------

Влязайки в общият тон на последните дискусии.

"Няма по безмислено и жалко нещо от човек бягащ от собственият си демон" (Който познае от къде е по горният цитат ще бъде награден с най-дългото пътешествие, на което може да се отправи. Шегувам се де, не се стряскайте.)
Та и самата тема. Ако човек има определен талант за нещо, за което личната му етика и морал възпират да се развива или проявява. Ако човек искрено желае да живее по определен начин, но усеща, че призванието му е друго, че мисията му е различна от тази на която съзнателно се е обрекъл.

"По човешкото тяло има девет особено болезнени точки. Каквато и мускулна маса да има противникът ти, колкото и ловък да е, ако се добереш до някоя от тях, ти би могъл да пречупиш волята му за съпротива, болката ще измести всяка рационална мисъл, ако не и всяка мисъл..."

Ако човек се намира на места, за които знае, че не са неговото място, ако понякога нуждата да се намира на друго място го обзема неистово, стиска го за гърлото и сякаш не му дава да диша.

"Акулата е едно съвършено творение на природата, тя е перфектният хищник в собственият си ареал. Въпреки, че не се изменяла през последните 140 млн. години, акулата е пример как природата е намерила решение да превърне липсата на интелект в предимство. Дарила е този морски хищник с идеални форма и покритие, съобразени с хидродинамиката и позволяващи й да развива невероятна скорост във вода, със зрение способно да прониква през най мътната вода, със сензори способни да констатират наличие на нервна дейност на големи разстояния, с обоняние способно да долови хомеопатични концетрации на телесните течности на вероятните жертви и със слух способен да възприеме ударите на малки вълни в нечие тяло на стотици метри. Тактиката на акулата е засадата, тя напада тогава когато жертвата и е глуха и сляпа, когато жертвата и изобщо не предполага, че може да бъде нападната. В устната кухина на акулата има анестезик, който не позволява на жертвата да разбере, че някоя част от анатомията и вече липсва, т.е. жертвата не разбира дори и това, че е нападната. Човек може да се поучи от природата, която е намерила решение на почти всеки проблем."

Ако човек обръща внимание на детайли, които оформят в главата му планове, от които самият той се ужасява.

"Кавитация. Явление открито в края на XIX-ти век. Малко след като скромното с вида си корабче "Турбиния" оставя зад себе си гордостта на Британската марина и решава веднъж за винаги въпроса за силовите установки във военният флот, съвсем малко по късно, обслужващият персонал на корабите снабдени с парни турбини, забелязва странна корозия по гребните винтовве. Невероятно яката и твърда стомана сякаш е разядена от нещо, сякаш някой е работил с абразив, режейки и повреждайки повърхностите на гребните винтове. След проучване се установява, че когато във вода (или друга течност) се движи обтичано от флуид тяло, при определени условия (когато динамичното налягане стане по високо от статичното на течността), върху повърхноста на тялото се получават микровзривове от пара и разтворени в течността газове. Последните са отговорни за тази загадъчна корозия.
Кавитационни перални. На един от първите панаири на книгата в НДК, на един от щандовете нямаше книги, на него имаше само един странно изглеждащ експонат, от уред включен в електрическата мрежа излизаше кабел, на другият край на който имаше диск потопен в съд с вода, водата сякаш вреше, въпреки че всеки можеше да се увери, че температурата и е ниска. Уреда излъчваше ултразвук с честота при която условието за кавитация във вода беше изпълнено, разтворените във водата газове се отделяха и ако имаше перилен препарат би се получила пяна.
Газова емболия. Явление открито пак през XIX-ти век, с развитието на въздухоплаването и достигането на големи височини от въздухоплавателните средства. Характеризира се с отделянето на разтворените във физиологичните течности на организма газове и довежда до тежки клинични последици. Наблюдава се при всеки вид декомпресия (рязка смяна на външното налягане с по ниско), както при внезапно излизащи на повърхността водолази, така и при пилоти на самолети в нехерметични кабини, достигнали големи височини.
2+2=Човек е изграден от около 70% вода, в нея има много разтворен азот, който на морска височина има определена концентрация. Освен от рязка смяна на външното налягане с по ниско, азота може да се отдели от физиологичните течности и при кавитационни ефекти, породени от облъчване с ултразвук. При това настъпва сърдечна аритмия, запушвания на кръвоносни съдове и евентуална смърт. Симптоматиката и последствията от газовата емболия не се различават от тези предизвикани от инфаркт, евентуална съдебна експертиза трудно би установила истинската причина за смърта на евентуална жертва на ултразвуково оръжие."

