Оскарите (впечатления)
21 отговора
955 прегледа
Оскарите (впечатления)
(Това сигурно ще е дълъг постинг, така че който го отваря нека е предупреден).
Снощи гледах връчването на Оскарите'02 и искам да споделя впечатленията си с тези, които ще гледат церемонията в България на съкратен запис (и предполагам със запомнящ се превод). А записът сигурно ще е съкратен, понеже първата продукция в новата зала "Кодак" беше ознаменувана с поставяне на рекорд за продължителност - над 4 часа.
Противно на слуховете, че Том Круз нямало да присъства, за да избегне нежелана среща с Никол Кидман, точно нему бе предоставена честта да открие събитието с няколко невнятни и лишени от контекст думи за силата и нуждата от киноизкуството в наше време от една страна и уместността от подобна церемония след събитията от 11 септември миналата година (според Круз, още по-нужна отпреди). Клюката не пропусна да отбележи, че Том Круз не е присъствал на партито след церемонията, защото бил негов ред да слага децата да спят.
След това от тавана в костюм от сребърни пера (прозрачна алюзия с атмосферата от "Мулен Руж"), разкрила мощни черни бедра под къси черни панталонки (?), беше спусната на трапец и "самата" Упи Голдбърг, която се по(пре)стара да развеселява присъстващите с гегове и иронични подмятания по адрес на едва ли не всички появили се: "Толкова кал се хвърля тези дни, че всички кандидати изглеждат черни", "Оскарите навършиха 74 години - възраст подходяща за изпращане на букет от Ан Никол Смит" (намек за геронтофилските пристрастия на пищната блондинка).
Но може хапливите шеги на Упи не бяха съвсем лишени от смисъл, защото "шоу" всъщност нямаше. Само на два пъти декларативното рецитиране на номинираните в една или друга категория беше прекъснато от епизоди в познатия ни стар мегашоу-стил: песните (и 5-те) бяха изпълнени на живо от авторите и при представяне на категорията "спец-ефекти" на сцената излезе трупа (изкушавам се да кажа "тълпа") полуголи френски циркови артисти, които в стил "тигъра и дракона" (т.е. вързани за еластични въжета) започнаха да се мятат по стени и във въздуха (какво общо имаше това със спец-ефектите е отделен въпрос, така и останал без отговор).
В клюкарските обзори по разни програми след церемонията беше направен "критичен анализ" на модните тенденции демонстрирани от "селебритата". По всеобщо мнение победителката за главна женска роля (Хали Бери) е представила стилен тоалет - червена пола с фин цветен мотив и тюлена блузка също в цветен мотив. Ще прекъсна модния анализ за малко, колкото да отбележа личното ми впечатление от Хали Бери (тя впрочем е първата негърка - пардон, актриса от "афро-американски произход" - спечелила тази награда; момичето явно е красиво, тя е първа подгласница на конкурса "Мис Америка 1996"). Това че ще я спечели беше станало ясно още на "подгряващите" в предходната седмица церемонии по връчване на сходни награди от други организации, в нейния случай Гилдията на американските киноартисти. Та още тогава Хали Бери излезе на сцената да си получи наградата и започна да ахка и да стене от "смайване" ("Ама вие на мен ли ми давате тази награда?") и развали впечатлението, че може би е добра актриса (не ми е оставила незабравими впечатления, а ако изобщо случайно съм я гледал в някой филм, не съм я запомнил). И сега Хали Бери излезе на сцената с грозно разтворена от преиграно изумление уста и няколко минути ахка и охка, прди да започне да благодари наред. Изобщо според мен (макар да е излишно, нека напомня, че тази забележка важи за всичките ми преценки в този постинг), та, казвам, според мен след нескопосания етюд на изненада от получаването на голямата награда (явно подготвен от времената на явяванията й по конкурсите за красота), трябваше да й вземат обратно Оскара. Няма съмнение (няма ли, наистина?), че е добра при снимане на епизоди в десетина дубъла, но в импровизацията е много зле (а това не се учи).
Споменах за обилните благодарности (много уместни) от страна на Хали Бери, но те бяха нищо в сравнение с речта на Сидни Поатие (награда за цялостно творчество). Той говори близо 15 минути, започвайки с отиването си в Холивуд преди 53 години и свършвайки с поменик от благодарности (мисля, пропусна да благодари само на кучето си) като в тях се обърка дотам, че благодари и на черните си събратя, на чиито плещи е успял да се изправи, за да види посоката, в която да върви. Объркването беше, защото десетина минути преди това бе споменал колко трудно му е било да проправя пътя на черния актьор (т.е. преди него не е имало едва ли не никой). Объркване, напълно човешко за 75-годишната му възраст и разбираемо за баща на 6 (да, шест!) дъщери (и нито един син)... хм, Петко Симеонов ряпа да яде.
Връщам се да довърша "модния дискурс"... Никол Кидман беше оплюта за избора на бледорозовата рокля върху млечнобялото си разголено тяло. Смъмрена беше и Дженифър Конъли, избрала бежов тоалет, смъкнал се прекалено ниско върху увисналите й гърди. Тази година отсъстваше чучело като миналогодишното (нядавям се не сте забравили горката Бьорк), но най-унищожителната критика отнесе Гуинет Полтроу (тя се появи за представяне на някаква номинации). Още не знам как публиката не се изпокри под седалките при излизането й на сцената. Гуинет беше в тоалет за $10000 на Александър Маккуин и в тоалета нямаше нищо особено (а би могло да се очаква за нещо излязъло от ръцете на екстравагантния моделиер). Просто горката Гуинет беше забравила да си сложи сутиен (сигурно заблуждавайки се, че още е гимназистка и такъв не й е нужен), в резултат на което двете кожни образувания, които при нея сигурно минават за гърди, се бяха смъкнали на нивото на пъпа й. Вече знам, че няма да дам и половин долар за филм, в който тя се съблича. Всеобщото одобрение (в това число и женското, което е повече от изненадващо) отнесе Шарън Стоун в стилен тоалет на Версаче. Все така stunningly attractive тя излъчваше сияние, в което дори дървеняк като Джон Траволта (втория присъстващ сциентолог след Том Круз) изглеждаше поносим.
Сред мъжете можах да отлича трима души: Самюел Джонсън, Уди Алън (излязъл да представи ни в клин, ни в ръкав, снимани в Ню Йорк филми) и Иън Маккелан (не се безпокойте, както виждате приближаваме се към темата на клуба).
Но да карам наред: Самюел Джонсън също по общо мнение беше най-стилно облечения мъж (ако приемем за стил черното: черен фрак, черни очила и... черна кожа). Ами, както се разбра, отишъл човекът в Армани и казал "Искам да не приличам на никой от останалите". Колко му е струвала прищявката още не се знае. Уди Алън (по начина, по който публиката го посрещна, изглежда вече е получил прошка за сексуалните забежки с доведената си дъщеря и настояща съпруга Сун-И) вместо да каже (както би постъпил един простосмъртен) нещо от рода на "В Ню Йорк са снимани много филми. Това е град, в който... (и т.н.)" изнесе цял етюд. Запомних следното от него: когато му се обадили от Академията с предложение именно той да представи тези филми, Уди (естествено) много се изненадал и когато си върнал дар-слово започнал да убеждава организаторите, че той в никакъв случай не е най-подходящ, че има хора като примерно Мартин Скорсезе и други (той изброи 5-6 имена, които не запомних), които са по-достойни, по-умни, по-представителни и "по всичко" от него. "Да, вярно, така е - съгласил се гласът по телефона, - само че те всички са заети". Палмата за мен обаче отнесе новоизпеченият сър Иън Маккелан. Аз бях пропуснал скандалния момент, но епизодът вече беше показан на стоп-кадър и не може да има никакво съмнение: трима мъже седят на местата си - сър Иън, в средата снажен младеж в черен костюм и прическа стил "лоренцо ламас" и Илайджа Удс. Дясната ръка на "жребеца" е безволно оставена между двете ръце на съра, който я е притиснал върху бедрото си (не чак там в средата, където най-вероятно от доста време няма нищо интересно както за мъже, а още по-малко и за жени, но достатъчно високо, за да казва недвусмислено: "Добре де, стар съм, гей съм и не ми пука какво мислите за мен"). Илайджа точно в този момент е погледнал в другата посока или притеснен от интимната игра или за да каже "Няма значение, че във филма съм асексуален, аз тези работи не ги обичам" (това са си мои тълкувания).
