Европатаааааа - стигнахме яааааа !

Така възторжено си извиках и душата ми се възторгна до небесата - когато преди малко, прибирайки се - завивайки по тротоара пред входа - видях до колите - едно глеедано куче - далматинец - и един интелектуалец на вид - май беше онзи, дето по Коледа искаше да екзаминира сайза на киселите краставички... та:

Кучето приклякваше между паркираните автомобили, а сайзения интелектуалец гальовон го гълчеше:
- Не мърдай бе, глупак ! - и с беланено розова хартия му бършеше дупето...

Европатаааа - възнесе се възторжената ми душа чак до звездите, изхълца - и замалко там да си остане, сред звездите... Господи, колко сме възвишени и грижовни, господи - успях само да прошепна на белобрадия, който ме гледаше заинтригувано сред облаците...
Представях си как сайзеният мен ей сега ще извади лопатката с метличката, па пликчето - па грижовно ще прибере биологичния продукт на своя Освалдо...

Влязох си във входа - и на последната площадка - преди да вляза - погледнах надолу - мен-ът и Освалдо ги нямаше, но - бонбонено розовееха двете хартийки... не е имало лопатка, не е имало пликче... Ееех, европейци сме ний, ама все не сме дотам... въздъхнах и си влязох...

Ама все пак - надежда има - щом вече с розови хартийки бършем дупетата на кучетата - ще ни гледа Европата гърба, ще ни гледа татуираните дупета...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Първо ме зарадва,
после разсмя,
пък накрая ми стана мъчно за нас ....... дето не стига, че все нещо лепкаво ще настъпим, ами ще газим и глупави розови хартийки ......... и светлина отнийде не се види....И тъй както си газим из лайната, гледам ....все по-скъпи колите наоколо, все по-луксозни къщите, все по-лъскави мадамите, а пълнежа отвътре - никакъв.... Отвътре ни е все по-празно......
Тюх!

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

внимавай къде скачаш по тротоарите и улиците - щото то - лесно е като отскочиш - ама като тръгнеш да се приземяваш - изненада може да стане - я си представи докато летиш по параболата във въздуха - и видиш напред - жълтата купчинка...
май най-добре си е в шубраците на щураците... пък аз като минавам да кося - ще ги заобикалям - шубраците на щураците... да ги слушам щурците - от шубраците на щураците...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Те ни ми завиждай на градските шубраци, че те са много оръфани.... и минирани....
ми кажи в кое село ходиш лятоска,
да дойдем да послушаме селски щурчета, пък шъ помагаме с квото може....

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

А мойто село е Белово - онуй с кенеф папира. То с градски титли го окичили ама си е село та дрънка.

А ти кога ще наминаваш по Сф за разни таквиз ми ти изложения?

Колкото хора, толкова мнения.

Ха, ето какво било, ясно, затуй има нема току на... аш някого , ама нали си имаш гъз-ратия , лесно ти е!!!
Колко му е да се избършеш, ако е по лицето може ида се измиеш, лошо когато е наакана душата, пък после дори да ти се извиняват.......
Ама нейсе , по-рано беше дефицитна, ама сега има всякаква , цветна , ароматизирана.......

Истината е някъде там!!!

Ветрен, онава с виното, земляко.

се казва селото ми - между Лом и Видин. Има си - Дунав, пясъци, старо пресушено блато, голям баир над селото, мааааалка рекичка, Добридолски манастир и събор на "Малката Богородица" - 28 август... стига да иска някой - направо идва - тогава винаги съм там - да слушам щурците, кокошките, петлите, кучетата, патиците, пуйките, пуяците, гъските, магаретата, кравите, козите, овците, лястовиците, щъркелите...

А в момента слушам Еньо Мориконе - и като отместя поглед от екрана - виждам в тъмното, че съм си на село... пустият му Еньо Мориконе - голяма работа е, като че ли е от наше село - то и името му таквоз - Еньо Мори Коня...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Наскоро ми се случи…вървя през една “минирана” зона, такава, с много кайфяви купчинки. Настрани малко от мен вървят баба и внуче. По едно време детето, около 8 год. фърфалаче, казва:
- Лелееей, бабоооо, много лайна бе!
Баба му, без нито капчица възмущение в гласа, отговори:
- Ъхъм, ама ти много добре си гледай в краката, внимавай къде стъпваш и няма страшно!

