А може ли...

... човек да се удави в себе си?
Той... те разлива... Ти си хилядна. Никаква. Всякаква.
Усещане за сливане и заличаване... размиване на всички граници...
После си тръгваш... И си забравила до него под завивките някоя и друга претенция към себе си... мартеницата... уханието си...
Започваш да събираш отново границите... но... от някъде прокапва... и си същата - и си различна...
А можеш ли да се удавиш в себе си? Да... но нали умееш да плуваш...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

С какъвто се събереш, такъв ставаш. Не си лягай с удавник.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Ние не сме удавници. Ние сме водата...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

А аз съм......Мич Дюкенън.....

ако ние сме водата, то водата какво е?

Въпросите са от ума. Но ако си чаша, а искаш да поемеш океан, трябва да знаеш как да се разшириш...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

ти да си виждало разширяваща се чаша?! защо ще си мисля, че съм чаша тогава?

Можеш да бъдеш абсолютно всичко... ако си осъзнал необходимостта от ставането на нещо... каквото и да е било... например, чаша без дъно...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

можеш да си мислиш, че си каквото си помислиш, ама дали си?

Животът ще покаже.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Водата не се дави в себе си. Има противоречие в думите ти.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

животът е толкова различен, че не е сигурно какво всъщност показва, затова единственият въпрос, който няма да изчезне от употреба е "какво всъщност е шибаният живот и къв е неговият смисъл?"

Противоречията са от ума, който дели света на дихотомии... Истината е отвъд дихотомиите... Истината е в живота... а водата.... се дави в себе си...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

ебаси свободата, извинявай, да завися от късмет и да се чувствам така от сбъдването на желанията ми

Какво е дихотомия ?!

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

важното е, че водата се дави в себе си, ти отде знаеш, че водата несе дави в себе си?

И да роптаеш и да не - тва е. Да не мислиш че на мен ми харесва ?!

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Ами aз лично не се дaвя в себе си...a в мислите си.Кaто зaпочнa дa мисля зa нещо....то може дa ми отнеме цялото внимaние...с дни сaмо зa товa дa си мисля....нещо всепоглъщaщо.Но зa щaстие рядко дaвaм нa хорaтa дa рaзберaт колко съм съсредоточенa....зaщото не бих искaлa дa отговaрям нa техни въпроси!
Не знaм дaли е по темaтa...но точно товa удaвяне зa което пишеш....много ми нaпомня зa едно мое отдaвнaшно състояние!

Future is perfect because the present is past

Водата е просто състояние на материята. Не е жива. Няма качествата на живота и съзнанието. За какво давене иде реч ?! Одушевяване на материя по поетичен начин - но това е метафора значи. И значи не за вода говорим. Ми да си кажем истината тогава.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.