# ИСТИНАТА

Случвало ли ви се е, когато истинта е скрита от вас,
някакво върешно наржение у вас да нараства, докато
не се почувствате обезумели от желане да откриете
истината на всяка цена ...

Последвали ли сте импулса да стигнете до край за да научите
истината, преследвали ли сте на всяка цена ?

И как сте се чуствали като сте научавали спестената истина?
И после ... после какво е следвало ?

На мен лично, доста честичко ми се случва това упражнение
чувствата зависят от истинската истина

Has God Made Man or Man Made God?

и как се измъкваш от напрежението?

А случвало ли ти се е да не искаш да му обърнеш внимание.

Привет на пишещото кралско войнство тук

Случва се ... и това е повод за нова тема дори ... но в контекста на тази ...
Дали интуиция или жизнен опит, дали подсъзнателно усещаме някакво противоречие , алогизъм, дали друго ... нещо често подсказва че има проблем. Човек с годините натрупва много опит и се научава да разбира когато има признаци за нещо ненаред ... усеща се. Но за свръхестествено едва ли можем да говорим. Но и едва ли можем да отхвърлим ... защото неизвестното ни си е неизвестно.

*

Зависи от цената.
Има ли изобщо истина, която да Трябва да бъде узната на Всяка Цена???
Бях писала някога някъде за това... - готови ли сте за отговора на въпроса, който задавате?
Вече ако не съм готова, не ръчкам. Щото после... боли. От разочарованието, че съм била права в догадките си.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

* Всъщност, мъчно ми е... за разочарованията, които те карат да мислиш за следващите със страх ...

ми по принцип в такива моменти се затварям в себе си и размишлявам

Has God Made Man or Man Made God?

Има имунизация за това, Уелски...
Просто гледам да нямам очаквания. Обаче ... загубя ли вяра в някой, дори и да го обичам, всичко е загубено.

...
Днес като се събудих, се сетих за теб
Странна работа...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Именно - нещо подсказва, че има проблем, например в една връзка между двама партньори....

Забелязала съм, че мъжете педпочитат да не обсждат проблемите, а да ги
зарязват ... и хукват да търсят нови връзки и докато не направят следващ
фал, защото бягайки от проблема, всъщност не го решават, а пренасят модела
на поведение в следващата връзка.

При това някои мъже на това му викат "нова тръпка".

Как мислиш, защо мъжете не споделяте проблемите си с половинките си,
от какво ви е страх, да не загубите самочувствието си или си мислите, че
по-лесно е и по-достойно е да запазите ореола на мъж - като духвате в
друга посока?

Привет на пишещото кралско войнство тук

И аз ... само че няколко часа по-рано ...

*

Е на това и аз чакам отговора!
Цялата съм в слух!!!!!!!!!!

Мъжища, какво ще кажете, а?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

И аз така правя - не ръчкам, защото знам, че може да боли после...
но тя истината все върви по петите ми - не съм ли го казвала вече?

И като я срещнеш, става някак светло най-после - поемаш си въздух,
след дългото напрежение и казваш - това беше... махаш с ръка и
после накъде....

Тук има един много дълбок психологичен момент, защото жените от страх
да не срещнат болката отново или разочарованието ... пренасят страховете
си при запознанство със следващия партньор и става трудно да се довериш
отново, така както е било първия път...

И тук питам, какво остава от чувствата при натрупването на определено
количество страхове от такова естество.

До какво води сблъсъкът с онази истина, която не искаме да знаем.

Привет на пишещото кралско войнство тук

Остава надеждата да срещнеш ДРУГА ИСТИНА!
Защото я има! Щом аз я срещнах, значи и ти можеш!

Миналото, щом не ни удовлетворява, трябва да го отхвърлим и да търсим друго, ново "минало"... което да създадем, със същото вдъхновение! Същото! Пази вдъхновението!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Защо, защо ...
Че кой иска да си покаже слабостите на показ бе ? Друго си е като сгафи, да забегне другаде - дето не са му видяли кирливата риза, и да се докопа до любов там - на "чисто" ново и неосветено ? Пък после - айдеее, пуснала си му, вече какво повече може да се вземе от теб ? Допуснат до душата ти, си тръгва горд от теб, че си му в краката. Слава, Слава, Слава на великия МЪЖ !
Хип-Хип - Ура за ... великата му натура, О, Вел(ь)иколепни (
) , Вървежни Идоле на всичко с дупка между краката ...

Аман от женските агнешки истории - все излъгани, прилъгани ... Какво тук значи някакво си ..."Искам да се събуждам до теб " "Звезди", "Луна", О, неразумний ... човеко (нищо че същите тезо жените не ги броят за хора, ама то е тайна, нали ? Че как иначе да ги свалЯт ? " Нъл требе да си начешат "Организацията" в "Ситуацията", а после - битият бит ... Мара вече не ги вълнува. Тичат за други "Цветя" за опрашване. Да съберат и там малко "Мъжко" самочувствие.

