Тату vs. Тато
9 отговора
222 прегледа
Тату vs. Тато
Вашият прескромен слуга Балвог Чалнатий, наследствен придворен шут ІV поколение на Нялид Грозний, ІІІ височайш император от ІІ вогонска династия, си позволи да направи кратка количествено-качествена сравнителна оценка на две изумителни, невероятни, мозъкораздиращи явления, разтърсили световния всемир и смутили самодоволното удобство на Пространствено-временния континуум, заплашвайки неговата непрекъснатост, последователност и устойчивост. Всъщност, ако трябва да си приказваме, Пространствено-временния континуум е едно гадно копеле, което пречи на нещата да стават така, както НИЕ искаме, а не така, както според НЕГО е правилно да стават. И то само заради идиотската му прищявка да закове някакви си физични, химични и прочие константи за стената в задния двор на Вселената като пирони на простор, след това да опъне разни атомчета, неутрончета и други скапани дребни невидими гадинки като въжета и най-накрая да просне праното си на ръка бельо – дано не ви се случи да го ДОБЛИЖИТЕ с ИСТИНСКИТЕ си сетива, защото можете да пукнете от вонята му – в ролята на видимата част от Вселената, която от такива като нас и вас се възприема посредством фалшивите ни сетива под формата на планети, космически прах, сградата на Туристическата корпорация “Балкан – тоя и оня свят в едно пътуване” и прочие гадости, а НИЕ, вогоните, ВИЕ, скапаняците, наричащи се хора или земяни, и всички други презряни живи твари и разна измет се явяваме всъщност мръсотията по нескопосано изпраното му на ръка бельо, и то предимно в областта на познайте кои телесни органи. И всичко това за какво? Защото един ден някакво скапано копче от балтона на Пространствено-временния континуум (а той ходел постоянно с него, понеже Вселенският мраз, едно друго гадно копеле, за което ще ви разкажа някой път, поддържало температура, от която зъбите ти няма да тракат, или поне не повече от един път, тъй като при първото тракване моментално ще се пръснат на хиляди малки замръзнали парченца) попаднало в ротора на автоматичната му вселенска пералня и я повредило. И Пространствено-временния континуум, понеже е страхотна скръндза и скръбно скърца със зъби винаги, когато му се наложи да пръска пари (да, пари, навсякъде я има тая проклета думичка – просто нещастно съвпадение, предполагам, но в случая не става въпрос за парите, каквито са ви познати на вас, земяни скапани, а за нещо друго, неописуемо, съставено от Съвсем Друга Субстанция – субстанцията, която… но това е друг разказ), решил да отложи купуването на нова пералня (и на ум въобще не му минало да я ПОПРАВЯ) и за пръв (и последен, доколкото имам информация – този смърдящ тип се пере през няколко еона) път се опитал да изпере бельото си НА РЪКА.
Не е ли травматизиращо да научите, че съществуването ви е случайна последица от жалките опити на едно гнусно копеле да изпере гащите си на ръка ЗА ПРЪВ ПЪТ В ЖИВОТА СИ? Моите сънародници, вогоните, отдавна са научили този негъзоприятен факт по простата причина, че издирването, анализирането, осмислянето и съобщаването му беше тема на моята дисертация. По тази и още ред причини съм принуден да бягам от господаря и сънародниците си, които, непознавайки историята си и истинските причини за гнусността на своя нрав, си въобразиха, че аз, със съобщаването на гореспоменатия факт, съм виновен за това, и да се крия по разни нещастни вонящи планети като вашата. Е, всъщност аз пет пари не давам за яростта и злобата на своите сънародници, но виж, яростта и злобата на господаря ми Нялид Грозний, понастоящем император на вогоните, е съвсем друго нещо. Открие ли ме преди общото ниво на раздразнението му да е спаднало под 10000 злоби (един злоб е комплексна мярка, чието название идва от бог Злоб, най-смърдящия от върховните богове на вогоните, измерваща… но и това е друг разказ), наистина ми се пише лошо. Може да ме накара да… или да… или дори да си изям задника точно след като съм пръднал, не дай си Злобе!… Но аз наистина се отклоних от целта си.
