за писателя

Наскоро възникна един интересен философски диспут относно естеството на личността, свенливо криеща се зад думата "писател". Провокирани от този спор, в главата ми се появиха хаотични, но натрапчиви мисли, тясно свързани с гореспоменатата дума.
Както е видно за всеки - "писател" има корен "пиша", което би трябвало автоматично да премахне неяснотите при свързването на това понятие с някой конкретен човек. Смятам, че е пределно ясно, бих казал дори аксиоматично, че писател е някой, който пише. Това на пръв поглед е достатъчно да разграничи съвкупността от хора, които пишат и се наричат писатели от тези, които не пишат и са неписатели. Така както индивидът, който чете писанията на писателите, съвсем логично е наречен читател или човекът, който критикува това, което читателите четат, се нарича критик. Също така персоната, която превежда на друг език писанията на един писател , за могат критиците да го критикуват, а читателите да го четат, се нарича преводач, а пък някой мъдрец, който разказва любопитни история в селската кръчма освен селски мъдрец може да бъде наречен и разказвач.
До тук е видно, че за всяка ситуация си има твърде подходяща дума, защото предназначението на думите е да помагат на хората да се разбират по-добре, макар и понякога да им пречат да се разберат, защото всичко зависи от конкретното "ако" или "тогава" и най вече от "защото".
В този ред на разсъждения възниква леко недомислие, когато един критик реши да напише критиките си или пък писател да чете нечии други писания /или дори своите собствени такива/, също така когато един разказвач започне да критикува или на читателят му хрумне да разказва това, което е прочел.
Очевидно е, че всичко, което на пръв поглед е очевидно, при по дълбоко изследване се оказва съвсем не толкова очевидно, а напротив - твърде комплексно и нееднозначно. Тогава лесно бихме стигнали до обобщението, че всичко може да е такова каквото е, но може и да не е, защото всъщност би могло да бъде каквото си поиска или може изобщо да не бъде или често да бъде нещо съвсем различно.
За да избегна това неприятно заключение, което подкопава законите на логиката, върху която се гради човешката цивилизация, ще се опитам да разгранича по някакъв критерий различните категории, които вече споменах.
Не може да бъде оспорен фактът, че в определени ситуации съществува преливане от една група в друга - един писател може в някакъв момент от време да бъде и читател, а един критик да бъде за кратко писател. По подразбиране обаче писателят си остава писател, дори когато чете. Също така не всеки, който е написал нещо, което друг е прочел /например лично писмо/ бива наричан писател. Понеже не е определена квота от хора, които трябва да прочетат писанията на един човек, за да може този човек да си присвои титлата "писател", често възникват противоречиви ситуации, в които един писател бива четен само от малцинството авторитети, които го определят за писател, а някой , който уж не е писател, е четен от много повече хора /за което те не получават пари/.
От този парадокс може да се излезе лесно, ако се допусне, че писателят е човек, който е издал нещо от това, което е написал. Тук потокът на мислите ми постепенно достига своята делта, за да се влее в морето на различните видове писатели, които биват писарушки, драскачи, класици, модернисти, бунтари, физици, безработни, лентяи, французи, досадници, световно известни или безкрайно неизвестни, алкохолици, актьори... Това море е твърде дълбоко и прекалено солено, така че бих предпочел да не нагазвам навътре без акваланга си.
Струва ми се, че изход от тази объкрана ситуация може да се намери в допускането, че писателят е преди всичко писател, а чак след това читател, критик, разказвач, некадърник, алкохолик или мързеливец. И наистина един писател може да си позволи да критикува, да разказва, да мързелува пред пишещата си машина, вместо да напоява с потта си земята. Тук бихме могли да залитнем и да кажем, че писател всъщност е професия и писател е този, който получава пари за да пише. Това обаче е погрешно мислене и аз ще опровергая нелепото предположение с контра пример - нима читателят е човек, който получава пари, за да чете?
В определен момент всичко пак опира до преценката, защото според един някой човек може да бъде преди всичко писател, докато според друг същият човек да бъде преди всичко глупак.
От тук вече ми остават само две алтернативи. Да приема, че писател е този, за когото повече хора казват, че е преди всичко писател, а по-малко хора смятат, че е преди всичко нещо друго, а пък наистина ужасно много хора изобщо не са чували за него през живота си. Или да приема, че писател е човек, който се чувства преди всичко писател и че пише, дори когато чете или когато купува салам от супермаркета, или когато се напива до козирката, или когато... Да допусна, че писателят е особена порода човек, който изпитва потребност да пише, потребност по голяма дори от потребността му да бъде четен. Да заключа, че писателят е щастлив, когато пише и няма нищо против да получава пари за това че пише, защото в противен случай ще се налага да прави нещо друго като например да продава лампи или да поправя леки автомибили, което разбира се няма да го направи по малко писател, но качествено ще се отрази върху неговия живот.
В крайна сметка мислите ми ме доведоха до логичното /поне за мен/ заключение.
Разбира се всеки би могъл да ме обори с разумни доводи, но се съмнявам, че някой ще го направи просто ей така, защото би поставил под съмнение съществуването на единна истина и закон във вселената и ще рискува да подрони вярата на обикновения човек, че редът доминира над хаоса. Което от своя страна би било твърде опасно за обществото. Защото цивилизацията е изцяло изградена върху допускания, че нещо е или че не е и би се разпаднала, ако се разпространи мнението, че нещо може да е, а може и да не е и че всъщност няма никакво значение дали е или не е.

