изборът

Да обичаш или да бъдеш обичан?
Да имаш това, което ти се предлага или това, което искаш?
Да се примириш или да продължиш да търсиш?

Когато някой ти предлага своята любов, по начин, който те кара да се чувстваш единствен и щастлив, но този някой не е този, който си търсила, това, което искаш, това, което можеш да обичаш ... проблема не е в човека отсреща, а в усещането за този човек ... “удобен е”, но не те “задържа” - сега можеш да останеш, но утре ще искаш да тръгнеш ... можеш ли да се примириш, с това което съдбата ти предлага и да бъдеш обичан и да вярваш и очакваш с времето той да стане това, което си искал и търсил и да го обикнеш?

Някой беше казал "Любовта е сделка между две страни - едната, която да обича и другата, която да се остави да бъде обичана" - дали?!, а не искам да му вярвам ...

Егати, ти търсиш нещо ли? Странно. Това май не се търси и намира, то се случва, или има усещане или няма, пазарните принципи уви не са универсално приложими, колкото и да ви набиват това в главите. Аз не знам какво искам да обичам, аз обичам без защото чувствам, че обичам.
Иначе един старец ми разказва такива небивалици за търсене и предлагане и, че така се случвало, обикваш човека до себе си един ден, без да си чувствал, че това е човека за теб, ама този старец умря и на погребението му присъствах само аз. Както стане и каквото се получи. разнообразието от житейски ситуации не може да се обхване и сведе до прости алгоритми на поведението, а и защо ли трябва.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Да обичам и да бъда обичан.
Да имам и това, което ми се предлага, и това, което искам.
Да се примиря и да продължавам да търся.

Живей и остави другите да живеят!

именно, че не става с търсене и предлагане; става си неусетно или изведнъж
именно на усещането се доверявам в такива моменти

само, че ако единия има това усещане, той не се задоволява само да го има, той иска ответ, споделеност ... и ако другата страна няма това усещане:
най-правилното е двамата да изяснят нещата помежду си ...
още по-най-правилното е втория да се оттегли, първия да го преживее ...

няма правила и алгоритми на поведение и ситуациите са различни, и съветите приемаме, но не прилагаме ... искам да чуя вашето мнение

пожелавам го на теб, на останалите в клуба, на всички хора и на себе си
това ме навежда на историята с половинките - ако е вярна ... само така можем да имаме комбинацията

Не ми се е случвало да се почувствам единствена и щастлива от нечие предлагане. Избрана - да, но то е друго. Нещо гъделичкащо и създаващо усещане за неизлишност, ако светът ти се е срутил от безлюбовие.

Любовта ми е моята любов. Другото е или задържане, или оставане. Все цивилизовани манджи. Не по вкуса на една циганка. Научена от баба си, че щастието е в простите миризми. На недоопечено или попрегоряло, ама на мангал.

да обичаш някого заради начина, по който те кара да се чувстваш или да го обичаш заради самия него? гъделичкащото поне за мен е в простите нещица, но е до време свързващо, ако го няма другото

Дълбоко не вярвам в теорията за половинките. Иначе всички щяха да намират само една любов в целия си живот. А повечет от нас се влюбват повече от 1 път и то често в доста различни хора. Което иде да каже, че в теб има много страни, които различни типове хора могат да запълнят. Но най-вярно ми се струва, че докато сам не се заобичаш така, че да се почувстваш едно цяло, никоя половинка не може да те запълни.

Аз лично бих заложила на споделеноста. Ако такава няма, ще кютам с каквито там половинчати връзки и чувства имам, но не бих се жертвала да бъда "обичаната" - много бързо ми омръзва... а пък ти да си обичащият .... е, ти сама знаеш какви недостатъци има това, нали.

И представа нямам заради какво. Няма и да го науча. Не ми трябва друго тъй като.

Produljavaj datursish sled kato az sum nameril shte namerish i ti :)

Hector

Статистически погледнато, може и да си права. За влюбванията, де. Ама споходи ли те любовта, ще забравиш сметките за споделености. Според мен. А дано.

теорията за половинките не изключва да имаш в живота си повече от една любов - докато търсиш половинката си в този живот или в животите си /прераждане/ срещаш любовта и с други хора /опознаване/, срещаш и половинката си, но можеш да се разминеш с нея или да бъдеш с нея без да го съзнаваш /усъвършенстване, изкупване на грешки/ и на върха на спиралата /извисяването на духа след всички прераждания/ да се слееш с нея ... в това търсене именно трябва да се самопознаеш, заобичаш и усъвършенстваш, да се срещнеш с нея и да усетиш божествената любов, а не любовта на скота ... хайде, стига, че ще ме залеят ...

аз също залагам на споделеността; обичана съм, но съм била и обичаща /различни връзки/... не мога да кютам с половинчати чувства или в половинчати връзки - омръзва ми, изхабява ме ... предпочитам да съм сама, отколкото да съм с някого си ... да търся или да се примиря

Съгласна съм с теб.
Позволих да бъда обичана.После го обикнах,но с времето изстинах...Сега плащам висока цена за това,че твърди ,че ме обича още.
Но е просто навик.
Любов завинаги,брак за цял живот...илюзии...продиктувани от някакъв фалшив морал.
Човек е търсещ и намиращ.
Цял живот!