Накратко, Пространствено-временния континуум е онова нещо, което ни пречи да сме Щастливи. Неговото нагло спокойствие беше нарушено за последен път от хеви-плазма групата “Космосът трепери” преди… но това е друг случай, за който дори и за мен е мъчително да си спомням. Сега искам да обърна вниманието ви върху, както вече казах, кратката си (за дългата нямам време да ви разказвам, тъй като в момента разработвам втората си дисертация на тема “Подлият замисъл на фалшивите звуци, които нарочно издава Вселенския музикант отвреме-навреме, за да подразни слуха на Пространствено-временния континуум и да го накара да се изпикае върху собственото си току-що изпрано на ръка бельо”, една тема, за пръв път занимаваща се с друго едно гнусно копеле, наречено Вселенския музикант (но на него е посветен друг разказ), която трябва директно да ме изстреля на върха на научния вогонски елит и да ми осигури намаляването на работния ден при Нялид Грозний наполовина, като ми даде време да се позанимая по-сериозно с короната на научните си изследвания върху Теория и история на Вселенската гадост, които пък ще ми донесат титлата “най-преуспелия Вогонски Учен и Злобар” – съкратено НП ВУЗ) количествено-качествена сравнителна оценка на следните две явления: Тату и Тато. Кръстил съм научната си статия “Тату vs. Тато” и ще ви запозная с основните тестиси (пърдон, ъъъ… пардон, тезиси), изложени в нея. Ако недоумявате защо съм избрал да направя сравнение между точно тези две явления, освен близостта на имената, разбира се, потърпете малко и ще разберете. Всъщност, между явленията има твърде много общо и едно от най-общите неща е, както вече казах, фактът, че и двете явления заплашиха безметежното съществуване на Пространствено-временния континуум, понечил да обуе гащите си точно в момента, когато беше регистрирано първото явление (първо като време на появяване), случило се точно там, където гащите на Пространствено-временния континуум осъществиха допир с върха на една гнойна пъпка, изникнала на задника му (да, държавата, в която стана въпросното явление, се намира точно на това място върху гащите на Континуума, което съвпада с върха на гнойната пъпка на задника му – това е истинската причина за появата на израза “На гъза на географията”, така широко разпространен сред автокомплексираните жители на въпросната държава), като това съответно предизвикало сърбеж и накарало Пространствено-временния континуум да се почеше и да изреве от болка (гнойните пъпки по задника на Пространствено-временния континуум не са нещо, което бихте желали да ПРИТЕЖАВАТЕ), след което да захвърли обратно върху простора злополучното си бельо и да се примъкне към Космическата пещ на топло. За това защо второто (като време на случване) явление е предизвикало такива последици още не е даден адекватен отговор – все пак то още не е отминало и вероятно с времето този въпрос ще се изясни (вашият прескромен слуга, разбира се, има някои предположения, но нека не избързваме).
И така: започваме с количествената оценка.
А) Брой участници в явленията. Докато при Тату имаме двама очевидни участници (в лицето, или, за да ни е по-приятно, в тесните задници на две неориентирани или може би неправилно ориентирани девойчета, родом, предполага се, от държавата, наречена Русия, бивш по-голям, хем кръвен, хем доведен брат на държавата, в която поради своя пословичен инат пребивавам в момента, която държава пък е свързана с другото явление, но нека не избързвам) и множество “скрити” зад “кулисите” на явлението участници, наричани продуценти, имиджмейкъри, композитори, аранжори, гардеробиери, сводници, носачи на оборудването, пиари и прочие сволоч, грижещи се за превръщането на явлението Тату от малко, незначително и безинтересно в шумно, предизвикателно и “скандално” (което, впрочем, е обща отличителна черта на явленията в така наречения шоу-бизнес, към който спада и въпросното) и идентифицирани от мен като повече или по-малко истинските причинители на неудобствата на Пространствено-временния континуум, при Тато участникът е един и абсолютно неповторим, ако не броим причината за появяването му, което би довело до изброяване на половината свят. Впрочем, и при Тату спокойно можем да стигнем дотам.
Б) Тегло на явленията. По този показател данните не са много сигурни, но вероятно има изравняване между двете явления. Ако съберем теглата на двата скелета с малко месо по тях, наречени Тату, може би ще получим тегло, равно на това на Тато – зер той, криейки се, е обикалял по мандрите и къде с разрешение, къде без си е хапвал туй-онуй. Даже са му и носели.
