Rock in Rio analysis
56 отговора
918 прегледа
Rock in Rio analysis
Ето, че на 25 март 2002 г. излезе и толкова очакваният (от мен, а предполагам и от всички вас) лайв на Мейдън Rock in Rio. И каква стана тя – благодарение на EMI/KA Music албумът излезе в България в деня на световната му премиера и в резултат на това аз го имам в деня на излизането му по цял свят!!!! Евалла!!!!!!
Ще си позволя да коментирам албум, но на първо място слагам списък на парчетата, които влизат в концерта:
The Wicker Man, Ghost Of The Navigator, Brave New World, Wrathchild, 2 Minutes…, Blood Brothers, Sign Of The Cross, The Mercenary, The Trooper, Dream Of Mirrors, The Clansman, The Evil That Men Do, Fear Of The Dark, Iron Maiden, The Number Of The Beast, Hallowed Be Thy Name, Sanctuary, Run To The Hills – общо 18 на брой + интро.
Прави впечатление големият брой песни от BNW, но пък има поне по песен и от всички други албуми, с изкл. на Somewhere In Time (вярно, че на мен Heaven Can Wait беше почнала да ми писва, но можеше да сложат Wasted Years). Огромната част от нас е слушала какви ли не концерти на Мейдън и сме абсолютно наясно, че много изненади не трябва да очакваме.
Е да, ама не!!! Изненади има и те са от всякакъв характер.
Първо, цели 2 песни с Блейз са в списъка за концерта. И то кои – Sign Of The Cross и The Clansman – 2 от най-епичните парчета от този период на групата, а не например Man On The Edge и Futureal, които са доста по-лесни в композиционно отношение. Не знам за вас, обаче аз съм разбит от чувството, с което Брус изпява двете песни и го прави доста по-убедително от Блейз.
Второ, аранжиментите на песните са доста по-добри, отколкото бяхме свикнали да ги слушаме през последните 12 г., откакто Ейдриън напусна Мейдън, но това е обяснимо, като се има предвид какво може да се направи с 3 китари едновременно на живо. И в момента песните на живо са много по-близо до студийните си варианти, откогато и да било. Това, което ме разби тотално, е, че солата на Ейдриън в The Trooper и The Evil… ги свирят едновременно Яник и Ейдриън – изкрейзих, като го чух това нещо!!!!
Трето и може би най-важното, което прави този лайв толкова велик – БРУС. Нямам никакво намерение да сравнявам Брус с Блейз – все пак и двамата си имат предимства и недостатъци, а просто ще сравня Брус от Rock In Rio с Брус от A Real Live/Dead One. Няма и грам от лигавщините и оливането му на сцената (явно тогава наистина му е било писнало да е в Мейдън) 1992-93 г. Сега импровизациите отново ги има, но те не са за сметка на цялостното изпълнение и не се отразяват зле на песента (справка The Number… от A Real Dead One и Donnington’92, където според мен Брус направо съсипва песента). А колко убедително пее само – той е на 42 (тогава де, на 19 януари 2001 г.), а сегашните момченца не могат да му стъпят на малкия пръст (пример Тобиас Замет – добре си пее момчето, ама не е зле да реши като кого иска да пее – Брус, Роб или Киске).
Четвърто, саундът е много по-добър от този на лайв албумите от ’92 и ’93 г. Публиката например е уловена с много по-голям обхват – все пак това са 250 000 човека! Страхотно е решението на продуцентите (Кевин Шърли и Стив) солиращата китара да минава в средата, а другите две – съответно в левия и десния канал. Барабаните на Нико звучат пък супер разтърсващо, а самият той отново ни смайва с невероятната си техника и страхотното си чувство за ритъм.
Не е изненада обаче хъсът и удоволствието, с които свирят Мейдън на живо, както и фактът, че няма нито една грешка в свиренето. Изненада за мен е това, че за пръв път Стив не е изнесен напред в саунда и като че ли остава малко на заден план – но може би и това е обяснимо – просто тримата китаристи са блестящи, Брус е велик, а Нико за пореден път оправдава думите на Майк Портной: "Many drummers really look up to Nicko and Mike Portnoy of Dream Theater has said that -- 'I may fit fourty different patterns into a song and Nicko only thirty, but his will still sound better and more technical."
