Aurora
10 отговора
280 прегледа
Aurora
Притежават ли американските ВВС или някоя от американските разузнавателни агенции секретен свръхзвуков самолет, който може да достига скорост от 6 Mach-а? Непрекъснато растящите доказателства показват, че отговорът на този въпрос е "да". Може би най -известното събитие доставящо доказателство за съществуването на такъв самолет е наблюдението на триъгълен самолет над Северно Море през август 1989 от петролния изследовател, инженер Крис Гибсън.
Както известните "skyquakes" чути над Лос Анжелис през ранните 90-те, установени че се насочват към секретната инсталация Groom Lake (Area 51), така и многобройни други факти доставят едно разбиране на начина по който работи технологията на тези самолети. Името на този самолет е Aurora, за който има много слухове, че съществува, но рутинно отричан от американските власти. Външният свят използва името Aurora поради неволната грешка на цензора позволила да се появи под SR-71 BlackBird и U2 през 1985 при изискването на бюджета на Пентагона. Дори това да не е истинското име на проекта, то би трябвало да се е променило до сега след компрометирането му по такъв начин. Истинското име на самолета се пази в тайна, наред с неговото съществуване. Това не е непознато, въпреки че F-117 Stealth Fighter беше пазен секретен за над 10 години след неговия пръв пре-продукционен тестов полет. Проектът от техническа гледна точка е известен като програма със специален достъп (Special Access Program - SAP).
По - често подобни проекти се наричат "черни програми". Така че какъв беше първият знак за съществуването на подобен самолет? На 6 март 1990, един от американските военно въздушни шпионски самолети на Lockheed, а именно SR-71 Blackbird подобри официалния рекорд за въздушна скорост от Лос Анжелис до летището Dulles във Вашингтон. Там кратка церемония отбеляза края на операционната кариера на SR-71. Официално SR-71 беше пенсиониран за да спести около 200-300 $ милиона годишно, което костваше той да оперира във флотата. Някои репортери, казаха че самолетът е бил направен излишен от усложнените шпионски сателити. Но тук имаше проблем, USAF не направи противопоставяне на пенсионирането на самолета, и конгресните опити за съживяване на проекта бяха разубедени. Никога в изторията на USAF, не се е затваряла програма без да се направи нейно противопоставяне. Aurora е липсващия фактор в тихото закриване на програмата SR-71. Тестването на такава нова радикална въздушна флота носи огромни разходи и неудобство, не само в дизайна и развитието на прототипа, но също и в доставянето (снабдяването) на секретна тестова площадка за самолета, който е образно казано различен от това което е виждала обществеността.
Сухото езеро Groom в пустинята Невада е дом на една от американските секретни елитни площадки. Тук е най-вероятното тестово място на Aurora. Сравнявайки днешния Groom Lake със снимките на базата през 70-те, става ясно че много от големите сгради и хангари са били добавени през следващото десетилетие. Освен това базата в Groom Lake използва за писта леглото на езерото, като тази писта е дълга 6 мили, двойно по-дълга от най-дългите нормални писти в САЩ. Причината за такава дълга писта е проста: дължината на пистата е определена от дистанцията, от която се нуждае самолетът да ускори за да достигне летателна скорост, или от дистанцията, от която се нуждае самолетът за да намали след приземяване. Тази дистанция е пропорционална на скоростта на издигане. Обикновено много дълги писти са направени за самолети с много високи минимални скорости, и както е в случая на AFB Edwards, това са самолети които са предназначени за много високи максимални скорости. Почти 19 000 фута(1 фут = 30 см) от пистата на Groom Lake е павирана за нормални операции.
Skunk Works на Lockheed, сега Lockheed Advanced Development Company, е най-подходящият главен предриемач за самолета Aurora. През 80-те, финансовите аналитици заключиха че Lockheed е бил ангожиран в няколко големи проекта. Въпреки това, те нямали възможност да идентифицират достатъчно от тях за да отчетат дохода на компанията. Технически, the Skunk Works притежава уникалния рекорд за управление на големи, високо рискови програми под невероятна безподобна секретност. Дори нагърбена с високо рискови проекти, Lockheed има рекорд по доставяне на това което е обещала да достави.
Свръхзвукова скорост
През 1945, само малко количество самолети имали възможността за достигане на скорости от 500mph. През 1960 самолетите, които можели да надвишават 1500mph отивали (were going into squadron service) в ескадронно обслужване. Самолети достигащи до 2 000 mph били под развитие и се предполагало да влязат в използване през 1965.
