Щастието...

"Щастието да даряваш е по-голямо от това да получаваш"

Какво мислите вие? Кога се чувствате по-щастливи? И да даряваш - кога? А какво? Какво бихте искали да дарите на най-добрата си приятелка? А на жената, която обичате? А на непознатите, с които се разминаваме всеки ден?

udovolstvieto da dostavi6 6tastie njakomu su6to e ne6to koeto polu4ava6 nasre6ta i to v pove4eto slu4ai e po cenno ...

Vsichki imame nuzhda ot odobrenie, blagodarnost i obich v zamiana. Niama nishto losho v tova da iskash da poluchavash. No mi se struva mnogo silno da prevyzmognesh sebe si i da mozhesh samo da davash.

бих подарила на всички по едно малко цвете...с усмивка..и много любов

Angela

Това е много мило...

Аз пък не подарих едно цвете...

От доста време се опитвам да дам определение на щастието! Пък то взе, че се оказа май като многоликия бог Янус!Толкова различно всеки път и все пак -щастие!Искам да им даря щастие! На всички!На приятелите си, на непознатите, но най-много на любимата жена!С цвете, с усмивка, понякога с тъга, с шепот, защото нали е забранено да се крещи или поне казват, че е неприлично! Щастие е да се научиш да можеш да обичаш! Аз мога, а ти?

означава:
да можеш да изслушваш
да можеш да говориш
да можеш да усещаш
да можеш да забравиш за себе си понякога
да можеш да цениш тишината
да можеш да слушаш със сърцето си
да можеш да почувстваш болката на другия
или радостта му и да можеш да се радваш заедно с него
да можеш да го задържиш и
да можеш да го пуснеш тогава, когато той/тя избира свободата
да можеш да му спестиш чувстото на вина
да можеш да му спестиш дребните злобни нещица...

съм се научила и аз

Понякога имам съмнения, че не зная дали всичко това наистина означава да можеш да обичаш. Ти ще ми кажеш ли?

Не знам дали е това наистина. Хилядите малки нещица от дългия предълъг списък, когато обаче са споделени. Коя съм аз, че да мога? Не съм се научила още, съмнявам се дали някога ще се науча Защото искам да се върна. Не съм съвършена и никога не искам да стана съвършена, защото тогава ще знам всичко. Тогава мога и да мога да ти кажа.

Да не задавам въпроси на които не ми трябва да си отговарям? :-))
Питах защото каза че можеш
Реших че знаеш

Всъщност мисля че това не може да се формулира и опитите да се прави е загуба на ценно време

....красиво и възкръсващо е поне веднъж да усетиш изпълващото чувство, че колкото повече даваш, толкова повече имаш..


....страшно и болно е когато искат да ти дадат, дори без да искат нищо в замяна...., но ти да не можеш /да не искаш/
да поемеш/да вземеш/ да се насладиш на чуждото щастие, защото то те плаши и те задушава, защото не можеш да му отвърнеш със същото....

[.....]

Възможността да се наслаждаваш, по-доброто от самото наслаждение

Аз пък не подарих много неща,

но пък....

I've always been like ...that...

Викай бе, жена да се чуе. Невъзпитано е да се крещи като се кахърим, ако е за Щастие, само на зависливите може да им попречи....
Колкото до въпроса ти....И аз мога (научила съм се), ако не се лъжа, да ОБИЧАМ ... и не само любимата ми

Donґt Worry be Happy

браво!

Donґt Worry be Happy

Като тръгнеш да търсиш Щастието, някъде по пътя разбираш че ДА ДАВАШ и ДА ВЗИМАШ е едно и също (и еднакво трудно).

(Ако искаш да знаеш до колко е способен някой да дава предложимо нещо, без нищо да искаш в замяна )

После, с времето, ако не си се отказал да ТЪРСИШ ЩАСТИЕТО, разбираш че
за да го намериш, просто, трябва да спреш да го търсиш и .... че Щастието няма нищо общо с взимане и даване

НАЙ СЪРДЕЧНИ УСМИВКИ ЗА ВСИЧКИ ВИ


Donґt Worry be Happy

това изпълва с голяма тъга... И спасението е да започнеш да раздаваш ти... каквото имаш... А то никога не е малко

Благодаря за съвета, но аз не търся щастието Цитатът, с който започнах темата срещнах в един сайт и ми стана интересно дали и тук мислят така...
А щастието има общо с всичко, дори и с взимане и даване. Защото хората колкото и да си приличаме, все пак се радваме, обичаме и мразим различни неща. Някои сме щастливи, когато даваме, други - когато получаваме... и така. Целият ни живот е низ от подаръци - дарени и получени. Щастието не може да се постави в идеална среда и да се разглежда извън тези неща. Въпросите ми бяха по-скоро КАКВО бихме подарили/дарили.

Това (разбиране и усмивка) можем да подарим винаги...:-) Стига да го пожелаем...

Имаше една такава песен, нещо като "... с цвете едно дори можех да те спра и навярно за това още боли.." Май не е много точен цитата, но поне приблизително...