В) Произход на явленията. Мбрмм... нещо взе да ме премързява... Преминавам към телеграфен стил. Значи: Тато – агент на гнусното копеле, наречено Умствена ентропия. Тату – нещастни жертви на продуцентите, явяващи се един вид хлебарките на културата и внедрени, за разлика от истинските хлебарки, на планетата Земя от друго гнусно копеле, наречено Културен Ваку Ум. Що се отнася до истинските хлебарки… но и това е друга тема.
Г) Етимология на наименованията. Тату идва от “татуировка”… а Тато идва от “баща”. Тук няма да се разпростирам засега.
Д) Място на случване. Както вече беше загатнато, явленията са се случили в две различни, но тясно свързани една с друга страни. Тук също няма да ви занимавам – подробностите са ви известни.
Е) Време на случване и продължителност. Явленията се разминават с няколко години – докато Тату се появи през 2000 или може би 2001 по вашето летоброене, то Тато господстваше в държавата, в която пребивавам в момента, цели 33 години и продължи да съществува физически още няколко години, броено от 1956 година насам. Прогнозите за Тату сочат, че прекратяването на тяхното съществуване се очаква всеки момент.
Ж) Значение в политическия и социалния живот. Тук има много да се говори, като за Тато всичко е вече казано, а за Тату тепърва ще се казва. Не искам сега да ви занимавам с тяхното значение, защото не ми се ще да ви развалям и без това пониженото вследствие на досадата от четенето на настоящия текст настроение.
З) Сходства в поведението. Всъщност тук става наистина интересно. Тато е известен с факта, че се криел, без никой да го търси. Да видим какво правят Тату. Те имат една песен, в която с волните си гласчета увиват непрекъснато следните думи: “Нас не догонят”. Приликата (подражанието?!?) е очевидна: естествено, че няма да ги догонят – след като никой не ги и гони. В този аспект Тату показват удивителна способност да извличат есенцията от нечий модел на поведение – и в частност този на Тато – и дори да го ъпгрейдват по отношение на скоростта и динамичността: докато Тато лениво подтичвал из родните шубраци, имитирайки игра на криеница с жандармите, Тату са се съоръжили с мощен камион (очевидно той самият се движи, щото е смешно да се помисли, че някоя от тях може да го задвижи; човек може да остане с впечатлението, че горкият камион толкова усърдно се опитва да се отърве от накачулилата го напаст, че чак е развил способността да се движи без човешка намеса, обаче уви, точно това е и целта на Тату – да се возят безплатно) и джарат без грижи, въобразявайки си, че някой ги гони. Понеже ме е обхванала забележима леност на ума, предпочитам да пропусна по-нататъшните насоки на анализа.
И) Механизъм на смущаване на спокойствието на Пространствено-временния континуум. Бррр... за това сега нямам сили...
Й) Други. И други.
Засега смятам да преустановя блъскането с пневматични чукове по вашите пренещастни глави и да съсредоточа усилието си върху усъвършенстването на собствената си особа, предимно в областта на злобата и раздразнението, разбира се. Бъдете гнойни пъпки на гъза на географията!
Балвог Изперкалий, придворен шут на Н.З. Нялид Тъпий
Логиката на нещата е по-силна от логиката на човешките намерения.
Не е ли травматизиращо да научите, че съществуването ви е случайна последица от жалките опити на едно гнусно копеле да изпере гащите си на ръка ЗА ПРЪВ ПЪТ В ЖИВОТА СИ? Моите сънародници, вогоните, отдавна са научили този негъзоприятен факт по простата причина, че издирването, анализирането, осмислянето и съобщаването му беше тема на моята дисертация. По тази и още ред причини съм принуден да бягам от господаря и сънародниците си, които, непознавайки историята си и истинските причини за гнусността на своя нрав, си въобразиха, че аз, със съобщаването на гореспоменатия факт, съм виновен за това, и да се крия по разни нещастни вонящи планети като вашата. Е, всъщност аз пет пари не давам за яростта и злобата на своите сънародници, но виж, яростта и злобата на господаря ми Нялид Грозний, понастоящем император на вогоните, е съвсем друго нещо. Открие ли ме преди общото ниво на раздразнението му да е спаднало под 10000 злоби (един злоб е комплексна мярка, чието название идва от бог Злоб, най-смърдящия от върховните богове на вогоните, измерваща… но и това е друг разказ), наистина ми се пише лошо. Може да ме накара да… или да… или дори да си изям задника точно след като съм пръднал, не дай си Злобе!… Но аз наистина се отклоних от целта си.
