Имам следния проблем

с 5 г. си дъщеря. Често, когато не стане по нейната започва да се нахвърля върху мен с ярост и да ме хапе силно, за да ми причини болка. Не я бия, но й се карам. Баща й пък много я гевези. Тя обича да си налага, но е много чувствително дете. Не можем да открием границата. Ето случка днес, например. Аз чиста с прахосмукачка. Тя си е наредила играчките по земята и не дава да ги отместим, за да почистя. По никакъв начин не можем да я убедим и действам с лошо накрая. Тя опитва с хапане, нахвърляне с/у мен и накрая реве много разстроено /да ти скъса сърцето/- "мен никой не ме обича и т.н." Баща й не издържа и почва да я успокоява, аз отново оставам лошата. Вече се чудя къде бъркаме с възпитанието. Детето ни е чуствително, но е едно и обича да си налага. Помогнете.

На тази възраст всички деца са чувствителни. Бедата е, че вашето дете, според мен е разглезено. Ако сега не успеете да го накарате да разбере какво може и какво не може, после ще ви бъде много трудно. Но с много любов и търпение всичко се постига.

след като не можеш на дъшерята
забърши 1-2 шамара на бащата
да му доиде акъла в главата
и да следва правилата-
двамата да сте в играта.
спазвайки страната!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!.........

Доматите не се ядат с коловете-личен опит

Wsiako dete na tazi wyzrast e NORMALNo da posypwa taka. Ako ne beshe taka zna4i neshto ne e nared s deteto. Ne e razglezeno. To si rewnuwa roditeliq ot protiwopolojniqpol i w nego namira utehata obiknowenno.
POnqkoga uporstwoto mu i na4ina po kojto te naraniqwa e umishlen to4no za da te nakara da se 4uwstwash kato podtisnata ot deteto.
Obi4aj si sly4iceto :)))))))
Ako imash na doktor Spok knigata pro4eti glawata ot 3 do 6 godini i ste se namerish wytre:)
Opitaj se da obesnish na dyshteria si 4e ia razbirash.... i go naprawi pred tati :)
Nashiq tati taka postypi sys sina ni i wsi4ko we4e e nared:) E, inat4eto nemoje do bezkraj da se izkoreni ama ako samo slusha edno dete to iawno e bolno:)

Da sa ni jiwi i zdrawi i neka ni iadoswat:) Po dobre ot towa da se iadoswame na nas si 4e sa bolni ili podtisnati :)

Edna mama deto ujasno mnogo si glezi sin4eto :)

