pak...

Pak, kakto vseki pyt, precakah vsi4ko. Ne tolkova za6toto ne go obi4ah, malko e/be6e rano/ da precenq. I vse pak- za poreden pyt potvyrdih praviloto, 4e vsi4ko okolo men za koeto malko ili mnogo mi puka se ru6i. Blagodarenie na men. Moga, razbira se, da obvinq roditelite si ili vremeto v koeto jiveq, no fakta si e fakt- az izneverqvam, pri tova vinagi i vsqkak. Eto za tova stava duma, a ima i po- lo6o- znam za6to i ne pravq ni6to po vyprosa. A moje bi i ne trqbva, vse pak za da sym sebe trqbvat i lo6i ka4estva, ej taka, da balansirat.
6te stane super dylgo, a ne iskam da te oteg4avam. Eto kakvo mislq:
Nie, az, izneverqvame za6toto se strahuvame ot izostavqne. A taka vinagi ima vrati4ka, opciq da kajem "Az pyrvi sprqh da te obi4am, kakvoto i da napravi6 sega, az te izostavqm, ne ti men". Razbira se, vinagi moga, i 6te go napravq, da otblysna nqkogo, kogoto naistina obi4am zaradi tozi glupav kompleks, kojto otglejdam to ranna detska vyzrast- da ne sym sama.
Kato se zamislq, to4no tova stava.
Ni6to, nqma da se promenqm, za sega. A i tova ne e vajno.
Vyprosa e kakvo misli6 TI, nali taka?!

Ами не е ли малко силно една /или няколко/ изневяри да ги определяш/свързваш с вид разрушаване или саморазрушаване?
В крайна сметка, така си се чувствала, така си постъпила. Явно не държиш достатъчно на човека до теб............или пък зад формулировката ти,,да не съм сама" се крие нещо друго м?
Струва си да помислиш какво точно!
Всеки го е страх да остане сам, макар че понякога е необходимои може да бъде креативно.
Въпросът е в това дали не си търсиш някакво оправдание? Или пък проблемът е просто някъде другаде.........не точно в страха от самота!
Но това ти сама да откриеш!
Успех и мисли позитивно!

Дай си кординатите?

Ей, всеки е сам и всеки винаги ще бъде сам, ама айде какво да те убеждавам в това, трябва да го усетиш изживявайки го, трябва усещането за самота да те погълне за да се разбере. Както и да е. Според мен, обаче, всъщност не се ли оправдаваш пред себе си, чрез този твой комплекс, аз мисля, че не е това. Според мен е онова чувство, което тихо се прокрадва във всеки да не остане назад от другите, да не е Прецаканият, да не би да стоварят някоя мерзост отгоре му и той да не може да отвърне със същото. Стъпчи за да не бъдеш смачкан. Удобно наистина, но и коварно.
Не знам в каква връзка, просто се сетих за тази история и искам да я разкажа.

