Носталгия или...

....
Взех си китарата от брат ми. Бяха се поскъсали някои струни.
Не съм я хващал от 15-ина години.
Оказва се, че нищо не помня. А навремето доста пеех и свирех.

Какво ви кара да се връщате към отдавна забравени вещи, да избърсвате праха от тях и успявате ли с тяхна помощ да върнете времето назад?

heh kolko dobre te raziram ... chesto kogato se hwana da risuwam i az izpitwam syshtoto, no ne mislq che e tochno nostalgiq

Eh, taka si e. I az naskoro sednah zad pianoto sled 10 godini nesvirene, i tolkova biah zabravila, abe...
No poniakoga se vr'shtam s ydovolstvie k'm stari pisma, CDta (ili kaseti),
pylover ili d'nki ot stydentskite godini, ili neshto drygo - mislia che vseki go pravi za da si spomni po-dobre kak tochno e bilo. Nai-veche yhanieto na neshta ot predi mi deistva nostalgichno.

Az puk ne obi4am da gledam nazad - kakvoto bilo - bilo. Spored men po-vajno e kakvo ni 4aka dnes i ytre i vuob6te po-natatuk.
Kitarata mi promnia samo kakuv myzikalen invalid s ambicii sum bila, a dunkite ot stydentskite mi godini me yjasiavat, za6toto sa mi otesneli.

Спомени..............!

ot 2-3 meseca se kanq da wzema edna kitara za w kyshti.
Moqta si otide na edin kupon predi 3-4 godini.

Dali shte sym zabrawil i az :((((((

Abe, kyde e kupona s kitarite?

--------------------
-Zravejte- kaza edin minawasht hrast pylen sys sushena heringa ...

Не обичам да връщам времето назад,защото знам,че всичко,което е било никога няма да се повтори.А и да се повтори,няма да е същото.Предпочитам настоящето.

When Hell is full,the dead will walk the earth...

Наистина, връщаме времето по този начин. Спомените оживяват, влизаме в спомена, не е неприятно, можем да измерим времето почти на килограм... става толкова осезаемо и винаги тъжно.

Gevrek

Няма нищо лошо в това човек да върне малко времето назад...спомените топлят понякога...хубавите...да се върнеш към тях не значи да правиш крачка назад...ако нямаш минало, за какво бъдеще говорим???
Хубаво е...според мен...ако спомените са хубави, като че ли ги изживяваш отново, но от малко по друга камбанария
Та дори и да има носталгия, какво притеснително има в това всъщност?

Аз все се връщам към Диана Експрес.

Да речем в нещо като дневник или разчиташ само на това, което е в главата.

Където кажеш.

Но като гледам ще трябва да си намерим и някой, който си спомня как се свири на китара.

:)))))

понякога не намираш ли нещо, което ти напомня за приятелите с които не си се срещала, залезите, които няма да се повторят, лагерния огън или нещо такова.

карат да се чувствам остарял.
И ми е малко тъжно, че няма да се повторят някои моменти /като първата любов, първата целувка, първото бебе.../.
За всяка щуретия си има определено време. А сега може само да си спомняме.

NAposledyk predimno abstrakcii ... inache hareswam da risuwam portreti grafika

Да, спомените ни карат да се чувстваме остаряли... или порастнали за някои щуротии. Но животът не спира. Ти ли беше бъдещия татко и ако е така, трябва да те уверя, че има още толкова нови щури действия да ти се случват покрай детето :) Как ти се струва да започнеш да "прелиташ" на ролери или да се пробваш на картинг, а да се научиш да свириш на кавал, да се "потопиш" в будистката религия или да нарисуваш графити на стената в детската стая

И защо да е тъжно - аз си казвам, когато някой спомен полъхне наблизо, че няма за какво да съжаляваме, наивни сме били, незнаещи и щастливи, не, няма за какво да съжалявам

Радостите сега и радостите после.

Едните са се случили и случват.
Другите се надяваме да се случат.
Просто не се виждам "на ролери" в парка или отново да карам балканче на багажника без ръце. И ми е наистина малко тъжно за тези щуретии дето им е минало времето. Не, че не си играя с играчките на сина и не, че няма да правя къщички на дървото за щерката :)))))

дори и спомена да е хубав.
Тъжно заради отминалата радост.
Няма ли как да стане така, че ако не спомените, то поне времето да не ни тежи.

Някой да знае извор с жива вода?

в областта на рисуването и не разбирам от абстракции.
Ако не видя "крава" дет пасе на "зелена поляна с трева" не мога да се ориентирам за твърческото състояние на художника.
Абстракциите винаги са ми звучали като объркана душа.
А в същност може и да са нещо много конкретно, но не мога да го схвана.
К'во да прайш- математик.

kolkoto i stranno da e az se zanimawam s kopiutri
Risuwaneto e ostatyk ot burnata mi mladost