Моят "ад"...

това е пубертетът на моето дете.
Вече не мога да издържам на изненадите,които ми поднася всеки божи ден
Питам се къде сбъркахме.?
Та ние сме интелигентни хора-с добро образование и професии.
И двамата с мъжа ми имаме добри доходи,не тънем в разкош,но никога нищо не ни е липсвало. Възпитавали сме детето си с добро.
Никога не сме го били /като се изключат шамарчетата по дупето в почти бебешка възраст/
Детето ни растеше честно и любвеобвилно.
Споделяше всичко и не се притесняваше да задава каквито и да било въпроси.
Винаги търпеливо и внимателно сме го изслушвали и обяснявали.
И т.н......,докато влезе в проклетия пубертет.
Започна все по често да лъже-нещо което от ранна възраст сме се опитали да втълпим в малката главица,че е лошо и нечестно спрямо хората,които те обичат и ти вярват.
Често говориме за наркотиците-детето ни е наясно колко наболяла е тази тема,но при всеки наш опит да опишем последиците от една "невинна" цигара-трева,тя започва да се сърди и да крещи ,че я обиждаме,че сме я изкарвали боклук,тя много добре знаела тези неща и т.н.-разговора се прекратява.
Напоследък имам чувството,че единствената и цел е да ме дразни.
Опитвам се да поговоря с нея,задавам и въпроси-напр:
-Как мина деня денс?
-Добре.
-Нещо интересно случи ли се в училище?
-Не
-Разкажи ми за приятелките ти?
-Нямам нищо за разказване.
-Защо се държиш така с мен?
-Защото така ми е приятно.
-Моля?Какво каза?
-Нищо.
И все в тоя дух.
Да оставим настрана неприятностите с децата,в които се забърква,абсолютно съзнателно.
Знам че това е вид протест.Цялото и поведение,държанието и спрямо мен,но найголемия удар за мен беше,когато прочето една случайна бележка,докато чистех стаята и.В нея пишеше:"Не ми се живее.Животътъ ми няма смисъл.
Мразя родителите си,толкова са тъпи.Не ме разбират и винаги ме обвиняват.
Майка ми ме мрази,аз също я мразя.... " и т. н. все в тоя дух.
Вчера докато обядвахме тя се държа отвратително.Аз се разтреперих и когато събирах съдовете толкова силно ги треснах,че счупих две чинии.
Сега не си говорим.
Не знам,посъветвайте ме,дали да не потърсим профедионална помощ.

P.S.Вече два пъти се напива до безпаметност.Втория път не издържах и я ударих.

за кого се чудите дали е необходима професионална помощ??за вас, или за нея??

Опитва се да се докаже като личност, способна да взема самостоятелни решения! Дай и шанс, подкрепи я, подчертавай колко са правилни верните и решения и премълчавай приемливите грешки. Не изчерпвай отговора на въпроса, защо прави дадено нещо с това, че е в пубертета, а потърси повече, опитай се да я разбереш, дай и самостоятелност.

има ли социални контакти, дори с приятели от училище ? (щом се напива сигурно има някакви)
ако е в много тесен социален кръг може да се получи едно такова нещо ... добре де, при мен е така но пък кой знае, може и за нея да е валидно.

другото е че тя се променя, а вие с бащата май не в същата посока.
на мен в тази възраст доста ми помогна да видя как родителите ми вече са ме отгледали, разбираш ли, те понеже са млади и е някакси ... ами просто виждам че не им вися и те си се радват на живота заедно ... което ме връща на темата :)))

Може ли да създам тема с връзка към тази тема в клуб общества->непрофесионални->родители и деца ???

<..free/screamBoy™ ..>

***още нещо се сетих: често говорите за наркотиците. Какво значи това ? Мен лично почти безумно ме дразни някой да повтори нещо, ако го каже вече 3-ти път го слагам този човек в графа 'паплач' което е само на една стъпка от 'измет' :))) Да се говори отново след няколко месеца е различно, тогава вече има друга опитност, и тогава не е повторение :)))

И за двете.Тя също е изключително нервна и неспокойна,както в къщи,така и в училище. /Класната й ми каза,че непрекъснато търси кнфликт/
А аз съм на предела на силите си...

опитвам се,но тя въобще не желае да чуе че е сбъркала в нещо.Никога не е склонна да признае че греши.

Престанете с каквото и да било натякване и прояви на излишна любвеобвилност, която много лесно се оказва съшита с бели конци при положение, че чупиш чинии от нервност. Съжалителното и прикрито нервно отношение са най-големия проблем в случая. Мислите от рода на "Как е възможно в едно нормално семейство..." и "Нейният пубертет е моят ад" прозират иззад делата ви. Щом е писала, че усеща, че я мразите това не е плод на фантазия - от някъде си личи.