Завършвам с клюките. Както (вероятно) знаете, след церемонията има парти, което обикновено продължавало до 3-4 часа заранта. Този път към един часа изгаснал тока (изгърмял предпазител) и всички гости се разотишли, без да дочакат пускането му (колко ли "Дом Периньон" е останало недоизпито).
Така-а... Сега няколко думи за резултатите.
Най-комичното недоразумение беше връчването на Оскар на Ренди Нюман за музика и текст на песен в Monsters, Inc. Горкият композитор до този момент споделяше съмнителната чест да държи рекорда за брой номинации без Оскар - 16 на брой! Не знам дали му я дадоха от съжаление, но по-тъпа, дразнеща слуха и незапомняща се песен не бях чувал отдавна. Наградата, разбира се, трябваше да отиде в Стинг (за Until... - една прекрасна балада, истински шедьовър) или защо не и в Ения (за наистина доста проточено звучащата, но определено фантастично-мелодична балада от "Властелина"). Абе можеха да я дадат на всеки друг с изключение на сър Пол, който беше изцвъкал недостойно за името му музикално недоносче (към филма Vanilla Sky), предполагам надраскано в състояние на махмурлък. Но я дадоха на Ренди Нюман и горкият човечец толкова се изненада, че не можа да каже нищо свързано (явно нямаше подготвена реч). Само измънка, нещо в смисъл "Спестете му съжалението си... благодаря на музикалните оценители за предоставените ми многобройни шансове за унижение... изумен съм, че печеля с "това нещо" (вярвам, че го цитирам точно). Прав си беше за "нещото"... само че му дадоха Оскара.
Преди да продължа, две думи за личните ми предпочитания. Аз очаквах малко повече за Gosford Park - разкошен филм на велик режисьор (Робърт Олтман), получил несправедливо само една напълно заслужена награда (за оригинален сценарий). Но аз и Академията имаме явно несъвместими кръвни групи (това само между другото, то няма никакво значение).
Едва ли някой от вас помни, но още през декември, веднага след като гледах "Властелина", аз предсказах (не беше трудно), ще филмът ще бъде обсипан с номинации, а ако Академията има някакво понятие за чест - и с Оскари. Първото се случи - 13 номинации в по-важните категории с изключение на главна роля при мъжете и жените и второстепенна (поддържаща) при жените. Основният съперник беше ясен: Beautiful Mind (използвам оригиналното му име, защото не знам как е преведено заглавието на български). Крайният резултат вече сигурно го знаете: "Властелинът" взе само 4 награди (от 13-те възможни) и то в технически категории (операторско майсторство, грим, оригинална музика и специални ефекти), съперникът - също в четири, но "по-човешки": за второстепенна женска роля, режисура, адаптиран сценарий и най-добър филм. Ръсел Кроу (аз не го харсвам като артист) не получи очакваната награда, което беше "показван на пръст" за навирения нос и неприличното му поведение през цялата година, но това е доста странно на фона на миналогодишния Оскар за роля, в която той изобщо не се вписваше, както и след подчертаното признание за качествата на Beautiful Mind (с други думи, страшен филм, но без отличия за актьорска игра... странно наистина).
Като цяло "Властелинът" попадна в категорията на военно-техническите филми като "Пърл Харбър" (един Оскар за звуков монтаж) и Black Hawk Dawn (2 Оскара за звук и монтаж). Все пак и това е много в сравнение с нещастния "Хари Потър" (номиниран "от кумова срама" за художествено оформление, костюми и музика... представяте ли си от всики категории, точно Хари Потър за музика!), но останал заслужено без нито една награда) и откровеният провал (финансов, творчески и кинематографичен) на Спилбърговия "Изкуствен интелект" (номиниран за оригинална музика и спец-ефекти, но също останал без награди).
Без награди останаха и номинираните в по пет категории Amelie и In The Bedroom, но на кой му пука за тях.
Ще завърша дългия си постинг (още веднъж извинения) с две думи за провала на "Властелина".
(1) Аз съм доволен, защото на мен филмът ми хареса, а до момента няма нито един "най-добър" според Академията филм, който да ми е допаднал (ако го бяха наградили сигурно щеше да се наложи да преразгледам някои от критериите си)
(2) Филмът спечели прекалено много пари (почти $300 милиона), за да не сбърчат гнусливо носове членовете на Академията, но от друга страна и Beautiful Mind не може да се оплаче от липса на комерчески успех (с приходи само досега почти $150 милиона). "Титаник" остава единственото, наистина "гръмогласно" изключение от това правило (филмът е водач в вечната листа с над $600 милиона приход, а въпреки това има "Оскар" за най-добър)
(3) Най-сетне, Академията все още не се е престрашила да даде награда за "най-добър" филм на произведение в категорията "фантастика/фентъзи". Не знам дали си оставят вратичка за някоя от следващите серии ("Ще му дадем на Питър Джексън нещо, няма страшно") или става дума за принцип. И все пак, като си спомня, че дори касовият гений Спилбърг трябваше да "излезе от кожата си" (и да почне да прави нетипични за него филми като "Списъкът на Шиндлер" и "Спасяването на редник Райън"), за да бъде забелязан, хоризонтът пред Питър Джексън не може да се нарече светъл.
Като цяло получи се "красива" (намек за престижните награди на Beautiful Mind) "черна" вечер (как иначе да я наречем след наградите за Сидни, Хали и Дензъл, единственият друг черен актьор след Сидни, печелил Оскари - "Четиридесет години преследвам Сидни, и какво става? Дават му Оскар и на него и то в същата нощ!"). Дали ще я запомним с нещо...? Хм... може ли някой без замисляне да каже кой филм беше обявен за най-добър миналата година?
In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.
Снощи гледах връчването на Оскарите'02 и искам да споделя впечатленията си с тези, които ще гледат церемонията в България на съкратен запис (и предполагам със запомнящ се превод). А записът сигурно ще е съкратен, понеже първата продукция в новата зала "Кодак" беше ознаменувана с поставяне на рекорд за продължителност - над 4 часа.
Противно на слуховете, че Том Круз нямало да присъства, за да избегне нежелана среща с Никол Кидман, точно нему бе предоставена честта да открие събитието с няколко невнятни и лишени от контекст думи за силата и нуждата от киноизкуството в наше време от една страна и уместността от подобна церемония след събитията от 11 септември миналата година (според Круз, още по-нужна отпреди). Клюката не пропусна да отбележи, че Том Круз не е присъствал на партито след церемонията, защото бил негов ред да слага децата да спят.
