница, на местните езици от оцелели представители на индианската аристокрация. Интересно е, че сътворението на света, според представите на тези народи протичало в пълен мрак, това би могло да обясни несъвършенствата на крайният продукт, опитайте се да правите нещо в абсолютен непрогледен мрак и вижте резултата на светло…
В скандинавските легенди, създаването на Вселената се свързва с едно убийство, след като боговете убили най силният от великаните (и едните и другите се появяват от никъде, просто са съществували дотогава), от тялото, костите и кръвта му се образувал целият заобикалящ ни свят. Явно на север им допада идеята всички да сме обитатели на разлагащ се труп, но поне виждали, че регресът управлява Вселената и смятали нейният край за неизбежен (не само за хората, а за всички, богове, великани и всяка друга твар).
Най поетично ми звучи египетският възглед за Сътворението. В началото съществувало само едно божество, Хнум. Как изглеждал и какво представлявал не е упоменато точно, но по късно всички единодушно приели да бъде изобразяван като скарабей. Пак изведнъж и пак без абсолютно никаква причина Хнум започнал да се смее, от вибрациите на този смях започнало пораждането на Вселената. Дали идеята за нещо подобно (на Светът) не разсмяла това божество и по този начин Вселената не се самосътворила, нищо никой не може да каже, но все пак един подобен свят не е достоен за нищо повече от присмех…
В елинистичната култура сътворението не е засегнато обстойно, Светът е даденост, която боговете били длъжни да усъвършенстват. За съжаление, вместо това, заради концептуални противоречия между населяващите Олимп, Светът започнал да става все по зле и по зле устроен, та да се стигне до днешното положение…
Стигнахме до християнството и неговият родител (от неизвестен пол) зороастризма. За разлика от своя централноамерикански колега, християнският бог страдал от умерена форма на шизофренията, в начлото имал само раздвояване на личността, но с появата на хората и свързаното с това силно постоянно нервно напрежение, формата на шизофрения се задълбочила с опоявата на трета личност. Този бог също бил несътворен, той присъствал и тук пак се появява разликата с американският му колега, все пак Той решил първо да пусне осветлението и по този начин си обосновал претенциите за съвършенно свършена работа по създаването на Вселената. Разделил небето от земята и после създал последната от парче кал. Шизофренията му по късно преминала в параноя, след като започнал да смята, че има противник (в какво, също не е ясно)…
Приемам всички концепции за верни, странно е но те не се взаимоизключват. Всяка има своите положителни и отрицателни страни, но чарът на всяка е именно в несъвършенството и противоречията, които съдържат, както всеки от нас…
(следва(не знам кога) Демиургът създател на човека).
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!