Божидар Ноев,Брамс

Снощи бях на голям концерт. Откровено казано, не ми се ходеше. В програмата:първият клавирен концерт на Брамс не е съвършенна творба, вторият е друго нещо. Унгарските танци: с тях и без тях. При това снощи в целия наш квартал нямаше вода поради авария и не можах да си измия дори ръцете. Единствената примамка бе Божидар Ноев. Той е специализирал в Моцартеума в Залцбург и в "Санта Чечилия" в Рим и в момента е професор и завеждащ клавирната катедра във Висшето музикално училище в Инсбрук, главния град на Тирол, Австрия. Чух отпреди, че единият от родителите му/майката май/ е австрийка. Преди около две години го слушах... с петия клавирен на Бетовен.
Първият концерт за пиано и оркестър на Брамс е замислен като соната за две пиана и после Брамс променя намерението си и я преработва в концерт. Но има някакво несъвършенство в партиите, в частите и концертът не е бил разбиран навремето, пък и сега.Слушал съм го с Антон Диков.
Но при магическото изпълнение и излъчване на Божидар Ноев удоволствието от интерпретацията бе велика. Силната и дълга първа част, вдъхновена от Бетовен, лиричната втора част и неволно възкликвам на руски: БьIла только музьIка! Да, нищо друго освен музиката. След биса Ноев изсвири едно лирично парче. Вторият номер бяха почти всички унгарски танци на Брамс. Това бе също за тонус.Те са написани за четири ръце и след неочаквания голям успех са оркестрирани, но от различни композитори. Брамс преработва номерата 1,3 и 10, от 17 до 21 - Дворжак.
От програмата ще цитирам писмото на Брамс до Клара Шуман. Тук е целият романтик до мозъка на костите: "Винаги ми се иска да Ви говоря само за любов... Всяка дума, която Ви пиша и която не говори за любов, ме кара да се разкайвам. Вие ме научихте и продължавате ежедневно да ме учите да се възхищавам и да познавам какво е това любов, привързаност, преданост... Винаги ми се иска да Ви пиша колкото може по-трогателно за това колко искрено Ви обичам и мога само да Ви моля да вярвате на думите ми"
Както е известно между Брамс и Клара Шуман, вдовицата на Роберт Шуман съществува близо 40 годишна дружба. Дали е имало близост един Господ знае.
И една любопитна подробност от живота на Брамс. През 1858 година Брамс е в Гьотинген, университетски град в Северна Германия. Пушкин споменава този град, представяйки ни Ленски, "поклонник Канта и поет, он из Германнии туманной привез ученья плодьI" и се споменава, че Ленски е учил в Гьотинген. Та Брамс се запознава с Агате фон Зиболд, дъщеря на виден Гьотингенски професор, очароватена певица и темпераментна млада дама.Брамс се влюбва, написва и посвещава на Агате няколко свои песни.
Той е вдъхновен и от тази любов се раждат опусите 14,19 и 20.През следващата 1859 година Брамс е трябвало да разреши връзката си с Агате и той избира свободата / така е записано в програмата, съставена и този път от Милена Божикова/. Брамс пише на Агата : " Обичам те! Трябва отново да те видя! Но не мога да се обвържа с окови. Пиши ми мога ли да се върна, да те затворя в обятията си, да те целувам, да ти кажа, че те обичам!".
Брамс получава отрицателен отговор. Плод на раздялата с Агата, донесла страдание и на двамата, става според композитора неудачната премиера на Първи клавирен концерт.
Лошото ми настроение и нежеланието за слушане изчезва още в първия миг на концерта.
Мислех зи за Клайбер. Бих искал да чуе и види изпълнението на Божидар Ноев.
За интереса към Ноев говори факта, че имаше правостоящи слушатели!

Моля за извинение че се намесвам, аз съм само един редовен читател о този клуб... Имаше една цигуларка с ужасно главоболие, която когато не свиреше се подпираше на цигулката си, тежко въздишаше и сегиз тогис поглеждаше часовника си - кога най-после ще свърши този кошмар. През цялото време се трвожех да не би да падне от стола и провали концерта. Изненадах се, че и след паузата отново се появи. Този път обаче имаше повече работа и не личеше толкова. Мисля, че грешката е на диригента - такива неща са недупостими, а той може би дори не я е забелязал! Като изключим това концерта беше много добър. Ноев беше съвършен. Независимо от забележките на теоретиците първия концерт на Брамс ми харесва.

Човек и добре да живее ... се натъжава по някога ...

Приятно е ,че сте редовен читател. Излишно е да се извинявате. Участвате и с много добър постинг. Радвам се, че и на Вас ,както и на мен се хареса концерта и Божидар Ноев. Жалко за цигуларката.

Наричат го симфония със солиращо пиано. Основанията за това са не само четирите части на концерта,/както при симфониите/ а не три както обикновено. Преди всичко това е монументална музика с дълбочина и сериозност с различни изразени състояния и образи. За разлика от първия концерт Вторият е цялостен по замисъл и строен по композиция. Като цяло в този концерт има изразена радост от живота, с епическо повествование, лирични части и честите при Брамс интонации и ритми от унгарския фолклор. Прави впечатление още самото начало с призива от валдхорни. В първата част се представени няколко теми, но като цяло тя има характер на епическо повествование. Втората е със нежни и страстни теми. В третата част има едно спокойствие и в четвъртата са използани споменатите унгарски мотиви.
Този концерт го имах на една голяма плоча /тава/ и още преди години ми е харесвал заради тази сложност / мисля че друг такъв концерт за пиано с такава мащабност и разнообразни идеи, но обединени цялостно, не съществува при класиците.
Спомням си преди около четири години слушах този концерт в зала "Света София" /бившия партиен дом/. Тогава зала"България" бе в ремонт. Той се изпълни от една югославянка, не си спомням името и . Впечатлиха ме много неща. Първото ми влизане в бившия партиен дом.Залата не етолкова впечатляваща, тя е в амфитетатрален стил. по-скоро коридорите и фоайетата са с мрамор и красиви полюлеи. Югославската пианистка бе жена в напреднала възраст и към нея изпитах и уважение и съжаление и съчувствие. По онова време в Югославия бе много неспокойно. Учудвах се, че и в станалата бедна и нещастна страна има една такава жена, явно от културния елит, която свири този толкова труден и дълбок по идеи втори концерт на Брамс.
Повод да пиша тези редове , е освен отворената тема за Брамс, но и факта, че преди две вечери ,т. е на 26 02 по Класик ФМ чух изпълнението на този концерт с Кристиан Цимерман и Виенските филхармоници с Ленърд Бърнстейн. Бях много развълнуван.