Ами ти сама си дефинирала добре проблема - дъщеря ти е чувствителна и разглезена - страхотна комбинация.
Няма да ти давам общи съвети, как да се справиш с възпитанието, защото намирането на мярката между нежност и строгост е въпрос на усет и точно улавяне на детейлите на ситуацията. Въпрос и на родителски интелект - без да се обиждаш...
Просто ще ти кажа как бих постъпила аз в ситуацията с прахосмукачката / имам дъщеря, която също е много чувствително дете и без малко и ние да я изтървем и да я оставим да стане глезла... /
Та така:
Първо след като чуя възраженията на детето - ще ги приема, защото те са основателни за него -- то играе в момента , а за децата играта е важна точно толкова, колкото е работата за възрастните и този факт не подлежи на оспорване.
Ще привърша почистването първо в другите стаи, и като свърша всичко наоколо, най накрая ,ако тя вече не е спряла да играе на земята - ще оставя прахосмукачката до нея и ще седна да поиграя заедно с нея. Ще включа прахосмукачката в играта / например тя ще е чудовището което изяжда принцесата/ и така ще насоча вниманието на дъщеря си към моят проблем, - че трябва да изчистя пода и ще я отвлека от нейната игра.
Много добра работа при нас върши вживяването в ролята на Пепеляшка - например, аз съм уморената Пепеляшка и трябва да изчистя, докато не се е върнала ЛошатаМащеха / често представям таткото, който се връща вечер от работа в нейната роля /
В 90% от случаите дъщеря ми се навива да ми помогне / защото ме обича , а и защото харесва Работливата Пепеляшка/, а клед като заедно приберем играчките и изсмучем понякога, но не винаги!!! има някаква малка награда / любимо филмче по ТВ, да и нарисувам нещо, сладкиш или любим плод, абе, според детето.../, като наградата не трябва да се възприема като плащане на нейното послушание, а като обща награда затова че и двете сме се справили с почистването / т.е.- награда за труда, а не за послушанието/
В останалите 10% / те се случват най-често, ако детето е раздрезнено от нещодруго през деня, болно е или му се спи... / след кратко и любезно обяснение, че мама трябва да почисти, без други спорове, изнасям детето от стаята , като го насочвам за момента към друго занимение - телевизия, книжки, рисуване или игра с таткото, който също е е в друга стая.
Ако детето все пак протестира или реве - не му се обръща внимение . Ако то прибегне до "физическо насилие" бива нашляпано леко по дупето, но не с цел да го заболи , а с цел да осъзнае физически моето неодобрение . Докато го шляпвам - мълча и имам каменна физиономия и поне 5 минути след това не се сдобрявам, за да може да усети неодобрението ми / след като не го е осъзнало от думите ми преди това/
Ако таткото се намеси в полза на детето или почне да го глези - мълча сърдито и неотстъпчиво , докато останем насаме и след това водим " сериозен" разговор", като аз проявявам неодобрението си към поведението на бащата съвсем явно...но без да го обиждам !!
Не си спестявай този разговор и това неодобрение дори и да трябва да го направиш няколко пъти - накрая винаги има ефект.
Ами това е, което правя аз...Успех!

Qui scribit, bis legit.

Благодаря на всички, които ме съветвате според собствения си опит. Наистина се успокоих, след като прочетох мненията ви. Защото взех да се замислям аз ли бъркам и да не навредя с нещо на психиката на детето. Мама Нети, аз постъпих също, както и ти би постъпила - обясних необходимостта, дадох няколко шанса - детето само да си премести играчките, почистих другите стаи и се върнах обратно, за да видя какво двамата с баща си са решили /защото през това време бащата я убеждаваше упорито/. Явно обаче и детето е добър психолог, защото знае при кого ще мине номера и до последно се е надявало да стане по неговата. До тоя момент сълзи няма, има упорство. И изведнъж аз кипвам и с "каменно лице", както казваш ти, давам да се разбере, че съм ядосана и ще стане както аз кажа. Тогава започва яростно нахвърляне с/у мен и понеже детето е безсилно да си отмъсти /разбирам го напълно/ започва сърцераздирателно да реве, гушкайки си куклата. Тогава се уплаших, че то остава без закрила и че аз може би постъпвам жестоко. Ядосвам се на себе си, защото нямам като теб търпението да обърна всичко на игра, да му вляза под кожата, както се казва. Не. Аз съм все заета с много други неща и обикновено играта прехвърлям на мъжа си или на сестра си. Ето тук ми е грешката, но какво да направя, като нямам нервите и търпението. Ще опитам за в бъдеще. Детето ми ходи на градина. Разчитам, че там намира интересни занимания и като се върнем вечер в къщи, знаеш за какво има време една жена. Ами това е! Благодаря на всичик още веднъж!

Да са ни живи и здрави. Съгласна съм и с Деси, и се поуспокоих, че по-добре е да проявява характер, отколкото да е подтиснато, защото аз бях подтиснато дете и много слушах родителите си, много ме беше страх от тях, особено от баща ми. при моето дете обаче не е така.

Разбирам ти. Но направи всичко възможно да играеш повече с детето, дори къщата да остане на произвола. Всъщност, ако се изхитриш малко - накарай мъжа ти да свърши част от твоите задължения, а ти излез навън с детето. Повече игри с детето - и то повече ще се вслушва в думите ти, защото за него ставаш все по-важна - не само майка, но и приятел.
То иначе аман, от добри татковци, дето нищо не похващат в къщи, освен да си играят с детето. А ние майките сме все лошите, дето ходим на работа, а вечер слугуваме на всички...

