Моля да ми кажете

Здравейте!Много съм объркана и ще бъда благодарна на всеки,който даде разумен съвет.Имам доста сериозно заболяване резултатът,от което може да бъде такъв,че да си нямам дечица.Имам приятел,който обожава децата и голямата му мечта е да имаме такива.Как да му кажа че може би не аз ще съм жената?Боже,как да му го кажа....Знам за това от доста отдавна,но нещата м/у нас се развиха стремглаво и не предполагах че ще стигнем дотук.А сега май се оказва,че съм си играла с чужд живот и чужда съдбаМислех и да се разделим,да го оставя намира,за да му дам шанс да осъществи мечтите си.Но преживяхме много заедно и без да имам смислена и сериозна причина няма да ме пусне да си отидаОбичаме се,но не знам как ще реагира на подобна новина.Освен това има още-страдам и от друго нелечимо заболяване(изхода не е летален но е необратимо постоянно изменение състоянието на организма,първоначално се смяташе че 2 заболявания се обуславят едно от друго,но преди седмица излязоха резултатите от поредните изследвания и се оказа че това май не е съвсем така)Моля ви,кажете ми как да му кажа....той е най-прекрасния и добър човек ,който познавам и това,което заслужава е да бъде щастпив,а не наранен от мен

Благодаря предварително

п.с.дано съм писала така, че да се разбира от четящите.....

трябва да му кажеш, така или иначе, иначе или така - откъдето и да го погледнеш. Въпросът е КАК, нали. Ами, естествено. Сядате някъде, пийвате по нещо, хващаш го за ръката, и все-едно че му казваш "заваля", го информираш спокойно за нещата. Искам да кажа - не му го поднасяй като екзотично блюдо с фатален край, а като пуканките, които ядете на кино. Изрази увереност, че си готова да останеш с него и да го обичаш, въпреки обстоятелствата, което, смятам, ако те обича, ще направи и той. Ще ви е трудно, но не по-трудно, отколкото ако се разделите и страдате поотделно. Искаш да го предпазиш от страданието да няма деца, а откъде знаеш, че то ще е по-голямо от страданието да остане без теб? Страх те е от реакцията му. Е, да, всички ни е страх от разни неща, но ти поне можеш да провериш, доколко основателни са страховете ти:))
Абе, любовта напред и ние след нея.:))

ако не му кажеш, сам ще разбере след време. Или от лекарите (щом обожава децата няма начин да не се поинтересува защо нямате... най-малко след година-две ще тръгне по лекари... след това става направо ужасно), или от "доброжелателни" познати.

Не само е по-честно към него ако му признаеш за състоянието си... има и друг аспект. Как ще живееш години наред с един човек, криейки нещо толкова важно и за двама ви от него?! Самата ти ще се чувстваш зле всеки път, когато се отвори дума, дори и намек за деца. За заболяването също. А когато открие, че си премълчала това?

Довери се на любовта, така както те съветва mitrich :) Въпросът наистина е КАК да му го съобщиш, а не ДАЛИ. Може пък да е за добро и всичко да се нареди според мечтите ти... но така или иначе тази улица има само един изход - през взаимното доверие.

Успех и щастие!

[линк]

извинявай митрич но даваш тъпи съвети за неща които не разбираш.
лошото е че има и други като теб който дават подобни съвети и резултатите са плачевни.
въпроса е сериозен и ако нямаш опит за подобни неща по добре не пиши.
откъде знаеш как ще реагира господина за който не става и дума?
откъде?
най разумното нещо е да се направят изследвания медицински и то качествени.
няма смисъл да се говори докато няма заключение.
и как можа да го напишеш това митрич .....все едно сте на кино...и си папкате пуканки....
не искам да ти казвам как така все едно аз си бях на кино и все едно си хапвахме оуканки и аз .....и аз кво направих при подобна история.......

ами, остава ми да се надявам, че господина няма да реагира като теб!!
щото аз говорех за евентуален изход през любовта, а не през някви си там...питономизми.
:))

Щом е най прекрасният и добър човек, той няма да бъде наранен от теб, ако му кажеш. Няма да страда, дотолкова, доколкото няма да страда за теб, но май това е съпреживяването, така че...ти самата ще намериш и подходящият начин да му кажеж и..всъщност не знам какво още, но ще има обещавам, аз съм съвсем скромен ракшас, но имам усет за тези работи.