Това е било четирикратно увеличение на скоростта през двете десетилетия. Оттук следващата логическа стъпка била да се постигне свръхзвукова скорост. Дефиницията на свръхзвуков не е ясно определена, но аеродинамиците смятат че свръхзвукова скорост се достига, когато въздухът пред водещите ръбове на летателното средство се застоява: ивица от въздуха е хваната в капан, тя не може да прелети около самолета, и достига екстремно високи налягания и температури. Ръбът на свръхзвуковия режим лежи на скоростта от грубо една миля за секунда - 3600 mph или Mach 5.4.
Както се смята от мнозина най-успешната експериментална летателна програма в историята на USAF, самолетът с реактивен двигател (реактивният самолет) X-15 беше създаден в отговор на нуждата публикувана от NASA (след това NACA) за един въздушно изстрелван с екипаж изследователски самолет с максимална скорост по-голяма от 6 Mach и максимална надморска височина над 50 мили. Програмата X-15, която включва три тестови самолета, надхвърли всички установени цели и осигури ценна информация, която беше използвана от много от днешните високоскоростни/надморски самолети, включващи космическите летателни средства на NASA, и най-вероятно, самолета Aurora. В началото на 60-те, Lockheed и USAF Flight Dynamics Laboratory започнаха свръхзвукова изследователска програма, която щеше да достави информация за пътуване със свръхзвукова скорост както и по-ефикасни форми за свръхзвуковите самолети. От тази програма дойде изследователския самолет FDL-5, който има невероятна прилика с наблюдението на Aurora на Крис Гибсън над Северно Море. Построен едновременно върху проекта FDL-5 и Aurora, самолетът който може би е видян над Северно Море би трябвало да е атакуващия самолет Northrop A-17 Stealth.
Въздушните форми на свръхзвуково придвижване, които Aurora може би използва включват: Pulse Detonation Wave Engines, Pulsejet Engines, Advanced Ramjets.
Свръхзвукови изисквания
Това са трите причини поради което случката в Северно Море описана от Крис Гибсън е най-убедителна за изпълнение от самолета Aurora. Първо квалификациите на наблюдателя, с които той не е могъл да идентифицира самолета; въпреки че би го направил мигновено ако самолетът беше известен на обществото. Второ е фактът че самолетът над Северно Море съответства почти перфектно във форма и големина на проучванията на свръхзвукови самолети провеждани от McDonnel Douglas и USAF през 70-те и 80-те. Третият фактор е че самолетът на Северно Море на прилича на нищо друго освен това. Никакъв друг тип летателно средство освен свръхзвуков самолет, или прототип за подобен самолет, някога е бил построяван или изучаван с подобна форма. При свръхзвукови скорости традиционната аеродинамична форма дава възможност за аеро-термодинамичен дизайн. За да може свръхзвуковия самолет да остане структурно непокътнат при такива високи скорости и напрежение, самолетът трябва да произвежда минимум триене и да няма черти от дизайна, които биха увеличили концентрациите на топлина.
Дизайнът на самолета трябва да може да разпростира топлината над повърхността на структурата. Термалното управление е критично за високо-скоростните самолети, по-специално за свръхзвуковите. Повърхностното триене излъчва топлинна енергия в самолета и трябва да бъде изпомпвано навън, ако искаме самолета да има някаква издръжливост. Единственият начин да се направи това е да се нагрее горивото преди влизането му в двигателя, и изхвърли топлината чрез изгорелите газове през ауспуха. При свръхзвуков самолет, термалното управление е много критично, охлаждащият капацитет на горивото трябва да се използва внимателно и ефективно, ако ли не обхватът и издръжливостта на самолета ще бъдат ограничени повече от загряването отколкото от действителния капацитет на горивния резервоар.
Така, как такъв самолет ще достигне такива скорости? Конвенционалните турбоджет (turbojet) двигатели няма да могат да се справят с навлизащите въздушни течения при такива скорости. В случая на свръхзвуковото движение, един аеро-динамичен канал, или ramjet, е единствения двигател, който е доказан че работи ефективно при такива скорости.
Дори ramjet-ите имат неудобства все пак, като товарът създаден в процеса на намаляването и компресирането на 6 маховия въздушен поток. За да направим ramjet двигателя ефикасен трябва въздухът да се разпростре по цялата дължина на тялото. При свръхзвуков ramjet самолет, цялата долна част на предното тяло действа като рампа, която сгъстява въздуха, и цялата долна част на опашката е една изразходваща пръскалка (exhaust nozzle). Толкова много въздух под самолета служи за друга цел - държи самолета във въздуха. Ramjet-ите се нуждаят от голяма inlet област, за да доставят високото тласкане нужно за движението от 6 маха. Като резултат, двигателите заемат голяма област под самолета и нуждата от настаняване на голямо количество гориво, означава че е възможно осъществяването на една форма от цяло тяло (an all-body shape).
