samota

Много често съм си мислела преди...също съм се задушавала от самота не веднъж (едва ли на този свят има някой, който да не е) и все се питах защо трябва да е така задушаващо...къде е щастието ми? С времето започнах да обичам самотата си и да й се наслаждавам...и от както я заобичах, намерих хубавите и страни, не я усещах, от този момент започнах и да я губя...не че беше зле това, но пък понякога си я търся. Имам чувството, че в нея откриваме себе си най-вече и колкото повече обикнем себе си, толкова повече я харесваме и нея....а и нали за да те обичали другите трябвало първо сам/а да се обикнеш...
Този страх...той е най-гаден, но ако намериш хубавите страни на самотата, няма вече никога да те е страх, а това определено ще те направи по-щастлива, дори когато не си сама...и по-силна...защото ще се наслаждаваш на живота без страх, че ще загубиш някого....в живота непрекъснато гупим и любими неща и любими хора...

много философствам, а?! ами действай!

Това много ми хареса....

Ami ako pooshtrjavame grozotata kato
si zatvarjame o4ite i se pravim, 4e tja
ne sashtestvuva, po-dobre li e?
Tova beshe retori4en vapros.
Li4no az ne si zatvarjam o4ite, kogato
se otnasja za prijatel, a ina4e..
i az ne se vpe4atljavam ot vsjakakvi
bezsmislici.
Pove4e tarsja hubaite i prijatni neshta i..
hora.

Blagodaria ti kakto i na iva_g, xubavo e,che ima i takiva xora kato vas....nakaraxte me da se pochustvam po-malko samotna;)
Blagodaria

tova kato mi e tupo i vlizam tochno v tozi klub,i se smeia do nasita,boga mi:)eeeeiii, zabavni hora bee:)) a ti G kak si?! kak ia karash?!
:))

Mercy:)) No mislia i toia nik ne e losh, puk i vzex da si go xaresvam;)
Pravia razlika mejdu samota i samotna.......vseki den pochti ia pravia:(
Imam mnogo poznati i obicham da sum sred mnogo xora, no mi lipsva Tia i neznam dali niakoga shte ia nameria i tova siakash me kara da se chustvam oshte po-samotna:(
Ne sum az tazi s nika samota, neznam koia e, no me nakara da napisha kakvo chustvam i az;)