Не ми се връзвай.

ако ти отговоря ще те засегна....
освен педали в панталони има и мъже
кино,пуканки.........
много ги разбираш тези неща
изход през любовта а?
как става тоя номер защо не го обясниш на хората този изход!
и не се засягай

как може да му каже нещо което не е сигурно изобщо?
вие пияни ли сте или сте друсани?
много ви е смешно нещо а?

Назови ми едно абсолютно сигурно нещо. Дори утрешният изгрев не е сигурен за мен или за теб.
А защо да не сподели и опасенията си?

Не ми се връзвай.

единственото сигурно нещо е смъртта!
това е 100% сигурно!
ти почти го каза
това не е кино и пуканки и нещата са сериозни .
не е като да си играеш на майки и бащи.
това са сериозни неща и то много.
не си играйте с тях ей така с лека ръка.
е като сподели та кво?
на оня пич питаш ли го кво ще му е а?
може спокойно да изкука или кво друго там......

си такъв песимист....... жената каза ,че тя мисли за раздяла за да не му тежи...
донякъде тя не е сигурна в реакцията на добрия мъж, както всяка една от нас, вие мъжете определено много трудно показвате чувствата си, много рядко ни казвате мила, скъпа. ....... и после и целувката за довиждане сутрин смятате за лигавщина, а на жената тези неща са необходими.........
Мила, най- добре е да го споделиш със него, ако обичта му е достатъчно силна, има много други начини да имаш дете....... имам познати които осиновиха дете и това не е проблем, защото се обичат и са истинско семейство.А ако живеете в лъжа,и той се обиди от скриването на истината, което е неминуемо, ще бъде повече наранен и може наистина след години да те изостави, тогава ще бъдете много повече наранени, защото ще сте изгубили доста време във фалшиви опити...
Казваш мечка страх ,мен не страх, но не като да му поднесеш пуканки, а нека бъде спокоен разговор, като може да започнеш с думите .....трябва много искренно и сериозно да обсъдя с теб моето здравословно положение, това е за болестта, а после можеш да продължиш и с това ,че вероятно няма да можеш да имаш деца.......така по-малко ще го заболи.........
Ако е писано да сте заедно след като кажеш....то ще стане

Всички болести идват от ядове,всички ядове идват от г а д о в е!

да, има значение тя да е сигурна в диагнозата...и тя май е сигурна..поне така разбрах...
от тук нататъка не мислиш че е по- добре да му каже??

или нека да задам въпроса така:
ако тя е сигурна че е болна от нещо и +това не може да има деца, да му каже ли, или да не му каже...
струва ми се, че има сам един верен отговор..

Благодаря на всички за отговорите
Да,сигурна съм и в 2 диагнози,толкова сигурна,колкото не съм била никога през живота си.Да,ще му кажа,само че как да направя така ,че да го заболи възможно най-малко.И в никакъв случай не искам да остава с мен само от съжаление
Не казахте нищо как мислите дали няма да бъде по-леко да си тръгна без да му кажа и да го оставя да бъде щастлив?Макар че както казах не знам как ще стане без някаква смислена лъжа
Разберете ме , в момента мисля само за него и неговият живот е преди моя

Съжалявам, че ще те разочаровам с мнението си, но мисля, че няма да го оставиш "щастлив", ако си тръгнеш без да му дадеш някакво обяснение! Това е невъзможно при такава чиста любов! Разбери, той ще се почувства наранен - първо, защото го оставяш ей-така без да му кажеш нещо смислено, второ, защото нищо не остава скрито на този свят и рано или късно той ще научи всичко и знаеш ли как ще се почувства? Не само изигран, пък било и то от добри и любящи чувства, а и предаден. Да, предаден, защото в любовта е много важно доверието, съпреживяването на всеки един момент - независимо дали е добър или лош - и ако ти му отнемеш това, за него ще бъде рана за цял един живот... Ще се почувства наранен и като мъж... Биологически мъжът е този, който брани и защитава по-нежния пол - защо трябва да му отнемаш това чувство - да те утеши, да ти прошепне нещо укоражително, да изтрие сълзите ти, да потърсите изход двамата, а ако няма такъв - да го изживеете двамата докрай...
Не знам, помисли си какво ще правиш - все пак тук всеки излага своята гледна точка и пише това, което смята за най-правилно, но това, което смяташ, че ще е "щастие" за него след бягството ти /малко в стил латиносериал/, може да се окаже нещо съвсем друго - неприятно, болезнено... Все пак дай му шанс той сам да прецени как да реагира!... Като че ли си му произнесла предварително присъдата без да е имал възможност да чуе твоята истина и да си каже последната дума...