Структурно формата на цяло тяло е високо ефективна. Както и крайната й аеродинамичност, средната крос-секционална област е много голяма и доставя голямо пространство за това, оборудване и гориво. This being inside a structure that is light and compact having a relatively small surface area to generate frictional drag.
Въздушната рамка на самолета може да обединява стелт технология, но всъщност не се нуждае защото мисията му просто включва разузнаване на много голяма височина. Много по-трудно е да се свали свръхзвуков самолет, отколкото балистична ракета. Въпреки че свръхзвуковия самолет не е много маневрен, неговата скорост е such that even a small turn puts it miles away from a SAM's projected interception point.
Избор на правилно гориво
Изборът на правилно гориво е критичен за успеха на Aurora . Поради факта, че разнообразни секции от самолета ще достигнат при движение температури вариращи от 1 000 градуса по Фаренхайт до повече от 1 400 градуса по Фаренхайт, горивото трябва едновременно да доставя енергия за двигателите и да действа като структурен охладител извличайки деструктивната топлина от повърхността на самолета. При свръхзвукови скорости, дори екзотичния керосин също като специалното гориво high-flashpoint JP-7 използвано от SR-71 Blackbird не може да абсорбира достатъчно топлина. Най-приемливото решение е криогенното гориво. Най-добрите възможности са метана и водорода. Течният водород доставя три пъти повече енергия и абсорбира шест пъти повече топлината за паунд отколкото, което и да е друго гориво. The downfall is its low density, което означава по-големи резервоари за гориво, по-голяма въздушна структура и повече товар. Докато течния водород е горивото избрано за космическите изстрелвани апарати, които ускоряват бързо през атмосферата, изследванията показаха, течният метан е по-добър за самолет движещ се от 5 до 7 маха. Метанът е широко разпространен, доставя повече енергия от самолетните горива, и може да абсорбира пет пъти повече топлина отколкото керосина. Сравнен с течния водород той е три пъти по-гъст и лесен за боравене.
Текущото знание за Aurora
На 16 Ноември 1998, беше заснето на видео мистериозната "огнена топка " в небето. Докато това беше много интересно, още по-вълнуващо нещо беше самолета който беше видян кратко след това летящ с много висока скорост и продуциращ мистериозните "donuts-on-a-rope" contrails. Дали това видео, което е текущо под интензивно обучение в JPL, показва мистериозния шпионски самолет Aurora.
KEEP INVESTIGATING!
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
Както известните "skyquakes" чути над Лос Анжелис през ранните 90-те, установени че се насочват към секретната инсталация Groom Lake (Area 51), така и многобройни други факти доставят едно разбиране на начина по който работи технологията на тези самолети. Името на този самолет е Aurora, за който има много слухове, че съществува, но рутинно отричан от американските власти. Външният свят използва името Aurora поради неволната грешка на цензора позволила да се появи под SR-71 BlackBird и U2 през 1985 при изискването на бюджета на Пентагона. Дори това да не е истинското име на проекта, то би трябвало да се е променило до сега след компрометирането му по такъв начин. Истинското име на самолета се пази в тайна, наред с неговото съществуване. Това не е непознато, въпреки че F-117 Stealth Fighter беше пазен секретен за над 10 години след неговия пръв пре-продукционен тестов полет. Проектът от техническа гледна точка е известен като програма със специален достъп (Special Access Program - SAP).
По - често подобни проекти се наричат "черни програми". Така че какъв беше първият знак за съществуването на подобен самолет? На 6 март 1990, един от американските военно въздушни шпионски самолети на Lockheed, а именно SR-71 Blackbird подобри официалния рекорд за въздушна скорост от Лос Анжелис до летището Dulles във Вашингтон. Там кратка церемония отбеляза края на операционната кариера на SR-71. Официално SR-71 беше пенсиониран за да спести около 200-300 $ милиона годишно, което костваше той да оперира във флотата. Някои репортери, казаха че самолетът е бил направен излишен от усложнените шпионски сателити. Но тук имаше проблем, USAF не направи противопоставяне на пенсионирането на самолета, и конгресните опити за съживяване на проекта бяха разубедени. Никога в изторията на USAF, не се е затваряла програма без да се направи нейно противопоставяне. Aurora е липсващия фактор в тихото закриване на програмата SR-71. Тестването на такава нова радикална въздушна флота носи огромни разходи и неудобство, не само в дизайна и развитието на прототипа, но също и в доставянето (снабдяването) на секретна тестова площадка за самолета, който е образно казано различен от това което е виждала обществеността.