След това от тавана в костюм от сребърни пера (прозрачна алюзия с атмосферата от "Мулен Руж"), разкрила мощни черни бедра под къси черни панталонки (?), беше спусната на трапец и "самата" Упи Голдбърг, която се по(пре)стара да развеселява присъстващите с гегове и иронични подмятания по адрес на едва ли не всички появили се: "Толкова кал се хвърля тези дни, че всички кандидати изглеждат черни", "Оскарите навършиха 74 години - възраст подходяща за изпращане на букет от Ан Никол Смит" (намек за геронтофилските пристрастия на пищната блондинка).
Но може хапливите шеги на Упи не бяха съвсем лишени от смисъл, защото "шоу" всъщност нямаше. Само на два пъти декларативното рецитиране на номинираните в една или друга категория беше прекъснато от епизоди в познатия ни стар мегашоу-стил: песните (и 5-те) бяха изпълнени на живо от авторите и при представяне на категорията "спец-ефекти" на сцената излезе трупа (изкушавам се да кажа "тълпа") полуголи френски циркови артисти, които в стил "тигъра и дракона" (т.е. вързани за еластични въжета) започнаха да се мятат по стени и във въздуха (какво общо имаше това със спец-ефектите е отделен въпрос, така и останал без отговор).
В клюкарските обзори по разни програми след церемонията беше направен "критичен анализ" на модните тенденции демонстрирани от "селебритата". По всеобщо мнение победителката за главна женска роля (Хали Бери) е представила стилен тоалет - червена пола с фин цветен мотив и тюлена блузка също в цветен мотив. Ще прекъсна модния анализ за малко, колкото да отбележа личното ми впечатление от Хали Бери (тя впрочем е първата негърка - пардон, актриса от "афро-американски произход" - спечелила тази награда; момичето явно е красиво, тя е първа подгласница на конкурса "Мис Америка 1996"). Това че ще я спечели беше станало ясно още на "подгряващите" в предходната седмица церемонии по връчване на сходни награди от други организации, в нейния случай Гилдията на американските киноартисти. Та още тогава Хали Бери излезе на сцената да си получи наградата и започна да ахка и да стене от "смайване" ("Ама вие на мен ли ми давате тази награда?") и развали впечатлението, че може би е добра актриса (не ми е оставила незабравими впечатления, а ако изобщо случайно съм я гледал в някой филм, не съм я запомнил). И сега Хали Бери излезе на сцената с грозно разтворена от преиграно изумление уста и няколко минути ахка и охка, прди да започне да благодари наред. Изобщо според мен (макар да е излишно, нека напомня, че тази забележка важи за всичките ми преценки в този постинг), та, казвам, според мен след нескопосания етюд на изненада от получаването на голямата награда (явно подготвен от времената на явяванията й по конкурсите за красота), трябваше да й вземат обратно Оскара. Няма съмнение (няма ли, наистина?), че е добра при снимане на епизоди в десетина дубъла, но в импровизацията е много зле (а това не се учи).
Споменах за обилните благодарности (много уместни) от страна на Хали Бери, но те бяха нищо в сравнение с речта на Сидни Поатие (награда за цялостно творчество). Той говори близо 15 минути, започвайки с отиването си в Холивуд преди 53 години и свършвайки с поменик от благодарности (мисля, пропусна да благодари само на кучето си) като в тях се обърка дотам, че благодари и на черните си събратя, на чиито плещи е успял да се изправи, за да види посоката, в която да върви. Объркването беше, защото десетина минути преди това бе споменал колко трудно му е било да проправя пътя на черния актьор (т.е. преди него не е имало едва ли не никой). Объркване, напълно човешко за 75-годишната му възраст и разбираемо за баща на 6 (да, шест!) дъщери (и нито един син)... хм, Петко Симеонов ряпа да яде.
Връщам се да довърша "модния дискурс"... Никол Кидман беше оплюта за избора на бледорозовата рокля върху млечнобялото си разголено тяло. Смъмрена беше и Дженифър Конъли, избрала бежов тоалет, смъкнал се прекалено ниско върху увисналите й гърди. Тази година отсъстваше чучело като миналогодишното (нядавям се не сте забравили горката Бьорк), но най-унищожителната критика отнесе Гуинет Полтроу (тя се появи за представяне на някаква номинации). Още не знам как публиката не се изпокри под седалките при излизането й на сцената. Гуинет беше в тоалет за $10000 на Александър Маккуин и в тоалета нямаше нищо особено (а би могло да се очаква за нещо излязъло от ръцете на екстравагантния моделиер). Просто горката Гуинет беше забравила да си сложи сутиен (сигурно заблуждавайки се, че още е гимназистка и такъв не й е нужен), в резултат на което двете кожни образувания, които при нея сигурно минават за гърди, се бяха смъкнали на нивото на пъпа й. Вече знам, че няма да дам и половин долар за филм, в който тя се съблича. Всеобщото одобрение (в това число и женското, което е повече от изненадващо) отнесе Шарън Стоун в стилен тоалет на Версаче. Все така stunningly attractive тя излъчваше сияние, в което дори дървеняк като Джон Траволта (втория присъстващ сциентолог след Том Круз) изглеждаше поносим.
Сред мъжете можах да отлича трима души: Самюел Джонсън, Уди Алън (излязъл да представи ни в клин, ни в ръкав, снимани в Ню Йорк филми) и Иън Маккелан (не се безпокойте, както виждате приближаваме се към темата на клуба).
Но да карам наред: Самюел Джонсън също по общо мнение беше най-стилно облечения мъж (ако приемем за стил черното: черен фрак, черни очила и... черна кожа). Ами, както се разбра, отишъл човекът в Армани и казал "Искам да не приличам на никой от останалите". Колко му е струвала прищявката още не се знае. Уди Алън (по начина, по който публиката го посрещна, изглежда вече е получил прошка за сексуалните забежки с доведената си дъщеря и настояща съпруга Сун-И) вместо да каже (както би постъпил един простосмъртен) нещо от рода на "В Ню Йорк са снимани много филми. Това е град, в който... (и т.н.)" изнесе цял етюд. Запомних следното от него: когато му се обадили от Академията с предложение именно той да представи тези филми, Уди (естествено) много се изненадал и когато си върнал дар-слово започнал да убеждава организаторите, че той в никакъв случай не е най-подходящ, че има хора като примерно Мартин Скорсезе и други (той изброи 5-6 имена, които не запомних), които са по-достойни, по-умни, по-представителни и "по всичко" от него. "Да, вярно, така е - съгласил се гласът по телефона, - само че те всички са заети". Палмата за мен обаче отнесе новоизпеченият сър Иън Маккелан. Аз бях пропуснал скандалния момент, но епизодът вече беше показан на стоп-кадър и не може да има никакво съмнение: трима мъже седят на местата си - сър Иън, в средата снажен младеж в черен костюм и прическа стил "лоренцо ламас" и Илайджа Удс. Дясната ръка на "жребеца" е безволно оставена между двете ръце на съра, който я е притиснал върху бедрото си (не чак там в средата, където най-вероятно от доста време няма нищо интересно както за мъже, а още по-малко и за жени, но достатъчно високо, за да казва недвусмислено: "Добре де, стар съм, гей съм и не ми пука какво мислите за мен"). Илайджа точно в този момент е погледнал в другата посока или притеснен от интимната игра или за да каже "Няма значение, че във филма съм асексуален, аз тези работи не ги обичам" (това са си мои тълкувания).
Завършвам с клюките. Както (вероятно) знаете, след церемонията има парти, което обикновено продължавало до 3-4 часа заранта. Този път към един часа изгаснал тока (изгърмял предпазител) и всички гости се разотишли, без да дочакат пускането му (колко ли "Дом Периньон" е останало недоизпито).
