# Вярвах...

Вярвах преди че ако правя точно това което трябва и когато трябва ще бъда щастлива...доволна...нали съдбата ми е в мои ръце?Вярвах също така че има някой който да ме защитава...някой някъде горе!
Но днес изправена пред разрухата на моят малък свят не знам как да реагирам.Люшкана от съдбата и живота....веднъж благодатна и носена на ръце...друг път захвърлена на някой ъгъл се чувствам!
Опитвах се да разбера живота....и отчасти смърта.Опитвам се да приема и двете.Но изправена сега пред безсилието....да виждам как нещата не вървят по план а точно на обратното...не знам какво да чувствам,кого да вижда?
Скръбта по мъртвите-егоизъм,
Привидното спокойствие при срещата с нея-цинизъм!
И до сега не мога да се разбера.Не мога да остана спокойна при мисълта че всичко това в мозъка ми е излюзия!И тези илюзии се разрушават...разбъркват се....откривам че има и други неща....има и друг ред...освен онзи който сама си измислих!
В живота не виждам смисъл:раждаме се ,живеем,умираме!Имаме много или малко щастливи момента,някои кариера,други-любов!И в един прекрасен хубав ден ....си правим равносметка!!И почти винаги откриваме че не всичко е така....както сме си го мислили!Че ние сме мислили даден план за успешен-в последствие пълен провал.Че ние водени от чувствата сме направили повече грешки от колкото трябва.И най-накрая до чувството на празнота-сред пълна къща,апартамент,зала с хора.
Срещаме хора...сбогуваме се с тях....плачем...Понякога отноео ги срещаме и почти винаги откриваме че нещата са станали вече по различни!А някои....никога повече не виждаме....забравяме...или тайно копнеем по тях!
И стигаме и до омразата.Понякога ни удовлетворява...друг път страдаме от нея...а понякога я забравяме.....Любовта...оставяме.

И сега с различен поглед.....и различни илюзии:


С усмивка посрещам новият ден!

...журналист от Бг тв. Руснак по рождение и женен за българка.
В момент като твоя сяда пред един бял лист (ех да бяхме всички просто някакъв бял лист, по който пръстът на съдбата на Омар Хайам дращи !) и го разделя на две :

Ляво : нещата, които искам да направя
Дясно : онези, които не искам.

Оставя работата, обръща се към фирма-производител на велосипеди, преброява си джобните ххх долара и тръгва. Останалота е в книгата му след световното пътешествие : пътепис за хората, местата, традициите и как се променяме на път

Усмивка,
ЧеНе

Ако бях така от няколко дни....едва ли щях да обурна внимание....все пак нещо моментно...но тези отговори ги търся от месеци!И само скорошна слушка ги накара да излязат навън.....Да търсиш това което ти е необходимо не винаги е решение....не знаеш какво ти е необходимо........като го намериш.,...откриваш че не това си търсила....и пак и пак и пак....до безкрай!

Лудостта достигнах...Остана ми Луната!

........Помня как се чувствах аз, когато се сблъсках с всичко това...............не искам да ти звуча по начина по който вероятно ще прозвучи, но това е детска болест за всеки мозък.....
Повярвай ми ......не че ще свикнеш с абсурдите в живота, но просто ....ще започнеш да ги понасяш..........някак си...., а за всичко казано от теб....живота смъртта....съдбата ти.......малкия ти свят.....тази сила свише.........ЕХ.....хубаво ми стана като те чета........това са едни много хубави душевни терзания ....и се радвам за теб, защото без да се познаваме съм сигурен че си много млада и всичко е пред теб....
Моя съвет е .....(ако имам право да ти дам такъв)........опитай се да не драматизираш нещата.......и да запазиш вярата.....!!!

Почвам да ги схващам нещата......

Ти си много интересно създание..............та не разбрах какво точно препоръяваш...???
П.П.......Щото вече имам колело......та .......
Почвам да ги схващам нещата......

