Depresiata e povsemestna

Zdraveite momcheta i momicheta!
Cheta, cheta i razbiram: ne sam az edinstvenata izpadnala v dalboka i beznadejdna depresia....mai triabva nov klub da osnovem
Ama goliama tapotia me e nalegnala veche s meseci, ne stiga che smisal taka i ne otkrih no i izhod nikade ne se vijda.
Misleh che e ot zimata, no eto pokaza se proletno slunce, no ne me ogria men.
Znam che tova koeto pisha niakoi vaobste ne gi kasae, no tezi koito imat sustia problem kato men: kajete kak ste ia karame? Nesto antidepresanti da preporuchate, pomagat li vaobste???

И аз се депресирам лесно...
Не знам какво да правим. Когато си в депресия ти се струва, че нищо не може да ти помогне и че няма изход. Може би осъзнаването на това, че тези чувства са породени от депресия и скоро ще отминат, и всичко пак ще е наред, е единственото нещо, което може да ти помогне. Просто се опитай да си кажеш:"Добре, в депресия съм, но ще мине!"
А лично мен това, че има толкова много депресирани хора не ме успокоява, а напротив- отчайвам се.
Относно хапчетата от собствен опит ще ти кажа: По-добре не взимай нищо!!!
Не знаеш как могат да се развият нещата. Има хапчета към които се пристрастяваш, има такива, които времено те успокояват, но след това те депресират още повече(нещо като при дрогата). Затова, ако взимаш нещо, моля те: Прочети внимателно какви реакции предизвиква и преди да го вземеш направи сравнение м/у неговото "положително" въздействие и неговите странични ефекти(които са си направо дефекти!). Ако Дефектите натежат на кантара, по-добре не го взимай!
Не помагат нито хапчета, нито алкохол, нито дрога, нито секс...
Можеш да си помогнеш само ако изградиш някакво спокойствие в себе си, което ти създаваш, а не го взимаш отвън.
Желая ти успех, душице!
Ако това ще те успокои: И аз се боря с депресията си, не си сам/а !

problema e vav vas.
казва се - в депресия съм.
и толкоз.
а защо? не става ясно.
и 100 клуба да има за депресията все тази.
човек сам се вкарва в състояние на депресия и сам трябва да се измъкне като елиминира причините които са го докарали до там.
какво виждам?
хора в депресия, които не търсят изход.
нагло заявяват - аз имам принципи.
ми докажете ги вашите принципи дами и господа.
живи сте, докажете ги,защите си принципите.
проблем ли е това?
определено - не.
ако не можете ......оставате в депресия.
живота не ви харесва.....
той винаги е бил такъв какъвто е.
проблема е че не можете да се интегрирате в общата схема на живота.
проблема е че не искате да си подмените някои принципи,от други да се откажете. не сте готови да търгувате,да се пазарите.
никой не ви е задължен на вас, и подаръци няма в живота.
кога ще разберете това?
кога?

Питон, колкото и да се опитваш не можеш да ни задушиш!
Я се прочети и се уточни какво искаш: да докажем принципите си или да се откажем от тях?!
Ти своя живот ли живееш или този на обществото?!- само питам!

А този клуб в крайна сметка е за взаимопомощ, а не за нападения!
Намери си друго дърво, на което да се увиваш!

много правилно!

само това не ми хареса - "Добре, в депресия съм, но ще мине!""

ей така, от само себе си - няма да мине.


не трябва да се затваряме в себе си, и да ставаме доброволни пленници на страховете си. Нито да се опитваме да забравим, с правене на нещо друго, с хапче, или намиране на някакъв начин който да ни заеме цялото свободно време - примерно работа, че да не си спомняме. да забравим!? не става.

осъзнаване трябва, да се опита всеки един страх да бъде разгледан отстрани и внимателно, да бъде изолиран по единствения начин който е подходящ за конкретния страх - има го времето, начина винаги може да се намери.
Осъзнаване - да видиш смисъла на страха, и какво се случва когато е преувеличен, да се разбере каква е причината и до какво се достига като се преувеличи страха, както и до какво довежда навика от преувеличаването на всеки един страх.
Внимателно, без да се правят сравнения с другите по външния им вид, все пак не знаем какво им е на душата на "другите". "Други" всъщност няма, това е създадено внушение на сравняването и страха от това да Си.

на мен пък ми хареса написаното от Питон-а...

много точна провокация, за изваждане от унес-а.

все пак, не може друг човек да прецени доколко провокативност можеш да понесеш ти, и сега... преценката си е само твоя... не го натоварвай с вина...