Така-а... Сега няколко думи за резултатите.
Най-комичното недоразумение беше връчването на Оскар на Ренди Нюман за музика и текст на песен в Monsters, Inc. Горкият композитор до този момент споделяше съмнителната чест да държи рекорда за брой номинации без Оскар - 16 на брой! Не знам дали му я дадоха от съжаление, но по-тъпа, дразнеща слуха и незапомняща се песен не бях чувал отдавна. Наградата, разбира се, трябваше да отиде в Стинг (за Until... - една прекрасна балада, истински шедьовър) или защо не и в Ения (за наистина доста проточено звучащата, но определено фантастично-мелодична балада от "Властелина"). Абе можеха да я дадат на всеки друг с изключение на сър Пол, който беше изцвъкал недостойно за името му музикално недоносче (към филма Vanilla Sky), предполагам надраскано в състояние на махмурлък. Но я дадоха на Ренди Нюман и горкият човечец толкова се изненада, че не можа да каже нищо свързано (явно нямаше подготвена реч). Само измънка, нещо в смисъл "Спестете му съжалението си... благодаря на музикалните оценители за предоставените ми многобройни шансове за унижение... изумен съм, че печеля с "това нещо" (вярвам, че го цитирам точно). Прав си беше за "нещото"... само че му дадоха Оскара.
Преди да продължа, две думи за личните ми предпочитания. Аз очаквах малко повече за Gosford Park - разкошен филм на велик режисьор (Робърт Олтман), получил несправедливо само една напълно заслужена награда (за оригинален сценарий). Но аз и Академията имаме явно несъвместими кръвни групи (това само между другото, то няма никакво значение).
Едва ли някой от вас помни, но още през декември, веднага след като гледах "Властелина", аз предсказах (не беше трудно), ще филмът ще бъде обсипан с номинации, а ако Академията има някакво понятие за чест - и с Оскари. Първото се случи - 13 номинации в по-важните категории с изключение на главна роля при мъжете и жените и второстепенна (поддържаща) при жените. Основният съперник беше ясен: Beautiful Mind (използвам оригиналното му име, защото не знам как е преведено заглавието на български). Крайният резултат вече сигурно го знаете: "Властелинът" взе само 4 награди (от 13-те възможни) и то в технически категории (операторско майсторство, грим, оригинална музика и специални ефекти), съперникът - също в четири, но "по-човешки": за второстепенна женска роля, режисура, адаптиран сценарий и най-добър филм. Ръсел Кроу (аз не го харсвам като артист) не получи очакваната награда, което беше "показван на пръст" за навирения нос и неприличното му поведение през цялата година, но това е доста странно на фона на миналогодишния Оскар за роля, в която той изобщо не се вписваше, както и след подчертаното признание за качествата на Beautiful Mind (с други думи, страшен филм, но без отличия за актьорска игра... странно наистина).
Като цяло "Властелинът" попадна в категорията на военно-техническите филми като "Пърл Харбър" (един Оскар за звуков монтаж) и Black Hawk Dawn (2 Оскара за звук и монтаж). Все пак и това е много в сравнение с нещастния "Хари Потър" (номиниран "от кумова срама" за художествено оформление, костюми и музика... представяте ли си от всики категории, точно Хари Потър за музика!), но останал заслужено без нито една награда) и откровеният провал (финансов, творчески и кинематографичен) на Спилбърговия "Изкуствен интелект" (номиниран за оригинална музика и спец-ефекти, но също останал без награди).
Без награди останаха и номинираните в по пет категории Amelie и In The Bedroom, но на кой му пука за тях.
Ще завърша дългия си постинг (още веднъж извинения) с две думи за провала на "Властелина".
(1) Аз съм доволен, защото на мен филмът ми хареса, а до момента няма нито един "най-добър" според Академията филм, който да ми е допаднал (ако го бяха наградили сигурно щеше да се наложи да преразгледам някои от критериите си)
(2) Филмът спечели прекалено много пари (почти $300 милиона), за да не сбърчат гнусливо носове членовете на Академията, но от друга страна и Beautiful Mind не може да се оплаче от липса на комерчески успех (с приходи само досега почти $150 милиона). "Титаник" остава единственото, наистина "гръмогласно" изключение от това правило (филмът е водач в вечната листа с над $600 милиона приход, а въпреки това има "Оскар" за най-добър)
(3) Най-сетне, Академията все още не се е престрашила да даде награда за "най-добър" филм на произведение в категорията "фантастика/фентъзи". Не знам дали си оставят вратичка за някоя от следващите серии ("Ще му дадем на Питър Джексън нещо, няма страшно") или става дума за принцип. И все пак, като си спомня, че дори касовият гений Спилбърг трябваше да "излезе от кожата си" (и да почне да прави нетипични за него филми като "Списъкът на Шиндлер" и "Спасяването на редник Райън"), за да бъде забелязан, хоризонтът пред Питър Джексън не може да се нарече светъл.
Като цяло получи се "красива" (намек за престижните награди на Beautiful Mind) "черна" вечер (как иначе да я наречем след наградите за Сидни, Хали и Дензъл, единственият друг черен актьор след Сидни, печелил Оскари - "Четиридесет години преследвам Сидни, и какво става? Дават му Оскар и на него и то в същата нощ!"). Дали ще я запомним с нещо...? Хм... може ли някой без замисляне да каже кой филм беше обявен за най-добър миналата година?
In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.
Редактирано от ivz на
в отговор на pr.Mandella
#4
Re: Оскарите (впечатления)
Не си спомням точно но мисля че и Междузвезни Войни няма" престижен" Оскар но от това нещо да му има на филма ?
тъй че според мен на Властелина рано или късно ще се гледа като на Войните
Оплют от критици и обожаван от зрители /кесарявото кесарю......./
Определено любим от всички наградени ми е Дейзън ама кво да правиш вкусове
за траволта и круз просто не коментирам ама /можели да имаш толкова ръбеста глава и да я подчертаваш с такава прическа /айде че отплеснах
Книги,Релдеген?...........Ти си улегнал ,приятелю .
тъй че според мен на Властелина рано или късно ще се гледа като на Войните
Оплют от критици и обожаван от зрители /кесарявото кесарю......./
Определено любим от всички наградени ми е Дейзън ама кво да правиш вкусове
за траволта и круз просто не коментирам ама /можели да имаш толкова ръбеста глава и да я подчертаваш с такава прическа /айде че отплеснах
Книги,Релдеген?...........Ти си улегнал ,приятелю .
Re: Оскарите (впечатления)
Благодаря за ценния анализ. Не бих могъл да взема отношение по нищо друго освен по сценария и протичането на вечерта, тъй като филмите тепърва излизат на екран в България.
Наистина връчването няма с какво да се запомни, освен с чисто политическия нюанс в реверанса пред негрите. Всъщност дали е наистина политически или просто глуповат, в стил "Холивуд"! Не че имам нещо против Сидни или кой да е тъмнокож актьор, ама не вярвам тая шоколадова глазура да не е подразнила някого. Само 1 минутно мълчание пред паметта на Мартин Лутър Кинг пречеше на вечерта да придобие истинска завъшеност.
Самюел е добър актьор, лично аз съм се впечатлявал от ролите му в "Урагана" и филмите на Тарантино, но да ти връчат "Оскар" в такова братско обкръжение, си е направо все едно да ти кажат: "Мой човек, не че ни трябваш, ама ни пасваш на подреждането на масата, затова можеш да останеш..." Тъжно за него, а и едва ли подобно връчване ще му вдигне цената и рейтинга.
