Blagoevgradchanka pokorjava Indija
7 отговора
142 прегледа
Blagoevgradchanka pokorjava Indija
Мис "Евро-Азия 2001" играе мъжки роли по мотиви от митологията
Наше момиче покори Индия с танци
Източните майстори ме научиха да говоря с езика на тялото, твърди Лилия Тонева
На първи март 2001 г. в столицата на индийския щат Пенджап - Чандигар, се провежда последният етап на конкурса Мис "Евро-Азия 2001". Сред финалистките е и едно българско момиче. За заключителната си сценична проява 24-годишната Лилия Тонева изтегля фаталния номер 13. Но не губи нито за миг своята увереност. Има само една цел - да спечели. Лилия изпълнява зашеметяваща петминутна композиция, която сама е подготвила. Започва с бавен пенджапски танц на фона на традиционна музика. Преминава в класически Бхаратанатям и завършва с кръшна българска ръченица. Залата е на крака и скандира името й. А журито присъжда на Лилия титлата Мис "Евро-Азия 2001".
Владимир Симеонов
"Всички чужденци казват, че българките са много красиви. Но на конкурсите за мис сме все в подножието. В Чандигар обаче страната ни най-после стигна върха, а Индия разбра къде се намира родният ми Благоевград", споделя Лилия Тонева. Тя завършва Държавното хореографско училище в София преди 7 г. След това печели конкурс и започва да танцува в ансамбъла на Трудови войски. Но не се задържа дълго там, защото не понася ежедневните задявки на мъжете. А и иска да бъде солистка, да играе сама на сцената. "Нали имам македонска жилка, не се примирих да съм втора цигулка споделя Лилия. В края на 1994 г. заминава за Швеция и Норвегия с тримесечна туристическа виза. Там работи като сервитьорка и танцьорка. Срещата с индийската учителка по танци Ума Сундарам предопределя бъдещето на Тонева. Лилия започва уроци при нея срещу $15 на час. Прибира се в България без пари, но пък е усвоила тънкостите на индийските танци. В края на 1995 г. отново заминава в странство, този път в Германия. В Хайделберг полякинята Александра Романова има школа за индийски танци. Тя бързо се убеждава в дарбата на Лилия и я взема под своето крило за три месеца. "От нея разбрах, че Индия отпуска на всеки пет години 60 стипендии на даровити деца от целия свят, които да изучат и пропагандират индийската култура. Да спечеля такава стипендия стана цел №1 за мен", споделя Тонева. За да натрупа опит и популярност, Лилия започва да играе славянски и индийски танци в Босна и Херцеговина, в индийските посолства в Сърбия и у нас. През май 1997 г. получава бленуваната индийска стипендия и през лятото заминава за Делхи. Там е приета в центъра за класически танци "Ганеса Натялая", чийто президент и основател е прочутата танцьорка, хореографка и изследователка Сарожа Вайдянатан. Стипендията на Лилия на месец е около $70. През четирите години в "Ганеса Натялая" Лилия танцува по 7 часа на ден. През 2001 г. завършва обучението си с отлична оценка. За постиженията си получава няколко държавни награди и е почетена с титлата "Майстор на индийския танц". В момента е втори курс в колеж за придобиване на педагогическа квалификация. Не спира и да танцува. Канена е на всички значими събития. Играе пред индийски държавници от всякакъв ранг Любимият стил на Лилия е Бхаратанатям. При него танцуват само жени, които изпълняват и мъжките роли. Целта на изтънчените движения е да се достави духовно удовлетворение на изпълнителя и естетическо преживяване на публиката. "Бхаратанатям съчетава в себе си текст, музика и танц. Продължава от 10 минути до 1 час. Докато се разказва някаква история от индийската митология, аз говоря с тялото и движенията си", разкрива българката. Твърди, че чрез Бхаратанатям се докосва до сърцата на своите зрители и ги вдъхновява да разберат реалността на Вечната истина. "Душата ми е азиатска, но никога не забравя, че съм българка", твърди Лилия.