Или Идакиев, без значение реколтата

Не мога да препоръчам нищо, което сама ползвам. Няма да е честно спрямо теб да те убеждавам в собствените си рецепти и спрямо мене си - че съм си ги измислила сама

Това е училище.
Когато нещата вървят точно наобратното, това е много ценен момент от пътя ти. Отвори широко очи, наблюдавай всичко. Уроците, които ще научиш, ще са най-ценни. Опит трупаме точно когато всичко върви наопаки. :-)
И след дъжда винаги идва слънце. Само трябва първо да се понамокриш, да позъзнеш, за да го оцениш когато дойде да те стопли :-)

Я горе главата, цветко, усмихвай се!
Добре е, че го правиш. Така никога няма да се загубиш.

Привет!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Понякога, аз чувам края на света ... там отвън прозореца.

Може би майка ми ще твърди че то е звукът на бирена бутилка която се разбива във вратата на бюфета. Но баба ми ще да бъде убедна че това е звукът който прави респиратора на нейният съпруг който е притиснат към последените му минути живот. И някои на моите приятели вярват че звукът на световният завършек е в техните клавиатури щракащи в синхронизирана депресия .

Както и да е , тези присъди не заобикалят измамващото ехо което има при края на една вечност.

Това, което те чуват е усмивката на глух бог, на когото не му пука или може би не знае за техните викове.

Края на света, от друга страна , е далеч по-опустошителен от колкото може би си преставяме.

Да това не е резониращия звукът на бомба избухваща над чужд град, нито е бученето на земята разкъсваща се при земетресение. Той не звучи като горчивите песени на падащи ангели. И той не е пукота на изстрел в тъмна алея или бойния вик на размахана брадва. Той е не дори плаченето на майка или последеният писък на нейният син.

Звукът на краят на времето е много по самотен.

И аз го слушах отново довечера. Тишината на неговата окончателност все още звъни в моите уши. Случи се незабавно след като мъж който не познавах прошепна своето накъсано откровение в ухото ми.

Тези думи толкова натъпкани от запленяване и състрадание. Тези думи са наситени с това, което той не знае, ооо да сега това, което той изглежда да разбира напълно.

Тези думи, които предават разбитото малко момче вътре в мен, и утешават възрастният който се преструвам че съм.

През цялото време аз се колебая на брега на лудостта.

Може би думите които шепна не са искрени, но те утешават болката на опустошена ми душа.

Аз се отдадох на това което не можах да избегна. Затворих очите си и слушах спокойното разпадане както си лежах в леглото.

Това е звукът на края на светът. Това е звукът на снега падащ на тротоарът. Това е звукът на някой вторачен в твоите очи и виждащ истината. Това е ироничният звук на тихия мир в разбитото сърце.

И понякога, в нощи като тази, аз чувам края на света ... там отвън прозореца.

Любовта ли, Цветенце ...
Всъщност единствено другите хора в този свят са нещо значимо за нас. Единствено те имат онова, което можем да ценим наравно със себе си - душа. И Любовта е там - в душите ни. И това е загадката на този свят - вътре, в нас, вътре във всеки от нас ... и само това си струва да виждаме... и само за него да ... живеем... ако въобще има за какво ... то е !

*

Да, тя е млада и ... по начина, по който разсъждава й се заформя хубав живот ... защото ума й работи. Не си почива, а мисли. И то добре. То е залог за по-малко препъникамъни. Цветенце, не чети бе, ААА, ( cenzored ) ! :))))

*

Виждащият истината е бог. Когато е човек, това е божественото в него - зрънце може би, но божествено - вижда истината. Истината не означава край. Тя означава само известяване. Винаги била е и ще бъде с нас, докрай, и цялостна, завършена. Но ние ще я виждаме за кратко - ще се докосваме до бога в нас. Светът е както край така и безкраен. А ние - преди да се родим и след като умрем - какво сме? Край или безкрай ? И защо докато сме тъй кратко живи и тъй дълго неживи - точно сега решихме че света ще има край. Краят си е наш. Душевен. Не световен. Света преди нас и след нас - е вечен по нашите разбирания. Душата ни обаче е това, което днес сме хванали за края. И наричаме го край Световен... а не е. Даже и духовен може би не е. Ние знаем малко за да разберем. Така е.

