възможно ли е

човек да се отвращава от себе си и да се мрази заради това, че не може да спре да обича?
и ако е възможно не е ли поне странно?

нападам без предупреждение!

Да обича или да бъде влюбен?
Първото не може да отвращава. Второто май да.
Особено ако с това "отвращение" си чешеш самолюбието, понеже си егати-колко-различен-от-другите.
Сори за острия тон. Лечебен шамар, така да се каже.

Възможно е човек да попадне в ситуация, от която може да излезе чист само ако си позволи да се отвращава от човек, от когото се отвращава. Сбърка ли обаче от кого, може да се отврати от себе си. Според теб.


П.П. Или от любовта. Понеже тя е чиста. Според мен.

Не знам дали си права. Засега един човек за 65-годишния ми живот ме е довел до пълно физическо отвращение. Такова, дето ме кара да съчувствам на всичко и на всички, до които се докосва. Ама не бих казала, че някога съм била влюбена в нея. Просто я смятах за свястна, а на моменти - даже и за добър човек. Но това беше много преди да стане лош човек. А другото - отвращението, де - то май е много преди тя да го забележи. Това как изглежда, де.

Шамарите понякога топлят.

П.П. Дали пък не я обичам?

е това вече е нещо ново...
как с омраза към себе си можеш да си чешеш самолюбието? не, не мога да си го представя, а и да е възможно, не говоря за такава ситуация.

хм, предполагам "...да бъде влюбен"?
макар че не ми е съвсем ясно каква е разликата? и как човек може да разбере дали обича или е влюбен без да ходи на гадателка примерно?

нападам без предупреждение!

Мразя се, когато се самозаблуждавам. Мразя се,когато изкуствено поддържам живота на нещо, което вече е свършило, а толкова ми се иска да не е.

не говорим за това да се отвращаваш от някой определен човек. и какво означава да сбъркаш?

а защо и ти се хвана за отвращението? чувството е отвращение/омраза към себе си. мислех че всеки човек го е изпитвал понякога. необичайното е, че това чувство е предизвикано от неугасваща любов.

сигурна ли си, че знаеш какво точно искаш да кажеш и че го казваш по правилния начин?

нападам без предупреждение!

Защо не се разведеш?

ами знам ли как да познаеш? Има-няма няколко хиляди години вече хората се чудят как да ги различават (освен след дълго съжителство) и даже измислиха развода като коректив за многобройните случаи, когато си бил твърдо уверен в едно, а се е оказало друго. Ми де да знам. Опитай да мълчиш с човека и да ти е хубаво, да не ти се чука с него и да ти е хубаво, да ти липсва, без да искаш да го замениш и други такива дребни трикове. Но понякога и те подвеждат.



Как да си начешеш самолюбието чрез отвращение към себе си? Първа стъпка - признай поне пред себе си доколко това отвращение е искрено.
Следващите стъпки - поетапно.

В случая не говоря за това. Макар че и този въпрос ме е вълнувал.

доста точно казано!
с това съм напълно съгласен!

но как можеш да си сигурна дали се самозаблуждаваш /нали самият факт, че се самозаблуждаваш, предполага, че ти НЕ знаеш, че го правиш?/.

и как си сигурна КОГА точно нещо е свършило, за да можеш да кажеш, че изкуствено поддържаш живота му?

на шестото чувство ли разчиташ? а на теб не ти ли се е случвало то да те лъже или по скоро да го тълкуваш погрешно?

нападам без предупреждение!

Темата за отвращението ми е интересна. Понеже много внимавам да не се отвратя от себе си. Стана ли отвратителна, познай как ще изглеждам. В огледалото де, ти пък къде си помисли.

П.П. Знам какво искам да кажа и го казвам както мога. Щом аз го казвам, значи е правилно по моя си начин. Пардон за за пред хората. Та казвам, че отвращение към любим човек няма. Любим човек се приема всякак, и понахапан дори. Стига да цени любовта.

Ами незнам. И не съм сигурна. Затова и бял ден не мога да видя.
Понякога се опитвам да погледна само фактите. Ей така отстрани. Но не мога да ги отделя от нефактите, от това, което чувствам.
Общо взето мъча си се.
Както би казал някой- "Да ти имам проблемите":)

чакай сега...
защо да ги опитвам тези неща?

значи ли това, че ти отговаряш положително на въпроса ми дали е възможно да се мразиш заради това че обичаш?

пък и стига с тия стъпки :))
аз се движа с подскоци

нападам без предупреждение!

виж сега, май пак не ме разбра.
сигурно аз съм виновен, защото не обяснявам добре нещата, но самото чувство е сложно. ще се опитам да ти го разградя на части.

значи изобщо, ама изобщо не говоря за отвращение към любим човек! предполагам е ясно, че любовта води със себе си широк диапазон от емоции - любовта може да предизвика болка, гняв и т.н.
това което питам аз е: може ли любовта към някой човек (любов която се опитваш да загасиш) да те накара да се отвратиш/намразиш себе си?

нападам без предупреждение!

Напълно възможно и хич, ама хич не е странно, поне за мен...

Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш...

мдаа
честно казано аз и не съм очаквал да достигнем толкова лесно до истината.
няма верни рецепти или алгоритми как да се живее. и вече започвам да се съмнявам дали изобщо има истина. да ме простИ Темида...

само за статистиката - значи ти смяташ, че е възможно да се мразиш заради любов? а учудва ли те това? на моя разум му изглежда нелогично...

нападам без предупреждение!

на пръв поглед ми се струва, че противоречи на логиката.

как може любовта да поражда омраза? и ако е възможно /според теорията за близостта на крайните противоположности/, то как може любовта към друг човек да предизвика омраза към себе си?

нападам без предупреждение!

Отговори... То въпросите не са истински, та отговорите ли?

Не, не ми се е случвало да се мразя заради чувство. Мразила съм се ако съм търпяла неприятни ситуации заради това чувство. Но и не помня вече, рядко ми се е случвало. Не съм от търпеливите. С една дума - мразила съм не чувството, а слабоволието и овчедушието си.


А какво е възможно за теб... как да знам? Ти кажи възможно ли ти е?


Хайде, чао. Пак обърках клуба.

Не се мразя заради любовта. Мразя се заради неумението си да се чувствам щастлива.
А за статистиката- не ме учудва.