как точно да му кажеш...
съгласна си, предполагам, че няма начин да се избегне болката..аз съм сигурна..и то не точно болка, а учудване, недоверие (дали казваш истината), съмнение (дали иска да е с теб), дали любовта му е достатъчно силна, за да превъзмогне проблемите..всъщност си е болка..
една картина:
имало е рана, тя е била превързана сбинт..засъхнала е..сега бинта трябва да се махне, но се е залепиул..ще боли..няма начин да се избегне болката, непременно трябва да се махне..какво правиш??дърпаш рязко, потича кръв, после засъхва и раната зараства отново..или може и да се омекоти удара, да се навлажни бинта, и като омекне - да се свали нежно..има ли начин да омекотиш 'новината'...има..започваш по- отдалече.."искам нещо да ти кажа, много е важно, слушай ме внимателно, отнася се за мен, но е свързано и с двамата.."...ако човека се зачуди защо не си му казала по- рано --има право да се чуди, и аз бих се зачудила ако научавам такова нещо след примерно две годишна връзка, когато нещата вече отиват към сериозни..ако той се зачуди- ще трябва да му кажеш истината- защо не си му казала..страх ли те е било, срам ли, искала си да видиш дали ще е сериозна връзката ви и чак тогава да казваш..ти си знаеш..
после трябва да му дадеш свобода да избира..ама истинска свобода..
това е най- трудното..да не звучиш така, че да будиш съжаление и той да се чувства длъжен да остане, но и да не си толкова горда, че да го изгониш насила..разбираш за какво говоря, нали??истинската свобода просто е единствена по рода си..няма как да се сбърка..и само ако има той тази свобода и избере теб, ще си сигурна че не е нито от съжаление, нито по задължение, а е само защото той така е искал, защото те обича повече от това да предаде гените си..
а другата болест каква е...

Поставям се на твое място, макар, че не мога да усетя и част от твоята болка. Няма да ти говоря глупости от сорта, че, е такъв е живота ами ще ти кажа нещо, което е грубо, но за мен е истина. По-добре кажи на твоят избраник сега, защото после, ако той, не те обича истински, ще чуеш думи, които няма да ти харесат, и ще те унищожат. Ако те обича, той сам ще ти даде решение на проблема, и ще бъде готов да изпита тежестите на живота с теб.
Дано, всичко се развие във твоя полза.


Поздрав от един тъп Борец / със кауза /.

как разбра колко ще го заболи а?
как?

че точно това имах впредвид като писах малко по-нагоре......... не трябва да се каже със сълзлив тон, не се самосъжалявай предварително, нищо в този живот не трябва да те събаря, просто го приеми като даденост, имам и друга приятелка, която няма деца, и вече е сигурна че няма да има, плюс това е болна и от псюриазис една такава неприятна болест, при възпаление се появяват по кожата ти ярко червени петна и се лющят на парцали като изгорено след слънчево изгаряне, доста неприятно на вид, но не е заразно...........
та тази моя приятелка дори изпадна в тежка депресия, но мила и до сега мъжът и е до нея, проявява разбиране и е много нежен, не че и угажда, но сега решиха че на първо време една котка ще запълни някой празнини в живота.
Не се страхувай кажи му...

Всички болести идват от ядове,всички ядове идват от г а д о в е!

.....кажи ти тогава как реагира в подобна ситуация???????
Мисля ще е от полза да чуя различна ( и евентуално преживяна) гледна точка
Ти какво предлагаш като изход и през къде минава той?

И все пак не мислите ли,че аз съм човека, който убива мечтите му?