Сухото езеро Groom в пустинята Невада е дом на една от американските секретни елитни площадки. Тук е най-вероятното тестово място на Aurora. Сравнявайки днешния Groom Lake със снимките на базата през 70-те, става ясно че много от големите сгради и хангари са били добавени през следващото десетилетие. Освен това базата в Groom Lake използва за писта леглото на езерото, като тази писта е дълга 6 мили, двойно по-дълга от най-дългите нормални писти в САЩ. Причината за такава дълга писта е проста: дължината на пистата е определена от дистанцията, от която се нуждае самолетът да ускори за да достигне летателна скорост, или от дистанцията, от която се нуждае самолетът за да намали след приземяване. Тази дистанция е пропорционална на скоростта на издигане. Обикновено много дълги писти са направени за самолети с много високи минимални скорости, и както е в случая на AFB Edwards, това са самолети които са предназначени за много високи максимални скорости. Почти 19 000 фута(1 фут = 30 см) от пистата на Groom Lake е павирана за нормални операции.
Skunk Works на Lockheed, сега Lockheed Advanced Development Company, е най-подходящият главен предриемач за самолета Aurora. През 80-те, финансовите аналитици заключиха че Lockheed е бил ангожиран в няколко големи проекта. Въпреки това, те нямали възможност да идентифицират достатъчно от тях за да отчетат дохода на компанията. Технически, the Skunk Works притежава уникалния рекорд за управление на големи, високо рискови програми под невероятна безподобна секретност. Дори нагърбена с високо рискови проекти, Lockheed има рекорд по доставяне на това което е обещала да достави.
Свръхзвукова скорост
През 1945, само малко количество самолети имали възможността за достигане на скорости от 500mph. През 1960 самолетите, които можели да надвишават 1500mph отивали (were going into squadron service) в ескадронно обслужване. Самолети достигащи до 2 000 mph били под развитие и се предполагало да влязат в използване през 1965.
Това е било четирикратно увеличение на скоростта през двете десетилетия. Оттук следващата логическа стъпка била да се постигне свръхзвукова скорост. Дефиницията на свръхзвуков не е ясно определена, но аеродинамиците смятат че свръхзвукова скорост се достига, когато въздухът пред водещите ръбове на летателното средство се застоява: ивица от въздуха е хваната в капан, тя не може да прелети около самолета, и достига екстремно високи налягания и температури. Ръбът на свръхзвуковия режим лежи на скоростта от грубо една миля за секунда - 3600 mph или Mach 5.4.
Както се смята от мнозина най-успешната експериментална летателна програма в историята на USAF, самолетът с реактивен двигател (реактивният самолет) X-15 беше създаден в отговор на нуждата публикувана от NASA (след това NACA) за един въздушно изстрелван с екипаж изследователски самолет с максимална скорост по-голяма от 6 Mach и максимална надморска височина над 50 мили. Програмата X-15, която включва три тестови самолета, надхвърли всички установени цели и осигури ценна информация, която беше използвана от много от днешните високоскоростни/надморски самолети, включващи космическите летателни средства на NASA, и най-вероятно, самолета Aurora. В началото на 60-те, Lockheed и USAF Flight Dynamics Laboratory започнаха свръхзвукова изследователска програма, която щеше да достави информация за пътуване със свръхзвукова скорост както и по-ефикасни форми за свръхзвуковите самолети. От тази програма дойде изследователския самолет FDL-5, който има невероятна прилика с наблюдението на Aurora на Крис Гибсън над Северно Море. Построен едновременно върху проекта FDL-5 и Aurora, самолетът който може би е видян над Северно Море би трябвало да е атакуващия самолет Northrop A-17 Stealth.
Въздушните форми на свръхзвуково придвижване, които Aurora може би използва включват: Pulse Detonation Wave Engines, Pulsejet Engines, Advanced Ramjets.
Свръхзвукови изисквания
Това са трите причини поради което случката в Северно Море описана от Крис Гибсън е най-убедителна за изпълнение от самолета Aurora. Първо квалификациите на наблюдателя, с които той не е могъл да идентифицира самолета; въпреки че би го направил мигновено ако самолетът беше известен на обществото. Второ е фактът че самолетът над Северно Море съответства почти перфектно във форма и големина на проучванията на свръхзвукови самолети провеждани от McDonnel Douglas и USAF през 70-те и 80-те. Третият фактор е че самолетът на Северно Море на прилича на нищо друго освен това. Никакъв друг тип летателно средство освен свръхзвуков самолет, или прототип за подобен самолет, някога е бил построяван или изучаван с подобна форма. При свръхзвукови скорости традиционната аеродинамична форма дава възможност за аеро-термодинамичен дизайн. За да може свръхзвуковия самолет да остане структурно непокътнат при такива високи скорости и напрежение, самолетът трябва да произвежда минимум триене и да няма черти от дизайна, които биха увеличили концентрациите на топлина.