Накратко, Пространствено-временния континуум е онова нещо, което ни пречи да сме Щастливи. Неговото нагло спокойствие беше нарушено за последен път от хеви-плазма групата “Космосът трепери” преди… но това е друг случай, за който дори и за мен е мъчително да си спомням. Сега искам да обърна вниманието ви върху, както вече казах, кратката си (за дългата нямам време да ви разказвам, тъй като в момента разработвам втората си дисертация на тема “Подлият замисъл на фалшивите звуци, които нарочно издава Вселенския музикант отвреме-навреме, за да подразни слуха на Пространствено-временния континуум и да го накара да се изпикае върху собственото си току-що изпрано на ръка бельо”, една тема, за пръв път занимаваща се с друго едно гнусно копеле, наречено Вселенския музикант (но на него е посветен друг разказ), която трябва директно да ме изстреля на върха на научния вогонски елит и да ми осигури намаляването на работния ден при Нялид Грозний наполовина, като ми даде време да се позанимая по-сериозно с короната на научните си изследвания върху Теория и история на Вселенската гадост, които пък ще ми донесат титлата “най-преуспелия Вогонски Учен и Злобар” – съкратено НП ВУЗ) количествено-качествена сравнителна оценка на следните две явления: Тату и Тато. Кръстил съм научната си статия “Тату vs. Тато” и ще ви запозная с основните тестиси (пърдон, ъъъ… пардон, тезиси), изложени в нея. Ако недоумявате защо съм избрал да направя сравнение между точно тези две явления, освен близостта на имената, разбира се, потърпете малко и ще разберете. Всъщност, между явленията има твърде много общо и едно от най-общите неща е, както вече казах, фактът, че и двете явления заплашиха безметежното съществуване на Пространствено-временния континуум, понечил да обуе гащите си точно в момента, когато беше регистрирано първото явление (първо като време на появяване), случило се точно там, където гащите на Пространствено-временния континуум осъществиха допир с върха на една гнойна пъпка, изникнала на задника му (да, държавата, в която стана въпросното явление, се намира точно на това място върху гащите на Континуума, което съвпада с върха на гнойната пъпка на задника му – това е истинската причина за появата на израза “На гъза на географията”, така широко разпространен сред автокомплексираните жители на въпросната държава), като това съответно предизвикало сърбеж и накарало Пространствено-временния континуум да се почеше и да изреве от болка (гнойните пъпки по задника на Пространствено-временния континуум не са нещо, което бихте желали да ПРИТЕЖАВАТЕ), след което да захвърли обратно върху простора злополучното си бельо и да се примъкне към Космическата пещ на топло. За това защо второто (като време на случване) явление е предизвикало такива последици още не е даден адекватен отговор – все пак то още не е отминало и вероятно с времето този въпрос ще се изясни (вашият прескромен слуга, разбира се, има някои предположения, но нека не избързваме).
И така: започваме с количествената оценка.
А) Брой участници в явленията. Докато при Тату имаме двама очевидни участници (в лицето, или, за да ни е по-приятно, в тесните задници на две неориентирани или може би неправилно ориентирани девойчета, родом, предполага се, от държавата, наречена Русия, бивш по-голям, хем кръвен, хем доведен брат на държавата, в която поради своя пословичен инат пребивавам в момента, която държава пък е свързана с другото явление, но нека не избързвам) и множество “скрити” зад “кулисите” на явлението участници, наричани продуценти, имиджмейкъри, композитори, аранжори, гардеробиери, сводници, носачи на оборудването, пиари и прочие сволоч, грижещи се за превръщането на явлението Тату от малко, незначително и безинтересно в шумно, предизвикателно и “скандално” (което, впрочем, е обща отличителна черта на явленията в така наречения шоу-бизнес, към който спада и въпросното) и идентифицирани от мен като повече или по-малко истинските причинители на неудобствата на Пространствено-временния континуум, при Тато участникът е един и абсолютно неповторим, ако не броим причината за появяването му, което би довело до изброяване на половината свят. Впрочем, и при Тату спокойно можем да стигнем дотам.
