Бог е глагол...

... Просто ми хареса и реших да го споделя.

Действие.

A ne e li Bog i sushtestvitelno i prilagatelno i glagol ... ne e li vsichko?

В и извън понятията.
Всичко и нищо, навсякъде и никъде.... болки в главата от напъвания за изящност на изказа и всеобхватност...

...дали му пука за ... определението, което му даваме?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Бог не е статичен. Желанието на ума е да хване статиката, за да може да класифицира, да задържи, да му е сигурно и удобно...А бог е движение, вечно нов и променящ се...затова и някои източни мъдреци не казват Аз съм.
А казват само Съм....Колкото повече глаголи се използват и по-малко съществителни, толкова по-добре се описва бог.
Бог е движението, умът ни предоставя само снимки...снимка след снимка след снимка...и дори да снима на всяка стотна от секундата...последователността от снимки не може да предаде движението...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

е хубава дума. Изразява и дълбочина, и същност. Но не е глагол. Глаголът предполага цел. Движението- не.
Усещането за вятър абсолютно изчерпва усещането за движение и няма нищо общо с посоката (целта).
Глаголът предполага линейност, движението- пространственост.

Почивам.
Какво е?
От къде пък целта я натресе.
Плувам.
Мързелувам.
Разхождам се.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.