Дизайнът на самолета трябва да може да разпростира топлината над повърхността на структурата. Термалното управление е критично за високо-скоростните самолети, по-специално за свръхзвуковите. Повърхностното триене излъчва топлинна енергия в самолета и трябва да бъде изпомпвано навън, ако искаме самолета да има някаква издръжливост. Единственият начин да се направи това е да се нагрее горивото преди влизането му в двигателя, и изхвърли топлината чрез изгорелите газове през ауспуха. При свръхзвуков самолет, термалното управление е много критично, охлаждащият капацитет на горивото трябва да се използва внимателно и ефективно, ако ли не обхватът и издръжливостта на самолета ще бъдат ограничени повече от загряването отколкото от действителния капацитет на горивния резервоар.
Така, как такъв самолет ще достигне такива скорости? Конвенционалните турбоджет (turbojet) двигатели няма да могат да се справят с навлизащите въздушни течения при такива скорости. В случая на свръхзвуковото движение, един аеро-динамичен канал, или ramjet, е единствения двигател, който е доказан че работи ефективно при такива скорости.
Дори ramjet-ите имат неудобства все пак, като товарът създаден в процеса на намаляването и компресирането на 6 маховия въздушен поток. За да направим ramjet двигателя ефикасен трябва въздухът да се разпростре по цялата дължина на тялото. При свръхзвуков ramjet самолет, цялата долна част на предното тяло действа като рампа, която сгъстява въздуха, и цялата долна част на опашката е една изразходваща пръскалка (exhaust nozzle). Толкова много въздух под самолета служи за друга цел - държи самолета във въздуха. Ramjet-ите се нуждаят от голяма inlet област, за да доставят високото тласкане нужно за движението от 6 маха. Като резултат, двигателите заемат голяма област под самолета и нуждата от настаняване на голямо количество гориво, означава че е възможно осъществяването на една форма от цяло тяло (an all-body shape).
Структурно формата на цяло тяло е високо ефективна. Както и крайната й аеродинамичност, средната крос-секционална област е много голяма и доставя голямо пространство за това, оборудване и гориво. This being inside a structure that is light and compact having a relatively small surface area to generate frictional drag.
Въздушната рамка на самолета може да обединява стелт технология, но всъщност не се нуждае защото мисията му просто включва разузнаване на много голяма височина. Много по-трудно е да се свали свръхзвуков самолет, отколкото балистична ракета. Въпреки че свръхзвуковия самолет не е много маневрен, неговата скорост е such that even a small turn puts it miles away from a SAM's projected interception point.
Избор на правилно гориво
Изборът на правилно гориво е критичен за успеха на Aurora . Поради факта, че разнообразни секции от самолета ще достигнат при движение температури вариращи от 1 000 градуса по Фаренхайт до повече от 1 400 градуса по Фаренхайт, горивото трябва едновременно да доставя енергия за двигателите и да действа като структурен охладител извличайки деструктивната топлина от повърхността на самолета. При свръхзвукови скорости, дори екзотичния керосин също като специалното гориво high-flashpoint JP-7 използвано от SR-71 Blackbird не може да абсорбира достатъчно топлина. Най-приемливото решение е криогенното гориво. Най-добрите възможности са метана и водорода. Течният водород доставя три пъти повече енергия и абсорбира шест пъти повече топлината за паунд отколкото, което и да е друго гориво. The downfall is its low density, което означава по-големи резервоари за гориво, по-голяма въздушна структура и повече товар. Докато течния водород е горивото избрано за космическите изстрелвани апарати, които ускоряват бързо през атмосферата, изследванията показаха, течният метан е по-добър за самолет движещ се от 5 до 7 маха. Метанът е широко разпространен, доставя повече енергия от самолетните горива, и може да абсорбира пет пъти повече топлина отколкото керосина. Сравнен с течния водород той е три пъти по-гъст и лесен за боравене.
