Wseki
0 отговора
44 прегледа
Wseki
В Интернет всеки прави каквото си иска
...и има право да спира порока без да пита държавата трябва ли да го прави
Двама от известните участници на Интернет пазара се скараха за нещо, което ме би трябвало изобщо да се обсъжда - детската порнография. И стана пародия да гледаш как иначе благородни аксиоми като свободата на словото и върховенството на закона, влизат в услуга на порока. Нещо като ситуацията със съда и престъпниците у нас - съдът служи повече на бандитите, отколкото на жертвите. И всичко е в името на закона.
Тези, които защитават тезата, че докато държавата не предприеме мерки, детското порно не може да се трие от сървърите, са типичен пример за рожба на непрагматичното посттоталитарно мислене. Мислене, при което слабостите на юридическата рамка служат за вреда, без някой да се замисли, че те могат да се служат и за полза.
Защото както няма закон, който да забранява порнографията, така няма и закон, който да задължава собственика на сървъра непременно да съхранява всичко записано на него. Всеки един от така наречените безплатни сайтове може да бъде изтрит, защото никой няма писмен договор с хостващия, че той е длъжен да го поддържа он-лайн. Това важи и за сайтовете с напълно почтено съдържание.
Разбира се, не е изключено един ден да се въведе в закона някакво ограничение в тази насока, за да бъде сигурно, че контролиращите технически Мрежата няма да могат да контролират и съдържанието. Но засега това го няма и няма причина един добронамерен безплатен хост да не трие детската порнография.
Аргументът на защитниците на закона като единствен регулатор са, че ако всеки започне сам да си преценява какво е добро и какво лошо, ще настъпи анархия и ще пострадат и други - изобщо несвързани с порнографията области. Това по принцип е така, но нека не забравяме, че в света съществува и понятие, наречено "мярка". И има случаи, в които тази мярка е далеч отвъд всякакви приемливи граници и няма никакъв спор за това едно нещо добро ли е или лошо. Казано с други думи - има и еднозначно лоши неща, които изобщо не подлежат на обсъждане.
Това не е като да се спори по някаква политическа позиция, или по въпроса дали Linux или Windows е по-добър. Тук става дума дали да има в Интернет картинки на секс, изнасилвания и дори убийства на деца. Въпросът е дали Интернет трябва да задоволява глада на извратени типове като им осигурява извратено съдържание. Това поне на мен ми изглежда като еднозначно лошо явление. И то си е лошо, и от тук нататък никакви други аргументи не могат да тежат срещу него. Ако имаше закон, който казва "тези картинки трябва да останат", тогава безспорно протестите и упреците трябваше да са насочени единствено към държавата. Защото тя би принуждавала гражданите си да бъдат лоши. Но когато няма закон, не е ли логично всеки и сам да се грижи за това добрите неща да бъдат повече от лошите. И не е ли точно липсата на закон един тест за собственото ни самосъзнание - да се види като никой не ни казва какво да вършим, ние какъв избор ще направим.
Фанатичното следване само на един принцип е това, което го унищожава. Ако свободата на словото се ползва като аргумент, за да не се трие детското порно, тогава не оцапваме ли и самата нея? Няма ли все повече хора да си кажат: "Не искаме свобода на словото, защото тя е вредна..." И покрай сухото да изгори и мокрото. Добрите принципи и идеали са създадени, за да служат на обществото, а не да се използват срещу него. "Коранът" не е бил написан, за да вдъхновява масови убийци. Но изкривеният му (и напълно формално верен) прочит все пак ги вдъхнови. В "Библията" не пише нищо за потребността от Инквизиция. Но тя все пак си дойде.
Онези, които ползват добрите идеи, за да защитават лоши явления, са лоши. Те са реалното проявление на "дяволът, четящ Евангелието". Проспериращите общества просперират, защото ползват слабостите и силните страни на закона и на общоприетите правила, в правилна посока. Изостаналите - знае се защо изостават. На запад ползват демокрацията за да изберат едно ефективно управление, което да трупа богатство. Тук я ползваме, за да качим мошеници по върховете, които да ни ограбват.
В Интернет всеки може да си прави каквото си иска. И тази свобода е за добро. А не за лошо. И тази свобода ще я има дотогава, докато тя се ползва за добро. Ще я има докато се вижда, че собственото самосъзнание на хората е достатъчно, за да осигури доброто. Тогава няма нужда от закони. Защото всеизвестно е, че законът е най-лошият регулатор от всички възможни, но просто няма по-добри. И наложи ли се непременно чрез закон да се урежда всичко, това води и своите изкривявания.
Онзи, който позволява педофилска пропаганда само защото законът не я е забранил, страшно много се доближава по мотивите си да онези, които може би се надяват законът изобщо да не я забрани.
