Приятелите...

мисля че разбрах

- класификацията е само за Познатите.

Приятелите са над такива дребни сметки.

а класифицирането на Познатите, може да помогне в това да им знаеш мястото, ако се сетиш някой ден в далечното бъдеще случайно за тях, да ги намериш намясто, даже и да не се сещаш за името им...

Сега вече си близо

You can run, but you'll just die tired...

да, ама ще ме допуснеш ли ?


а каква е целта? да забравиш за класификацията, или да разбереш доколко е вярна /практически/

Имам 4 прителя - за мен приятели са само онези, които са от третата категория. Останалите хора са ми близки и далечни познати, на които гледам като на прители... Никога не мога да кажа, че ми е и приятел човек, който ми дава повече от колкото аз на него, въпреки доброто желание, което влага. Това ме притеснява, а мразя да се чувствам длъжен, без дори и да мога да отвърна...

Думата "приятел" ми говори нещо много константно вечно - с моите приятели си знаем, че дори да се мразим, и да си крещим, и да не сме в добри отношения - приятелството си е приятелство - на следващия ден нуждаещият се обажда на другия и сякаш нищо не е било. Моментите на нужда са ги проверили тези неща двустранно вече многократно през изминалите 5 години...

Има категоризация, да, но тя е нужна ако имаш поне 50 приятели :)))
Не липсват подобни примери...

Елементарно, Уотсън!

За мен тази класификация е добра.
Често мислите ми се връщат към нея... може би ме устройва защото дава отговор на някои мои въпроси...

А иначе - близо си до идеята, която бях заложила в първоначлното си изказване . Това имах предвид

You can run, but you'll just die tired...

6

А за 50-те приятели (образно казано) - доколко истински чувства можеш да вложиш при подобни промишлени количества?
Аз не мога...

You can run, but you'll just die tired...

Pishesh ,che tvoite prijateli sa samo dvama,a kategoriite,v koito ti se struva ,che ima neshto vjarno sa tri...Vsushtnost kakvo mislish za svobodnoto za greshki prostranstvo?Zashtoto na men mi e mnogo trudno da proshtavam...bilo to glupost,podlost ili grubost,dori i da idva ot njakoi,narechen neznaino po kakvi prichini "prijatel".

Heaven for climate,Hell for company

Да, 3 са...
Не ми се ще пак да се повтарям, но хайде, ще го направя...
Така формулирана чух горепосочената мисъл - за приятелите.
Аз я цитирах, след което уточних, че можем да сведем нещата до познатите.
Така че разминаване тук няма.

За грешките - ти никога ли не си грешил/а?
Аз съм.
Вярно - зависи от грешката - умишлените не са грешки.
Има неща, които не мога да простя.
Има ситуации, в които съм безкомпромисна.
Но да - бих простила грешките на приятелите си (като отново искам да подчертая - зависи от грешката)... И знам, че те биха направили същото за мен (не е теоретично казано, а е доказано на практика.)

You can run, but you'll just die tired...

Uhh,dali gresha? Po-skoro pravja loshi izbori. Misulta mi beshe po-skoro za kompromisite.Ne moga da gi zaobicham,dori i za "prijateli".

Heaven for climate,Hell for company

проверката, висша форма на доверие...

Здрасти готин. Може ли да си кажа и аз, не ми се сърди , че си жена, нали сме приятели
Според мен има нещо общо и в трите вида, че и в останалите видове приятели.
Никой човек не ни е приятел или враг - те са наши учители!
Така гледано приятелството се запазва по- дълго, става ценно, полезно и най- важното , че е истината на мъдреците за приятелството.
Дори ще намериш нещо в това, за да заобичаш категоризацията за приятели.

че съм жена

Но не мога да се съглася с теб - никой не ни е приятел или враг.
Или най-малкото - учители? В какво? Учат ни на какво?
Аз не желая да бъда нечий учител. Предпочитам да съм просто нечий приятел/познат/непознат/враг.
Не и учител.

You can run, but you'll just die tired...

категориите
-приятели
-познати
-малко познати
-непознати

цена плащат смо приятелите
останалите са извън схемата
приятелите покриват разликата в сметката

Защо те?
Защото са те допуснали до себе си? Затова трябва да покриват разликата в сметката?
Това не е ли някакво възползване?
Или може би е за тяхно добро?
Ако да - ще бъде ли то оценено и разбрано като такова?
И кой представя сметката?
Кой я изчислява?

You can run, but you'll just die tired...

живота поднася сметката.
и живота я изчислява.
плащане....?
не става дума само за пари......
но за съжаление приятелите са по малко беззащитни.....
и тогава най боли.
особенно между мъже
те накрая нещата се оправят де
няма просто начин да не се оправят

Не съм и говорила за пари.

Значи ли това, че когато говориш за приятелите, ти не говориш само за тези, които ти (в случая) приемаш за такива, а визираш и двете страни на приятелството, т.е. нещата са двупосочни? (това по темата "плашане на сметките")

You can run, but you'll just die tired...

между приятели.........
сметките са ....сложни
винаги се плаща.
някои го разбират рано, другите по късно........
времето там не играе роля.
и това там тия приказки за времето че лекували.......са глупости
но едно уточнение
говорим за яко приятелство ...
на 100%

Аз също като теб не желая и предпочитам, но когато вали дъжд той си вали и без нашите предпочитания. Учението е не за да го знаем, а да сме! Приятелството е едно средство с което ни, или се формираме чрез страдание , радост и дори чрез такова казване както сега правим.
Аз не искам и да се формирам, но то се случва и без да искам. Нямам друг изход освен да гледам на приятелството като на учител.
Не зная, може би болката която ни носи разочарованието от очакването ни за приятелство, ще ни научи ние самите да станем такива каквито искаме другите / приятелите/ да бъдат. Ние самите не сме добри приятели, освен ако не ограничиш това понятие в някакви наши норми. Мисля, че тук говорим за безпристрастно и неограничено приятелство?

за ква болка говориш а?
болка и приятелство?
знаеш ли колко ми пука за болката на приятелите ми а?
ако са ми приятели да се оправят ....
иначе кви приятели са ми?

Ама това изпит ли беше?!
Моля ти се! Сесията ми официално свърши вчера!!!
И не виждаш ли, че съм седнал...

Истински чувства влагаш във всеки човек, с който си комуникираш. Не говорим само за обич, или нещо такова - никой не може да ти е безразличен - самата представа, която пазиш за човека, е някакво чувство.

Елементарно, Уотсън!