От далечният север, привет. (Въпреки, че може, в момента да се намирам южно от теб, но това, по никакъв начин, не опровергава поздрава ми. Все пак Земята е кръгла, така, че един южно раположен от теб човек би бил разположен на още по далечен Север, защото мисленото разстояние между двама ни, няма никакво значение за определяне на посоката, т.е. дали ще тръгнеш на Юг за да ме откриеш и стигнеш по бързо до мен (което също не зависи от разстоянието, а по скоро от такива неща като скорост на придвижване, или дали по пътя си към мен ще срещнеш приятел и ще се заприказвате за нещо, а от друга страна би могъл да решиш, че точно днес не ти се ходи в южна посока и т.н.) или на Север и ще стигнеш по късно, също няма никакво значение. От друга страна аз може изобщо да не бъда в една от тези две посоки или изобщо да не бъда където и да е, защото написаното от мен не доказва моето съществуване за теб, все пак, може да съм плод единствено на собственото ти въобръжение, а може и всичко да се изчерпва с него, е, поне за теб това е така.)
Та по темата. Каква беше тя и имаше ли тема. Това, оказва се, също няма никакво значение за стойността на написаното, а то определено има някаква стойност, не съм икономист и не мога да кажа конкретно каква, а и не съм склонен да изчерпвам дадена стойност със средствата опосредстващи някои аспекти на човешките взаимоотношения, при размяна на вещи. Какво искам или съм искал да кажа? Не знам. Но ми казаха, че някой някъде знаел, но за мен това не е от такова значение, каквото има да кажем, имитирането на някаква дейност пред шефа ми в този момент, всъщност, аз не имитирам дейност, аз наистина извършвам нещо, което от своя страна няма никакво значение за шефа ми, дотолкова доколкото той се интересува, какво всъщност правя в момента и дали това има някакво отношение към собствените му, опосредстващи раменните взимоотношения с други хора, средства.
Все пак, според мен, ти си стигнал (или сега обличаш в словестна форма) до фундаменталната истина (която е такава за мен, може би и за теб, но и това няма съществено значение), че няма зачение дори и това, как се самоопределяш и най вече как те определят другите, а още повече как определят каквото и да било. Всъщност, значение има, но дотолкова доколкото ние влагаме значение в заобикалящите ни или заобиоколените от нас предмети или описващите ги понятия, но така, оказва се значението се изчерпва със собственото си прилагане и не е нищо повече от мнение. Всичко което написах до сега също е едно мнение, нямащо никакво отношение по каквито и да било въпроси, а въпроси така и така не са поставени, още по малко пък мога да дам, смислени и разумни отговори, ако някой случайно ме пита.

Не ми се връзвай.

всеки измисли собствения компас, който показва винаги север, а север беше винаги самият той ... и никога не намери нито другите, нито пътя към тях...
В събота видях и чух как си заминават лебедите, прелетях на около 100 м над главата ми, летяха ниско заради мъглата, крилата им издаваха особен крякащ звук от цепенето на въздуха, летяха опънали шии на север ...

]Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят![

Tръгвайки към другите се оказа, че в крайна сметка всеки минава през тях, защото загледан в компаса си не вижда къде стъпва...но намери себе си.
Когато минаха зад хълма, в подножието на който седеше ти, Късогледият ловец ги помисли за патици. Ловния сезон беше открит. Въпреки късогледството, оказа се, че всеки изстрел бележи краят на един полет...
Късогледият ловец дълго се обвинява за късогледството си (цели 12 минути), после прие своята късогледа същност, затрупа телата с шума и пое към надоло по склона.

Не ми се връзвай.