Tristia
2 отговора
117 прегледа
Tristia
TRISTIA
1.
Морето твойта приказка разказва
мотив за съвършената жена -
потъна ли стоцветната му пазва
о, аз ще знам - сред тази светлина -
че може би единствена за мене
обсебваш непохватните ми дни.
Мечтаех и за чувства съвършени
сред толкова прочувствени жени...
Завиждам за съдбата ексцентрична
- и аз я пия - как ли без това
ще бъдеш ти до болка автентична
и толкова във мойте сетива?
Сега ще се усмихна на детето:
за теб ще му разкажа - със очи
тъй странно глаголични под небето,
което с нежни устни ще мълчи.
И после със приятел ще отида
(ще бъда твоят рицар) - към света,
за който съм мечтал: света на мида
сред множество мечтателни неща.
И слушам твойта приказка... Морето
внезапно се усмихва - сякаш ти
отново си желание, което
поръсва сън над моите мечти.
И искам на детето да разкажа
за тебе - съвършената жена -
във мене си единствена... Край плажа
детето ми се къпе в светлина!
2.
Ти беше като притча непозната
и торсът ти бе толкова красив -
дотолкова, че може би земята
припяваше класически мотив.
Тъй дълга зима... Сякаш че небето
се блъска в силиконовия бюст
на слънцето - надуто и предвзето -
накичено без образ и без вкус.
За теб и мене - скучно е в момента
във зимната одежда на топаз...
Щом слънцето във мрачната плацента
на всеки ден ще ненавиждам аз.
И трябва да престана да говоря -
притискаше ме Космосът красив
пак запълзява сладката умора
през устните с любовния мотив.
А ти си най-сравнима със небето
(макар и зимно) - сякаш изведнъж
в душата ми проникваш непредвзето
в душата ми на странник и на мъж.
Semper Fidelis
1.
Морето твойта приказка разказва
мотив за съвършената жена -
потъна ли стоцветната му пазва
о, аз ще знам - сред тази светлина -
че може би единствена за мене
обсебваш непохватните ми дни.
Мечтаех и за чувства съвършени
сред толкова прочувствени жени...
Завиждам за съдбата ексцентрична
- и аз я пия - как ли без това
ще бъдеш ти до болка автентична
и толкова във мойте сетива?
Сега ще се усмихна на детето:
за теб ще му разкажа - със очи
тъй странно глаголични под небето,
което с нежни устни ще мълчи.
И после със приятел ще отида
(ще бъда твоят рицар) - към света,
за който съм мечтал: света на мида
сред множество мечтателни неща.
И слушам твойта приказка... Морето
внезапно се усмихва - сякаш ти
отново си желание, което
поръсва сън над моите мечти.
И искам на детето да разкажа
за тебе - съвършената жена -
във мене си единствена... Край плажа
детето ми се къпе в светлина!
2.
Ти беше като притча непозната
и торсът ти бе толкова красив -
дотолкова, че може би земята
припяваше класически мотив.
Тъй дълга зима... Сякаш че небето
се блъска в силиконовия бюст
на слънцето - надуто и предвзето -
накичено без образ и без вкус.
За теб и мене - скучно е в момента
във зимната одежда на топаз...
Щом слънцето във мрачната плацента
на всеки ден ще ненавиждам аз.
И трябва да престана да говоря -
притискаше ме Космосът красив
пак запълзява сладката умора
през устните с любовния мотив.
А ти си най-сравнима със небето
(макар и зимно) - сякаш изведнъж
в душата ми проникваш непредвзето
в душата ми на странник и на мъж.
Semper Fidelis
