Форумът
9 отговора
196 прегледа
в отговор на Cлyчaйнo минaвaщ
#5
Re: За кого е този форум?
този клуб беше открит по мое предложеине, именно с цел да се прекратят споровете и неетичните реплики между православни и инославни. Въпреки това, различни представители на най-разнообразни крайни псевдохристиянски учения продължават да смущават работата му. затова настоявам де бъде открита процедура з аизбор на модератор, който да не допуска публикуването на такива мнения в този клуб. които желаят междуконфесионален диалог (или кавга!) да заповядат в клубовете "ХРистианство" и"Религия".
в отговор на Cлyчaйнo минaвaщ
#6
Страсти
Прав си. "В повечето случаи форумът има (или постепенно придобива) полемичен характер – в самата плът на времето ни е това всеки да смята именно себе си, а не другиго (дори Бога) за източник на истинност и достоверност." Това се отнася за всички (и православни), аз не правя изключение.
Любов и кротост, не модератор
Щом има форум, според мен няма място за модератор, какъвто и да е той, все ще има недоволни (онепрадани). Всеки може да прецени сам за себе си какво да чете, или да не чете, да публикува, или да не публикува, защото всеки има свободна воля да избира, и тя не може да бъде ограничавана от друг човек. Който иска да разбере, с Божията помощ ще разбере, който не иска, и мисли че сам той е източник на всяка истина, няма да разбере. Всеки може да се опита да разбере, но само ако пренебрегне чувството си на гордост, т.е. ако не се превъзнася.
По тази ограничителна логика и в храма, трябва да има модератори, защото и там, например влизат съблазнително облечени жени. Ако на такава жена, например, се направи забележка, дали ще дойде втори път в храма? Може би, но този подход едва ли е "ефективен" за всяка жена (както и за всеки човек).
Любов и кротост трябва да имаме, не модератор, защото този подход винаги носи добри плодове и печели всички битки.
В "Наставления за кротостта и смирението" на св.Серафим (Соболев) (Темата "Иисус мълчеше") се казва :
"Тогава какво трябва да разбираме под любов? Светите отци учат, че под съвършена любов трябва да разбираме кротостта, т. е. кроткото приемане на нанасяните ни обиди. Защото Господ изисква от нас да имаме истинска любов към нашите врагове (Мат. 5:44), към тези, които ни обиждат. Господ иска да им прощаваме от цялото си сърце."
По тази ограничителна логика и в храма, трябва да има модератори, защото и там, например влизат съблазнително облечени жени. Ако на такава жена, например, се направи забележка, дали ще дойде втори път в храма? Може би, но този подход едва ли е "ефективен" за всяка жена (както и за всеки човек).
Любов и кротост трябва да имаме, не модератор, защото този подход винаги носи добри плодове и печели всички битки.
В "Наставления за кротостта и смирението" на св.Серафим (Соболев) (Темата "Иисус мълчеше") се казва :
"Тогава какво трябва да разбираме под любов? Светите отци учат, че под съвършена любов трябва да разбираме кротостта, т. е. кроткото приемане на нанасяните ни обиди. Защото Господ изисква от нас да имаме истинска любов към нашите врагове (Мат. 5:44), към тези, които ни обиждат. Господ иска да им прощаваме от цялото си сърце."
Редактирано от TRl на
Re: Любов и кротост, не модератор
Амин!
И едно допълнение:
Простете, че пак ще цитирам словото, но не мога да го кажа по-хубаво:
1-во Кор. 13
4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада;
Много повече неща са общи при различните християни, отколкото различни. И общите неща са основните, главните, а различните не са съществени.
Например днес се порових за преданието и установих, че в много пунктове преданието съществува и при т. нар. "инославни", само че те не го наричат така.
Колко недоразумения от този род стават причина за празни спорове, а така не угаждама на Бога, а даваме повод за злорадството на врага.
Нека Святият Божи Дух ни упътва във всяка истина.
Галатяни 5:
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
И едно допълнение:
Простете, че пак ще цитирам словото, но не мога да го кажа по-хубаво:
1-во Кор. 13
4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада;
Много повече неща са общи при различните християни, отколкото различни. И общите неща са основните, главните, а различните не са съществени.
Например днес се порових за преданието и установих, че в много пунктове преданието съществува и при т. нар. "инославни", само че те не го наричат така.
Колко недоразумения от този род стават причина за празни спорове, а така не угаждама на Бога, а даваме повод за злорадството на врага.
Нека Святият Божи Дух ни упътва във всяка истина.
Галатяни 5:
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.