А Хали Бери сугурно е репетирала поне 2 седмици. Кой ли е режисирал и правил сценария на постановката? Цялата лигава сцена спокойно би могла да бъде монтирана като финал към някоя мелодрама за малко, бедно негърче, достигнало след подходящо предсказание до върха на мечтите си. Всъщност, знам ли? Може някой да и плаща точно с такава презумпция...
А "Властелинът..." Лично на мене книгата не ми допадна кой знае колко и не е дотам сполучлив образец за фантастика. Не знам за филма. В рекламите му се появяват, предполагам, най-хубавите сцени...
За "Красив ум" се пише, че сценарият няма нищо общо с действителната история. Четох някъде, че при връчването на нобеловата награда математикът не проронил нито дума, а във филма изнесъл поредната патетична реч в стил американски съдилища.
Наистина връчването няма с какво да се запомни, освен с чисто политическия нюанс в реверанса пред негрите. Всъщност дали е наистина политически или просто глуповат, в стил "Холивуд"! Не че имам нещо против Сидни или кой да е тъмнокож актьор, ама не вярвам тая шоколадова глазура да не е подразнила някого. Само 1 минутно мълчание пред паметта на Мартин Лутър Кинг пречеше на вечерта да придобие истинска завъшеност.
Самюел е добър актьор, лично аз съм се впечатлявал от ролите му в "Урагана" и филмите на Тарантино, но да ти връчат "Оскар" в такова братско обкръжение, си е направо все едно да ти кажат: "Мой човек, не че ни трябваш, ама ни пасваш на подреждането на масата, затова можеш да останеш..." Тъжно за него, а и едва ли подобно връчване ще му вдигне цената и рейтинга.
А Хали Бери сугурно е репетирала поне 2 седмици. Кой ли е режисирал и правил сценария на постановката? Цялата лигава сцена спокойно би могла да бъде монтирана като финал към някоя мелодрама за малко, бедно негърче, достигнало след подходящо предсказание до върха на мечтите си. Всъщност, знам ли? Може някой да и плаща точно с такава презумпция...
А "Властелинът..." Лично на мене книгата не ми допадна кой знае колко и не е дотам сполучлив образец за фантастика. Не знам за филма. В рекламите му се появяват, предполагам, най-хубавите сцени...
За "Красив ум" се пише, че сценарият няма нищо общо с действителната история. Четох някъде, че при връчването на нобеловата награда математикът не проронил нито дума, а във филма изнесъл поредната патетична реч в стил американски съдилища.
Впечатления.
Изключително ценен анализ, Ivz, прочетох го с удоволствие! :-)
Единственото, което бих искала да вмъкна е, че според мене "Властелинът" ни най-малко не беше ощетен - той получи наградата за операторско майсторство, което беше и най-силната му страна. През цялото време героите оставаха някак си на заден план, така че не очаквах някой да получи награда за изпълнение.
Hellen
Единственото, което бих искала да вмъкна е, че според мене "Властелинът" ни най-малко не беше ощетен - той получи наградата за операторско майсторство, което беше и най-силната му страна. През цялото време героите оставаха някак си на заден план, така че не очаквах някой да получи награда за изпълнение.
Hellen
Re: Оскарите (впечатления)
Добър анализ, няма спор.
Цялата церемония беше някак... тъпа. И нагласените награди, и муцуните, дето обявяват наминациите, и... всичко. Мистър Уошингтън е пич, но не мисля, че Самюъл Джексън или Морган Фрийман са по-слаби актьори. Ама както и да е.
Властелина си получи заслуженото. Операторско майсторство и грим са му напълно достатъчни. Питър Джаксън малко се е поолял в разточването на действието. От всичко по много. Напомня ми за Титаник. Иначе зрелище има, но ако филмът е 40 минути по-кратък щеше да е върха! А киното определено е изкуството, което може с много малко кадри да ни каже каквото си иска. Явно Джаксън не е стигнал до това майсторство. Като стигне, тогава Оскар.
За актьорския състав... На Елайджа Ууд ли да дадат Оскар, или на Виго Мортесен, или на Лив Тайлър? Единственият актьор баш на мястото си беше Боромир, може би и Арагорн. А, да, и Гимли - жесток образ, честно! Ама не е за Оскар.
Добре, че не спечели Оскар за музика. Не че "онова нещо", което спечели, заслужаваше Оскара си, но като цяло от музиката на Властелина може още много да се желае. А това прави половината филм - внушенията от музиката.
С две думи: поне що се отнася до Властелина, Академията е погледнала с точно око.
Цялата церемония беше някак... тъпа. И нагласените награди, и муцуните, дето обявяват наминациите, и... всичко. Мистър Уошингтън е пич, но не мисля, че Самюъл Джексън или Морган Фрийман са по-слаби актьори. Ама както и да е.
Властелина си получи заслуженото. Операторско майсторство и грим са му напълно достатъчни. Питър Джаксън малко се е поолял в разточването на действието. От всичко по много. Напомня ми за Титаник. Иначе зрелище има, но ако филмът е 40 минути по-кратък щеше да е върха! А киното определено е изкуството, което може с много малко кадри да ни каже каквото си иска. Явно Джаксън не е стигнал до това майсторство. Като стигне, тогава Оскар.
За актьорския състав... На Елайджа Ууд ли да дадат Оскар, или на Виго Мортесен, или на Лив Тайлър? Единственият актьор баш на мястото си беше Боромир, може би и Арагорн. А, да, и Гимли - жесток образ, честно! Ама не е за Оскар.
Добре, че не спечели Оскар за музика. Не че "онова нещо", което спечели, заслужаваше Оскара си, но като цяло от музиката на Властелина може още много да се желае. А това прави половината филм - внушенията от музиката.
С две думи: поне що се отнася до Властелина, Академията е погледнала с точно око.
Re: Оскарите (впечатления)
Za Gimly nqma spor - beshe nay-zabavniqt obraz ot vsichki!
. Opasqvah se za Aragorn - nikak ne mi izglejdashe ubeditelen aktjora, pone v nachaloto, ama posle mnogo dobre si pasna na rolqta. frodo beshe nay- neubeditelen, makar i polqta mu naistina da e nay-trudnata. Pyk i nikude ne spomenaha vyzrastta mu - edin qven opit za Potterizaziq, ako pitate men!
. Qvno producentite na vlastelina susto se celqt v zritelska auditoriq pod 14 godini, a samata kniga moje da kaje dosta poveche nesta.
Inahc e za Oskarite... Zabravih imeto na tumnokojata aktrisa, ama pri poluchavaneto na nagradata napulno siq zasluji. Za moment dori i az povqrvah, che e iskrena. A mnogo ste se iznenadam, ako na istina e taka.
Лесно е да опикаеш стените... Бъди мъж - осери тавана!
. Opasqvah se za Aragorn - nikak ne mi izglejdashe ubeditelen aktjora, pone v nachaloto, ama posle mnogo dobre si pasna na rolqta. frodo beshe nay- neubeditelen, makar i polqta mu naistina da e nay-trudnata. Pyk i nikude ne spomenaha vyzrastta mu - edin qven opit za Potterizaziq, ako pitate men!. Qvno producentite na vlastelina susto se celqt v zritelska auditoriq pod 14 godini, a samata kniga moje da kaje dosta poveche nesta.
Inahc e za Oskarite... Zabravih imeto na tumnokojata aktrisa, ama pri poluchavaneto na nagradata napulno siq zasluji. Za moment dori i az povqrvah, che e iskrena. A mnogo ste se iznenadam, ako na istina e taka.