Текущото знание за Aurora
На 16 Ноември 1998, беше заснето на видео мистериозната "огнена топка " в небето. Докато това беше много интересно, още по-вълнуващо нещо беше самолета който беше видян кратко след това летящ с много висока скорост и продуциращ мистериозните "donuts-on-a-rope" contrails. Дали това видео, което е текущо под интензивно обучение в JPL, показва мистериозния шпионски самолет Aurora.
KEEP INVESTIGATING!
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
Re: Aurora
Точно Така както винаги най-добре подготвен ... Ето какво знам и аз...
В "Зона- 51" са разработени всички супер самолети на САЩ, като се започне от "Логхийд Ю-2"и "Логхийд "SR-71" и се премине през "F - 117" и "B - 1B", разработени по проекта " Стелт," до космическия самолет "СХ - 300", разработен по свръх секретния проект "Аврора".
По непотвърдени данни, самолетите, разработвани по този проект имали различна форма. Твърди се, че самолет с трапецовидна форма е направил първите си пробни полети през есента на 1989 година, когато цяла Западна Европа изтръпна от нальотите на обявения тогава като НЛО - "Белгийският триъгълник.".
Този кораб слизал твърде ниско и летял безшумно над магистрали в Англия и някои скандинавски страни, нещо твърде необичаино като поведение на НЛО от извънземен
произход, защото според сведения, дадени от полицаи, "триъгълникът" имал черен цвят и развъртал огромен жироскопичен прожектор от дъното си. Както безшумно бързо се появявал, така и изчезвал, без да оставя никакви следи след себе си.
---[линк]
В "Зона- 51" са разработени всички супер самолети на САЩ, като се започне от "Логхийд Ю-2"и "Логхийд "SR-71" и се премине през "F - 117" и "B - 1B", разработени по проекта " Стелт," до космическия самолет "СХ - 300", разработен по свръх секретния проект "Аврора".
По непотвърдени данни, самолетите, разработвани по този проект имали различна форма. Твърди се, че самолет с трапецовидна форма е направил първите си пробни полети през есента на 1989 година, когато цяла Западна Европа изтръпна от нальотите на обявения тогава като НЛО - "Белгийският триъгълник.".
Този кораб слизал твърде ниско и летял безшумно над магистрали в Англия и някои скандинавски страни, нещо твърде необичаино като поведение на НЛО от извънземен
произход, защото според сведения, дадени от полицаи, "триъгълникът" имал черен цвят и развъртал огромен жироскопичен прожектор от дъното си. Както безшумно бързо се появявал, така и изчезвал, без да оставя никакви следи след себе си.
---[линк]
Дупка, две, ехе-е!
Статията е интересна... Но като зейнат дупките... Изглежда е от "Космос"?
Ето и по-зеещите дупки:
1. "...Никога в изторията на USAF, не се е затваряла програма без да се направи нейно противопоставяне. Aurora е липсващия фактор в тихото закриване на програмата SR-71. ..."
В действителност, разузнавателните спътници поеха функцията на СР-71. Филмът "Враг на Държавата" (Enemy of the State) не е съвсем измислица; насочване на спътникова антена или камера е значително по-лесно и точно от физическото местене на цял самолет. А ако и самолетът има подобни камери и антени - тогава пък спътникът има по-висока перспектива. Или по-ниска. Зависи от нуждата.
2. "... Дефиницията на свръхзвуков не е ясно определена, но аеродинамиците смятат че свръхзвукова скорост се достига, когато въздухът пред водещите ръбове на летателното средство се застоява: ивица от въздуха е хваната в капан, тя не може да прелети около самолета, и достига екстремно високи налягания и температури. Ръбът на свръхзвуковия режим лежи на скоростта от грубо една миля за секунда - 3600 mph или Mach 5.4. ..."
Изглежда който пише - или който превежда - бърка свръх-звуков с хипер-звуков. Такива грешки слагат пословичното парче изпражнение в кацата мед...
3. "... NASA (след това NACA) ..."
Старият Национален Съветващ Комитет по Аеронавтика (National Advisory Committee for Aeronautics; NACA) е станал част от Националната Аеронатична и Космическа Администрация (National Aeronautics and Space Administration; NASA) още през 1958. Първо е "NACA" и след това "NASA".