Вашият коментар
Бащата продал семейния москвич, за да купи самолетни билети
Пътят на Лилия от благоевградския кв. "Струмско" до Индия е дълъг, но не и случаен. "Още не беше проходила, но чуеше ли песен по радиото вдигаше ръце да играе", спомня си баща й Йордан Йорданов. Навремето той не пропускал концерт на ансамбъл "Пирин" в Благоевград и винаги водел със себе си малката Лилия. 4-годишното момиченце често събирало погледите на публиката с танците си между редовете на залата. Йорданов се гордее, че в момента и трите му дъщери са достатъчно самостоятелни. Лилия е най-общителна и лъчезарна, винаги има почитатели край себе си, твърдят в семейството й. Талантливата танцьорка тръгнала за Индия точно когато голямата й сестра Антония, която е художничка, стягала куфарите си за САЩ. Наложи се да изтегля всичките си спестявания, продадох стария си "Москвич" за 240 лева, за да събера пари за самолетните им билети, разказва бащата. Двете дъщери ни липсват много, но те са избрали своя път в живота. Скоро може да ги последва и малката Людмила, която следва информатика. Където и да се намират момичетата ни, сигурни сме, че ще си останат българки, твърдят родителите.
Наше момиче покори Индия с танци
Източните майстори ме научиха да говоря с езика на тялото, твърди Лилия Тонева
На първи март 2001 г. в столицата на индийския щат Пенджап - Чандигар, се провежда последният етап на конкурса Мис "Евро-Азия 2001". Сред финалистките е и едно българско момиче. За заключителната си сценична проява 24-годишната Лилия Тонева изтегля фаталния номер 13. Но не губи нито за миг своята увереност. Има само една цел - да спечели. Лилия изпълнява зашеметяваща петминутна композиция, която сама е подготвила. Започва с бавен пенджапски танц на фона на традиционна музика. Преминава в класически Бхаратанатям и завършва с кръшна българска ръченица. Залата е на крака и скандира името й. А журито присъжда на Лилия титлата Мис "Евро-Азия 2001".
Владимир Симеонов
"Всички чужденци казват, че българките са много красиви. Но на конкурсите за мис сме все в подножието. В Чандигар обаче страната ни най-после стигна върха, а Индия разбра къде се намира родният ми Благоевград", споделя Лилия Тонева. Тя завършва Държавното хореографско училище в София преди 7 г. След това печели конкурс и започва да танцува в ансамбъла на Трудови войски. Но не се задържа дълго там, защото не понася ежедневните задявки на мъжете. А и иска да бъде солистка, да играе сама на сцената. "Нали имам македонска жилка, не се примирих да съм втора цигулка споделя Лилия. В края на 1994 г. заминава за Швеция и Норвегия с тримесечна туристическа виза. Там работи като сервитьорка и танцьорка. Срещата с индийската учителка по танци Ума Сундарам предопределя бъдещето на Тонева. Лилия започва уроци при нея срещу $15 на час. Прибира се в България без пари, но пък е усвоила тънкостите на индийските танци. В края на 1995 г. отново заминава в странство, този път в Германия. В Хайделберг полякинята Александра Романова има школа за индийски танци. Тя бързо се убеждава в дарбата на Лилия и я взема под своето крило за три месеца. "От нея разбрах, че Индия отпуска на всеки пет години 60 стипендии на даровити деца от целия свят, които да изучат и пропагандират индийската култура. Да спечеля такава стипендия стана цел №1 за мен", споделя Тонева. За да натрупа опит и популярност, Лилия започва да играе славянски и индийски танци в Босна и Херцеговина, в индийските посолства в Сърбия и у нас. През май 1997 г. получава бленуваната индийска стипендия и през лятото заминава за Делхи. Там е приета в центъра