"Лятото на 1999 г., жарък свободен от задължения ден в кето и да е поделение на страната, играем карти. Четирима мъже, на импровизирана маса, неимпровизирано убиват времето си. Наоколо още 40 души, цари ведрост приятелство и взаимопомощ, обединяват ги условията в които са поставени. Изведнъж (като във всяка приказка, нещата стават винаги изведнъж, там:), се разнася грозният слух, че 9 души от тези четирсет и няколко ще бъдат Прецакани, играта спира, мамака му, а така ми се играе, започват спорове, свади, девт трябва да останат, а другите са свободни за цели четири дни, всеки започва да обвинява всеки, едни са семейни, други с приятелки, трети с тежки семейства, такива работи, всеки почва да изтъква своите основателни причини да НЕ Е ПРЕЦАКАН. Стана ми нещо кофти, гледах как приятели са се хванали за гушите, как си крещят и нещо ми каза да изляза от това. Казах им. Казах им, че оставам. Всички се събраха и млъкнаха. Имаше един човек там, който не харесвах много, искаше власт, правеше всичко да я получи и постигна това, виждах как се опиянява от Властта, аз мразя властта във всяка нейна форма (това пак е вид комплекс:) и му се противопоствях и скрито и открито, той също не ме харесваше. Той имаше властта да каже кой да остане и кой не, очаквах да вземе много субективно решение, но нещо не виждах това в погледа му. Гледахме се известно време очи в очи и най накрая той каза, че също остава. Аз избрах седем черни карти, размесих ги в червените и им дадох да теглят жребий. Изтеглиха. Имаше радостни възгласи на облекчение, имаше яд (със сълзи дори, при 24 годишни хора) и споровете така и така продължиха. Само, че аз вече изпитвах симпатия към човекът, стремящ се към Власт. В едно отношение бяхме еднакви, можехме да се ПРЕЦАКАМЕ и от това да се чувстваме добре, можехме да сме извън суетнята и разприте, можехме да сме над другите по този начин. Станахме си симпатични (не се и надявайте да има любовна развръзка), не, започнахме да изпитваме уважение един към друг, защото нас двамата нищо никъде не ни задържаше, не ни интересуваше какво ще казват и мислят за нас. Всеки е обременен със средата си, малко хора понасят мисълта, че ще бъдат смятани за неудачници, ако вършат нещата според собствената си природа, но и малкото които са доказали това си заслужават цялата гнусна помия, която ме е заливала някога..." Ама това е за мен, просто тогава открих, че да се чувствам добре не зависи от никой наоколо, а от мен самия и каквото и да правя, и каквото и да смятат за това Другите, не ме интересува. Аз винаги съм прав за себе си:))))).
Абе, какво ли ти разправям. Ти си знаеш. Жалко наистина, ако смяташ, че човекът отсреща си заслужава, жалко за теб, и това само за да не си ПРЕЦАКАНАТА.
А Той какво ще мисли, какво да мисли? Ако е Човекът, рано или късно ще преодолееш комплекса си (или ще смениш формата му), заедно или разделени, това си зависи от вас двамата,е, май от Него повече, а?:)) Ще те приеме, засега, или не, завинаги.
Все пак, колко чудесно представена картина на едно оправдаване на нечия слабост, някак си романтично и меланхолично извисяване в низоста ни:))).

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Това същото ли е, като страхът да не бъдеш употребен? Ако да, тогава не мисля, че това е начинът да се бориш с него. По-скоро сама признаваш, че не искаш да се променяш, и все пак, тази изповед, е нещо като индулгенция пред тебе си, дискомфорта в душичката ти се усеща...
А по въпросът, какво мисля Аз (Той), проблемът си е само твой. Било е време, когато сте мислели еднакво, после някой е променил ситуацията, и ако Той продължава да мисли по същият начин, означава, че мисли по Твоят начин....

ina@z-d.org

Историята звучи успокоително...имало и други извънземни.......

Моля те изчакай.
Действам!

Vij, az pitam drugite za6toto iskam da znam kak moje vsi4ko tova da se izbegne. Kak moga da ne naranqvam grugite i zaedno s tova da byda kakvato sym.Da prodylja da bqgam ot sigurnostta. No da imam smelostta da pokanq o6te nqkoj na tova pytuvane i da sym 6tastliva, 4e sym sama. Sama s nego. I kak da sym vqrna na drugite, no da ne izneverq na sebe si.
Takiva ne6ta. A ina4e vsi4ki ni i nie upotrebqvame vsekidnevno. Tova ne e problemyt.
I sega ve4e ne me interesuva kakvo misli toj, za6toto sys samiq akt na izmqnata az sym se otkazala ot byde6teto si s nego i sym zaqvila, 4e ne iskam da prodylja.
Tova e. Predelno prosto.

Ей, ако отговориш на този въпрос (Как да не се няраняват другите, като бъдеш такава каквато си?), ще си намерила отговор на всички човешки проблеми. Този въпрос няма отговор. Дори не е коректно зададен. А за да го зададеш правилно, първо трябва да намериш отговора на въпроса, какво или каква си ти самата, без да се самоквалифицираш, без да ограничаваш аспектите на своите прояви. Едва тогава, имайки половината от отговора, ще можеш да зададеш правилният въпрос.
Щом ти самата чувстваш това което си направила като измяна, наистина нещата стават пределно прости. Ако останеш с Него, това би значило за теб да продължиш да му изменяш (ако измяната ти предполага някаква неискренност пред Него), а е кофти усещане май. За да се освободиш от усещането, се освобождаваш от човека към когото го изпитваш, да, очевидният и най лесен отговор.
А за сигурността, ами нищо сигурно няма, дори и утрешният изгрев е много но не абсолютно вероятен.
Айде, успешно търсене на оправдания по пътя към себе си.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

А на мен ми се струва, че едно от най-естествените неща в природата на човека е да си търси оправдания.....отново и отново!