Б) Тегло на явленията. По този показател данните не са много сигурни, но вероятно има изравняване между двете явления. Ако съберем теглата на двата скелета с малко месо по тях, наречени Тату, може би ще получим тегло, равно на това на Тато – зер той, криейки се, е обикалял по мандрите и къде с разрешение, къде без си е хапвал туй-онуй. Даже са му и носели.
В) Произход на явленията. Мбрмм... нещо взе да ме премързява... Преминавам към телеграфен стил. Значи: Тато – агент на гнусното копеле, наречено Умствена ентропия. Тату – нещастни жертви на продуцентите, явяващи се един вид хлебарките на културата и внедрени, за разлика от истинските хлебарки, на планетата Земя от друго гнусно копеле, наречено Културен Ваку Ум. Що се отнася до истинските хлебарки… но и това е друга тема.
Г) Етимология на наименованията. Тату идва от “татуировка”… а Тато идва от “баща”. Тук няма да се разпростирам засега.
Д) Място на случване. Както вече беше загатнато, явленията са се случили в две различни, но тясно свързани една с друга страни. Тук също няма да ви занимавам – подробностите са ви известни.
Е) Време на случване и продължителност. Явленията се разминават с няколко години – докато Тату се появи през 2000 или може би 2001 по вашето летоброене, то Тато господстваше в държавата, в която пребивавам в момента, цели 33 години и продължи да съществува физически още няколко години, броено от 1956 година насам. Прогнозите за Тату сочат, че прекратяването на тяхното съществуване се очаква всеки момент.
Ж) Значение в политическия и социалния живот. Тук има много да се говори, като за Тато всичко е вече казано, а за Тату тепърва ще се казва. Не искам сега да ви занимавам с тяхното значение, защото не ми се ще да ви развалям и без това пониженото вследствие на досадата от четенето на настоящия текст настроение.
З) Сходства в поведението. Всъщност тук става наистина интересно. Тато е известен с факта, че се криел, без никой да го търси. Да видим какво правят Тату. Те имат една песен, в която с волните си гласчета увиват непрекъснато следните думи: “Нас не догонят”. Приликата (подражанието?!?) е очевидна: естествено, че няма да ги догонят – след като никой не ги и гони. В този аспект Тату показват удивителна способност да извличат есенцията от нечий модел на поведение – и в частност този на Тато – и дори да го ъпгрейдват по отношение на скоростта и динамичността: докато Тато лениво подтичвал из родните шубраци, имитирайки игра на криеница с жандармите, Тату са се съоръжили с мощен камион (очевидно той самият се движи, щото е смешно да се помисли, че някоя от тях може да го задвижи; човек може да остане с впечатлението, че горкият камион толкова усърдно се опитва да се отърве от накачулилата го напаст, че чак е развил способността да се движи без човешка намеса, обаче уви, точно това е и целта на Тату – да се возят безплатно) и джарат без грижи, въобразявайки си, че някой ги гони. Понеже ме е обхванала забележима леност на ума, предпочитам да пропусна по-нататъшните насоки на анализа.
И) Механизъм на смущаване на спокойствието на Пространствено-временния континуум. Бррр... за това сега нямам сили...
Й) Други. И други.
Засега смятам да преустановя блъскането с пневматични чукове по вашите пренещастни глави и да съсредоточа усилието си върху усъвършенстването на собствената си особа, предимно в областта на злобата и раздразнението, разбира се. Бъдете гнойни пъпки на гъза на географията!
Балвог Изперкалий, придворен шут на Н.З. Нялид Тъпий
Логиката на нещата е по-силна от логиката на човешките намерения.
в отговор на ГaprapOблAcтep
#2
Признавам си
без бой, че първата половина си я запазих за четене по-късно. Ма как не те домърза да го напишеш всичкото тва?
Е, втората част ми достави почти шоколадено удоволствие
Don't forget your Smile!
