Притча за Малката Душа
9 отговора
172 прегледа
Притча за Малката Душа
Притча за Малката Душа
Имаше едно време един дух, който познаваше себе си като светлина. Той беше нов дух и естествено беше нетърпелив да има изживявания. “Аз съм светлината”, казваше той, “Аз съм светлината”. Но цялото знаене и непрекъснатото повтаряне на този факт не можеше да замени изживяването да бъдеш светлина. А в света, в който този дух се беше появил, нямаше нищо друго освен светлина. Всеки дух беше величествен, всеки дух беше възвишен и всеки дух грееше с блясъка на великолепната Ми светлина. И така, нашият млад дух беше като свещица в слънцето. Намирайки се в средата на най-величествената светлина, от която той беше част, духът не можеше нито да види, нито да изпита себе си като Този, Който Той Е Наистина.
Случи се така, че духът копнееше ли копнееше да познае себе си. И копнежът му беше толкова голям, че един ден му казах: “Знаеш ли, Малкия, какво трябва да направиш, за да задоволиш копнежа си?” “Какво, Боже? Какво? Бих направил каквото и да било!”, отвърна духът. “Трябва да се отделиш от нас останалите”, му казах “и да призовеш върху себе си мрака”. “А какво е мракът, Боже?”, попита Малкият дух. “Онова, което ти не си”, му отговорих и той ме разбра.
Духът така и стори. Откъсна се от Всичкото, отивайки даже в друг свят. В този друг свят имаше силата да призове в изживяванията си всякакви видове мрак, което и направи.
Но от средата на мрака духът проплака: “Татко, Татко, защо ме изостави?” Точно както и вие в най-черните си времена. А аз никога не съм ви оставял и съм бил да вас, винаги готов да ви напомня Кои Сте, готов, винаги готов да ви повикам вкъщи.
Затова бъдете светлина сред мрака и не го проклинайте. И не забравяйте Кои Сте в мига, в който сте заобиколени от онова, което не сте. И отдайте почитта си към творението, даже когато се стремите да го промените.
И знайте, че каквото направите по време на най-голямото си изпитание, може да бъде най-големият ви триумф. Защото преживяването, което сътворявате, е изявление да това Кои Сте и Кои Искате Да Бъдете.
II част
– Можеш да си избереш всяка Част на Бога, която решиш да бъдеш – казах аз на Малката Душа. – Ти си Абсолютното Божество, преживяващо Себе Си. Кой аспект на Божественото избираш сега да преживееш като Себе Си?
– Искаш да кажеш, че имам избор, така ли? – попита Малката Душа. А Аз й отговорих:
– Да, можеш да избереш да преживееш всеки Аспект на Божественото в себе си, като себе си и чрез себе си.
– Добре, -- каза Малката Душа, тогава избирам да преживея Прошката. Искам да преживея своя Аз като този Аспект на Бога, наречен Всеопрощение.
Това бе известно предизвикателство, както можеш да си представиш.
– Няма на кого да се прощава. Всичко, което съм сътворил, е Съвършенство и Любов.
– Няма ня кого да се прощава ли? – запита Малката Душа недоверчиво.
– Няма на кого, -- повторих Аз. – Огледай се наоколо си. Нима виждаш души, не толкова съвършени и великолепни, колкото си ти?
При тези думи Малката Душа се обърна и с изненада откри, че е заобиколена от всички души на небето. Те бяха дошли от всички страни на Царството, защото бяха чули, че Малката Душа има необичаен разговор с Бога.
– Не виждам никого, който да не е толкова съвършен, колкото съм аз! – възкликна Малката Душа. – На кого тогава да прощавам?
Точно в този момент измежду множеството напред излезе друга душа.
– Можеш да простиш на мен – каза тази Приятелска Душа.
– За какво? – попита Малката Душа.
– Аз ще се явя в следващия ти живот и ще направя нещо, за да ти дам възможност да ми простиш – отвърна Приятелската Душа.
– Но какво? Какво би могло да стори същество с такава Съвършена Светлина, за да ме накара да искам да му простя? – поиска да знае Малката Душа.
– О, сигурна съм, че можем да измислим нещо – усмихна се Приятелската Душа.
– Но защо искаш да сториш това? – Малката Душа не можеше да разбере защо едно толкова съвършено създание иска да понижи вибрациите си до такава степен, че да извърши нещо “лошо”.
