Лицето в Огледалото
1 отговора
31 прегледа
Лицето в Огледалото
Блуждаеха мислите на Сол. Можеше дори да ги види да пърхат като пеперуди край нея, живи. Някаква сладкарница, жужащи разговори от съседните маси, луминисцентна лампа на витрината с пасти, пепелник с фасовете, капчици кафе по чашата – следи от отпитите глътки, заглеждащи се минувачи от вечерния тротоар навън, най-ярката луна на света и песен, песен, песен..., която може би никой друг не чуваше, а бе само в главата й, всичко това декорите на сън ли бяха или ярко запомняща се действителност? И огледалото срещу нея!… Заболя я от… красота…
…Заболя я. Заболя я Мед, затова, че се сети, че едва ли ще може да отнесе момента със себе си Нататък и Завинаги. А може би ще може? И огледалото срещу нея… “Господи, колко си красива!” - тя ли го помисли? Знаеше, знаеше че някак, в един от аспектите на съществуванието й това ще остане единственият миг до свършека на Вселената и в същото време, поглеждайки го от висотата на Безкрайния План също разбираше, че на фона на Всичко, Което Предстои този миг никога не е съществувал…
…Кое съществува и кое не, Сол вече не знаеше. И сякаш никога нищо повече нямаше да узнае или да формулира с думи, само чувстваше, че образът в огледалото я разбира – нея и живота. Просто се гледаше и виждаше отразена в дъното на очите си собствената си красота…
…Гледаше Мед в огледалото и не знаеше. Просто не знаеше. Нямаше дори сили да помръдне от обич. Образът отсреща - несъществуващ и вечен…
Заобиколени от всепроникваща песен и пушек на цигари, в някаква случайна сладкарница, отпивайки от звездния си миг, Мед и Сол стояха
една
срещу
друга.
…Заболя я. Заболя я Мед, затова, че се сети, че едва ли ще може да отнесе момента със себе си Нататък и Завинаги. А може би ще може? И огледалото срещу нея… “Господи, колко си красива!” - тя ли го помисли? Знаеше, знаеше че някак, в един от аспектите на съществуванието й това ще остане единственият миг до свършека на Вселената и в същото време, поглеждайки го от висотата на Безкрайния План също разбираше, че на фона на Всичко, Което Предстои този миг никога не е съществувал…
…Кое съществува и кое не, Сол вече не знаеше. И сякаш никога нищо повече нямаше да узнае или да формулира с думи, само чувстваше, че образът в огледалото я разбира – нея и живота. Просто се гледаше и виждаше отразена в дъното на очите си собствената си красота…
…Гледаше Мед в огледалото и не знаеше. Просто не знаеше. Нямаше дори сили да помръдне от обич. Образът отсреща - несъществуващ и вечен…
Заобиколени от всепроникваща песен и пушек на цигари, в някаква случайна сладкарница, отпивайки от звездния си миг, Мед и Сол стояха
една
срещу
друга.
Редактирано от medusa на
Re: Лицето в Огледалото
Виждам го в очите… спомен, очакване или… времето го няма.
Вижда се…сякаш е част от ириса.
Запечатан къс от времето... с усещане за безкрайност. Миг дошъл от… Там, преживян без значение на времето, появил се извъднъж и задъхано се притаил във две очи…чии?
Останал завинаги като воял от красота, нощна, лунна, бездънна, тиха, крещяшта, бяла, …огледална!
Потъването в собствените очи и … завръщането в очите срещу теб… кръг .. от безвремието или същността на вселената се е проявила. Миг донесен от две очи, запечатан на лунната …завинаги.
Мед, за тия две очи…, за твоите две очи…. си струва да очакваш… безкрая…
Вижда се…сякаш е част от ириса.
Запечатан къс от времето... с усещане за безкрайност. Миг дошъл от… Там, преживян без значение на времето, появил се извъднъж и задъхано се притаил във две очи…чии?
Останал завинаги като воял от красота, нощна, лунна, бездънна, тиха, крещяшта, бяла, …огледална!
Потъването в собствените очи и … завръщането в очите срещу теб… кръг .. от безвремието или същността на вселената се е проявила. Миг донесен от две очи, запечатан на лунната …завинаги.
Мед, за тия две очи…, за твоите две очи…. си струва да очакваш… безкрая…