е, освен ако не му се пият вина

Както обикновенно или аз не се изразявам яснио или не ме разбират...
...
естествено че човек живее своя си живот но не и извън обществото.
никого не съм нападал.
това че не ти харесват някои неща е друг въпрос.
схемата е проста.
ако можеш доказваш принципите си, от някои се отказваш ...и така.
как мислиш ти?
че някой ще махне с вълшебната пръчка и хоп света става друг.
така ли?
това че човек иска не е лошо. но то се и дава .....
не може да се гледа с негативизъм на нещата .
а къде е самокритичносттта ?
няма такова нещо нали?
другите са все виновни за личните проблеми.
това е вид самооправдание за грешни подходи,действия....
и това е то благодатната почва за депресията

предпочитам водка , преди виното....
но ще взема да напиша един ферман за тая депресия
даже го бях направил файла...........
но го затрих.

Иди на психиатър - има чудесни антидепресанти! Трябва да се открие пходходящия антидепресант, конкретно за твоя случай. Бъди сигурна че действат, ако се пият , в адекватнота доза и за достатъчно време.
Друг въпрос е ,че са малко депресираните хора, които навреме търсят квалифицирана помощ - депресията лишава човек не само от радост от воля, но и от достатъчна мотивация да извърши нещо за себе си...

Qui scribit, bis legit.

Благодаря ти за подркрепата, както и на всички които се включиха.
Ми аз нямам за какво да се боря - странно звучи, но е факт. Не съм от презадоволените хора, но имам всичко което ми трябва - гажде, куче, добра работа, приятели, хубава външност (ако това въобще има значение)....и т.н. и т.н
Добре, как според вас може да се чуства човек, който има това което е искал, към какво да се стремя сега??? Ми нямам си никаква цел, за толкова време нищо не можах да измисля. И нищо вече не ме радва, а би трябвало да съм щастлива даже да съм жива......ох, незнам. От година и нещо съм така, откакто завърших висшето си образование ........... и не мога да се оправя. А и за какво да се оправям???

да продължиш да учиш за второ висше не ти се ще сигурно?

мненията до тук........
Аз в момента съм в тежка форма на депресия, в началото не го осъзнавах, началото беше преди три години..... Постепенно от израза " не ми пука на черупката" преминах към други успокояващи изрази, докато стигнах до това да не ме интересува нищо, изгубих приятелите си, защото вече не бях онази забавната и щуравата, настанаха проблеми в къщи, че съм станала безразлична, мързелива и други такива........Когато ми отправеха малък упрек, веднага се разплаквах, или започвах да крещя и да рева и изпадах в криза със страхотно главоболие на следващия ден....... та така......
Сега от януари месец, реших че най сетне трябва да ида на преглед в психодиспансера.......
Попаднах на много добра лекарка, изслуша ме и после ме изпрати на психоаналитик, защото бях започнала и да забравям, не се сещах за имена на познати хора или не помнех телефони.....самия преглед е много забавен, но аз през цялото време ревях, а психоложката беше толкова опитна, че едва ли не ме накара да кажа и майчиното си мляко....., но много непосредствено, без принуда.......Върнах се обратно при псииатърката си и тя ми изписа лекарства.
Самото лечение е индивидуално, наистина страничните ефести описани в приложението на лекарствата са много страшни, погледнато от страни, започнах да ги пия... имам още за петнадесет дни...... Сега се чувствам спокойна, мога спокойно да разговарям, без да плача, спя вече по-спокойно итакаааа.
Отиди на преглед, защото лекарствата-поне психотропните са много скъпи и по-добре е да се изпишат безплатно с протокол поне най-скъпите...
Успех........

Всички болести идват от ядове,всички ядове идват от г а д о в е!

Кротичко се вмъквам само да кажа - привет !-)
Къде се изгуби бе, Мамо Нети ?!

| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

звучи ми като нещо, което се нарича криза на личността, или на растежа, житейска криза (не знам кой е най- подходящият термин)..това е само термин, а иначе става въпрос за човек, около 30те, който е достигнал някакво плато в развитието си..учение, връзка (семейство, деца, дом), професия..вече се е ориентирал, понаместил се е , така да се каже..нещата си потръгват сами..но няма предизвикателство, няма тръпка..
не всеки преживява тежко този период..има хора, които се чувстват уютно и са доволни от едно такова положение..но има и хора, които са с неспокоен дух, търсещи нещо повече, развитие, не се задоволяват с постигнатото, търсят нови предизвикателства..
ако има деца- част от усилията се насочват към тях
ако се гони кариера- към нея
но ако целта е някакво по- общо развитие, като личност..ако имаш някакви духовни ценности и стремежи, ще трябва да се замислиш сериозно, за да разббереш от къде точно идва недоволството ти..
аз си имам моя рецепта, но не вярвам да можеш да я приложиш..аз в такива моменти се насочвам изцяло навън, за другите..това ми връща баланса..
но ти казваш, че не можеш да видиш никаква привлекателна цел..
струва ми се, че това е проблема- липсата на цел...

