kak mislite?
42 отговора
1100 прегледа
kak mislite?
vjarno e 4e otskoro vlizam 4eta i pi6a tuk ! Zatova pitam i za va6eto mnenie: spored vas ako sre6tite se provejdaha na jivo pove4e razbiratelstvo li 6te6e da cari v kluba? i ne mislite li 4e za6toto vseki moje ei taka da izrusi ne6to se polu4avat 4ast ot konfliktite , za6toto ne si o4i v o4i s 4oveka na kogoto go kazva6?njama6e li da se poznavame po dobre ?
I po tozi slu4ai kakvo 6te kajete da organizirame dna sre6ta na jivo prez ljatoto?
I po tozi slu4ai kakvo 6te kajete da organizirame dna sre6ta na jivo prez ljatoto?
защо ни е масово да се познаваме по добре?
Ще ни е скучно тук ... на мен поне ще ми е . Губи се тръпката на мисленето "какво иска да каже тя" , споделянето , че и спора 
.
И защо ще чакаш лятото ? Организирай си срещи с хората , които са ти интересни и сега ... стига те да искат , разбира се
.
И защо ще чакаш лятото ? Организирай си срещи с хората , които са ти интересни и сега ... стига те да искат , разбира се
Re: kak mislite?
Струва ми се, че си гледала филма по бТВ снощи 
и бтв...ти би ли имала силата да направиш това, което направиха те накрая? реално ли е според теб?..Отклоних се малко, ама...
О, и забравих, направо ме побиват тръпки, като го гледам горкия човечец на това РС...знаех си аз, че не току така си eva_ss
една виртуална измислица
и бтв...ти би ли имала силата да направиш това, което направиха те накрая? реално ли е според теб?..Отклоних се малко, ама...
О, и забравих, направо ме побиват тръпки, като го гледам горкия човечец на това РС...знаех си аз, че не току така си eva_ss
една виртуална измислица
Редактирано от Lessy на
Re: kak mislite?
Може би имаш предвид, че ако хората се познаваха на живо, не биха си позволявали обиди тук? Но не може да се пренесе цялото общуване в реалността ( най-малко поради това, че хората са по всички краища на света и че мнозина подбират много внимателно с кого да се познават в реалното заради сигурността си). Тук пишат много хора, не можеш да бъдеш на едно мнение с всички, конфликтите няма как да се избегнат.
Ако не желаеш такива за себе си има два начина:
Да не обръщаш внимание на заяжданията като се поставиш над нещата, ама тогава трябва толкова да си над тези неща, че да не ти пука, когато те обвиняват в примирение и липса на собствено мнение :)
Втори май няма...:-))..ако не се брои това да не влизаш в този клуб...:)
една виртуална измислица
Ако не желаеш такива за себе си има два начина:
Да не обръщаш внимание на заяжданията като се поставиш над нещата, ама тогава трябва толкова да си над тези неща, че да не ти пука, когато те обвиняват в примирение и липса на собствено мнение :)
Втори май няма...:-))..ако не се брои това да не влизаш в този клуб...:)
една виртуална измислица
Re: kak mislite?
Правилно ти се струва Хванах го накрая и умрях от яд. Актрисата много ме кефи с къса коса. И точно това си мислех (абе ти да не четеш мисли вече?) Та нямаше да постъпя така (или поне така се мисля) - така или иначе се страхувам от хубави неща 
Ами ти?
Е не горкия човечец, а горката клавиатура Временно състояние просто...
златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...
Хванах го накрая и умрях от яд. Актрисата много ме кефи с къса коса. И точно това си мислех (абе ти да не четеш мисли вече?) Та нямаше да постъпя така (или поне така се мисля) - така или иначе се страхувам от хубави неща Ами ти?
Е не горкия човечец, а горката клавиатура
Временно състояние просто...златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...
Re: kak mislite?
Аз го изгледах целия много старателно, добре, че беше хубав :)че иначе нямаше как да оправдая някои нежелания :)
Дали вече чета мисли не съм сигурна...но започнах да чета една много интересна книга;-) и явно дава резултати :-)
Уф, иска ми се все пак да можех да постъпя така, дори и след дълго убеждаване...обаче...ако все пак можеше една маааалка частичка да си остане в мен. Абе не може така, щях да успея да се убедя, че така трябва, аз съм много /само/убедителна, ако ми помогнат драстично
една виртуална измислица
Дали вече чета мисли не съм сигурна...но започнах да чета една много интересна книга;-) и явно дава резултати :-)
Уф, иска ми се все пак да можех да постъпя така, дори и след дълго убеждаване...обаче...ако все пак можеше една маааалка частичка да си остане в мен. Абе не може така, щях да успея да се убедя, че така трябва, аз съм много /само/убедителна, ако ми помогнат драстично
една виртуална измислица
Re: kak mislite?
Проблеми и конфликти има навсякъде , както в реалното, така и във виртуалното. В реалното страхът отчасти неутрализира някои, там е по-ясно кой е по-силния :)
Но затова пък интернет се явява една по-различна среда със своите особености - положителни и отрицателни.
една виртуална измислица
Но затова пък интернет се явява една по-различна среда със своите особености - положителни и отрицателни.
една виртуална измислица
Re: kak mislite?
Ти сега искаш да ме дразниш, знам си аз Защо не пробваш някой път да кажеш, че просто нямаш желание?
