надеждата ...моята....

Искам да докосна с устни
слнъчевите лъчи;
да заснема хорските усмивки,
да полетя с птиците
и да погаля с поглед листата на дърветата....
Да плувам в синия лазур,да прегръщам
белите захарни облачета и те да ми се усмихват....
Съмненията,жестокостта,сълзите,подлостта
ще ги захвърля в локвата от минало
и ще ги стъпча с безразличие,
ще полетя над тях и ще съм
силна,синя и добра
горда и щастлива,умна и красива (!?!)
цялата в бяло,слънчево наметало...
В косите теменуги ще закича,
на мед и мента ще миришат
ще пея за щастието цяло,
от красотата на очите ти онемяло..
ще се лутам лунатично в търсене на смисъла,
ще намеря ли теб в някого???
не зависи от мен.
ще крещя,не безгласно,а с мисли
и ще пея с очи за тревата...
защото красиви са дори две слепи очи,
когато в тях се таи надежда....

И истинска е всяка надежда, в която има поне малка надежда