Безчувствените екшъни или...

С безразличие посрещах оплакванията, че киноиндустрията е превърнала убийствата в зрителски спорт. “Светът е жесток – казвах си – и тези филми просто отразяват действителността.”
Отхвърлях обвиненията, че екшъните обслужват параноичните фантазии, че са порнография на насилието. “Тези филми са детски измишльотини – казвах си – и никой не ги взима насериозно.”
Клатех глава, когато ми казваха, че осакатяването и екзекутирането на хора за забавление е резултат на отвратителен сексизъм. Казвах си, че истинският сексизъм означава да продаваш билети на хората, за да гледат голите гърди на млади актриси.
Грешах. Грешах през цялото време.
Нашите развлечения зависят от готовността ни да подтиснем скептицизма си. Ние се заблуждаваме, че онова, което виждаме и чуваме, е истинско. Е, получи се. Получи се толкова добре, че никога не можем напълно да изхвърлим тези образи от главите си. Когато се чудя дали съм заключил задната врата, не истинският ми живот ме кара да скачам от леглото, за да проверя – а чудовищата от хилядите филми на ужасите и мистерии за луди убийци, които продължават да живеят в моето подсъзнание.
Всички ние искаме да чуваме истории, които потвърждават нашия мироглед – но сме обърнали нещата наопаки и сега очакваме действителността да е като нашата измислица. Факт: повечето полицаи нито веднъж в кариерата си не са стреляли срещу заподозрян, камо ли да убият някого. В кой екшън ще откриете такова нещо?
Мнозина от нас са убедени, че живеем на опасно място в опасно време. Но истината е, че това се отнася само за малцина. Колко истински хора сте виждали пребити, намушкани, изгорени, взривени или застреляни тази година? А колко въображаеми? Сега помислете за труповете, които са се събрали от вашите “забавления” през живота ви.
Защо сме позволили на лъжата да заглуши истината? Защо притъпяваме сетивата си и отравяме чувствителността си така? Не мога да намеря сериозен отговор – което ми показва, че е време да престана. Това не е нищо повече от пристрастяване към адреналина.
Е, стига. Преминавам на дезинтоксикираща програма. Отказвам се от дрогата. Нагледах се на войни, убийства и смърт, които имат значение само защото свързват втора с четвърта страница от сценария, нагледах се на банди и гангстери, на безмилостни терористи и побъркани серийни убийци.
Искам да видя филмите на сценаристите и режисьорите, които знаят нещо за останалата част от живота ни, за всички мигове, изпълващи нашите дни, миговете, които правят човешкото съществувание толкова възхитително, удивително, трагично и парадоксално. Отсега нататък искам да съм свързан с живота, а не откъснат от смъртта.
Ще се видим тук следващия път, ако все още искате.

? ? ?

"Не съм ли ти казвал вече, че всичко започва и свършва в Библиотеката" Ютакалтинг

Не можеш да бъдеш сигурен, че насилието е отишло в подсъзнанието ти, а не си е било там да речем. Защото ако се замислиш ще видиш, че филмите донякъде са просто символи. За да се уплашиш трябва да си наясно с това, което символизират... не на теория, а там вътре в себе си.

"Културата е преди всичко чувството за мярка"
Разбира се, че твоето мнение и твърдение е валидно. И до голяма степен те разбирам и подкрепям.

Но едва ли е необходимо човек да изпада в крайности.

Или изключваш вероятността някой ден, някой безмислен филм да ти свърши работа?

Примерно утре ще видиш някой екшън, в който в потъваща кола някой използва въздуха от надуваема възглавница, за да спаси еди-кой-си и току виж ти влезе това в работа...

Или пък от къде би е сетил, че ако в една затворена стая има пожар, то при отварянето можеш да бъдеш утрепан от backdraft-а?

А и друго... Нищо чудно пък да ти се наложи да носиш някъде нечий чужд пръстен и изведнъж да ти се прииска да станеш невидим. Ако не си гледал някой тъп и безсмислен филм, как ще се сетиш, че това вероятно ще ти донесе един куп черни конници с наточени саби, а?

П.П.
Няма изобщо да споменавам МакГайвър, който според мен спокойно би трябвало да замести основното образование на децата! (поне в Америка, де)



Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Е, т'ва за Макгайвър си чистата истина....