Ха сега, как ги плюя яко, що не дойде някой да ми обЕсни колко съм тъп , бетер от Жена, а как го е яд че отварям на Жени очите ? А?
Ма луд ли съм бе, Утре как ще свалят Мърли по завоите за "Левски", ако тука всички се зачетат и вземат че да се замислят ? И после да размислят ? И айдеее, що народ ше требе да си легне на сухоежбина ?

Мразя я тая тема, мразя сто пъти да казвам все едно и също - Жениии, все бъркате в преценките си, все наопаки го давате, който заслужава - не ви получава, който не - все той е ! Аман бе, аман. Ми свине ядат хубавите ябълки - а те - на земята ... Щото Жената не е кат човека - казват. Тя мисли по един начин , човека(мъжа в случая минава за такъв, разбийш ли ) - по друг.

На мъжа - хормона, на жената - бейби-рона ... Ей това го разберете и ... ама какво да "направете" ?
МИ назнам. Боли душа за вас, знам как страдате и вие, и ние , от пусто неразбиране, от пусто "зле разбрано". Лоша ориентация. От школото ситуация. Трябва да се въведе предмет, да се различават сливите от смет.

*

На Вас по колко време Ви трябва да упражните зрелостта на връзка ?
Лично смятам, че не е средноаритметично от възрастта на двамата, обаче май говоря за себе си...

Мнооооого е лесно да се предадеш !
Още, да се втурнеш да търсиш виновен, вина, внедрени внушения.

Онази истина се отнася за някакъв период, който Не Е Сега. Какво ще построя напред, ако постоянно се спъвам щото зяпам зад рамо ?

Права си - остава надеждата - онази от темата на Калински, помниш ли?
Тази тема, не е зле да си я пренесем тук.

Да се превърнеш в истината, за някоя друга жена....
и питам аз, като срещнем истината за себе си,
тя дали ще има търпението да излекува душата ни
от всичките страхове ...

Мъже, колко време можете да издържите да бъдете подлагани
на съмнение и несигурност....? Или именно това ви дава хъс да ни
задържате ?

Привет на пишещото кралско войнство тук

Хм. Ще взема да преразгледам решението си

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Аз вече не нося на това. Бях подлаган ... на съмнения, бяха несигурни в мен ... и се засягах от това. Сега - всеки сам решава. Аз съм книга - нека чете. Ако не разбира прочетеното, ако се съмнява - в правото си е. Книгата е за определен кръг читатели. Не за всички. Е, жалко е само че зад книгата се крие читател на други книги. И така се получава често, че единият читател е прочел в книгата на другия нещо интерено, но другият не е успял да намери интерес у неговата книга ... и се разминават... било защото са много различни, било ... защото единият от двамата не е разбрал какво е срещнал ... и му е позволил да се разминат ...
Живот.

*

4еНе - тук иде реч за зрелостта.

Когато някой иска да се върне, след такъв гаф отново при човека, разбрал
истината ....

Всъщност кое е най-правилното решение?

Аз знам какво направих, преди да разбера истината и ще СПОДЕЛЯ с вас,
защото сега вместо да ми е болно се чувствам една 100 % -това жена, от
онези, дето мъжете все ги сънуват, защото знам, че пак ме сънува в сънят си...

Та аз това не го разбирам, да търсиш вина за нещо, което е основано
на чувства - променливи, изменчиви ...
Та как се постъпва в ситуация, когато някой мъж те напуска, намирайки
благородна кауза за извинение, оставяйки те с мисълта, че той е най-несретния човек на света, и по-добре без него, отколкото с него ...
защото е втежест... пък може и да е от тия по-безпърдонните, да каже
например - до тук - не искам да ме търсиш, не искам да ме виждаш ...
а може и да е от гаднярите, дето ще прехвърли вината на жената и ще
я остави да се самобичува и самообвинява горката жена и по-лошо има даже
да й насади комплекс за малоценност - това вече е най-грозното като вариант.

За други не се сещам, ако се сещате напишете

Привет на пишещото кралско войнство тук

Е именно това ме тревожи, ако заради натрупаните страхове у единия
и липсата на търпение у другия да докаже стойността си - двамата вземат,
че се разминат, не рискуват ли така да се разминат и да не бъдат прочетени
правилно и следвщия път - обикновено така се получава?

И трябва ли, ако единия е разбрал грешкта и иска да се върне, другия
да си начеше егото или гордостта ?

Ако мъж се връща при жена - например той при мен - бих била още по-несигурна в него...

Как да си върнем сигурността ?

Привет на пишещото кралско войнство тук