Lubov ili ....?

Неможах да се въздържа след прочитането на този откъс да не го споделя с вас ...
Наслаждавайте се.....


"...Опитвах се да си представя усещането, което бих изпитала при допира на кожата ти. Малко по малко, почти успявах да те докосна. Ставах теб. Това привличане ме смущаваше. Беше ми се случвало вече да се поддам на внезапно обладаващия ме еротизъм при вида на някоя минаваща покрай мен жена, на случайна жена, прекосяваща улица или излизаща от кола, от срещнат поглед на излизане от театралната зала, от внезапно случайно докосване на нечия длан, сред тълпата в метрото или пък от дискретно разкопчан корсаж на някоя сервитьорка, която донася на масата наливна бира. Случвало ми се беше да си представям как се любя в асансьор с онази висока червенокоса жена с лилава пола или пък в тоалетните на бързия влак, с онази нито млада, нито хубава жена, Която обаче говореше така страстно за оригиналните чупки и гънки, изобилстващи над постаментите на изваяните от Бернен статуи, или с някоя друга само заради това, че с рядка изисканост си е сложила зад ушите няколко капки от "О-Соваж" на Кристиян Диор. Как да си обясня това? Джилиана! Ана. Джилиана. Каква объркана и размита лудост! Как да говоря за твоята кожа? За нуждата да я милвам. Не. Да милвам частичките, от които е съставена. Съвсем не изпитвах желание да се нахвърля върху жена, Да я стисна, да я хапя, да я сграбча. Не. Никаква грубост. Никаква драскотина. Никакъв удар. А само едно нежно отвличане, допир, леко докосване: сякаш безплътен, ефирен и невидим еротизъм. Недоловима следа. Стъпки, които чезнат докато пясъкът поглъща водата, която стъпалата току-що са усетили. Неопредилим акт, който би обединил в един и същи миг, в една и съща невъзможност, в едно и също желание, неизбежността и постоянната повтаряемост. В един и същи миг, но извън времето. Нещо, което не би могло да бъде означено, което не би могло да бъде означено, което не би могло да се разгради. Осезаемо и неосезаемо. В секналия дъх. Джилиана. Ана. Вече не зная. Може би онова изобщо не бе любовта, а само очакването на любовта или носталгия по нея. Коя повторност може не да съдържа, а да ражда един жест. Ненаситност и надежда. Например, когато отгатвам повдигането на китката ти. Джилиана, когато поднасяйки запалка към цигарата ти, дланта ти леко запретва нагоре ръкава на пуловера ти и разкрива невинната гледка на голата то до лакътя ръка. Или пък, когато ти, Ана, пускаш звучно в уискито, което току-що си си наляла, две ледчета и плъзваш пръсти по устните си, за да усетиш мигновено усещане за студенина.”

Жерар де Кортанс

.....and let the sun shine....