Добри Божилов
05.01.2002 г.
...и има право да спира порока без да пита държавата трябва ли да го прави
Двама от известните участници на Интернет пазара се скараха за нещо, което ме би трябвало изобщо да се обсъжда - детската порнография. И стана пародия да гледаш как иначе благородни аксиоми като свободата на словото и върховенството на закона, влизат в услуга на порока. Нещо като ситуацията със съда и престъпниците у нас - съдът служи повече на бандитите, отколкото на жертвите. И всичко е в името на закона.
Тези, които защитават тезата, че докато държавата не предприеме мерки, детското порно не може да се трие от сървърите, са типичен пример за рожба на непрагматичното посттоталитарно мислене. Мислене, при което слабостите на юридическата рамка служат за вреда, без някой да се замисли, че те могат да се служат и за полза.
Защото както няма закон, който да забранява порнографията, така няма и закон, който да задължава собственика на сървъра непременно да съхранява всичко записано на него. Всеки един от така наречените безплатни сайтове може да бъде изтрит, защото никой няма писмен договор с хостващия, че той е длъжен да го поддържа он-лайн. Това важи и за сайтовете с напълно почтено съдържание.
Разбира се, не е изключено един ден да се въведе в закона някакво ограничение в тази насока, за да бъде сигурно, че контролиращите технически Мрежата няма да могат да контролират и съдържанието. Но засега това го няма и няма причина един добронамерен безплатен хост да не трие детската порнография.
Аргументът на защитниците на закона като единствен регулатор са, че ако всеки започне сам да си преценява какво е добро и какво лошо, ще настъпи анархия и ще пострадат и други - изобщо несвързани с порнографията области. Това по принцип е така, но нека не забравяме, че в света съществува и понятие, наречено "мярка". И има случаи, в които тази мярка е далеч отвъд всякакви приемливи граници и няма никакъв спор за това едно нещо добро ли е или лошо. Казано с други думи - има и еднозначно лоши неща, които изобщо не подлежат на обсъждане.
Това не е като да се спори по някаква политическа позиция, или по въпроса дали Linux или Windows е по-добър. Тук става дума дали да има в Интернет картинки на секс, изнасилвания и дори убийства на деца. Въпросът е дали Интернет трябва да задоволява глада на извратени типове като им осигурява извратено съдържание. Това поне на мен ми изглежда като еднозначно лошо явление. И то си е лошо, и от тук нататък никакви други аргументи не могат да тежат срещу него. Ако имаше закон, който казва "тези картинки трябва да останат", тогава безспорно протестите и упреците трябваше да са насочени единствено към държавата. Защото тя би принуждавала гражданите си да бъдат лоши. Но когато няма закон, не е ли логично всеки и сам да се грижи за това добрите неща да бъдат повече от лошите. И не е ли точно липсата на закон един тест за собственото ни самосъзнание - да се види като никой не ни казва какво да вършим, ние какъв избор ще направим.
Фанатичното следване само на един принцип е това, което го унищожава. Ако свободата на словото се ползва като аргумент, за да не се трие детското порно, тогава не оцапваме ли и самата нея? Няма ли все повече хора да си кажат: "Не искаме свобода на словото, защото тя е вредна..." И покрай сухото да изгори и мокрото. Добрите принципи и идеали са създадени, за да служат на обществото, а не да се използват срещу него. "Коранът" не е бил написан, за да вдъхновява масови убийци. Но изкривеният му (и напълно формално верен) прочит все пак ги вдъхнови. В "Библията" не пише нищо за потребността от Инквизиция. Но тя все пак си дойде.
Онези, които ползват добрите идеи, за да защитават лоши явления, са лоши. Те са реалното проявление на "дяволът, четящ Евангелието". Проспериращите общества просперират, защото ползват слабостите и силните страни на закона и на общоприетите правила, в правилна посока. Изостаналите - знае се защо изостават. На запад ползват демокрацията за да изберат едно ефективно управление, което да трупа богатство. Тук я ползваме, за да качим мошеници по върховете, които да ни ограбват.
В Интернет всеки може да си прави каквото си иска. И тази свобода е за добро. А не за лошо. И тази свобода ще я има дотогава, докато тя се ползва за добро. Ще я има докато се вижда, че собственото самосъзнание на хората е достатъчно, за да осигури доброто. Тогава няма нужда от закони. Защото всеизвестно е, че законът е най-лошият регулатор от всички възможни, но просто няма по-добри. И наложи ли се непременно чрез закон да се урежда всичко, това води и своите изкривявания.
Онзи, който позволява педофилска пропаганда само защото законът не я е забранил, страшно много се доближава по мотивите си да онези, които може би се надяват законът изобщо да не я забрани.
Добри Божилов
05.01.2002 г.