за класически танци "Ганеса Натялая", чийто президент и основател е прочутата танцьорка, хореографка и изследователка Сарожа Вайдянатан. Стипендията на Лилия на месец е около $70. През четирите години в "Ганеса Натялая" Лилия танцува по 7 часа на ден. През 2001 г. завършва обучението си с отлична оценка. За постиженията си получава няколко държавни награди и е почетена с титлата "Майстор на индийския танц". В момента е втори курс в колеж за придобиване на педагогическа квалификация. Не спира и да танцува. Канена е на всички значими събития. Играе пред индийски държавници от всякакъв ранг Любимият стил на Лилия е Бхаратанатям. При него танцуват само жени, които изпълняват и мъжките роли. Целта на изтънчените движения е да се достави духовно удовлетворение на изпълнителя и естетическо преживяване на публиката. "Бхаратанатям съчетава в себе си текст, музика и танц. Продължава от 10 минути до 1 час. Докато се разказва някаква история от индийската митология, аз говоря с тялото и движенията си", разкрива българката. Твърди, че чрез Бхаратанатям се докосва до сърцата на своите зрители и ги вдъхновява да разберат реалността на Вечната истина. "Душата ми е азиатска, но никога не забравя, че съм българка", твърди Лилия.
Вашият коментар
Бащата продал семейния москвич, за да купи самолетни билети
Пътят на Лилия от благоевградския кв. "Струмско" до Индия е дълъг, но не и случаен. "Още не беше проходила, но чуеше ли песен по радиото вдигаше ръце да играе", спомня си баща й Йордан Йорданов. Навремето той не пропускал концерт на ансамбъл "Пирин" в Благоевград и винаги водел със себе си малката Лилия. 4-годишното момиченце често събирало погледите на публиката с танците си между редовете на залата. Йорданов се гордее, че в момента и трите му дъщери са достатъчно самостоятелни. Лилия е най-общителна и лъчезарна, винаги има почитатели край себе си, твърдят в семейството й. Талантливата танцьорка тръгнала за Индия точно когато голямата й сестра Антония, която е художничка, стягала куфарите си за САЩ. Наложи се да изтегля всичките си спестявания, продадох стария си "Москвич" за 240 лева, за да събера пари за самолетните им билети, разказва бащата. Двете дъщери ни липсват много, но те са избрали своя път в живота. Скоро може да ги последва и малката Людмила, която следва информатика. Където и да се намират момичетата ни, сигурни сме, че ще си останат българки, твърдят родителите.
Re: andzhyk
Фраере, немой така, че да не ни нарочат пак във великобугарски мераци. Че девицата е тукашна...... ако е за хубаво, е македонско, ако е за лошаво - е, знаем.... "избугарено". Имаше една статия в "Македонско сонце" за терминът "избугарен"....
Двоен стандарт му се вика на туй.... ама бракята макета го изедоа големиот с двойния стандарт, та им е познато... :))
Двоен стандарт му се вика на туй.... ама бракята макета го изедоа големиот с двойния стандарт, та им е познато... :))
в отговор на Hия Глayшeвa
#5
Re: andzhyk
абе колеги, как се добавя нова тема в тоя клуб? нещо не мога да се ориентирам...
в отговор на Hия Глayшeвa
#6
Re: andzhyk
Избираш всички теми със втората иконка (стрелка нагоре) и оттам щракаш първата иконка дето е като лист с подвит ъгъл. И това е ако тръгнеш от момента в който четеш това. Иначе ако си на заглавията на темите направо щракаш и чаткаш.
в отговор на Pirinski makedonec
#8
ami ajde
da se stegame i da ideme pri neja v Indija da pljachkame sto ke najdeme 
Stara tatarska shema, no pyk i vojskite na Aleksandyr bash s tova sa se zanimavali.
Stara tatarska shema, no pyk i vojskite na Aleksandyr bash s tova sa se zanimavali.