*

Когато подреждаме света така както желаем и нещо или някой мине през него като слон в стъкларски магазин .... остава едно нищо, една тишина....

В това нищо и в тази безнадеждна тишина, във времето на безверието и пълното блокиране на желанията ни и стремежите ни - там намираме себе си. Събираме и съчленяваме чрез болката
онези парченца изгубен свят, които могат да станат основа на нещо ново, по-здраво, по-устойчиво.....

Така градим живота си отново и отново, опознавайки себе си и способностите си да възкръсваме от нищото .... като птицата Феникс от пепелта.

Винаги има изход, но той минава през вътрешното АЗ. Когато спрем да се самобичуваме,
когато се уморим да страдаме, събираме остатъка от нашето същество, събираме куража
и силите да продължим отново и отново да изграждаме светът, такъв какъвто го харесваме и го желаеме.

Всичко е временно на този свят - ние сме временни, чувствата ни са временни, стремежите
ни са временни, отдаваме се на едни или други желания, но едно е непреходно - желанието
да открием отново онова, което ни е липсвало и да го задържим. Цялата магия на живота се
крие в способността ни да усещаме и създаваме обич - тя е балсама на всеки разрушен свят.
Заради нея се вдигаме от пепелта, събираме изгубните частици от себе си в желанието да спасим остатъка на своята душа .... Но за това е нужно време, толкова колкото ти е необходимо
да осъзнаеш себе си, дали искаш да останеш в този разрушен свят или имаш сили да изградиш
нов.

Човек най-трудно се разделя с илюзиите си... и му се струва, че светът му е разрушен, а той
просто е застанал на прага на нещо ново, само трябва воля ... да надникне извън себе си и вяра,
че все още желае да го направи, въпреки всичко.

Привет на пишещото кралско войнство тук

А знаеш ли, че когато Феникс възкръсне, е по-силен и вдъхновен от преди?
Знаеш ли, че всяка малка "смърт" предвещава ново раждане, нов оборот на колелото, нови капки роса, ново слънце, нова зора?
Затръшни вратата на миналото. Тя просто ще ръждяса.
Един ден ще се окажеш с много затворени ръждясали врати зад гърба си. И не се обръщай!



What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Скоро ще се казвам Феникс ...

*

Какво си ми посърнало, какво си провесило листенца?
Хич не ти отива. Че ти си още пъпчица неразпъпена.

Какво толкова е станало? Някой те е обидил? Ми той може да обиди само себе си, не и теб. За да те обиди, трябва ТИ ДА МУ ПОЗВОЛИШ. Някой те е пренебрегнал? Изоставил? Дааааа, това е сериозно, мноооого сериозно. Ти, естествено, имаш нужда от внимание, любов, човешко общуване. Но не и от неговото непременно, НЕ И СПЕЦИАЛНО ОТ НЕГОВОТО! И така нататък, да не продължавам.

Злокобната картина, която рисуваш, съществува единствено в твоето съзнание. И ако промениш отношението си, твоят малък свят внезапно ще се оправи като с моята магическа пръчка.

Колкото до смъртта, я се отнасяй с повече уважение. Това е единствения изход от този живот и всички ще стигнем до него. Но когато му дойде времето, не по-рано. А до тогава ЖИВЕЙ КАТО ЗА ПОСЛЕДНО!

И не ме карай да ти бърша сополките, че ще се ядосам и ще те превърна в жаба, ей такава зелена! Аааааааааааа....

Няма бе, няма... Мога ли такова прекрасно творение....

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Вече се казвам така ...

поне си избери огнен цвят. Тоя ocean blue не ти ходи много на темтерамента...

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Мноо му Лазбилаш ти ... аз още Бейби ... ся пъза тука ... наплед - назад... д .д.д Гу гу ... :)

*Изгорях за да светя :о)