Не обичам!

"Аз не обичам изхода фатален -
не ще се уморя да бъда жив.
Сезонът е за мен сезон банален,
щом не подхвана радостен мотив.

Аз хладния цинизъм не обичам,
не вярвам във възторга. Мразя аз
през рамото ми чужди да надничат
и да четат писмата ми в захлас.

Аз не обичам разговори спрели
или половинчатите неща.
Аз не обичам в гръб когато стрелят,
а също - ако стрелят във гръдта.

Съмнения, сплетни - заобикалям.
Във почестите виждам жило зло.
Аз мразя срещу косъма да галят,
да драскат със желязо по стъкло.

Аз не обичам ситостта - пред нея
бих предпочел невъздържаността.
Досадно ми е, щом честта линее
и е на почит всяка клевета.

Аз не случайно не изпитвам спрямо
прекършения полет жал: презрял
насилието, слабостта, аз само
към него - към Христос изпитвам жал.

Страхлив не се обичам, не обичам
да бият някой без вина, и сам.
Аз не обичам в мене да надничат,
но повече - когато плюят там.

Манежи не обичам и арени.
Там сменят милион за лев от раз.
И нека стават занапред промени -
това не ще го заобичам аз."

Е, какво не обичате вие?

звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден

Не обичам свеща ми да догаря
и в мрака непрогледен да се лутам
очите ми завеса да обхваща
и скреж дъхът ви да поражда

Не обичам из света да бродя
като призрак бледен и самотен
викът ми без пристан да остава
гласът ми - в крепост затворен...

Не обичам да се самосъжалявам
и самоиронията да ми чужда
молбата ми да е лист отронен
и вярата ми - ескизнетнциално ненужна....

да ми липсва, но липсва ли ми, значи обичам!

az ne obicham
gol da ticham
i magistrali da presicham
i na tymno da se oblicham
i na drugi da prilicham


ee ima rima be, videhte li

Ne obi4am monolog bezkraen
vsqka ve4er da izri4am.
Ne obi4am da te nqma ,a
vsu6tnost da si tyk.
Ne obi4am da sum jelana
ot nqkoi dryg.

Аз не обичам да ме лъжат,
фалшиви истини и суета.
Не желая неразбиращо да гледат,
не искам самият аз да съм лъжа.

Не обичам никакви стандарти,
хората да са еднакви аз не ща.
Мразя скуката на пианско парти
и пустотата в човешката душа.

Аз мразя да ме молят,
против съм липсата на свобода.
За да ме спрат каквото и да сторят,
аз пак в стената ще забода глава.

Не обичам да ме сочат,
зад гърба ми да си мърморят под носа.
Изтръпвам щом някого за зло нарочат,
не ще живея, ако липсват чудеса.

Умирам, ако никъде не видя усмивка,
ако няма блясък в хорските очи.
Виждал съм как прави се мозъчна промивка -
писъкът на ужас още в ушите ми ехти.

И още са нещата, които не обичам,
но поезията ми другаде намира красота.
На смелостта и вдъхновението аз се вричам
и нека не живеем в самота...

:)