"Не съм ли ти казвал вече, че всичко започва и свършва в Библиотеката" Ютакалтинг

Струва ми се, че и при теб стресът си казва думата. Докато четох писанията ти, започнах да се колебая - аз ли имам нужда от специализирана помощ или ти?
Страшна работа били това холивудските екшъни! Направо ти влизат под кожата и те префасонират отвсякъде! Ама вземи тия ги разправяй на баба си на село, тя може и да ти се върже. Защото аз си заключвам вратата не заради "Хищникът" или "Знам какво направи миналото лято", а заради циганите от съседния блок - не са толкова страшни, но са доста разсеяни, когато се касае за нарушаване на пределите на частната собственост.
Освен това, ако имаш кабелна телевизия, пред теб има доста богат избор - можеш например да започнеш да гледаш южноамерикански сапунени сериали. Там труповете си стоят в моргата и никъде не ходят. Гарантирам ти, че ще има доста добър терапевтичен ефект.

Adversus solem ne loquitor.

че циганите от съседния блок също гледат кървища по телевизията!
И в един прекрасен ден станат толкова разсеяни, че вместо в своите, започнат да влизат в твоя апартамент - честичко. И ако някой ден те заварят там, какво мислиш, че биха ти сторили - дали ще постъпят като по филмите за масови убийци, или ще избягат... от разсеяност?

Точно затова си заключвам вратата, а не заради холивудските екшъни. Ти ли не си разбрал какво имам предвид, аз ли не съм го написал достатъчно ясно, но това, което искам да кажа е, че не екшъните предизвикват насилие в ежедневието, а ежедневието дава досататъчно материал за екшъни. Разбрах, че работиш в областта на правото, но не знам дали имаш допир с наказателното такова. Е, аз пък имам един-двама приятели в прокуратурата. Няколко пъти имах нещастието да попадна на запивка в тяхна компания и чух такива истории (разкрасени съъвсееем мъничко), които правят въображението на холивудските сценаристи да изглежда направо като мислите на сляпа девица-монахиня. Като се има предвид, че в България участниците в тези истории са направо аматьори в сравнение със западните, а дори и с руските си колеги, мога да те уверя, че холивуд бледнее и губи състезанието с нокаут, а не по точки.

Adversus solem ne loquitor.

Значи определено сам те разбрал правилно!

Това, че холивудските екшъни не впечатляват ТЕБ /в смисъл - не изпадаш в ужас от тях, впрочем - аз също/, изобщо не означава, че не биха впечатлили хора с малко по-слаби задръжки, но с изпадане не в ужас, а в нещо като "вдъхновение" за подобни подвизи. От ежедневието човек наистина може да се надъха с доста отрицателна енергия, която да избие в насилие, а някой по-сочен екшън като нищо може да го отключи.
Но екшъните сами по себе си не са причината за насилието. Те могат да станат само катализатор за него. Трябва да се почва от причините. Мразя телевизионния садизъм, но ако ще се ремонтира морала, трябва да се почне отвсякъде едновременно. Иначе въртим на празни обороти.

Ей по тази - същата - причина и аз си заключвам вратата и ... не само това.

Виж, с това ти мнение съм по-склонен да се съглася. Но все пак има някои уговорки - трябва или не, не е възможно да се води борба на всички фронтове едновременно. Освен това не съм убеден в евентуалната резултатност на една такава борба, както и в нейния смисъл. Голяма част от процесите в обществото се развиват по своя собствена логика и закони и едно вмешателство, пък било то и с добри намерения, понякога може повече да навреди, отколкото да помогне.

Adversus solem ne loquitor.

...сами сме си допуснали многото фронтове.
Затова, независимо дали ни се иска или не, налага се да си я водим по всички тях. Резултатността е друга работа, ама нали знаеш какво е казал потетът:"...стига ми тая награда!".

Да оставим настрана възможностите и евентуалната резултатност от борбата, към която призоваваш. Нека разгледаме само нуждата от нея и има ли изобщо такава? Аз мисля, че няма. Всички проблеми се коренят само и единствено в най-малката съставна единица на социума - семейството. А доколкото конкретно българското семейство е една доста затворена система, силно подчинена на голям брой писани и неписани традиции, много трудно може да му се повлияе с външни средства. Поради това ми се струва, че всяка борба е предварително обречена на неуспех, поради което безсмислена.
Ще ти дам още един аргумент в полза на това твърдение. "Филтрите", които предпазват дадена личност от негативните влияния на средата върху психиката и, се изграждат именно на стадий възпитание в семейството. Отношенията между родителите твърде често са определящи за поведението на едно дете, когато то стане възрастен индивид. С други думи, в повечето случаи, когато един човек е израстнал в здраво и, така да се каже, нормално семейство, той разполага с достатъчно устойчивост срещу всичката помия, която би могла да се излее върху него, независимо от характера и.
Единственият начин да предпазиш някого от тази помия е не да я унищожиш (само по себе си унищожаването на помията е обречена кауза), а да му създадеш имунитет към нея. Поради простия факт, че си напълно безсилен да повлияеш върху изграждането на такъв, няма смисъл дори да се опитваш. В този случай следва да се търсят еволюционни, а не революционни (борчески) пътища за развитие. Това е. Остави процесите да следват естествения си ход и след 10, 50 или 100 години това, което дискутираме, изобщо няма да е проблем.