Може ли го това Европата? Да върви на пръсти между “мините”? Тц….само знае да ги разчиства и да си крачи лесничко и спокойничко по широкия друм…

Начи... Един тип, седим на една маса, той имаше някакъв дефект в говора и хич не се напрягах да го чуя. Освен това гласът му бе адски режещ. И беше ми антипатичен. Обаче по едно време се заслушвам... И казва той следното.
Преподавам в щата едикойси на студентите и им обяснявам, вика, психологията на Балканите. И не мога, вика, да им говоря, както си знам, затова им казвам следното. Ми, каква е разликата колеги. Тук на вашата земя, разбирай Америка, като разровиш земята с пръстче, откриваш залежи от желязо. А на нашата - Балканите, разровиш ли я, залежи от кръв. Има ли в залата босненци, попитал. И един студент вдигнал ръка. И нашият човек казал - погледнете това момче - неговият баща се е бил за земята си, дядо му също се е бил, а този босненец сега се просълзява. Ето това е разликата между двете земи - залежите на желязо и залежите на кръв... Е, и аз се просълзих на тази история... Така трябва да й се говори на Европата, исках да кажа.

Тази тема бях пуснал преди време в един друг клуб...
Може би е добро допълнение към твоята...



CKИTниk (неоморален)
Публикувано 27.02.02 14:22

Изпитвам на гърба си онази легендарна немска подреденост и бюрократичност, така добре описани от великолепният Дж.К.Джером в "Трима на Бумел" и "Празните мисли на един празен човек"...
Преди малко, разхождайки се покрай Рейн, видях едно куче, което се беше засилило да влезе на една затревена площ с табелка - "За кучета забранено". То се спря пред табелката, погледна я за миг и ... се върна обратно на алеята. Не знам дали то можеше да чете, но сигурно беше бито дълго време с каишката, докато научи, че при вида на табелки с такъв размер и с толкова думи върху тях, хич и да не си помисля да се мотае в тревата наоколо...

Та, за боклуците - немците знаят отлично, че малките деца не могат да четат, а сигурно има и неграмотни (в Германия бройката на неможещите да четат застрашително се увеличава), та са боядисали кофите си за боклук в различни цветове, за да можеш правилно да го сортираш. Така малките германчета, току що проходили и почнали да различават цветовете, знаят много добре, че мръсните отпадъци се хвърлят в тъмносивите кофи, ламаринените дози, капачки и пласмасови опаковки - в жълтите, а хартията - в сините...
Преди 3 години бях тук в командировка с един колега, който с видимо удоволствие смесваше боклуците и ги хвърляше нарочно в грешната кофа (той не беше далтонист). Попитах го, защо прави това, а той ми отвърна:
"- Ба! Ше им сортирам боклуците на тъпите германци!"
Това ме подсети откъде всъщност трябва да почнем с оправянето на страната си:

ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМЕ ДА РАЗЛИЧАВАМЕ И СОРТИРАМЕ БОКЛУЦИТЕ!



"Няма път към мира. Мирът е пътя."
~Махатма Ганди~

пък мене ме гледат странно, когато си гася фаса в ръба на уличното кошче и после го мятам вътре... с голям мерак да ме пратят в психиатрия.
как ли ще се гледаме, ако започнем да събераме екскрементите на кучетата...

имаме непоносимост към чуждия опит да си мръдне пръста.
за какво говорим тогава?
инак - на думи сми щедри... еле па на маса - ела глей к`во става... китки ненагледни.

хубаво го е написал Скитника...ама чини ми се, че отпървом трябва да спрем да си врем носовете в чуждото пространство и тогаз всичко останало.
не искам, бре, не искам да ми надничат през прозореца с бинокъл, докато се преобличам, да ми четат пощите, да ми подслушват телефона, да ме гледат в ръцете, да се интересуват от това как живея и какво правя, какво имам у дома, с кого си пия кафето, какво ям, с кого спя, какъв е цветът на сутиена и дължината на полата ми... и всичко от чисто клюкарски подбуди.

не си вра носа в чуждата паница - имам право да не искам да текат любопитни сополи и в моята!

ей от това требе да се почне.
всичко друго е бла-бла.

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

а - да.
замалко да забравя.
най-мразя, когато гореизброеното е облечено в "доброжелателност" и напудрена, пресилена и от никого непоискана грижа за мене.

аман.

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

Ама това е друга и пак дълга тема...

Може ли човек да се чувства удобно и конфортно в личното си пространство, ако се движи сред боклуците и простотията на общото такова?

Другото е завистта - леле как мразиме добрите и чистите, и културните, и тея дето си фърлят фаса в кошчето и онея, дето целят точно кофите с боклук и ... т.н.. Еле па по-добрите от нас...За краката - и в казана. Да не мърда и да не си вири много носа...И да не ми се прави на интелектуалец, лумпена му с лумпен...

Добре, че има изключения и дай Боже да се увеличават...

"Няма път към мира. Мирът е пътя."
~Махатма Ганди~

не е друга тема.
същата е.
обаче отдавна съм се отказала да се пъна като оная самотна птичка, дето била мераклийка пролет да прави. еле па да го доказвам някому.
живея си както ми е кеф и ако някой много се вълнува от това, бива изритан.
ма били ме споменали за добро или лошо - дреме ми на фурката.
комуто това не се нрави - прав му път.
и да знаеш - не са малко изключенията... само повечко непукизъм им трябва.

