скоро...

...ще се разделим... за дълго... откачам, страх ме е...

Къде отиваш?

и ще стане тъмно и самотно в дните ти...!

И аз се страхувам, но самотата е моя ден и моята нощ,
самотата е в листопада есенен, самотата е в пролета,
самотата е в душата ми оглозгана, там е и страхът
Самотата е и във летните ми сънища, във зимните мечти
самотата ме изгаря в грешната ми смърт дори.

Е как? Само в казармата няма писита за всички!

пъзлю