– Много просто – обясни Приятелската Душа, – ще го направя, защото те обичам. Ти искаш да преживееш себе си като прощаваща душа, нали? Освен това и ти си правила това за мен.
– Наистина ли? – попита Малката Душа.
– Разбира се. Не си ли спомняш? Ние минахме през всичко – с възходите и паденията, бяхме в едната и в другата посока. Бяхме и тук, и там, и сега, и после. Бяхме малки и големи, мъжки и женски, добри и лоши. Всички сме били Всичко това.
– И сме вършили това по взаимно съгласие, за да може всеки от нас да преживее себе си като най-върховна част от Бога. Защото сме разбрали, че…
– В отсъствието на това, което Не Си, това, Което Си, Не Е.
– Когато липсва “студа”, не може да съществува “топлината”. Когато липсва “тъга”, не може да се почувства “радостта”, без това, което наричате “зло”, не може да се преживее “доброто”.
– Ако избираш да бъдеш нещо, непременно някой или нещо противоположно трябва да се появи в твоята вселена, за да го направи възможно.
Приятелската Душа обясни, че тези хора са Специални Божи Ангели, а тези условия са Божи Дарове.
– Искам за отплата само едно – заяви Приятелската Душа.
– Готова съм на всичко – заяви Малката Душа. Тя бе развълнувана, че може да преживее всеки Божествен Аспект на Бога. Сега започна да й става ясен Планът.
– В момента, в който те удрям и смазвам, -- каза Приятелската Душа, – в момента, в който ти причинявам най-голямото зло, което можеш да си представиш, спомни си Истинската Ми Същност.
– О, аз няма да забравя! – обеща Малката Душа. – Ще те видя в съвършенството, в което те виждам сега и ще си спомнаям винаги Истинската Ти Същност.
И обещанието на Малката Душа е обещанието, което ти давам Аз. Тъкмо това е неизменно. И все пак, ти, Малка Моя Душа, удържа ли своето обещание?
Today is a gift, that's why we call it the present.
Имаше едно време един дух, който познаваше себе си като светлина. Той беше нов дух и естествено беше нетърпелив да има изживявания. “Аз съм светлината”, казваше той, “Аз съм светлината”. Но цялото знаене и непрекъснатото повтаряне на този факт не можеше да замени изживяването да бъдеш светлина. А в света, в който този дух се беше появил, нямаше нищо друго освен светлина. Всеки дух беше величествен, всеки дух беше възвишен и всеки дух грееше с блясъка на великолепната Ми светлина. И така, нашият млад дух беше като свещица в слънцето. Намирайки се в средата на най-величествената светлина, от която той беше част, духът не можеше нито да види, нито да изпита себе си като Този, Който Той Е Наистина.
Случи се така, че духът копнееше ли копнееше да познае себе си. И копнежът му беше толкова голям, че един ден му казах: “Знаеш ли, Малкия, какво трябва да направиш, за да задоволиш копнежа си?” “Какво, Боже? Какво? Бих направил каквото и да било!”, отвърна духът. “Трябва да се отделиш от нас останалите”, му казах “и да призовеш върху себе си мрака”. “А какво е мракът, Боже?”, попита Малкият дух. “Онова, което ти не си”, му отговорих и той ме разбра.
Духът така и стори. Откъсна се от Всичкото, отивайки даже в друг свят. В този друг свят имаше силата да призове в изживяванията си всякакви видове мрак, което и направи.
Но от средата на мрака духът проплака: “Татко, Татко, защо ме изостави?” Точно както и вие в най-черните си времена. А аз никога не съм ви оставял и съм бил да вас, винаги готов да ви напомня Кои Сте, готов, винаги готов да ви повикам вкъщи.
Затова бъдете светлина сред мрака и не го проклинайте. И не забравяйте Кои Сте в мига, в който сте заобиколени от онова, което не сте. И отдайте почитта си към творението, даже когато се стремите да го промените.
И знайте, че каквото направите по време на най-голямото си изпитание, може да бъде най-големият ви триумф. Защото преживяването, което сътворявате, е изявление да това Кои Сте и Кои Искате Да Бъдете.
II част
– Можеш да си избереш всяка Част на Бога, която решиш да бъдеш – казах аз на Малката Душа. – Ти си Абсолютното Божество, преживяващо Себе Си. Кой аспект на Божественото избираш сега да преживееш като Себе Си?