Как подобен човек, може да избяга от себе си, нужно ли е да бяга, какво според вас може да го промени (отбелязвам, че желание за това има, полага постоянни усилия и въпреки това, рано или късно, без конкретен повод го връхлита, така да се каже, собствената му същност)? Как това, което е в него би могло да бъде насочено в друга посока? Възможно ли е изобщо?

"Всеки може да направи атомна бомба, стига да има знанието да чете и пише", Надпис на входа на лабораторията в Лос Аламос, поставен от Р. Тейлър, създател на американската водородна бомба.

Не ми се връзвай.

"...знанието да чете и пише"... трудно е човек да притежава такова знание, за мен поне е непостижимо...

Tака е написано, не съм го измислял аз.

Не ми се връзвай.

ами не мога да не се вържа...аз имах предвид себе си...щях ли да пращам толкова "дълги" постинги, ако това знание го притежавах...

Ами, аз от къде да знам. Мисля, че онзи тип е искал да каже, че всеки може да направи нещо ужасно, въпреки, че доколкото знам той се е кефил от това което прави. Както да е.Наистина е спорен въпроса дали умението да четеш и пишеш е знание, но не ми се спори на тази тема.

Не ми се връзвай.

Nyama da sporim. komu e nujna istinata ? i struva li si usilieto da se postigne? zashto da se trupa tuga?

za men vaprosat e kak se chete i kak se pishe i moje bi ne na posledno myasto - koi.
navremeto izleze edna knijka s koani s predgovor ot Boika Cigova. ta tya obyasnyavashe tam, che verniiat i neverniyat otgovor mogat da se izrazyat s edna i sashta duma ili jest ili izrechenie, zavisi ot stepenta na podgotovka na kazvashtiyat gi. tazi interpretacia mi haresa i zatova si pozvolyavam da ya preinterpretiram i az.

a shto se otnasya do ujasnite neshta - dali i az vseki den ne predizvikvam nechia smart, izpitvaiki omraza kam daden chovek?

Много дълго е?
Здрасти.
Може би... В природата няма безсмислени неща!
Илюзията е нашата защита на живота ни. С увеличаване на Силата ни тя се разпада постепенно.
Скъпа цена за жалка защита, а?

усилията на личността/в зависимост от степента и посоката в която се полагат/ да удовлетвори вътрешните си пориви,са право пропорционални на съпротивителните реакциите на външната среда./кавитация,газова емболия,разстроени чакри идр./ Абе с една дума като си тръгнал за някъде,бай да не те среща мечка.
Апропо....някой цял живот не се научават даже и да говорят............