Adversus solem ne loquitor.

...филтрите, Боби, не си праав.

Love is all I can.

Всичките ми наблюдения подкрепят мнението ми. Е, случва се някой наглед нормален човек да "превърти", но в много от случаите това може да се обясни със стреса и напрежението, на които е подложен, а не на някакво влияние от страна на медиите.

Adversus solem ne loquitor.

"Film is how a culture dreams"

C. Jung

-----------------------------------------------------------------

Шизофренията не е раздвоение на личността!

...предвид. Ако едно дете израстне в семейство, в което постоянно се карат, то не е задължително да стане изнервен и сприхав мъж. Може да се случи точно обратното - спокоен, неподдаващ се на емоции разумен човек.

Love is all I can.

Imenno - pyk ako niakoi gleda actioni tova ne oznatchava, tche chte se vdyhnovi da prilaga na praktika tova, koeto e vidial. A ti za kakvo si postnal edno i sychto nechto pone v dva kluba?
Pozdravi.

...Практиката показва, че подобни деца израстват психически нестабилни в много по-голяма степен, отколкото ако биха били отгледани в хармонично семейство. Или с други думи - ВЪЗМОЖНО е да се получи спокоен и неподдаващ се на емоции човек, но е МАЛКО вероятно.

Hellen

Не съм сигурна че разбирам какво точно искаш да кажеш, Тау?... Искаш да кажеш, че в киното има много повече насилие, отколкото в реалния живот и че ти неволно прехвърляш въображаемите си страхове в ежедневието (т.е. заключваш вратата, *не* за да не влезе някой наркоман да задигне радиото, а за да не би да влезе Годзила)? Съмнявам се... Дори и да е заради Годзила, а не заради наркоманите, заключването на вратата е РАЗУМНА постъпка и повече предпазливост е по-добре от по-малко предпазливост.

* * *

Или пък искаш да кажеш, че внушенията на киното са толкова реалистични, че хората престават да могат да правят разлика между илюзия и действителност? -- Имаше такава дискусия, по времето на турнето на Еминем в Англия. Едно момче се самоуби, като остави писмо с препратка към творчеството на рапъра. После се оказа, че детето било с психически отклонения и вече било правило няколко опита за самоубийство.

Част от обществото заяви, че Еминем е опасен за психиката на подрастващите (ето - самоубиват се!) и затова трябва да се забрани. Друга част каза, че подрастващите МОГАТ да правят разлика между действителност и илюзия и забраната само би подсилила интереса към Еминем, вместо да го намали. Да не забравяме, че ставаше дума за умствено изостанало момче, което явно тъй и тъй е вървяло към самоубийство...

Бидейки отявлен враг на Еминем, аз спонтанно симпатизирах на идеята за забраната. Но си дадох сметка, че хората затова са хора, защото са дарени с разум и свободна воля. Разумът е необходим, за да се упражнява свободната воля. И това, че на *няколко* индивида не им достига разума да разграничат действителността от фантазията, не трябва да става причина да се ограничават *останалите*. Затова се зарадвах, когато в крайна сметка Еминем продължи турнето си необезпокояван (само му казаха да не пали огън по сцената, защото е в противоречие с местните разпоредби).

...В този смисъл - *нормално* човек прави разлика между илюзия и действителност. Т.е. - не скача от самолет без парашут само защото Арни го е направил. За мене няма никакво съмнение къде минава границата между илюзия и действителност - и вярвам, че така е с мнозинството хора...

Hellen

Никого не призовавам, Боби. Ситуацията е същата, каквато беше и в онази статия за днешната SF made in US. Въвлечени сме в такова противопоставяне, без значение дали искаме или не искаме. С две думи - чувствам се нападнат.
И се защитавам както намеря за добре.

Това, че имам параноя не означава, че ей оня - там, не ме следи!