Зарежи тази книга... Някои книги не трябва да се четат, че водят до съвсем противоположни (от желаните) резултати
Е, ако аз трябваше да те убеждавам, нямаше да е само частичка Ти така или иначе ходиш насам натам - знаеш ли пътя към сферата?
златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...
Защо не пробваш някой път да кажеш, че просто нямаш желание?
Зарежи тази книга... Някои книги не трябва да се четат, че водят до съвсем противоположни (от желаните) резултати
Е, ако аз трябваше да те убеждавам, нямаше да е само частичка
Ти така или иначе ходиш насам натам - знаеш ли пътя към сферата? златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...
Re: kak mislite?
Аз да те дразня ли? Такова мило и добро дете като мен не прави подобни неща:-)е, това е един от начините, но не трябва да се повтаря твърде често, нали? :)
Е, ще започна и "Алхимикът", като гледам заглавието, сигурно нещо по моята специалност е
Пътя знам, но не знам как да стигна
една виртуална измислица
Е, ще започна и "Алхимикът", като гледам заглавието, сигурно нещо по моята специалност е
Пътя знам, но не знам как да стигна
една виртуална измислица
Re: kak mislite?
Ох, на тва първото ти изречение погледнах към небето и въздъхнах (не знам защо)Ми не знам; аз явно нямам чувство за мярка... Какво е твърде често?
За Алхимикът не мога нищо да кажа - скарани сме с химията от много време. Тя нещо не ме хареса
И аз не знам как, но като се стигне до пътя, той сам ще води
златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...
За Алхимикът не мога нищо да кажа - скарани сме с химията от много време. Тя нещо не ме хареса
И аз не знам как, но като се стигне до пътя, той сам ще води
златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...
Re: kak mislite?
Едва ли конфликтите ще са по-малко, поне аз не мисля така. Аз мога да говоря единствено за мен и не смятам, че в реалността бих спорила по-малко и бих се отяждала по-малко, като ме ядосат. Тук някои хора ме познават и знам, че ще го потвърдят, но по-добре да не го правят ха,ха,ха....(това беше за тях, не за теб :-))
Филмът
Филмът се нарича "Сфера" с Дъстин Хофман и Шарън Стоун ( не можах да я позная с късата косичка :).
Откриват космически кораб на дъното на океана, в който има сфера от неизвестна материя. Оказва се, че който влезе в сферата след това започва да материализира страховете си (без да може да контролира процеса). Идеята е, че може да материализира всички свои мисли, ама нали сме си изостанали човечеството, та първото, което успяваме да направим е да осъществим страховете :-) В края на филма само трима изследователи остават живи и знаят за какво става въпрос. Те стигат до извода, че това знание и умение е дошло твърде рано за човечеството, не трябва да бъде разкрито и решават, че е най-добре чрез уменията, които имат да направят така, че да забравят всичко, което са преживели (съответно ще загубят и умението си да материализират мислите си) и го правят...
Въпросът ми беше, че е твърде трудно според мен да бъде взето такова решение. От една страна да загубиш подобно умение, но от друга да загубиш и подобно знание, подобно преживяване..защото това преживяване донесе и осъзнаването на някои отношения между тях...и въобще осъзнаването на някои човешки страни и т.н. Мен май за последните неща ме беше най-много яд, че бяха загубени :)
една виртуална измислица
Откриват космически кораб на дъното на океана, в който има сфера от неизвестна материя. Оказва се, че който влезе в сферата след това започва да материализира страховете си (без да може да контролира процеса). Идеята е, че може да материализира всички свои мисли, ама нали сме си изостанали човечеството, та първото, което успяваме да направим е да осъществим страховете :-) В края на филма само трима изследователи остават живи и знаят за какво става въпрос. Те стигат до извода, че това знание и умение е дошло твърде рано за човечеството, не трябва да бъде разкрито и решават, че е най-добре чрез уменията, които имат да направят така, че да забравят всичко, което са преживели (съответно ще загубят и умението си да материализират мислите си) и го правят...
Въпросът ми беше, че е твърде трудно според мен да бъде взето такова решение. От една страна да загубиш подобно умение, но от друга да загубиш и подобно знание, подобно преживяване..защото това преживяване донесе и осъзнаването на някои отношения между тях...и въобще осъзнаването на някои човешки страни и т.н. Мен май за последните неща ме беше най-много яд, че бяха загубени :)
една виртуална измислица
Re: Филмът
...Мен май за последните неща ме беше най-много яд, че бяха загубени :)
Хубав беше филма, да – и аз го изгледах внимателно,
и.....най-много ми хареса именно края.
Представяш ли си ако можеше човек да материализира сънищата и мислите си?!...и ако можеше всички човешки желания да се сбъднат! Ужас! Пълен хаос! Лудница....
На Земята /а сигурно и не само;)/ щеше да настъпи АД..
Та със сигурност загубата на токова знание си е било точно на място..
Възможността да се наслаждаваш, по-доброто от самото наслаждение
Хубав беше филма, да – и аз го изгледах внимателно,
и.....най-много ми хареса именно края.
Представяш ли си ако можеше човек да материализира сънищата и мислите си?!...и ако можеше всички човешки желания да се сбъднат! Ужас! Пълен хаос! Лудница....
На Земята /а сигурно и не само;)/ щеше да настъпи АД..
Та със сигурност загубата на токова знание си е било точно на място..
Възможността да се наслаждаваш, по-доброто от самото наслаждение