Препоръчвам тотална промяна в отношенията - в никакъв случай любопитство и повтаряне на изтъркани теми, повече веселост, изобретателност и колкото и странно да звучи - повишена дистанция в разговор - да се усеща че говориш с нея сякаш с човек, носещ същите отговорности като теб, а не като съкрушена от проблемите на дъщеря си майка с изписано загрижено изражение на лицето.

В подобна ситуацията децата са склонни към всякакви крайности - злоупотреба с алкохол, наркотици; самоубийството не е факт за пренебрегване. Лъжите са нормално следствие от забранените злоупотреби. Ако вместо да я беше ударила беше си замълчала, все едно нищо не се е случило без какъвто и да било коментар, все едно нищо не се е случило - щеше да се отрази като най-силния шамар, на който си способна.

Много е важно на колко точно години е. В тази възраст личността се сменя през половин година - старото отношение трябва да се обновява с оглед на най-малките промени у детето. Явната внимателност от страна на родителите е потискаща, любопитството се тълкува като опит за узнаване на нещо. Съсредоточи вниманието си върху обстановката, а не върху детето; погледни се отстрани - поведението ти не излъчва ли досадна обсебливост с порядъчно скрита нервност? Отпусни се, смей се, интересувай се каква музика харесва дъщеря ти, каква блуза си е харесала(...) и не коментирай... Ако решиш да направиш подарък - показваш го възможно най-непринудено, като приятелка, а не като загрижена майка.

Несполучлив опит с професионална намеса може да вгорчи живота ти. По скоро искай съвет за себе си, който да ти помогне в отношението с нея.

И внимавай.

Ами просто не и го натяквай, всеки греши дори и родителите :-)
Важното е да се учи от грешките си. Целта не е родителя да решава вместо младжа кое е грешно и кое е правилно, а да му помогне да взема възможно най-правилните решения. Приеми, че е преминала фазата при която да и даваш всичко здъфкано и без кости, и че тя държи да взема самостоятелни решения, пък били те и грешни според родителите и.
Интересувай се от мнението и по даден житеиски въпрос, въпроси за възрастни, а не за деца. Приеми я за равна в споровете, а не като "тя е малка и нищо не знае, аз колко съм препатила".

Проблемът с напиването според мен е в това,че тя се опитва да се прави на по-голяма отколкото е.
По -скоро я интересува впечатлението,което оставя в околните,а не самото пиене/и слава Богу,че не самия алкохол я привлича/
Тя проявява характер от много ранна възраст и до един момент ние с баща й поощрявахме това-В смисъл,че е добре чпвек да има мнение по въпросите и да го отстоява,но винаги сме се старали да показваме,че собсвеното мнение не винаги е най-обективното и човек трябва да се научи да убажава и мнението на другите-нещо от което в момента няма и помен.
По въпроса за наркотиците-мисля,че не прекаляваме с разговорите-имам впредвид не повтаряме едно и също нещо всеки път.
Съгласна съм ,че тя се променя/както и ние :))/,но дали тази промяна е в правилната посока-ето това ме плаши.тТябва ли да поощряваме затварянето й с часове в нейната стая и нежеланието да контактува с нас.
Как така изведнъж ние и станахме безинтересни?
Излизме -ходим един два пъти седмично на вечеря навън,ходим на кино,но театър.Преди /"Индиго"/я водихме на дискотека и в 21,30 ходим да ги приберем заедно с приятелката и.Въобще смятам че и даваме свобода,която тя иска да превърне в свободия.

P.S.Тя е на 14 г.,а аз съм на 36.Смяташ ли че чак толкова съм остаряла,та да нямаме какво да си кажем.
С нейните приятелки се разбирам отлично и мисля,че те ме харесват.
Много ми е тежко и просто не знам какво да предприема.

За какви отговорности става дума,бе човек.
Та аз катой кажа да изхвърли кофата тя казва добре след половон час пак казва "добре" и след един час същото и накрая казва" ми забравих"
Иначе -благодаря за съветите ще се опитам да приложа някои от тях,но ти наистина ли смяташ че мразя детето си?
Не питам "как е възможно на мен да ми се случи-в нормалното семейство?"
По скоро питам "Къде сбърках"
А тежкият пубертет наистина е ад за родителя,повярвай ми.

Само ти давам пример:
Първия път когато се напи-не и натяквахме не и се карахме.Само и казахме,че сигурно много се е изложила пред приятелите си и тя каза,че повече в живота си няма да близне алкохол
До втория път,когато се опита да сочи с пръст и да ни убеждава че било съвсем в кръга на нещата да се напива на тази възраст /14г./
Ние бяхме на гости и и разрешихме да отиде "уж" у една приятелка.
Върнахме се около 22.00 ч.Заварихме я в леглото-цялата в повърня /с извинение/.
Оказа се че не се е поучила от грешката си.