Защо търсиш истината в спора. А тя, сама по себе си, е нужна всекиму, колкото и тъга да му донесе, и винаги си струва усилията. Информацията също се управлява от ентропиен принцип и хората са единствените живи същества, успели да му се противопоставят (както всички живи същества опровергават ентропийният принцип в термодинамиката). Ако това ни отличава (или ме отличава, в смисъл на всяко индивидуално Аз за всеки), от животните, защо да не се стремим към истината. Относно спора, ами просто твърдението дали умението да четеш и пишеш е вид познание, няма еднозначен отговор, в смисъл ако знанието се разглежда от гледна точка на социалният механизъм за предаване на информация между поколенията, то това умение е знание, ако се разглежда от гледна точка на това да се вникне в смисъла на написаното и дали това доставя някаква информация или някакво удовлетворение на конкретен индивид, то тогава умението да четеш и пишеш е само предпоставка към знание, а не самото то.
Извинявам се за невежеството си, но какво е коана(и)? Нищо не мога да кажа за написаното от Бойка Цигова, защото не знам от какъв контекст са извадени думите й, но мисля, че значение има и реципиента.
Омразата, сама по себе си, не предизвиква смърт, може би дори напротив, дава някакъв живот на обекта който мразиш. Щом заема мислите ти с омраза, той започва да живее в самият теб свой живот, бих казал, че става част от теб с това което мразиш в него, по този начин ти самиятм или част от теб се превръща в тази негова страна която си намразил.
Вълнува ме повече смъртта, предизвиквана по анонимен начин, онази смърт в която не влагаш чувства, не се замисляш дори за това какво предизвикваш, не разбираш дори какво си направил. Нима не е по ужасна невинността при предизвикване на нещо ужасно. Nевинността на незнанието.

Не ми се връзвай.

Да, в природата няма безмислени неща, те са в главите ни, ние придаваме или отнемаме смисъла. Какъв е смисъла на едно дърво? На една звезда? На една песъчинка? Взети отделно, без Осмислящият ги (човек или нещо друго разумно и/или осмислящо), към тях не може да бъде приложено понятието смисъл.
Яма:"Всичко което възприемаме, всеки сетивен дразнител бива опосредстван във възприемането си от мозъка, сетивата възприемат, мозъкът интерпретира. Това което виждаш ти може да не е същото за друг и като форма и като съдържание. Тогава кое е истинно и кое илюзия, не е ли целият свят илюзия. Не сте ли в положение на сънуващ, сън породен от звука на пчела, опитваща се да премине през стъклото на затворен прозорец."
Илюзиите не отпадат, те се трансформират, преминават непрекъснато от една в друга. Дори отпаднали те пораждат най-голямата от всички илюзии, тази, че все още имаме здрав разсъдък.

Не ми се връзвай.

Абе, имам чувството, че никой не е разбрал какво питам, както и да е. За това не сме отговорни, както аз така и вие, отговорност носят акушерките.(че не са ни пръснали черепите още при раждането:)
Ако искам да творя, а имам таланта да разрушавам? Това имах предвид. Тогава какво? Да творя разруха ли?:):(
Ами ако съм тръгнал да търся мечката?Или от време на време ме обзема порив да я намеря, въпреки съзнателно нежелание за това.
Ами техен си проблем, ама като се научат, ще се намери ли някой, който може да ги слуша....

Не ми се връзвай.

Не мога да ти дам определение за коан, така както може би съществува в дзен-будистката литература. Не я познавам задълбочено, а само от това, което отвреме навреме се среща на нашия пазар и тук-там в някоя библиотека.
"Книжицата" (и тук се прокрадва мисълта за друг един употребил тази дума, и дали ние не сме му длъжници, за Паисиевата история говоря, но това е друга тема) е издадена през 1991 г. и е от 40-тина странички, с оранжева корица, съдържа някои от най-популярните коани. Ето какво са казали съставителите(българи):
"Чрез стародавни загадки(коан), притчи и диалози от и за прочути учители по Дзен читателят може би ще се докосне до мъдростта на Дзен-будизма..."

Ето два:

Джошу запитал един монах, който за пръв път бил дошъл в залата на храма:
-Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
-Не, учителю.
-Тогава заповядай чаша чай- казал Джошу.
После се обърнал към друг монах:
-Виждал ли съм те тук и преди?
-О, да, учителю, неведнъж - отговорил той.
-Тогава заповядай чаша чай - отговорил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
-Как тата все им предлагате чай, каквото й да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
-Настоятелю, още ли си тук?
-Разбира се, учителю - отвърнал той.
-Тогава заповядай чаша чай.




Кьоген давал на учениците си следната задача:
-Дзен-това е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: "Защо бодхидхарма е иотишъл от Индия в Китай?" Не отговори ли, той е загубенл Аго отговори, ще умре. Какво трябва да направи?