Е, остава ни да видим и DVD-то. Сигурен съм, че ще ни донесе супер голямо удоволствие, но то няма тепърва да ни убеждава, че Мейдън са най-великата концертна група на света. Защото ние го знаем отдавна.
Честито!
Ще си позволя да коментирам албум, но на първо място слагам списък на парчетата, които влизат в концерта:
The Wicker Man, Ghost Of The Navigator, Brave New World, Wrathchild, 2 Minutes…, Blood Brothers, Sign Of The Cross, The Mercenary, The Trooper, Dream Of Mirrors, The Clansman, The Evil That Men Do, Fear Of The Dark, Iron Maiden, The Number Of The Beast, Hallowed Be Thy Name, Sanctuary, Run To The Hills – общо 18 на брой + интро.
Прави впечатление големият брой песни от BNW, но пък има поне по песен и от всички други албуми, с изкл. на Somewhere In Time (вярно, че на мен Heaven Can Wait беше почнала да ми писва, но можеше да сложат Wasted Years). Огромната част от нас е слушала какви ли не концерти на Мейдън и сме абсолютно наясно, че много изненади не трябва да очакваме.
Е да, ама не!!! Изненади има и те са от всякакъв характер.
Първо, цели 2 песни с Блейз са в списъка за концерта. И то кои – Sign Of The Cross и The Clansman – 2 от най-епичните парчета от този период на групата, а не например Man On The Edge и Futureal, които са доста по-лесни в композиционно отношение. Не знам за вас, обаче аз съм разбит от чувството, с което Брус изпява двете песни и го прави доста по-убедително от Блейз.
Второ, аранжиментите на песните са доста по-добри, отколкото бяхме свикнали да ги слушаме през последните 12 г., откакто Ейдриън напусна Мейдън, но това е обяснимо, като се има предвид какво може да се направи с 3 китари едновременно на живо. И в момента песните на живо са много по-близо до студийните си варианти, откогато и да било. Това, което ме разби тотално, е, че солата на Ейдриън в The Trooper и The Evil… ги свирят едновременно Яник и Ейдриън – изкрейзих, като го чух това нещо!!!!
Трето и може би най-важното, което прави този лайв толкова велик – БРУС. Нямам никакво намерение да сравнявам Брус с Блейз – все пак и двамата си имат предимства и недостатъци, а просто ще сравня Брус от Rock In Rio с Брус от A Real Live/Dead One. Няма и грам от лигавщините и оливането му на сцената (явно тогава наистина му е било писнало да е в Мейдън) 1992-93 г. Сега импровизациите отново ги има, но те не са за сметка на цялостното изпълнение и не се отразяват зле на песента (справка The Number… от A Real Dead One и Donnington’92, където според мен Брус направо съсипва песента). А колко убедително пее само – той е на 42 (тогава де, на 19 януари 2001 г.), а сегашните момченца не могат да му стъпят на малкия пръст (пример Тобиас Замет – добре си пее момчето, ама не е зле да реши като кого иска да пее – Брус, Роб или Киске).
Четвърто, саундът е много по-добър от този на лайв албумите от ’92 и ’93 г. Публиката например е уловена с много по-голям обхват – все пак това са 250 000 човека! Страхотно е решението на продуцентите (Кевин Шърли и Стив) солиращата китара да минава в средата, а другите две – съответно в левия и десния канал. Барабаните на Нико звучат пък супер разтърсващо, а самият той отново ни смайва с невероятната си техника и страхотното си чувство за ритъм.
Не е изненада обаче хъсът и удоволствието, с които свирят Мейдън на живо, както и фактът, че няма нито една грешка в свиренето. Изненада за мен е това, че за пръв път Стив не е изнесен напред в саунда и като че ли остава малко на заден план – но може би и това е обяснимо – просто тримата китаристи са блестящи, Брус е велик, а Нико за пореден път оправдава думите на Майк Портной: "Many drummers really look up to Nicko and Mike Portnoy of Dream Theater has said that -- 'I may fit fourty different patterns into a song and Nicko only thirty, but his will still sound better and more technical."
Е, остава ни да видим и DVD-то. Сигурен съм, че ще ни донесе супер голямо удоволствие, но то няма тепърва да ни убеждава, че Мейдън са най-великата концертна група на света. Защото ние го знаем отдавна.