не моля за извинение за грубия език.

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

Права си - важното е да не ти пука (е, не баш от всичко, де)...
Който има очи и нещо между ушите - ще те разбере правилно. Другите да го ... пардон. Освен това човек трябва да внимава и с децата си. Често съм се питал кой кого възпитава - аз сина си или той - мен. Често се улавям, че става второто и това ми харесва... Никога няма да забравя една мисъл на барабаниста на Бийтълз - Ринго Стар:
"Човек го възпитават дотогава, докато се превърне в нещото, което е мразил най-много..."
Мъдричко, затова много внимавам...

"Няма път към мира. Мирът е пътя."
~Махатма Ганди~

понеже се издразних достатъчно, за разнообразие взех решение да изкъпя кучката си, че да се поразтоваря. влизам бодро в банята, носейки на ръце едно уплашено до смърт коли, което от това да му вземат кокала, повече мрази май само душа.
и точно толкоз бодро и енергично започвам да я чипкам - както си му е редът - обливане, шампоан, измиване... ядец.
към края на втората фаза - сиреч шампоанът - водата спря.
висяхме 40 минути в банята - аз нервна, тя трепереща от страх и студ, след което стоплих водица (от шишета!) и я оплакнах на 2 на 3.
разсеях се...мдам...
още чакам водата, за да измия следите от плакненето на кучката върху себе си.
помниш ли режима на тока 3:1?
а на вода?
бе, в Германия така ли ви спират водата?
а тока?
нищо не знаят пустите германци... нищичко.

и като ми кажат, че и от мен зависи, направо побеснявам.

преди една седмица не спах 2 денонощия, за да подготвям документи за участие в един търг. комисията вчера отворила офертите, изгонила участниците, които по закон имат право да присъстват в тоя момент, намерила си оправдание да каже, че не е посочено изрично дали в цената влизат транспортни разходи (лъжа - знам какво съм писала), обяснила, че ще се произнесе, когато се получат данните по факс-макс и си тръгнала. разбира се, сега човекът, който добросъвестно е платил на въпросните субекти, спокойно ще подмени офертата си, за да е с най-добра цена... и останалите будали, дето не спят, за да направят това, дето от тях зависи, да го духат.
и после за какъв чеп да си мърдам пръст, кажи ми?
за какво да се пъна, ъ?
като и да си пОтя и да се не пОтя, все е тая...
и що ли изобщо ти ги разправям, не знам.

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

От година и половина, откакто съм в сегашната си квартира, нищо не е спирало - нито ток, нито вода. Скука. Спомням си преди 10 години, когато бях за първи път за по-длъжко време, един ден позвъняха на вратата и за всеки случай бяха лепнали бележки на всички врати, че от 13:45 до 14:20 (или нещо подобно) ще спрат водата за някакво ремонтче в мазето. За друг случай не се сещам...

Ама с друго могат да те побъркат германците. Само тръгни по техните служби да си оправяш някакъв въпрос. То не е бумаги, не е чудо и все ще се намери някоя дебела фрау да ти сбърка името в някой документ. Това е бял кахър, дребна грешка, която предизвиква търчане по веригата от гишета няколко дни, докато я оправиш. Абе пълно щастие няма!

А ти разказвай, разказвай. Аз съм добър слушател и не се натискам да давам съвети, освен ако не ме помолят. Само споделям опит.

"Няма път към мира. Мирът е пътя."
~Махатма Ганди~

AZ IMAM TUTUIRANO 1 OKO NA UIA SHE TI POGLEDNA S NEGO CHAK V KOREMA - PO EVROPEISKI SHE TI NAPRAVA SKOPIA XAXAXAXAXAAXAXAAXAXA

KOBAYASHI - ZA VSEKI!

Хм... подсети ме ти за една историйка... ще ви я кажа, па вие решавайте дали сме я стигнали Европата...

От известно време из квартала пред офиса ми се появи един човек - на възраст човечец, най-обикновен. Вероятно живее нейде наблизо. Та разхожда се този човечец винаги с две кофи и джобовете му все издути... От едната кофа понякога надничат две патешки глави, на най-обикновени патици. Другата обаче винаги е празна. Доста се чудихме, дакато един ден не разбрахме...

Човечецът извежда патиците на разходка ей така - като "домашни любимци". Понякога ги пуска на тротоара, те се клатушкат около него, подвикват му нещо на патешкия си език и той нежно и гальовно им отговаря и ги подканя да не се отдалечават ...

Ама патици.. животинки... случва се да цвъкнат на тротоара. Тогава човечецът вади хартийка от препълнените си джобове, бърше им дупЕтата, след това и тротоара и хвърля хартийките в другата кофа....

Дълго го гледахме с колежката този човечец, много въпроси си зададохме, на повечето не можахме да си отговорим...

Та това е за Европата де....