Но оправданията по пътя кам нас самите или към някой друг........не е предпоставка за успех!

или пък е?

аз май доста се измъквам

Оправдания. Какво са? Май има два случая, звучим сякаш се оправдаваме, когато мотивите ни се разминават с мненията, които създават действията ни и се оправдаваме, когато търсим външни причини за самите ни действия. Първото го правя често, но няма смисъл, за съжаление формата на това, което правим, е по важна от съдържанието му и за още по голямо съжаление, малко хора са склонни да проникнат в съдържанието.

Разясняване на мотивите - "Правя го винаги заради своя комплекс, заради страхът ми да остана сама.", оправдание - "А може би не трябва да се справям с лошите си черти, за да има баланс."(Перифразирам.) (Оправдаване на То пред Свръхаза. Не се ли измества така Азът към То, инстинктите над разума? Както и да е, въпрос на избор.) Ако липсваше второто, оправдание нямаше да има, нямаше да се изисква съставяне на определено мнение от аудиторията ("Да, всички сме хора и ние грешим"., манипулативно:)).

Естествено ни е присъща слабостта, но естествено присъща е и силата на хората, пак, въпрос на избор. В крайна сметка ние сме това, което избираме да бъдем, а не това което ни се иска да бъдем (или усещаме вътрешно, че сме) или знаем, че един ден може да бъдем, но не сега, за съжаление:).

Какво е успех? Наистина оправданието не е пътя към Другият, то е път в противоположна посока. Пътя към себе си също. Зависи как разбираме успеха естествено, ако искаме да задържим Другият, по някакъв начин до себе си, то оправданията са единственият изход. Но целта, никога не оправдава средствата, уви.

Мнение, всичко това е едно мнение, на един човек, стоящ зад едно анонимно име, нищо повече.

btw/ Винаги се радвам да те срещна тук или там. Как вървят нещата при теб, подготвяш ли още заминаване някъде или...?

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Нищо подобно....причините може да са хиляди...

...но никога от любов към някого.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Ами готвех се за нещо като заминаване, ама трябваше да го отложа......пак оправдания май!

Обаче ми стана интересно това за Свръхаза! Не знам дали знаеш, но в средите на психологията Свръхазът на Хамлет се явява призракът на неговия баща!!!!!!!!! На право не ща да се замислям кой е моят!
бтв - и аз се радвам ама те нямам на ICQ нещо! дали имаш?

Според мен изневярата не нито комплекс, нито страх от това да бъдеш прецакан. Явно попадаш на хора, които не могат да ти дадът това, което искаш.Не ме разбирай погрешно, не искам да кажа, че много искаш,просто не успяват да задоволят сетивата ти. За теб това, което търсиш не можеш да намериш в един мъж! Всеки носи в себе си по нещо различно от другите и също така толкова "познато".Всяка връзка почва с надеждата и почти винаги свършвас разочарованието, ако си предубедена в съдбата си. Погледни в себе си, потърси твоят образ на желаният мъж, разкодирай го, дай свобода на фантазиите си и тогава си отговори - На него ще бъдеш ли вярна?

След като избродим всички изходи едва ли ще имаме сили да открием входа.

Ne.
Nali tova e tyjnoto v cqlata istoriq- 4e moje i da ima princ, no az nqma da se zadyrja dostaty4no, za da razbera, 4e e Toj

Дали една рамка ще бъде вход или изход зависи само от представата ни за нашето местонахождение.....

Da, lo6o e da izneverqva6, moje bi tova e naj- ultimativniq na4in da kaje6 "kraj" na vsi4ko, no zamisli se, struva li si da se sboguva6 sys vsi4ko, koeto bi mogla da obi4a6, samo za da dokaje6 pred nqkogo, dori ne pred sebe si, 4e moje6 i da jivee6 sama?