4. В аеродинамично отношение, шарената графика от изчислителна течна динамика показва "летящо тяло", идея често използвана за продухване на изчислителни програми, защото добавяне на криле и подобни насечености усложняват проследяване на кодови грешки. Ако човек рече да мине през отдел по Изчислителна Течна Динамика, подобни шарени графики ще намери даже в кошчетата за смет. Конфигурацията в тази шарена графика е много далече от скицата на (крилатия, пък и с двойни опашки!) хипер-звуков самолет. Самият хиперзвуков самолет подозрително-много ми напомня на ГРАЖДАНСКИТЕ разработки на хипер-звуковия "космически самолет" (в някои компаний наричан "Ориент Експрес"), замислян да лети между САЩ и Азия. Също подзрително е отсъствието на горивни впръсквачи в сгъстения въздух под самолета; показаните 4 вътрешни двигателя очаквам да са за ниска (т.е. истинска свръх-звукова) скорост; те не могат да действат ефикасно над Мак 3 или (с магия) Мак 4.
Изобщо, статията изглежда е научно-популярен тип за обща публика - и едва ли е сериозна разработка върху хипер-звукови самолети, били те граждански или военни.
Малко ми е кофти, че нарушавам читателския възторг (който, изразен в клуба Авиация, ме докара тук). Така че във всички случаи: прощавайте за мнението ми!
Малко майтапчийско разхлабване: нашите юнаци по изчислителна течна динамика уж пъкат със шарени графики - но иначе работят като системни администратори - защото нищо полезно до сега не сме видяли от... шарените графики. И защото вече подигравките по цветната тоалетна хартия станаха епидемични - шефът им е спуснал "съвет" да НЕ ползват повече от 3 (или 5, забравих) цвята в докладите си... Че докладите им да бъдат приемани по... сериозно. Това стана още преди великото постижение на изчислителната течна динамика, дето спести много пари от въздушен тунел изпитания на Пегасчето - което носеше поточния реактивен двигател за... хипер-звуково задвижване. Голями спестявания, голямо чудо - и то в 5 цвята, макс! Та значи, при първи полет на Пегасчето - оппа! Станало, такова, объркване, значи. Завихряния, туй-онуй. Дето изчислителните кодове са хептем в каменната епоха... И Пегасчето си гръмна за едното чудо. Що подигравки бяха - и с цяла дъга цветове, все си беше лъснал резил.
Щото тук се говори за хипер-звукови разработки, няма да пояснявам кое е Пегасус, и какво носеше когато се, такова, отклони от планираната траектория, и какво се разпадна след, такова, обезопасяването на отклонените тела.
А приятен ден, че ми отиде обедната почивка!
Ето и по-зеещите дупки:
1. "...Никога в изторията на USAF, не се е затваряла програма без да се направи нейно противопоставяне. Aurora е липсващия фактор в тихото закриване на програмата SR-71. ..."
В действителност, разузнавателните спътници поеха функцията на СР-71. Филмът "Враг на Държавата" (Enemy of the State) не е съвсем измислица; насочване на спътникова антена или камера е значително по-лесно и точно от физическото местене на цял самолет. А ако и самолетът има подобни камери и антени - тогава пък спътникът има по-висока перспектива. Или по-ниска. Зависи от нуждата.
2. "... Дефиницията на свръхзвуков не е ясно определена, но аеродинамиците смятат че свръхзвукова скорост се достига, когато въздухът пред водещите ръбове на летателното средство се застоява: ивица от въздуха е хваната в капан, тя не може да прелети около самолета, и достига екстремно високи налягания и температури. Ръбът на свръхзвуковия режим лежи на скоростта от грубо една миля за секунда - 3600 mph или Mach 5.4. ..."
Изглежда който пише - или който превежда - бърка свръх-звуков с хипер-звуков. Такива грешки слагат пословичното парче изпражнение в кацата мед...
3. "... NASA (след това NACA) ..."
Старият Национален Съветващ Комитет по Аеронавтика (National Advisory Committee for Aeronautics; NACA) е станал част от Националната Аеронатична и Космическа Администрация (National Aeronautics and Space Administration; NASA) още през 1958. Първо е "NACA" и след това "NASA".
4. В аеродинамично отношение, шарената графика от изчислителна течна динамика показва "летящо тяло", идея често използвана за продухване на изчислителни програми, защото добавяне на криле и подобни насечености усложняват проследяване на кодови грешки. Ако човек рече да мине през отдел по Изчислителна Течна Динамика, подобни шарени графики ще намери даже в кошчетата за смет. Конфигурацията в тази шарена графика е много далече от скицата на (крилатия, пък и с двойни опашки!) хипер-звуков самолет. Самият хиперзвуков самолет подозрително-много ми напомня на ГРАЖДАНСКИТЕ разработки на хипер-звуковия "космически самолет" (в някои компаний наричан "Ориент Експрес"), замислян да лети между САЩ и Азия. Също подзрително е отсъствието на горивни впръсквачи в сгъстения въздух под самолета; показаните 4 вътрешни двигателя очаквам да са за ниска (т.е. истинска свръх-звукова) скорост; те не могат да действат ефикасно над Мак 3 или (с магия) Мак 4.
