Аааах как мразяаа ...

Да ми се затриват поради дропване темкии...
Въпросът ми бе : Как бихте реагирали ,ако срещнете детето си (да кажем ,че има необходимата възраст за това ) с жена (мъж ) приблизително на вашата възраст?
М ?
И каква би била правилната поведенческа стратегия в подобна ситуация ?
И ,моля ! Питам ,защото се интересувам от мненията ви ,искам да знам,а не ,за да изпитвам някого ,пази боже !

Ами ще ми стане зле. Няма да ми е приятно. Каква работа имат хората от моето поколение с децата ми?
Затова отсега се стремя децата ми да виждат само свежи, весели, засмяни, по възможност млади хора.Говорим си за момчето, респ. за момичето, в което един ден ще се влюбят, какво означава това, как да приемат другия човек и такива работи.
Ако пък това стане, освен да накарам чичото да се влюби в мен , а лелята в таткото - друг изход не виждам.

To v realnia jivot chesto stava taka kakto kazvash v poslednia variant

See this smile on my face, You put it in there

и все пак ?
Не ща заклинания ,како ,а питам; Ти какво би направила ??

Сигурно ще трябва да играя сценка.
Най-вероятно (след като ми попремине прилошаването) ще кажа: "О, ти познаваш моя стар приятел Димитър (или Иванчо...)! Хе, хе, хе, какъв сладур беше той навреметоооо! Как се закачаше с момичетата, спомням си една историйка... " И тук ще съчиня една историйка за Димитър, като ще му припиша точно това, което дъщеря ми най-много мрази.

Ах, че подличко! Не съм очаквала, че съм способна на такава подлост, но каква работа има тя с моите връстници.
Ох, знам ли! Може и по друг начин да постъпя.

Впрочем дъщеря ми отдавна проявява вкус все към такива - докторът (над моя възраст), Слави Трифонов и т.н. Това са все хора, за които искаше да се ожени по-рано.

Моята пък си падаше по кечисти ,но само докато беше на две-три години.Сега обожава Кристиян от Горната група и това ме кара да се чувствам спокоен !

Моята харесва Яворчо от съседния блок - най-добрият приятел на брат й, и това къщо така ме кара да се чувствам спокойна.
А в дневника на сина ми, в който тайно надничам са описани части от телосложеинето на съученичките, което също действа успокояващо.

са мои деца - което значи, че поне толкова умни, колкото мен. (Даже подозирам, че и повече...) Е, аз ли ще съм този, който ще им дава акъл как и в кого да се влюбват? Всеки си ходи с късмета - всеки живот си е уникален. Пък и всяка негативна реакция би предизвикала буря и обратен ефект. Всеки сам си живее живота и си понася отговорността - след 18, разбира се...

Semper Fidelis

Наистила ли имаш смелост да четеш дневника му. Ако открие че го четеш, ще загубиш доверието му!
Аз поне доста дълго време мразех люто майка си, защото по косвени данни съдех, че е чела дневниците ми...Затова пък станах много изобретателна в това да ги крия...

Qui scribit, bis legit.

ама не съм го отворяла де, той беше заключен и се четеше тук-там с надничане...
Всъщност вече няма дневник, омръзна му и го захвърли незаключен.
Беше смешно описанието на девойката, пълно с правописни грешки.

..ako deteto e na neobhodimata vuzrast...kakvo mozehs da kazesh?
izbora e negov/a i ako zapochnem nie po roditelski da se vmukvame s mneniya i suveti....samo gubim doverieto i priytelstvoto na dezata si.

za suzalenie - vsichko e vuzmozno...loshoto e e, che kato se kasaae za nas go priemame lichno...

ako go sreshna na ulizata ..sina mi s jena na moyta vuzrast...shte se ismihna, shte sum gotova da se zapoznaya s neya...ako mi predlozat ..nyma da otkaza drink zaedno ...da vidya az kakva e tazi umniza deto mu e zavurtyla glavata...moze puk da si struva...

....kato vseki roditel ..pravya greshki, no v moite roditeli ne haresvah tova ,che imaha mnenie za priytelite mi i ne vinagi susutoto s moeto....tova sum zapomnila mnogo dobre i sega se opitvam delikatno da kazvam hubavi neshta , koito vidya y priytelite na sinovete mi , a loshite ...si gi ostavym za men...

....vse pak horata se privlichat s neshta, koito ne sa svurzani s tova na kolko sme godini.......

Възрастта ... това да не е болест?!? Ненамеса. Най-вероятно бих си казала мнението, което естествено ще бъде субективно и пристрастно, но най-вече приятелско (без обиди и квалификации). За вкусовете и предпочитанията не се спори, но ще се надявам да си поговорим, ако има желание от другата страна.