Mislite li 4e stradanieto...

e predopredeleno na 4oveka /zalojeno v sudbata mu /? Viarvate li 4e vseki plashta za greshkite si i kude e spravedlivostta v jivota?
Mislite li, 4e 4ovek moje da promenia sudbata si i dali niama da predprieme greshni hodove, koito ia promeniat neblagopriatno? Ami kogato niama na kade?Kogato nishto ne mojesh da napravish i vurvish po te4enieto, zashtoto sudbata prosto ne ti otvaria nikakvi vuzmojnosti za promiana?
Kakva e vashata jiteiska filosofiia? /Nai-lesnia na4in za preodoliavane na trudnostite?/

Справедливостта е навсякъде.
Чрез страданието човек израства.
Препядствията и трудностите са урочетата, срещу които не трябва да се съпротивляваме.
Това е една от философиите....

Моята житейска философия е: когато ми е иситнски тежко, гледам да си го изплача на някого, автоматично ми олеква и после действам веднага за да преодолея проблема

малко елементарно звучи, но пък при мен действа. Никога не държа отрицателните емоции в себе си, за да избухна като тенджера под налягане в един момент
ами май това е

Казвал съм го и преди

Това което не ни убива ни прави по-силни.

Или по добре прочети стихотворението If от темата призив.

Между другото за да станеш след като си паднал се иска доста. Както и за да си признаваш грешките. Но друг път няма.

Горе главата

Но пасаран, венсеремос и вива Фидел

Arte et Marte

Ako chowek slqpo wqrwa w sydbata mnogo riskuwa da se ponese po techenieto i da ne useti kak viwota e preminal pokraj nego ... bez wyobshte da go e viwql istinski i pylnocenno.
Wypreki wyzmovnostta da naprawq mnovestwo greshki w viwota si, az mislq che chowek trqbwa da poeme bremeto sam da reshawa sydbata si.
Spored men predopredelenieto e za plahite i nereshitelnite

Дали или не е предопределено не е толкова важно (безспорно е любопитно). Важно е да не бъдем страдалци и да се оплакваме (често срещано за българите). Да бъдем смирени - да, но във всеки случай по-добре оптимисти и да се опитваме да контролираме собствената си съдба. Хубаво е да си плащаме грешките - това го приемам като пречистване или "пито-платено" и продължаваме нататък. Когато "...sudbata prosto ne ti otvaria nikakvi vuzmojnosti za promianа..." , го приемам като временна невъзможност да открия изход.

Житейската философия, която споделям, по темата е "всяко зло за добро".

p.s. Не зная дали твоя постинг е пробуден от отчаяние, но спри се, помисли, намери нещо малко и хубаво в тази твоя съдба, усмихни му се и продължи нататък

Много песимистично звучиш.
какво е всъшност Страданието: липса на нещо, отсъствие на някого, разминаване, загуба, и пр..
Опитай се да промениш погледа си върху страданието, ако е възможно.
Ако не е, търси малки поводи за радост - приятели, книги, музика - това съшо помага.
Страданието има много лица, аз поне се научих да живея с него.
Съдбата на всеки един е собствените му ръце ; факт, доказан от не един и двама на този свят.
И последно - има изход и от най-заплетаната ситуация, в това съм убедена.
От мен- повече усмивки.
Това е.


Fly like a birds in the sky, just you and I.

Не смятам,че е заложено или предопределено,но всеки страда понякога.Мисля си обаче,че само,когато изстрадаме нещо тогава го оценяваме истински...
И ако не си плащаме за грешките,то тези грешки ще се повтарят до безкрайност.
Незнам дали някой може да промени съдбата си,но ако не се опитва и не рискува,значи се е оставил по течението.А това за мен не е живеене,а съществуване.
Житейска философия нямам,но съвета ми е да не чакаш съдбата да ти даде възможност за промяна,а сам/а да я потърсиш.Когато искаш,няма невъзможни неща.Почти.

When Hell is full,the dead will walk the earth...