Изобщо, статията изглежда е научно-популярен тип за обща публика - и едва ли е сериозна разработка върху хипер-звукови самолети, били те граждански или военни.
Малко ми е кофти, че нарушавам читателския възторг (който, изразен в клуба Авиация, ме докара тук). Така че във всички случаи: прощавайте за мнението ми!
Малко майтапчийско разхлабване: нашите юнаци по изчислителна течна динамика уж пъкат със шарени графики - но иначе работят като системни администратори - защото нищо полезно до сега не сме видяли от... шарените графики. И защото вече подигравките по цветната тоалетна хартия станаха епидемични - шефът им е спуснал "съвет" да НЕ ползват повече от 3 (или 5, забравих) цвята в докладите си... Че докладите им да бъдат приемани по... сериозно. Това стана още преди великото постижение на изчислителната течна динамика, дето спести много пари от въздушен тунел изпитания на Пегасчето - което носеше поточния реактивен двигател за... хипер-звуково задвижване. Голями спестявания, голямо чудо - и то в 5 цвята, макс! Та значи, при първи полет на Пегасчето - оппа! Станало, такова, объркване, значи. Завихряния, туй-онуй. Дето изчислителните кодове са хептем в каменната епоха... И Пегасчето си гръмна за едното чудо. Що подигравки бяха - и с цяла дъга цветове, все си беше лъснал резил.
Щото тук се говори за хипер-звукови разработки, няма да пояснявам кое е Пегасус, и какво носеше когато се, такова, отклони от планираната траектория, и какво се разпадна след, такова, обезопасяването на отклонените тела.
А приятен ден, че ми отиде обедната почивка!
Редактирано от Cв. Ckpoмни на
в отговор на Cв. Ckpoмни
#5
Re: Дупка, две, ехе-е!
Пък и след като свалиха SR-71 от въоражение скоропостижно го върнаха и до 97 летеше редовно, но сега са останали в експлоатация само 2 и то в разпореждане на NASA.
в отговор на Cв. Ckpoмни
#6
Re: Дупка, две, ехе-е!
mersi za kritikata
temata e prevedena
shte popravya napisanoto za NACA i svuh-zvukov.....
KEEP INVESTIGATING!
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
temata e prevedena
shte popravya napisanoto za NACA i svuh-zvukov.....
KEEP INVESTIGATING!
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
Re: za LM
mmne
za kakvo da plashtam
m/u drugoto pochnah da pravya index-a na moya sayt (moje da se kaje che pochti sam svurshil s ostanaloto)
bi li mi kazal otkade da vzema vashiya banner
zashtoto go nyamashe na info stranicata....
KEEP INVESTIGATING!
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
za kakvo da plashtam
m/u drugoto pochnah da pravya index-a na moya sayt (moje da se kaje che pochti sam svurshil s ostanaloto)
bi li mi kazal otkade da vzema vashiya banner
zashtoto go nyamashe na info stranicata....
KEEP INVESTIGATING!
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
Re: za LM
Ami da az promenih designa na infoto v [линк] Sega sam postavil banner na [линк] \ V gornia ugal. Tova shte e vremenen banner, ne mi e sotanalo vreme da napravya sobstven. No spokoyno mojesh da kopirash gif'a i da napravish link kam [линк]
A btw. Ti nyamash li nyakoya po malka kartinka 4e tazi ne moga da ya vpisha nikade v stranicite....! Ako imash molya te prati mi na maila...!
A btw. Ti nyamash li nyakoya po malka kartinka 4e tazi ne moga da ya vpisha nikade v stranicite....! Ako imash molya te prati mi na maila...!
kagi nechto NEW?
e az vsichko tova go znam,kagi nechto novo?
tova sa ostareli nechta i vseki moge da poluchi infoto ot neta ili ot drugi dokumenti stiga da ima vreme i da znae pod kakvi kluchovi dumi da tarsi,kato gledam snimkite mai sa ot neta vzeti...
PS.ima ochte mnogo nechta za proektite na Aurora da razberech
izglegda si mnogo zapalen na tazi tema koeto me radva!
tova sa ostareli nechta i vseki moge da poluchi infoto ot neta ili ot drugi dokumenti stiga da ima vreme i da znae pod kakvi kluchovi dumi da tarsi,kato gledam snimkite mai sa ot neta vzeti...
PS.ima ochte mnogo nechta za proektite na Aurora da razberech
izglegda si mnogo zapalen na tazi tema koeto me radva!