Аз мисля, че има много истина в това, което казва Монте Кристо.
Аз имам дъщеря на 15. Разбирам те напълно.
Отговорност не е да изхвърли болкука, а да понесе наистина последиците от своя постъпка. Освободи я от чувството, че прави нещата заради теб. Нека почувства свободата и избора. Хич няма да ти е лесно, но просто трябва да им позволим да пораснат.

"...и казахме,че сигурно много се е изложила пред приятелите си и ..."
Ето това е натякване !
Нека сама си вземе решението, какво впечатление е оставила в приятелите си.
Казва се: " Добре ли си ? Хе нищо ще ти мине , на сутринта главоболието е по лошо, ама с една бира и два аналгина се пооправя"

Не съм споменал, че ти мразиш детето си - показвам ти тя какво наблюдава.
В това е проблема - не я възприемаш с нужната дистанция. Не можеш да възприемеш като нейна отговорност напиването й, но изхвърлянето на боклука - да. Тя вижда това. Тълкува внимателността ти просто като спазване на неписаните правила за отношението на родителя. Бъди различна, възприемай я насериозно за каквото и тя да се изпусне да ти каже - в никакъв случай не я подценявай с думи именно от гледна точка на отговорности, дори и да знаеш, че тя практически няма такива. И най-малките неща в твоите очи може да са ежедневен неин вътрешен тормоз. Например "широко ми е ченето", "нямам мобилен телефон" и т.н.

Не можеш да си представиш какъв буламач е в главата й. Не очаквай да я разбереш. Това, че е забравила да изхвърли боклука явно показва, че мисленето й е заето с друго. С какво тогава? Разбери с наблюдение, не питайки и внушавайки някакви ограничения. Положението не се дължи на грешка в чувствата ти, а в проявата им.
Веднъж освободиш ли съвестта на детето си - повече проблеми няма да имаш, но това няма да стане лесно, ако заместваш съвестта й.

извинявай, че ти го казвам, но след като си видяла в тази бележка, че тя е написала, че те мрази- най- вероятно е така..
след като е написала, че мисли, че ти я мразиш- значи наистина така мисли..
независимо дали е написала бележката за себе си, или за да я прочетеш ти- ако знае, че ровиш в нещата и, примерно..

ами даа!!...любовта на собственото дете не е даденост, нали?!
трябва да се спечелва така, както любовта на всеки друг човек...и както любовта на всеки друг човек на тази планета може да се изгуби!!
детето не е длъжно да те обича!!то не ти е длъжно с нищо..

явно нещо не е в ред..затова попитах- помощ за кого е нужна??

и за да не е твърде черно, ще кажа и че това положение се получава при много деца..и повечето родители намират правилният начин да се справят..най- добре се справят гъвкавите, тези, които не са забравили, че и те са били на 14, 15, 16, 18, 21....с всичките проблеми и подводни камъни на всяка възраст...
опитай се да се сприятелиш с дъщеря си, но не от позицията на великата възрастна вече, а от позицията на друго човешко същество, което търси приятелството на друг човек, но не е уверено дали ще го получи..и в никакъв случай не мисли, че някой му е длъжен с нещо..
приятелството и любовта са дар..дори и тези на собственото ти дете..
ако заслужаваш този дар, детето ти няма да ти го откаже..защото въпреки че в емоционален момент се крещи понякога 'мразя те!!'- любовта е извън думите..тя е по- голяма и от емоциите..
и така- пожелавам ти успех..

а, един въпрос- а какви са отношенията с баща и??и него ли мрази или е 'момичето на татко'??

имам чувството, че родителите си слушам. Ама преди повече от 15 години. И до днес ме питат какво са сгрешили във възпитанието ми и по никакъв начин не мога да ги убедя, че с нищо не са сгрешили.
Всъщност имам чудесни родители.
И съвсем не съм била най-ужасната дъщеря на света.
А ти, както и много други родители, не можеш да приемеш факта, че децата в един момент се научават да ходят и тръгват по своя път в живота. Сами.
Най-вероятно не по начина, по който са очаквали и са се надявали родителите им. Само че... това че си я родила тази дъщеря съвсем не те прави собственик на живота й. И всъщност няма как ти да й прокараш пътеката. Реакцията ти е естествена, но и глупава.

Помисли си добре... ако тя на тези години и по-нататък продължи да пие, да пуши цигари, да спи с момчета и за да е пълна градацията... да взема и наркотици... какво, вече няма да ти е дъщеря ли? Няма ли да я обичаш вече?