Лесно е да опикаеш стените... Бъди мъж - осери тавана!
Re: Оскарите (впечатления)
М-м-м-м... Рядко, много рядко съм виждал нещо по-нагласено и съшито с бели конци от церемонията за връчването на “Оскар”-ите в понеделник.
Може би вече няма никакво значение талантът на актьора, режисьора и сценариста. Важни са таланатът на импресариото, рекламния агент, продавача...
И така. Още когато научих, че сред номинираните чуждестранни филми ИМА един от Босна и Херцеговина (“Ничия земя”), вече ми бе ясно къде ще отиде “Оскар”-а в тази категория. Няма как иначе. Америка толкова подпомагаше тази измислена държава, че трябава да се подчертае: Ето - дойде Америка и младото босненско кино почти веднага отнесе най-престижната награда! Иначе и до ден днешен там щяха да лапат мухи вместо “Оскар”-и... Бог да пази Америка!...
А - ще каже някой - как така “измислена държава”?
Не помните ли новините от сраженията в Босна? Там се биеха “сърби” и “мюсюлмани”. Отваряме “Енциклопедия Британика” и четем: “Сърби” - националност... (и т. н.), “Мюсюлманин” - лице, изповядващо исляма. Тоест - едното е националност, а другото - верска принадлежност. Та, каква е националността в Босна? После се усетиха и започнаха да вмъкват тук-таме думичката “бошняк”. Свенливо, разбира се - ами ако някой вземе все пак да отвори “Енциклопедия Британика” и да я потърси? Защото човек със същия успех би търсил там и думата “перничанин”, например.
Моля, не ми споменавайте Кустурица - въпреки “Ъндърграунд” този човек (защо ли?) вече не се ползва с особеното благоволение на Америка. Може би, защото твърде късно разбраха какво всъщност е “Ъндърграунд”. И сега усилено търсят кой да замести Кустурица. Предполагам, че догодина навярно можем да прочетем и за номиниран албански филм. А дори и за награден.
Със самото споменаване от страна на Упи Голдбърг (получила “Оскар за най-добра поддържаща роля в “Призрак”) на Мартин Лутър Кинг и Сидни Поатие, пък веднага стана ясно, че ще се раздават “черни Оскари”. Така и стана. Не, нямам нищо против негрите, само дето Хали Бери “обосралась грандиозно” с избухването си в плач и посвещаването на наградата си “на всяка жена с тъмен цвят на кожата”. Слава Богу, Дензъл Уошингтън и самият Сидни Поатие се държаха малко по-стегнато.
Някой стои зад тази работа с “Оскар”-ите. В САЩ вече няма расова дискриминация. Доста отдавна. Дори ако бял полицай вземе да се отнесе малко по-твърдо с арестуван черен бандит, това гарантира най-малко дисциплинарното му уволнение, ако не и граждански безредици в щата. “Някой” ни навира в лицето измислените проблеми на негрите.
... на “бошняците”...
... на албанците...
... на циганите...
... на евреите...
Кой ли?
Може би вече няма никакво значение талантът на актьора, режисьора и сценариста. Важни са таланатът на импресариото, рекламния агент, продавача...
И така. Още когато научих, че сред номинираните чуждестранни филми ИМА един от Босна и Херцеговина (“Ничия земя”), вече ми бе ясно къде ще отиде “Оскар”-а в тази категория. Няма как иначе. Америка толкова подпомагаше тази измислена държава, че трябава да се подчертае: Ето - дойде Америка и младото босненско кино почти веднага отнесе най-престижната награда! Иначе и до ден днешен там щяха да лапат мухи вместо “Оскар”-и... Бог да пази Америка!...
А - ще каже някой - как така “измислена държава”?
Не помните ли новините от сраженията в Босна? Там се биеха “сърби” и “мюсюлмани”. Отваряме “Енциклопедия Британика” и четем: “Сърби” - националност... (и т. н.), “Мюсюлманин” - лице, изповядващо исляма. Тоест - едното е националност, а другото - верска принадлежност. Та, каква е националността в Босна? После се усетиха и започнаха да вмъкват тук-таме думичката “бошняк”. Свенливо, разбира се - ами ако някой вземе все пак да отвори “Енциклопедия Британика” и да я потърси? Защото човек със същия успех би търсил там и думата “перничанин”, например.
Моля, не ми споменавайте Кустурица - въпреки “Ъндърграунд” този човек (защо ли?) вече не се ползва с особеното благоволение на Америка. Може би, защото твърде късно разбраха какво всъщност е “Ъндърграунд”. И сега усилено търсят кой да замести Кустурица. Предполагам, че догодина навярно можем да прочетем и за номиниран албански филм. А дори и за награден.
Със самото споменаване от страна на Упи Голдбърг (получила “Оскар за най-добра поддържаща роля в “Призрак”) на Мартин Лутър Кинг и Сидни Поатие, пък веднага стана ясно, че ще се раздават “черни Оскари”. Така и стана. Не, нямам нищо против негрите, само дето Хали Бери “обосралась грандиозно” с избухването си в плач и посвещаването на наградата си “на всяка жена с тъмен цвят на кожата”. Слава Богу, Дензъл Уошингтън и самият Сидни Поатие се държаха малко по-стегнато.
Някой стои зад тази работа с “Оскар”-ите. В САЩ вече няма расова дискриминация. Доста отдавна. Дори ако бял полицай вземе да се отнесе малко по-твърдо с арестуван черен бандит, това гарантира най-малко дисциплинарното му уволнение, ако не и граждански безредици в щата. “Някой” ни навира в лицето измислените проблеми на негрите.
... на “бошняците”...
... на албанците...
... на циганите...
... на евреите...
Кой ли?
Re: Властелинът и джуджетата...
Академията никога ама никога няма да даде Оскар на филм, в който се просмукват идеите на Толкин, независимо от това, колко добре са претворенина екрана.
Дали филмът заслужава Оскари или не всъщност няма особено значение. Това са си субективни оценки (финансови, политически и идеологически), Каквито са и оценките в този форум.
Важното, е че след двадесет години ще се помни този филм, а не "Красив ум" или някой друг от наградените. Така както се помни "Звездни войни", но едва ли някой помни оскара за 1976г.
Същото е и с Индиана Джоунс и със Соларис и със Сталкер.
И Turing си тръгна без да разбере, кой аджеба стои срещу него...
Дали филмът заслужава Оскари или не всъщност няма особено значение. Това са си субективни оценки (финансови, политически и идеологически), Каквито са и оценките в този форум.
Важното, е че след двадесет години ще се помни този филм, а не "Красив ум" или някой друг от наградените. Така както се помни "Звездни войни", но едва ли някой помни оскара за 1976г.
Същото е и с Индиана Джоунс и със Соларис и със Сталкер.
И Turing си тръгна без да разбере, кой аджеба стои срещу него...?
Не знам защо си решил така и не ми е ясно какво означава "филм, просмукан с идеите на Толкин".