Явно коан е задача с поливариантно решение, може би са създадени с цел себеоткриване, чрез отговорите, които даваме или за да се види сложната природа на всичко (най вече на самите хора). Както и да е, вече иама някаква представа. Благодаря!“В края на 50-те, началото на 60-те години в терминологията на студената война се налага ново за онова време понятие “Гарантирано взаимно унищожение”. Концепцията му е да се разруши инфраструктурата на противника до такава степен, че да не може да се възстанови след войната. Прескачат се всички фази на евентуалният ядрен конфликт и се започва с така нареченият “Ядрен спазъм”. Тази концепция гарантира, че ако една от двете свръхсили започне ядрена война, другата ще остане с толкова ядрени удара и ще я засегне в такава степен, че самото започване на глобален конфликт се обезмисля (да не се забравя, че все още не е разработен модела за Ядрената зима, никой все още няма представа за възможната проява на такъв климатичен феномен).
От двете страни на Стената някой хора възприемат думите в тази концепция буквално и започват да работят по създаването на такова оръжие, наистина гарантиращо избиването на всичко живо по Земята. Разработват се всякакви фантастични планове, които няма да могат да бъдат реализируеми дори след десетки години (например пренасочването на гигатски астероид към Земята, ускорявеане на термоядрените реакции в Слънцето и т.н.). Но в разработките има и много реалистични проекти, които ако не дуго то поне доказват, че човек най после е достигнал степен на сили на природата, позволяваща му да се самоунищожи).
Напълно реалитични са да кажем разработките на мегатонните Кобалтови бомби, с такова оръжие могат да се заразят радиоактивно огромни територии на противника с толкова високи дози радиация, че те да станат необитаеми за стотици години.
Интересен е проектът ‘Сатан’. Идеята за него идва в годините на бурното развитие и парадирането с успехите от овладяването на космоса. По програмата NERVA се строи ядрен ракетен двигател, изпитва се и се доказва неговата техническа целесъоразност. За съжаление продуктите от деленето на ядреното гориво, при работа на този тип двигатели, се разпръскват в атмосферата и създават радиоактивно замърсяване. Но оказва се това е недостатък за гражданските варианти, във военният този недостатък се превръща в предимство. ‘Сатан’ е огромна безпилотна крилата ракета с правопоточен ярен реактивен двигател, ускорява се от два твърдогоривни бустера и след отделянето им, преминава в режим на работа с ядрения двигател, без каквато и да е връзка с някакъв наземен контрол. Пристигайки над територията на противника започва да ръси, термоядрените си бомби над големите градове, а след привършване на товара, продължава да облита територията, заразявайки я с радиоактивни изотопи и убивайки всичко живо, чрез ударната вълна, от свръхзвуковият си полет на малки височини. Отделни компоненти на тази система са изпитвани, но до цялостни изпитания не се стига. Защо? Може би това е една от първите военни системи, при които човечеството се сблъсква с такъв проблем, а именно, последствията от самите изпитания са до толкова непредвидими, че никой не смее да поеме отговорността за подобно решение. Със същият хората се сблъскват приразработването на така наречената ИСО, а днес с разработването на гражданските...(за съжаление останалата част от документа липсва, но обещавам да се поровя и да намеря нещо по въпроса).”

*Ядрен спазъм – или Избий всички, удар с целият наличен ядрен арсенал върху територията на противника, без оглед на това какви цели се поразяват, граждански или военни. Неконтролирана от никой и нищо размяна на удари, в отсъствието на цетрализирано управление на ядрените сили.

Не ми се връзвай.

Много ми харесва написаното от теб и асоциативно ме води към различни хрумки.Това, което искам да ти кажа набързо/между задачите си днес /, обаче е че всички бягаме от собствеата си сянка - някой повече - други по-малко, а тя ни следва и може би има свой собствен живот, който е част от нашия...колко е важно да имаме Сянка или Демон!!!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!