Приеми я такава, каквато е във всеки един момент от живота й. Без да даваш оценки и присъди. Не се надявай и не очаквай тя да бъде мечтата ти за дъщеря. И не се опитвай да бъдеш мечтаната майка. Ако не споделяш нейните интереси (музика, стил на живот, книги и т.н.) - поне не ги отричай и не критикувай от позицията на всезнаещия по-голям (не казвам родител, защото понякога дори и възрастните се държат така помежду си).
Дори и да не усетиш в момента промяна в отношението и държанието й... след време ще разбереш, че е забелязала усилието ти. И го е оценила.

Прощавай за мъмренето, ама не се сдържах... аз съм сбъркан случай в природата... майка, която не може да забрави, че е дъщеря. Ще се почувствам истински спокойна в деня, когато успея да убедя родителите си, че нямат никаква вина за разните ми житейски проблеми. И че нищо не са сбъркали... просто това си е моя живот, който те нямат властта да подредят според мечтите си... или според моите.

И още нещо. Наистина... когато 14 годишно дете се напие до безпаметност, натякванията как е изглеждала в очите на околните са меко казано неуместни... Мисля, че щеше да оцени повече помощта ти да се отърве от махмурлука :)). Децата ни са достатъчно умни за да си правят изводите и без нашата помощ. И доста по-информирани отколкото ние на времето, както се оказва.
Хлапето ти е страхотно, на мен ми харесва! :) А пубертета няма да я кара цял живот де... не бъди толкова черногледа.


[линк]

кефиш ме !!

Очевидно дъщеря Ви преживява труден период от живота си. Много е важно от страна на родителите си тя да среща не друго, а отношения на партньори. В смисъл не наставници, авторитети, хора, които са дали всичко и сега само трябва да получават. Детето трябва да чувства родителите си като равни на себе си. Не трябва да се изхожда оттам - "аз съм преживял всичко това и трябва да ме слушаш, иначе няма да се справиш". Децата се сблъскват със ситуации, за които родителите не са и сънували. И най-работещото в случая е родителите да застанат редом с децата си срещу проблемите. Така като, че ли заплахата е обща и единствено партньорството може да помогне.

Чакайте малко! Вас от какво точно ви е страх? Че дъщеря ви няма да бъде най-най-най ли? Това, което вие сте заложили в нея като възпитание рано или късно ще почне да дава дивиденти. А всичко, което се случва е един вид протест. Спрямо начина, по който вие виждате обществото и обществените порядки. А може би спрямо самите обществени порядки (след като в училище търси непрекъснато конфликта). И изведнъж намирате бележка "Не ми се живее!" Защо тя пише тази бележка? Безадресна. От една страна тя не може да разчита на себе си, а от друга - няма на кого друг да разчита освен на себе си. В същото време не признава авторитетите извън себе си. Абсолютен бунт. Много е важно да си отговорите на въпроса срещу кого и срещу какво. "Родителите ми са много тъпи!" Ами хубаво. Значи на нея и се иска родителите и да бъдат нещо по-така. Нещо по-лъскаво. Нещо изчанчено. Очевидно не може да види хубавите страни на това да си "тъп". Като например това, че можеш да спиш спокойно. Това, че сам си си господар. Това, че не си част от тълпата "остри", които очевидно не мислят със собствените си глави. Ето това е ключът! ТЯ СЕ ОПИТВА ДА МИСЛИ СЪС СОБСТВЕНАТА СИ ГЛАВА! Нормално е на тая възраст да не може да ги осъзнава нещата. Още повече, че след като влезе в конфликт с вас, у нея започва да работи много яко съвестта. Което е доста блокиращо понякога. Определено тя има много голяма нужда от вашата помощ. Особено в този момент.
Но помощ като от партньори, съюзници!
Най-лошо ако вие изпадате в паника! Ако вие не излъчвате сигурност, значи я предавате. Предавате всичко, на което сте я научили. Как да се бори за интересите си и т.н.
Нямате право обаче да се опитвате да я предпазвате. Това в нейните очи не изглежда партньорски. Така или иначе тя трупа опит.

Дръжте ни в течение!

по-голяма отколкото е ??? хъх
ми някъде на тези години започва средното ... а на някаква част от тях то е в друг град ... по историческите книги на 18-19 вече са васали или там каквито са дребните феодали, е сега е друго де, хората не мрат на 40 :)))

за СП-а
за мен си младичка, за отрочето - не зная :)))
май те скъсахме от глупости
прави нещо, защо нас питаш какво :)))

<..free/screamBoy™ ..>