Е, втората част ми достави почти шоколадено удоволствие
Don't forget your Smile!
в отговор на ГaprapOблAcтep
#3
Re: Тату vs. Тато
Значи беше супер :))
П.П.
Ако си гледал Тату при Слави там разясниха, че тату не идва от
tatoo
, а от та *** ту, като между двете има една
изпусната думичка, ама от пневматичните чукове дето ми ги
напраска по мястото, където си държа мозъка ме е хванала
амнезия и не се сещам
Волята си черна аз насочвам
с перото бяло те нарочвам
на място, тука те започвам
П.П.
Ако си гледал Тату при Слави там разясниха, че тату не идва от
tatoo
, а от та *** ту, като между двете има една
изпусната думичка, ама от пневматичните чукове дето ми ги
напраска по мястото, където си държа мозъка ме е хванала
амнезия и не се сещам
Волята си черна аз насочвам
с перото бяло те нарочвам
на място, тука те започвам
Ха, то не е до мързел,
ами до бягане от задължения 
Като ми се налага да си пиша глупостите дето трябва да си ги пиша, вместо тях ме избива на такива идиотщини... Три часа съм седял пред компютъра в събота и не можах да мръдна от тоя текст
Накрая така се изтощих, че забравих за какво съм го почнал... то си личи де 
Логиката на нещата е по-силна от логиката на човешките намерения.
Като ми се налага да си пиша глупостите дето трябва да си ги пиша, вместо тях ме избива на такива идиотщини... Три часа съм седял пред компютъра в събота и не можах да мръдна от тоя текст
Накрая така се изтощих, че забравих за какво съм го почнал... то си личи де Логиката на нещата е по-силна от логиката на човешките намерения.
в отговор на VampKiller
#5
А, мерси,
обаче не ми е най-дъ-бест
Къв силен стимул е обаче стремежът на мозъка да изклинчи от сухариите на необходимите коловози за мислене!
Логиката на нещата е по-силна от логиката на човешките намерения.
Къв силен стимул е обаче стремежът на мозъка да изклинчи от сухариите на необходимите коловози за мислене!
Логиката на нещата е по-силна от логиката на човешките намерения.
в отговор на ГaprapOблAcтep
#6
Re: Тату vs. Тато
Браво,браво и пак браво.
Откъде толкова търпение?
Аз докато го четях ми излезе пъпка на задника,пък за теб не ми се мисли.
Forever young.
Откъде толкова търпение?
Аз докато го четях ми излезе пъпка на задника,пък за теб не ми се мисли.
Forever young.
в отговор на ГaprapOблAcтep
#7
Re: А, мерси,
Личи си, че се забавляваш с тия мозъчни каламбури
Влагаш много чувство, гот е
Волята си черна аз насочвам
с перото бяло те нарочвам
на място, тука те започвам
Влагаш много чувство, гот е
Волята си черна аз насочвам
с перото бяло те нарочвам
на място, тука те започвам
в отговор на ГaprapOблAcтep
#8
Re: Тату vs. Тато
:))))))))))))))))
ти си липсващото звено, Гоа:)))))))
ти си липсващото звено, Гоа:)))))))
в отговор на freestyler
#9
Е-хеее...
сега вече мога да си умра спокойно...
Логиката на нещата е по-силна от логиката на човешките намерения.
Логиката на нещата е по-силна от логиката на човешките намерения.
в отговор на ГaprapOблAcтep
#10
Re: Тату vs. Тато
разграничавам се решително от първата БОГОХУЛСТВЕНА ЧАСТ!!!!!!!
за втората умирам от завист,че не съм видяла толкова очевидната връзка м/у "явленията".......
като спрях да чета се сетих за оня виц с прилепите дето летели из една пещера и един от тях се отделил и се залепил за тавана.останалите съжалително коментирали - горкия,пак припадна! Е,ТОЯ ПРИЛЕП БЯХ АЗ!
за втората умирам от завист,че не съм видяла толкова очевидната връзка м/у "явленията".......
като спрях да чета се сетих за оня виц с прилепите дето летели из една пещера и един от тях се отделил и се залепил за тавана.останалите съжалително коментирали - горкия,пак припадна! Е,ТОЯ ПРИЛЕП БЯХ АЗ!