Qui scribit, bis legit.

Не е трябвало бащата на детето да "преговаря" на дълго и на широко с дъщерята, защото почистването на къщата е ежеседмично задължение на всеки, който живее там. По-добре на детето да му се кажат точни правила, напр. почистваме всяка събота сутрин дома и всеки от нас се включва, мама почиства с прахосмукачката и пере, тати изхвърля боклука и заедно с детето бършат праха, пазаруват. Другата седмица се разменете, защото в съвременния свят няма женска и мъжка домашна работа. Не правете театър за домашните задължения, театърът е за свободното време. Не награждавайте за тяхното изпълнение, защото детето ще си мисли, че задълженията се вършат, само ако има някой да го забавлява или само ако получи награда/лакомство. Оставете детето да избере с какво да се включи, напр, тази седмица ще бърше прах, а следващата - с прахосмукачката и т.н. и непременно го похвалете за старанието дори и да не е изрядно свършена работата. Децата искат да бъдат като възрастните и имитират техните действия, затова му гласувайте доверие и му дайте шанс да се включва в работата на възрастните. Ако на тази възраст детето придобие навик да си изпълнява задълженията, то това ще остане принцип за цял живот. По-късно в училище ще приеме за естествено задължението да си учи уроците. Когато порастне ще приема за естествено да си изпълнява задълженията в работата. Така се изгражда отговорна личност.

Другото, което и фермерът написа, е майката и таткото да бъдат на едно принципно мнение пред детето. Когато родителите са на противоположно/различно мнение, детето пробва докъде може да стигне, защото не знае какви са границите на добро и лошо. Детето е един малък експериментатор в тази възраст. При вашата ситуация детето няма да научи докъде може да стигне, защото единият родител дава, а другият забранява, детето постига видима победа, но в душата му остава колебание и несигурност. То става слабо, глезено дете, защото родителите му не са му показали ясно дали почистването на дома+послушанието са добри или са лоши. Възрастта на дъщеря ви е възрастта, в която се научава кое е добро и кое е лошо. За принципните неща бъдете на едно мнение с бащата пред детето, за да израстне сигурно и щастливо във вашето семейство.

Лора, може ли да те помоля за е-майла ти?
Благодаря.

Поздрави, Дебора!

marfil_bg@yahoo.com

Всъщност защо Мира ще трябва да чисти с прахосмукачката... точно това не разбрах?! Не може ли добрият татко и глезената дъщеричка да я свършат тази работа. Заедно, като игра. А на мама Мира да й остане малко време за личен живот - да се види с приятелки, да прочете някоя друга книжка, на кино да отиде...

Хайде стига с това разделение на мъжки и женски задължения, че ми писна. По този начин ще набиеш здраво в главата на момиченцето, че чистенето в къщи е изцяло женско задължение, при това неприятно... щом е свързано с такива емоции и че децата и бащите нямат нищо общо с това. Ако няма късмет ще се превърне в недоволна от всичко и мразеща домакинските задължения жена

I wanna shut the door and open up my mind...

Благодаря ти много! Само да си събера малко мислите и ще ти пиша.
Още веднъж ти благодаря!

Не мисля,че проблемът е сериоэен.Той е характерен эа всички деца на таэи въэраст.Те обичат да се пробват-докъде могат да стигнат.Ще го решите много лесно:мама и татко трябва да мислят еднакво по всички въпроси,споровете се решават в отсъствието на детето!!!Постановката с добрия и лошия полицай може и да върши работа,но на друго място.Поговорете със съпруга си-трябва да ви подкрепя повече,нека не оспорва авторитета ви,отменяйки наложеното накаэание,дори и да смята,че е несправедливо.Така ще поеме своята отговорност по въэпитанието на детето,което не желае просто да бъде обичано-то иска да е част от семейството,да има своите эадължения.Эащо не пробвате следващия път да я включите в почистването-ще стане бавно,но си струва.После дни наред ще раэкаэва как е чистила с прахосмукачката.Интересно е да си родител.да не ви отекчавам повече-детето ви е прекрасна малка госпожица.