Както и да е, не искам да се заяждам (няма и за какво), искам само да уточня няколко неща:
(1) Сред моите познати няма нито един, който да е гледал "Красив ум" (аз също не съм го гледал, защото гледам с подозрение на актьорските качества на Ръсел Кроу), така че просто няма кой да ми каже какво му е чак толкова страшното на този филм
(2) В маса предавания (по телевизията в Северна Амрика) преди връчването на Оскарите имаше гласуване и на зрителите (онлайн) и във всички, които гледах, предпочитание беше отдадено на "Властелина" (не говоря изобщо за качествата му). И нека не объждаме дали филмът е шедьовър или не, тук става дума за нещо съвсем просто: имаше ли по-запомнящ се филм от него тази година? Е, според мен нямаше (но аз не съм специалист)
(3) Ще отговоря индиректно и на Hellen, която казва "Ами филмът си взе за операторско майсторство, какво повече?". Аз не казвам, че е трябвало да вземе и за роля (главна или второстепенна) - това би било комично за филм, в който се залага повече на сюжет (наистина отдавна известен) и на визия (безспорно впечатляваща). Но можеше да вземе както за най-добър филм, така и за режисьор, защото усилията, вложени от Питър Джексън в подготовката и правенето на филма са наистина титанични. Само че членовете на Академията май казват: "Титанични, ама... напънала се планината и родила мишка". Което е обидно за всеотдайността и труда му. Дори да не беше взел за най-добър филм, за режисура трябваше да му дадат.
(4) Сега... Първите Оскари са се давали в 8-9 категории и постепенно броят им е нараствал. Да се дават Оскари отделно за монтаж и после за звуков монтаж или отделно за звук, после за звуков монтаж, после за музика, после за песен и т.н., и пр., ами... не знам!? Както е тръгнало, след година-две могат да започнат да дават за "най-добро бутане на количката" (после и за най-бързо), за "най-добър дърводелец", за "най-добър кетъринг", за "най-добро осветление" и хайде да не изпростяваме по-нататък (макар че защо няма за "най-добра каскада", което си е чисто кино-категория?). Това, че "Властелинът" е взел някакви Оскари в някоя от тези изсмукани от пръстите категории мен не ме успокоява.
(5) Най-сетне, понятието "Академия за киноизкуство и науки" е само събирателно за над 6000 професионалисти, доказали качествата си при правене на кино (те са разделени и в 14 раздела). Тези хора гласуват (но не знам кой номинира!) напълно анонимно (и по пощата) и вече многократно се е споделяло (вкл. от членове на същата тази Академия, застанали тред ТВ-камерата), че те нито са могли, нито са искали, нито са имали някакъв интерес да гледат всички номинирани филми. Освен това те дори нямат представа кои ще се номинираните филми, та да се опитат да гледат повечето от тях. Ясно е при това, че е абсурдно да очакваме, че повечето членове на Академията ще си направят труда да гледат през годината поне по 10 филма във всяка от категориите, че да се окаже през февруари, че са улучили да гледат поне по 2-3 филма от номинираните. Да не говорим какви впечатления може да остави в паметта на един старец филм, гледан преди една година. Така че според мен повечето от тези хора просто си гласуват по принцип, разчитайки на прочетеното, разказано, чуто и (е, понякога) видяно и незабравено. Аз познавам такива професионалисти (един-двама) и на тях като им кажеш "екшън филм" или "фентъзи" и челюстите им едва не се откачат от изкривяване. Те дори не помислят да си губят времето с гледане на "боже, тази боза?", а предпочитат да отидат на филм (примерно) на Вайда, направен за себеподобни. После си сбръчкват мозъците да осмислят реализацията и ако нещо им простветне, са адски горди и доволни. "Студийното кино" за тях е единственото, имащо право на съществуване. Критерият за ценност е максимална трудносмилаемост, водеща (в идеалния вариант) до умствен спазъм. Малко подсилвам, но уверявам ви, личните ми контакти с малцината познати ми профита в бранша, са ме убедили, че критериите им за ценностно кино са съвсем различни от нашите (на простосмъртните). Затова и Академията може да награди "Да возиш мис Дейзи", "Ани Хол", "Ловецът на елени" (спомня ли си ги някой?) или дори "Роки" (???!!!) или "Непростимо" (Unforgiven, не си спомням как точно е на български). Че ако щете и "Френската връзка" защото не схващам какво чак толкова има в него? И защо, за Бога, "За 80 дни около света" (1956) ще може да е достоен за Оскар за най-добър, а Влестелина не? А чувал ли е някой от вас за филна "Джиджи" (1958) или "Марти" (1956)? Като са толкова страшни, защо са забравени? И ред други (аз тук цитирам само няколко от "най-добрите" филми, но подобни съображения могат да се отправят и към доста от престижните категории).
Та затова писах, че с облекчение посрещам разминаването между моите вкусове и тези на Академията (така поне знам, че все още съм с всичкия си).
In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.
Както и да е, не искам да се заяждам (няма и за какво), искам само да уточня няколко неща:
(1) Сред моите познати няма нито един, който да е гледал "Красив ум" (аз също не съм го гледал, защото гледам с подозрение на актьорските качества на Ръсел Кроу), така че просто няма кой да ми каже какво му е чак толкова страшното на този филм
(2) В маса предавания (по телевизията в Северна Амрика) преди връчването на Оскарите имаше гласуване и на зрителите (онлайн) и във всички, които гледах, предпочитание беше отдадено на "Властелина" (не говоря изобщо за качествата му). И нека не объждаме дали филмът е шедьовър или не, тук става дума за нещо съвсем просто: имаше ли по-запомнящ се филм от него тази година? Е, според мен нямаше (но аз не съм специалист)
(3) Ще отговоря индиректно и на Hellen, която казва "Ами филмът си взе за операторско майсторство, какво повече?". Аз не казвам, че е трябвало да вземе и за роля (главна или второстепенна) - това би било комично за филм, в който се залага повече на сюжет (наистина отдавна известен) и на визия (безспорно впечатляваща). Но можеше да вземе както за най-добър филм, така и за режисьор, защото усилията, вложени от Питър Джексън в подготовката и правенето на филма са наистина титанични. Само че членовете на Академията май казват: "Титанични, ама... напънала се планината и родила мишка". Което е обидно за всеотдайността и труда му. Дори да не беше взел за най-добър филм, за режисура трябваше да му дадат.
(4) Сега... Първите Оскари са се давали в 8-9 категории и постепенно броят им е нараствал. Да се дават Оскари отделно за монтаж и после за звуков монтаж или отделно за звук, после за звуков монтаж, после за музика, после за песен и т.н., и пр., ами... не знам!? Както е тръгнало, след година-две могат да започнат да дават за "най-добро бутане на количката" (после и за най-бързо), за "най-добър дърводелец", за "най-добър кетъринг", за "най-добро осветление" и хайде да не изпростяваме по-нататък (макар че защо няма за "най-добра каскада", което си е чисто кино-категория?). Това, че "Властелинът" е взел някакви Оскари в някоя от тези изсмукани от пръстите категории мен не ме успокоява.