– Искаш да кажеш, че имам избор, така ли? – попита Малката Душа. А Аз й отговорих:
– Да, можеш да избереш да преживееш всеки Аспект на Божественото в себе си, като себе си и чрез себе си.
– Добре, -- каза Малката Душа, тогава избирам да преживея Прошката. Искам да преживея своя Аз като този Аспект на Бога, наречен Всеопрощение.
Това бе известно предизвикателство, както можеш да си представиш.
– Няма на кого да се прощава. Всичко, което съм сътворил, е Съвършенство и Любов.
– Няма ня кого да се прощава ли? – запита Малката Душа недоверчиво.
– Няма на кого, -- повторих Аз. – Огледай се наоколо си. Нима виждаш души, не толкова съвършени и великолепни, колкото си ти?
При тези думи Малката Душа се обърна и с изненада откри, че е заобиколена от всички души на небето. Те бяха дошли от всички страни на Царството, защото бяха чули, че Малката Душа има необичаен разговор с Бога.
– Не виждам никого, който да не е толкова съвършен, колкото съм аз! – възкликна Малката Душа. – На кого тогава да прощавам?
Точно в този момент измежду множеството напред излезе друга душа.
– Можеш да простиш на мен – каза тази Приятелска Душа.
– За какво? – попита Малката Душа.
– Аз ще се явя в следващия ти живот и ще направя нещо, за да ти дам възможност да ми простиш – отвърна Приятелската Душа.
– Но какво? Какво би могло да стори същество с такава Съвършена Светлина, за да ме накара да искам да му простя? – поиска да знае Малката Душа.
– О, сигурна съм, че можем да измислим нещо – усмихна се Приятелската Душа.
– Но защо искаш да сториш това? – Малката Душа не можеше да разбере защо едно толкова съвършено създание иска да понижи вибрациите си до такава степен, че да извърши нещо “лошо”.
– Много просто – обясни Приятелската Душа, – ще го направя, защото те обичам. Ти искаш да преживееш себе си като прощаваща душа, нали? Освен това и ти си правила това за мен.
– Наистина ли? – попита Малката Душа.
– Разбира се. Не си ли спомняш? Ние минахме през всичко – с възходите и паденията, бяхме в едната и в другата посока. Бяхме и тук, и там, и сега, и после. Бяхме малки и големи, мъжки и женски, добри и лоши. Всички сме били Всичко това.
– И сме вършили това по взаимно съгласие, за да може всеки от нас да преживее себе си като най-върховна част от Бога. Защото сме разбрали, че…
– В отсъствието на това, което Не Си, това, Което Си, Не Е.
– Когато липсва “студа”, не може да съществува “топлината”. Когато липсва “тъга”, не може да се почувства “радостта”, без това, което наричате “зло”, не може да се преживее “доброто”.
– Ако избираш да бъдеш нещо, непременно някой или нещо противоположно трябва да се появи в твоята вселена, за да го направи възможно.
Приятелската Душа обясни, че тези хора са Специални Божи Ангели, а тези условия са Божи Дарове.
– Искам за отплата само едно – заяви Приятелската Душа.
– Готова съм на всичко – заяви Малката Душа. Тя бе развълнувана, че може да преживее всеки Божествен Аспект на Бога. Сега започна да й става ясен Планът.
– В момента, в който те удрям и смазвам, -- каза Приятелската Душа, – в момента, в който ти причинявам най-голямото зло, което можеш да си представиш, спомни си Истинската Ми Същност.
– О, аз няма да забравя! – обеща Малката Душа. – Ще те видя в съвършенството, в което те виждам сега и ще си спомнаям винаги Истинската Ти Същност.
И обещанието на Малката Душа е обещанието, което ти давам Аз. Тъкмо това е неизменно. И все пак, ти, Малка Моя Душа, удържа ли своето обещание?
Today is a gift, that's why we call it the present.
Re: Притча за Малката Душа
ама тя е ужасна ... защо трябва да ти набиват нещо, щоме е достатъчно само да ти го подадат ... един вид overload се получава ?!? как да я усетя, аз съм ПРЕСИТЕН с тази твоя притча ... нали знаеш, 10-тата водка излязла да види какъв е тоя Сергей Антонович и какви ги върши ;)
<..free/screamBoy™ ..>
<..free/screamBoy™ ..>