Когато съм наистина отчаяна и виждам, че изход няма, че нищо не зависи от мен, просто изчаквам. То е като да си вързан - отчаяните опити да се освободиш, затягат въжетата още повече. Наистина вярвам, че има неща, които не можеш да промениш. Трябва ти мъдрост за да ги приемеш и да направиш така, че да ти носят позитиви. А от всяко лошо нещо може да се изкарат позитиви. Звучи теоретично, ама си е така. Просто трябва търпеливо да се изчака подходящия момент. Смирение - да, но не примирение!
Сега, като си помисля, нещата, за които най-много съм страдала , не са били за мен.
Каква е житейстката ми философия? Ами:

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

впечатляващ, мила. Умирам да чета толкова чувствени неща. Имах пред вид най-вече това: нещата, за които най-много съм страдала, не са били за мен. Ние, мъжете, понеже не страдаме - направо режем Гордиевия възел и се оглеждаме за новото.
И още нещо: няма нужда от всичко да се очакват позитиви. Животът понякога си заслужава една голяма и дълга нашенска МАЙНА...

P.S. И не се измъквай толкова за дълго!

Semper Fidelis

Браво Клер, много точно казано. И аз съм на този принцип /философия/

...драги Стефане?!?
Това, което пиша, го пиша от опит. Действително съм оптимист и съм с лек характер - бързо ми минава и мога да се боря с мрачните мисли. Това е тайната на моите житейски успехи, а те не са малко.
А що се отнася до мъжете - не си прав. И те са хора /представете си!/, и те страдат- всеки по различен начин. Имам наблюдения, че не малко мъже доста трудно се справят с мъката и страданието и ги тресе доста дълго време. Така че не се прави на толкова печен и че не ти пука от нищо.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

"...драги Стефане"
"Действително съм оптимист и съм с лек характер -"
"Това е тайната на моите житейски успехи, а те не са малко. "

Pozvolih si da te cetiram.
Zjena s lek harakter i leko povedenie ,zjune uspehi
i to ne malko.
Takiva madami vinagi startirat po dobre,no tova e samo v nachaloto
taka.Podobno na nadprevarata s kone.Autsaiderite vinagi prepuskat
v nachaloto i vzimat prednina.Na start-finala obache vsichko si
idva na miastoto.Finishirat posledni.E ima i iznenadi poniakoga


Прави каквото трябва пък да става каквото ще

Направо те чета с удоволствие честно
Лек характер = лека жена = жребец, простете кобила аутсайдер страшен си :)P

Мога само да ти кажа, че жените с лек характер не са леки - леките жени са без характер и искрено ти пожелавам като на приятел жена с лек характер и оптимист като Клер. Леките жени освен това не жънат успехи а разочарования в повечето случаи, ти как би постъпил с жена, която за да спечели нещо от теб ти предлага тялото си?!?

Успехите прочее на хората, които сипят оптимизъм и ведрина около себе си не са малко, независимо как и в какво се изразяват.

Айде със здраве и пиши пак

Arte et Marte

неща трябва да ми пука, че не бих го понесъл по твоята логика и щях да съм вече в дървения костюм. Рецептата е непукизъм и толкова. Преди няколко години едното ми дете го върнаха от оня свят. От тогава съм имунизиран и нищо друго няма стойност дотолкова, че да го изживявам - пък тази дума "страдание" отдавна не ми говори нищо, освен да я свързвам с Достоевски.

Semper Fidelis

...между лек характер и леко поведение, значи си глупак.
Що не си гледаш работата?!?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Стана ми ужасно приятно, че си ме защитил!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Има логика в това, което пишеш. И аз преживях огромни тревоги с моя татко, който на 2 пъти беше на косъм от смъртта. Сега си е жив и , най-важното, напълно здрав. Откакто се размина фаталното, си дадох сметка, че нищо друго на света не е толкова важно, колкото живота и здравето на най-близките хора!
И все пак! Страданието е някакво чувство. Не е ли страшно, ако си загубил способността да го усещаш? И няма ли след него да дойде ред на някое друго чувство? Ами ако останеш съвсем безчувствен?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Не мога да подмина такъв бисер от страна на тоттенхам пък и не виждам причина да го сътвори за теб

Както се казва за чест и достойнство - an guard :+)

Arte et Marte

Когато Господ затваря врати, отваря порти.