(5) Най-сетне, понятието "Академия за киноизкуство и науки" е само събирателно за над 6000 професионалисти, доказали качествата си при правене на кино (те са разделени и в 14 раздела). Тези хора гласуват (но не знам кой номинира!) напълно анонимно (и по пощата) и вече многократно се е споделяло (вкл. от членове на същата тази Академия, застанали тред ТВ-камерата), че те нито са могли, нито са искали, нито са имали някакъв интерес да гледат всички номинирани филми. Освен това те дори нямат представа кои ще се номинираните филми, та да се опитат да гледат повечето от тях. Ясно е при това, че е абсурдно да очакваме, че повечето членове на Академията ще си направят труда да гледат през годината поне по 10 филма във всяка от категориите, че да се окаже през февруари, че са улучили да гледат поне по 2-3 филма от номинираните. Да не говорим какви впечатления може да остави в паметта на един старец филм, гледан преди една година. Така че според мен повечето от тези хора просто си гласуват по принцип, разчитайки на прочетеното, разказано, чуто и (е, понякога) видяно и незабравено. Аз познавам такива професионалисти (един-двама) и на тях като им кажеш "екшън филм" или "фентъзи" и челюстите им едва не се откачат от изкривяване. Те дори не помислят да си губят времето с гледане на "боже, тази боза?", а предпочитат да отидат на филм (примерно) на Вайда, направен за себеподобни. После си сбръчкват мозъците да осмислят реализацията и ако нещо им простветне, са адски горди и доволни. "Студийното кино" за тях е единственото, имащо право на съществуване. Критерият за ценност е максимална трудносмилаемост, водеща (в идеалния вариант) до умствен спазъм. Малко подсилвам, но уверявам ви, личните ми контакти с малцината познати ми профита в бранша, са ме убедили, че критериите им за ценностно кино са съвсем различни от нашите (на простосмъртните). Затова и Академията може да награди "Да возиш мис Дейзи", "Ани Хол", "Ловецът на елени" (спомня ли си ги някой?) или дори "Роки" (???!!!) или "Непростимо" (Unforgiven, не си спомням как точно е на български). Че ако щете и "Френската връзка" защото не схващам какво чак толкова има в него? И защо, за Бога, "За 80 дни около света" (1956) ще може да е достоен за Оскар за най-добър, а Влестелина не? А чувал ли е някой от вас за филна "Джиджи" (1958) или "Марти" (1956)? Като са толкова страшни, защо са забравени? И ред други (аз тук цитирам само няколко от "най-добрите" филми, но подобни съображения могат да се отправят и към доста от престижните категории).
Та затова писах, че с облекчение посрещам разминаването между моите вкусове и тези на Академията (така поне знам, че все още съм с всичкия си).
In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.
Редактирано от ivz на
Не си съвсем прав.
Помнят се и "Среднощен каубой", и "Кръстникът", и "Шофьор на такси", и "Ловецът на елени", и "Разяреният бик". Освен, че са с много оскари, в известен смисъл те са и христоматийни.
Друг е въпросът, че критериите на Холивуд оттогава постепенно се изродиха. И това повлия дори и на производството на филми. Днес едва ли е възможно да се снима сага като "Апокалипсис сега" или пък футуристична антиутопия като "Бразилия". Всяка гледна точка на киноиндустрията към бъдещето е обикновено захаросана и почти безпроблемна. Като за деца. А фантастиката не е само за деца.
Друг е въпросът, че критериите на Холивуд оттогава постепенно се изродиха. И това повлия дори и на производството на филми. Днес едва ли е възможно да се снима сага като "Апокалипсис сега" или пък футуристична антиутопия като "Бразилия". Всяка гледна точка на киноиндустрията към бъдещето е обикновено захаросана и почти безпроблемна. Като за деца. А фантастиката не е само за деца.
Re: Не си съвсем прав.
Сред заглавията, които споменаваш има едно-две, които заслужават коментер:
(1) "Шофьор на такси" е наистина велик филм, но въпреки че е номиниран за най-добър, наградата е дадена на споменатия от мен и потънал в небитието "Ани Хол". Ето ти Академията в действие. Дори Де Ниро не взема за най-добър актьор (също е номиниран), а се дава на Ричард Драйфус за ролята му в "Goodbye Girg". Хе-хе... установих, че и Джоди Фостър не взема за най-добра поддържаща актриса, а Оскара се дава на Ванеса Редгрейв за роля в "Джулия". Поне да му бяха дали (унизително, но все пак Оскар) за оригинална музика (последната номинация на този шедьовър), но я дават на "Star Wars" (както знаеш там има ама "страхооооотна музика").
(2) "Разяреният бик" - има номинации за най-добър филм (но взема "Обикновени хора"), за най-добър артист Де Ниро (тук наистина я взема той), за поддържащ артист Джо Пеши (но се дава на Тимоти Хътън за прослувутия "Обикновени хора"), за поддържаща актриса Кети Мориарти (но се дава на Мери Стийнбърген за ролята й в "Мелвин и Хауард"), е поне Скорсезе да беше взел за режисьор, което е последната номинация (но се дава на Робърт Редфорд за ... "Обикновени хора").
Така че от аргумента ти, че това са хубави христоматийни филми, "с много Оскари" не остава много (да, хубави са, но са почти без Оскари, и това естествено е упрек не към теб, а към отново към прословутата Академия).
In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.
(1) "Шофьор на такси" е наистина велик филм, но въпреки че е номиниран за най-добър, наградата е дадена на споменатия от мен и потънал в небитието "Ани Хол". Ето ти Академията в действие. Дори Де Ниро не взема за най-добър актьор (също е номиниран), а се дава на Ричард Драйфус за ролята му в "Goodbye Girg". Хе-хе... установих, че и Джоди Фостър не взема за най-добра поддържаща актриса, а Оскара се дава на Ванеса Редгрейв за роля в "Джулия". Поне да му бяха дали (унизително, но все пак Оскар) за оригинална музика (последната номинация на този шедьовър), но я дават на "Star Wars" (както знаеш там има ама "страхооооотна музика").
(2) "Разяреният бик" - има номинации за най-добър филм (но взема "Обикновени хора"), за най-добър артист Де Ниро (тук наистина я взема той), за поддържащ артист Джо Пеши (но се дава на Тимоти Хътън за прослувутия "Обикновени хора"), за поддържаща актриса Кети Мориарти (но се дава на Мери Стийнбърген за ролята й в "Мелвин и Хауард"), е поне Скорсезе да беше взел за режисьор, което е последната номинация (но се дава на Робърт Редфорд за ... "Обикновени хора").
Така че от аргумента ти, че това са хубави христоматийни филми, "с много Оскари" не остава много (да, хубави са, но са почти без Оскари, и това естествено е упрек не към теб, а към отново към прословутата Академия).
In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.
Честно казано, не знаех, че "Обикновени хора" има
толкова награди. Лично мене не ме впечатли - дори като сценарий. Но защо си спомням, че "Шофьор на такси" и "Апокалипсис имаха големи награди - може би "Златна палма" в Кан? Но вярно е, че там критериите са различни от холивудските. Всъщност ти явно имаш по-солидни познания в областта на киното.
Re: Как?
На това искам да обърна внимание. Ани Хол, от пишещите в този форум сигурно си го спомняш само ти. Аз не бих го нарекъл легендарен, от това той естествено ни най-малко не се променя. Но забележи филмът така или иначе безвъзвратно пропада в бездната на миналото, и въпреки че има Оскар, за него не се пишат хиляди статии, както за Star Wars, не се създават клубове на негово име, не става част от световната масова култура.
Властелинът ... има и ще има подобна съдба. Имена като Джойс и Пруст например се изучават в университетите, за тях се пишат тлъсти академични трудове и мастити учени защитават десертации върху творчеството им. Така е. Те са велики и ярки. Имената им знаят всички - творчеството им малко. А Властелинът... шества вече десетилетия и непрестава да завоюва нови и нови територии от умове и сърца.
И Turing си тръгна без да разбере, кой аджеба стои срещу него...
Властелинът ... има и ще има подобна съдба. Имена като Джойс и Пруст например се изучават в университетите, за тях се пишат тлъсти академични трудове и мастити учени защитават десертации върху творчеството им. Така е. Те са велики и ярки. Имената им знаят всички - творчеството им малко. А Властелинът... шества вече десетилетия и непрестава да завоюва нови и нови територии от умове и сърца.
И Turing си тръгна без да разбере, кой аджеба стои срещу него...