Пак.

Вали дъжд и е сиво.
А за дъжд е изписана толкова много
поезия...
Сутринта си отива.
Май дъждът я отми и в поточета кални
отнесе я.
Малко смешен е всеки
допълнителен опит да хванеш дъжда
във куплети.
Дъждове и пътеки -
да ме питаш защо непрекъснато пиша
за двете.
Неразбран предиобед,
сив и мокър се блъска отчаяно в моя
прозорец.
Не го спирам от злоба,
просто днес нямам сили да стана и да му
отворя.
Вънка всичко е кално.
Тук е прашно и пълно с ненужни хартии
и папки.
И е малко банално,
и нелепо сега да римувам дъждовните
капки.

~*acu/\A*~

Като бяло платно,
като пролет
сме преобразени...
А остава едно
малко есенно
чувство у мене
Капе дъжд.
Не на белия лист, а
навън, на паважа...
И дали ставам
малко по-чиста -
не мога да кажа...
И не зная дали
след пороя сме
нова картинка...
Или както вали
ни очаква предимно
настинка

~*acu/\A*~

Pak li, chedo? :) Eh i ti..