Парадокс или? )))

Напоследък работя по много. Но колкото повече се товаря, толкова повече се изпълвам с енергия. Парадоксално ли е, че изразходвайки повече, се зареждам с повече?))

По-добре такаотколкото така

ne e paradoksalno , no kogato produlji 2-3 godini stava strashno

Така е първоначално!!!!
След време ще почувстваш лека умора и нужда от почивка....... след това
ще се чувстваш каталясала , ....още по късно ще имаш хроническа умора ..която никаква почивка няма да я развее.............следват психически разстройства........и т.н..........
Е ..ти си преценяш.......

Tova e taka, osobeno pri po-tvorcheskite profesii, makar che tova ponyatie e dosta razteglivo. Muzikanti, hudojnici, pisateli, sportisti i dr., vsichki sa zapoznati poveche ili po-malko s tozi fenomen. Osobeno begachite na dalgi razstoyaniya (Maraton) pochti vinagi minavat prez tazi faza. Ami kakvo da kajem za po-malko vdahnovyavashtite profesii? Te sashto. Vsichko v prirodata se dviji v cikli (prilivi i otlivi) i kogato tezi cikli savpadat s ritama na individa - rezultatite mogat da badat zashemetyavashti. No tai kato nyama "prazno" prostranstvo, energiyata tryabva da se kompensira ot nyakade i tova da znaesh kak da se "zarejdash" otnovo e cyalo izkustvo. S drugi dumi rabota i pochivki. Da znaesh koga da rabotish i koga da si pochivash. Tochno kakto e kazano: "Ima vreme za vsyako neshto..." Tova e perefrazirano v izvestna stepen ot nashiya Premier s proslovutata fraza: "Kogato mu doide vremeto.."

Парадокс

В природата всичко се изменя синусоидално - от възход към падение и обратно. Цикъл след цикъл. Изканчването към максимума е уморително - много сили дърпат надолу. Но усещането на върха си заслужава усилията. После обчаче слизането става бързо и докато се усети човек е вече в минимума...

По-добре такаотколкото така

Tvoeto taka spoluchlivo opredelenie me navejda kam slednata misal: za tezi, koito sa po priroda po-sceptichni (oko da vidi, raka da pipne) mogat da go proveryat kato se izkachat na Cherni Vrah za edin den. Tragvat ot Dragalevtzi (napravo pod lifta po stramnoto) ili ot Simeonovo (po-krasivo e) pak po pryakiya pat, prez Schtaslivetza, piyat chai (neveroyaten e ) na samiya vrah i se vrashtat v Sofia prez Knyajevo da rechem. Sashtoto moje da se napravi i s vrah Musala, s prespivane na edna ot hijite. Za tezi, koito imat ochi - da gledat, za tezi, koito imat ushi - da slushat...

Моите 0 метра надморско равнище са ме отдалечили физически от всички върхове с изключение на житейските... ))) Но това не значи, че няма да ги изкача - и едните, и другите!

По-добре такаотколкото така

Vsashtnost jiteiskite sa vajnite. Drugite sa samo za uprajnenie (trenirovka). Po otnoshenie na jiteiskite varhove Bulgaria dava otlichna vazmojnost za jelaeshtite (i za nejelaeshtite sashto). V sravnenie s Bulgaria, Zapadat e neshto sredno mejdu zabavachnitza i detzka gradina. Ne che nyama opasnosti, no Bulgaria e myastoto za raztej.

Не искам да бъда нескромна и да се правя на житейски алпинист. Още повече, че за да бъде изкачен един истински житейски връх, човек го катери сам, а не в алпийска група. И шерпи няма, нито мулета, да му носят товарите... В ежедневието се тръгва сам от самото подножие. Всъщност защо пък да съм скромна? Нося си раниците нагоре, вървя и усещам страхопочитание пред върха. То е една от движещите ме сили. За първи път разбрах (може би) какво е това, което кара истинските алпинисти да се целят в най-високото. Това стана, докато раждах. Реших да се преборя със себе си, да се самоизмеря и да стигна горе без страх и охкане. Впуснах се като в приключение. Успях! Крайният резултат щеше да е същият, независимо от работата, която свърших, но само аз знам колко по-щастлива бях, защото това беше успех, а не просто закономрност.

По-добре такаотколкото така

Ima "alpinisti" po prinuda, ima i "alpinisti"-dobrovolci i nai-setni "alpinisti" po prizvanie. I za trite prepyatstviyata i varhovete sa realni. I ima i tezi redki individi, za koito "alpinizma" e igrachka, neshto kato "detska shega", no ot tam natatak neshtata vlizat v sferata na drugi izmereniya.

Tvoite opitnosti i prejivyavaniya sa tezi na blagorodnata i probudena dusha.

Като детска игра, казваш. И после - други измерения... Дали тогава децата не са по-близо да тях, много повече, от нас самите? Дали ние не изгубваме опитността си с възрастта, а ако осъзнаем, че ни липсва, трябва да намерим първичното - загубено по време на детството? Можем ли да го запазим или е нужно първо да имаме, после да нямаме и чак тогава и с цената на загубата да разберем, че е по-добре си върнем изчезналото...

По-добре такаотколкото така

Decata sa po-blizo, makar i neosaznato, no realno. Nali e kazano: "Ako ne stanete kato deca..." Razlichni deca v razlichna stepen. Ne izgubvame sposobnostta si, a po-skoro ya "zabravyame", izmestva se fokusa. I tova sashto e paradoks, zashtoto trudno se namira "patya" obratno. Ima savsem ryadki sluchai na individi, koito zapazvat onova "parvichnoto" prez vsichki etapi i stadii na jivota si. No zatova se iziskva, i mejdu mnogoto drugi neshta, silna nervna sistema. Taka che za nas bi bilo golyamo postijenie, ako shvanem i chastica ot onova, koeto e zalojeno u nas.

Hi Mиxaлыч (Нерегистриран) ! Kato 4etoh tvoite razsujdenia kosata mi se izspravi.
Za6to si tolkova pesimisti4no nastroen ? Gledai po vedro na givota be 4ove4e !!!

Децата сигурно знаят, не са забравили, но им липсва опита, който се придобива единствено, развивайки навитото вътре в нас. Развивайки се, обаче, заприличваме може би на развита пружина - телта е изправена, но е изгубила потенциалната си енергия, енергията на отскока й... Тогава - компромис! Да се развиваме, докато схванем, че е необходимо и смислено да потърсим първоначалната енергия, заложена в нас.

По-добре такаотколкото така

bravos

Znam za takiva izvanredni preminavashti, neshto kato "strannici", koito kolkoto poveche se "razvivat" tolkova poveche proyavyavat parvichnata energiya. Za nas tova e paradoks, za tyah - zakonomernost.

BLA-BLA-BLA

Парадоксалното ни заобикаля. То е толкова много и така често срещано, че сме го елиминирали от съзнанието си. Или го свеждаме до елементарно обяснение, с което ако не друго, то поне си създаваме погрешното впечатление, че сме велики. Парадоксалното е вътре в нас, ние сме част от него. А ако някой успее да го схване и види, обяздва парадокса!

По-добре такаотколкото така

Яяяяяяя обади се, точно такива хора търся!