Честито!
Ееееееееееее
не казвам, че лъжеш, просто ми се струва, че Брус няма същия глас както преди години. Иначе всеки концерт си е уникален сам по себе си. Тея дни се замислих дали сега Брус би могъл да изпее Seventh son... както го е пял едно време!!! (Все пак определено ще се представи по-добре от Блеиз)
Re: Ееееееееееее
мен пък точно в Live after Death Брус не ме кефи, особено на Aces High. Също и ония звуци дето ги изкарва наполовина на вик, наполовина на фалцет... хич не ми харесват
А какво ще кажете за изхилването във Fear-a от Rio? мен това най-много ме кефи.
Good behaviour brings the Saviour to his knees
John Petrucci
А какво ще кажете за изхилването във Fear-a от Rio? мен това най-много ме кефи.
Good behaviour brings the Saviour to his knees
John Petrucci
Re: Ееееееееееее
Парво съчуствам на клавиатурата на Крюшо защото той направо я е разбил от писане.Второ съм сигурен, че всичко което е писал е истина.И трето съм сигурен че този концерт е поредното доказателство, че Maiden си остават наи-великите.
P.S.Крюшо още един път евалата и обещавам че ако някаде видя таз статия под друго име ще докладвам веднагически.
DROGATA UBIVA BAVNO AMA AZ ZA NIKADE NE BARZAM
P.S.Крюшо още един път евалата и обещавам че ако някаде видя таз статия под друго име ще докладвам веднагически.
DROGATA UBIVA BAVNO AMA AZ ZA NIKADE NE BARZAM
Редактирано от Cigulkata на
Re: Rock in Rio analysis
Браво, г-н Крюшо, не съм се съмнявал във вашите способности да коментирате албуми на любимата група, даже съм възхитен от направения анализ, но ще си позволя да не се съглася с една малка част - Тобиас Замет . Не ми е много ясно, къде той прилича на Брус, на Киске - да, твърдо, но Брус ........ Да взема да ти метна "Mandrake", за да направиш коментар и да ми покажеш, къде е приликата ? Хайде със здраве !!!!!
Честито дипломиране днес !!!!!!!!!!!!
Aggression is the only way
to express my burning rage
Честито дипломиране днес !!!!!!!!!!!!
Aggression is the only way
to express my burning rage
в отговор на Arven Ve4ernica
#15
Re: Rock in Rio analysis
Ами чуете "Wash Away The Poison" от Mandrake и ми кажете на кого прилича там Тобиас!
I Want Out...
I Want Out...
Re: Rock in Rio analysis
Дали пък прилича на Брус ? Честно казано не намирам прилика и в тази песен, но щом така мислиш, твоя воля !!!! А може би ще го обвиниш, че краде от соловите изпълнения, може би Man of sorrows, а ?
Aggression is the only way
to express my burning rage
Aggression is the only way
to express my burning rage
Редактирано от kreator на
в отговор на Arven Ve4ernica
#17
Re: Rock in Rio analysis
Правилно,
няма и да забележите, щото бая леп има да измаа преди да достигне Брус тоя ми ти Тобияс (то верно, че малко нещо таковата, биаса при него - все към някой известничък певец клони глеам - лошо нема, ма аз си предпочитам първоизточника (киске де))...
"I'll choose optimism, scream its name
Look to the future, a burning flame."
няма и да забележите, щото бая леп има да измаа преди да достигне Брус тоя ми ти Тобияс (то верно, че малко нещо таковата, биаса при него - все към някой известничък певец клони глеам - лошо нема, ма аз си предпочитам първоизточника (киске де))...
"I'll choose optimism, scream its name
Look to the future, a burning flame."
Re: Rock in Rio analysis
Доста странен начин за преценка на вокалните качества на някой, но какво да се прави, всеки има право на мнение ......... Интересно, драги ми Крюшо, какво ли ще кажеш за Ралф Шийпърс, който имитира едно към едно Халфорд, и според една дебела персона Primal fear звучат по-Джудас от самите Джудас, това прави ли го по-малко вокалист ? Със здраве !!!!
Aggression is the only way
to express my burning rage
Aggression is the only way
to express my burning rage