Да, и аз се почувствах така преди години, когато едновременно завърших едното си образование и родих дъщеря си и две години покрай детето направо затъпях вкъщи, имах чувството, че живота е спрял, затова и записах да уча второ и се мобилизирах. Когато обаче завърших и второто и не можах да се реализирам никъде, изпаднах в депресия, която повлече след себе си и други негативи. Поне от депресията се измъкнах без лекарства, макар че се бях превърнала във воден дух... от рев от една страна и в привидение, което обитава само мрачни места... Справих се с нея с много труд, четене на подходящата литература и подкрепа, но най-вече преосмисляне и пренастройване на положителни честоти.

а можеш ли да кажеш за себе си, че тогава (или преди това) си била максималистка??дали си си поставяла прекалено високи цели, кратки срокове, твърде големи изисквания...
защото ми се струва, че хората, които имат този подход към живота си, много по- често изпадат в такива депресии след разочарование..получава се някаква патова ситуациа, чувството е безсилие..събира се гняв..

аз не знам на колко години е момичето, пуснало главната тема...но около 30те има период на равносметка..и то сериозна..
и ако е била максималистка, перфекционистка и въобще- някаква 'истка' ;-) , възможно е сега да се наложи да си преосмисли целите и да си постави някакви по- реалистични..

Аз съм на 23г. Преди 1 г. завърших 2 висши едновременно и не ми се следва нищо повече, наистина. Целите, които съм си поставяла винаги съм ги постигала. Не са били невъзможни за изпълнение. Но вече няма какво да си поставя за следваща задача.
Незнам за какви по-реалистични цели говориш, може би да се оженя, да си народя деца и да се закопая по този начин. Макар, че не виждам какво друго ми е останало да направя....................просто няма какво.
Може би трябва да замина някъде извън страната, да започна начисто и да имам за какво да се боря. Единственото което ме възпира е че хората, които обичам са тук.
Обективно погледнато на мен всичко ми е наред, ама толкова ми е наред, че ме побърква...............

значи си се 'изпреварила', така да се каже..постатила си си огромни цели, постигнала си всичко бързо, но вътрешното ти развитие е изостанало от външното..
борила си се и едва ли ти е било леко, но звучиш така, все едно си получила всичко наготово..а когато нещо стане бързо и лесно, не е ценно, не се цени..
изпреварила си душата си и сега трябва да спреш, за да може тя да те настигне..
не си поставяй цели, започни да четеш книги за личностно усъвършенстване..
книги, в които се говори за душата на човека..
дори и сега да ти звучи малко глупаво, може би точно това ти е нужно..
твърде дълго си била ориентирана към действието...
сега се ориентирай към съзерцанието..за да балансираш...
опитай се да пишеш..описвай мислите си, състоянията си...
въобще не мисли за това ,че ТРЯБВА да правиш нещо..не си поставяй никаквои срокове и конкретни задачи...
твърде дълго си се трудила усилено..сега се наслади на заслужена почивка..
постепенно в теб ще се генерира нова сила и енергия..и пак ще можеш да се заемеш с активен живот..
ако ти харесва и обичаш- опитай с плуване..не знам има ли басейни там, където живееш, но плуването е невероятен начин за хармонизиране..но не да плуваш за време или за дължини...а просто да се оставиш на водата, да се опиташ да си спомниш какво си усещала, когато си била в утробата...това са някои от моите начини...как мислиш, дали ще ти е от полза нещо такова??..

Ами ти ми предлагаш да се успокоя за малко, доколкото разбирам. Ама не мога и тва е! Аз съм човек на действието, свикнала съм винаги за накъде да бързам, да правя 1000 неща едновременно, да съм напрегната и да се притеснявам за нещо, и когато стане да съм доволна. И сега просто няма върху какво да работя, да се притеснявам и т.н. Не мога просто да седна да чета книжки и да се оставя на течението. Но точно така се получава, в момента течението ме носи, защото аз нямам желание за каквото и да било.

Аз мога да кажа на мен какво ми помага в такива случаи. Това което изтощава психиката е повторяемостта, всичко едно и също до втръсване се върти по един и същи начин.
И въпреки че е постигнал повечето "смислени" цели - човек се чуди - е сега какво, постигнах каквото се предполагаше и сега ще въртя като камила на едно място докато се пенсионирам.
При мен нещата идват отвън, от събитията, така че гледам да сменя всичко по възможност - обкръжение, начин на живот и т.н. Това има обратен освежителен ефект.
Не ми помага четене на книжки и пр., аз също съм човек на действието и това само може да ме подлуди допълнително.

Така че може би това което казваш за заминаване някъде е правилно.
Не е необходимо да мислиш за това като "завинаги", като начало защо не си поставиш за цел 3 месечно да речем пътуване някъде. Нови места, нови хора, друг начин на живот, впечатления....
Разбира се, можеш да вземеш с теб на екскурзията някой от хората които обичаш. Е трябва да имате и финансовата възможност разбира се...