Опитах да се боря

Опитах да се боря със съдбата
заровила ръце в земята,
но капещи сълзи горещи
не измиха сенките зловещи.
Когато исках да докосвам нежно
Потъвах в самотата безнадеждно
И болката раздираше душата моя
И само във мълчанието идваше покоя
Когато уморих се да се боря
и със съдбата си да споря,
смъртта погледнах със смирение
от времето поисках примирение.
Тогава ме обгърна светлината
дочух - обичай без отплата.
Любовта със болката е съвършена
От Бог е тъй благословена
Отдайте любовта си на Безкрая
Обичайте се -
ти от тук, а той от Рая...

В средата на нощта очи притворих
и със смъртта си поговорих:
- Не виждаш ли, небето опустя!
А с шепот, както подобава на смъртта
тихо ми отвърна тя:
- Да, боли, но не от мен, боли те… любовта
И с мъдрост, идваща от вечността
Погали сведената ми глава:
- Разбра ли колко крехък е света,
сега използвай силата на любовта
и си го създай със мисълта
- Но… сълзата тъй гори,
а от силата … боли
- В сълзата си го сътвори.
Вземи от лунната пътека
светлината мека.
нарисувай с нея две очи,
блясъкът вземи от падащи звезди
след туй любимите очи
с целувка отвори.
- А нежните изгарящи ръце?
- Ще бъдат пламъци от твоето сърце

- А душата … как да я извая?
- Нея ще я вземеш от … Безкрая.

Днес бях при теб – донесох ти цветя.
Разпръснах ги…
оградих те с бели цветове от хризантеми
И рози, посипах навсякъде,
тъмно червени
разпилях ги върху теб
Запалих и свещи
Седнах на черната пръст
От пламъка трептящ се появи
И с полъх на вятър във мен се стаи
Усещах те …
Докосвах те…
Целувах те …
като танцът на изсъхнали листа по голо тяло
с ухание на рози,
изпълващ ме изцяло
Не бързай, остани така във мен,
Искам да те изживея, хваната в любовен плен.
Ветрответе пропусни из мене да бушуват,
и хладни капки дъжд по тялото ми да танцуват
Остави ме да се насладя на земната стихия
Като в оргазъм силен,
с вик ръце в пръстта да впия
и в миг когато времето увисне в транс
слънцето ще се взриви с последния протоберанс.

…не, не сълзите … тях ги остави
…ела, седни до мен – разплакана ме целуни.

Ех, страхотни са, наистина много ми харесаха...
Нали не ги пишеш точно преди да ги публикуваш?
Поздрав

Ай да не казвам, че...

Загледа се и погледът й мина през написаното.. фокусира някъде отзад.. Буквите сякаш това и чакаха, подпряха се една на друга и зачакаха фокуса, единственото, което можеше да ги накара да се държат като Здрава мисъл и да предават Смисъл на звуците, които представляваха, поставени една след друга….
Тя не бързаше да ги подреди.. хвърляше ги на екрана и размазани пред очите й се редяха все така криви редици от букви…
Чуваше и звуците им. Някой по-отворени, други шептящи…, а някои... сякаш плачещи..
Мисълта й летеше шеметно и хвърляше всичко на екрана.. Надраска дори и дишането си..
Намери буквите и за сълзите си…
Спря на думата “Любов”.
Сепна се, за миг се огледа. Буквите стреснати се строиха в думи, думите в мисъл. Затърси по редовете… нямаше го… дори и името му го нямаше..
Озърна се... две очи изстенаха... гореше ли света?
Две души ... а сянката една.
Бяха се превърнали във... Любовта!