____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

Що ме настъпвате по мазола. Ами 'щото си пъхам краката там където трябва и не трябва, май.
Моето мнение, конкретно моето ли? Добре.
Хубаво е нещата да се изясняват, но във взаимоотношения никога не се получава така, те се изясняват в процеса на взаимоотношенията(каквито и да са), иначе никога не стават ясни, усещаш ли нещо, то и другата страна ще го усети. Лошото е когато усещанията са противоречиви, а? Тогава? Ами търпение и нещата ще станат по един или друг начин, всичко друго би било изкуствено, с оставане с УСЕЩАНЕТО за незавършеност. От там оттегляне и преживяване (спорни неща, различните хора ги разбират по различен начин, май това също трябва да се изяснява:)))или кретане докато..., ами наистина е въпрос на избор. Просто всеки да погледне в себе си и ще открие отговора.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Тая грешка вече съм я правила, сполай ти, ама предпочитам да е споделено. От несполучливи любови тоя клуб е пълен с вопли....

И с кармичните теории на съм баш съгласна. Според мен любовта и нуждите са си в нас според това как си живеем живота и какво психическо ни е заложено още от детството, което не сме проумели и преодолели. Разните "предопределени" неща според мен са за хора, които не могат сами да се определят и разберат и си го обясняват с висши сили... карма, Бог и т.н.
Но ако ти допада да смяташ, че е карма... е, важното е да си имаш собствено поведение и принципи и те да те правят щастлива. Някои и магии за любов правят, дали са по-щастливи в любовта не знам...

опитваш ли се да разбереш някого ще четеш и между редовете ...

права си, че всичко, което сме преживели, осмислили или не, и което ни заобикаля и днес, пък и което ни е желание за утре, определя сегашните ни потребности, разбирания, нагласи ...

ако исках да си затворя очите и да се оставя на течението /ако ще да се нарича карма/, нямаше да поставям подобни теми ... не търся успокоение, напрежението вътре в мен /да търся, да наблюдавам, да разсъждавам/ ме кара да се чувствам жива ... търся другите гледни точки

не приемам магиите за любов, а магията на любовта такава, каквато реално можеш да я срещнеш, опознаваш и раздаваш

Nito se 4uvstvam obi4ana, nito moga da kaja 4e az obi4am dostatu4no. Po sredata vremeto e sprialo- nito tursish razvitie, nito se primiriavash dokrai s tova polojenie.

Темата за свободната воля е нищена по последни данни през 60-те. Прави се тест с компютър. Оказва се, че времето да натиснеш даден бутон е по-бързо, отколкото самото ти желание. Т.е. правиш дадено действие, преди дори да си го пожелал. Любовта е удобен капан, да спреш да използваш логиката и да нароиш милиардите човечета. Същото се отнася и за чувствата. Имагинерни понятия, които сякаш са направени за да успеем да прескочим реалността. За това хората се наливат. Това смива реалността и навярно за това ти става гот. Отдавна не вярвам в така наречените морални ценности. Те са някакъв странен ластик, който всеки гледа или от добрата, или от лошата страна. А любовта е сделка. Нека си спомним за така наречения Обществен договор. Самият факт, че живееш между хора е един вид контракт. Ако решиш да живееш в гората, идва горският и ти друсва глоба, защото, видите ли, не е твоя земята. Интересно на кой се пада по наследство. Сигурно на маите, но това не го интересува. Любовта си е чиста проба клопка. Нека си спомним Квазимодо, какъв беше грозен и как ревем, че са го прецакали в приказката. Имах тема, как се сваля нивото, докато всичко се размие и болката, и удоволствието. Трябва да я подновя. И без това се носим по вълните. Поне да има за какво да разказваме. И да не живее човек бързо, пак се събужда на 9-ти март и е на 33, с бирено коремче и дори няма котка.

Аз викам: Дзупай! Водата е ладка. Да живее свободната воля! Без страх, няма награда.
Ха!
1.44

Браво, бравооооо!- страхотно плагиатство на моята тема! Даже започва със съвсем същия въпрос...
Според мен е глупаво да "очакваш с времето той да стане това, което си искал и търсил и да го обикнеш", просто защото според мен този момент никога няма да настъпи. Ако още в началото не изпитваш нищо към него и няма никакво привличане как може да очакваш с времето нещо да се промени? Е, може и да има такива случаи, но при тях е по-скоро приятелство, което те са нарекли любов и се опитват ежедневно да го задържат именно в тази измислена от тях думичка, а често и секса им създава чувството за любов?! Аз си мисля, че още в първия момент се усещат нещата-първия поглед, първата среща, първата целувка, първото докосване. Друг е въпроса, че всичките ти първоначални чувства може да се окажат безрезултатни или обекта им-неподходящ. Но най-важното за мен е да ги има чувствата, защото иначе това любов ли е?