Зелено

Зеленото попива в мен
И аз съм целият в зелено
Зелен ще бъде моя ден
И мойта нощ ще е зелена.

Превръщам се в зелена четка
И галя с трогваща несръчност
Корема на една съседка
Която си измислих,всъщност-
Зеленото е тъй спокойно
Лежа,тревогите захвърлил
И всички мозъчни пробойни
С зелени кръпки съм закърпил.
Зелен е моя светофар
И аз уверен продължавам
Зад мен един стои умрял
В зелената вода удавен.
Зелено е и мойто знаме
Което никога не вея
А пазя в крехката си памет
И в сърдечната алея.
Очите ми-и те зелени
Се взират във привични вещи
И даже да са уморени
Непознатото усещат.
И мойте чувства са зелени
Затварям ги в буркани
А после чакам да ги вземе
Някой в белите си длани.

Зеленото е хубав цвят
Но вече взе да ми омръзва
Ще пробвам синята боя
И ще се нарисувам с пръсти.

зеленото зарежда със лъ4и
то те тонизира безграни4но
дори когато много те боли
зеленото те кара да оби4аш...

и много пъти мен така болеше ме
но 6том се взра в зелените о4и
аз се тонизирам безграни4но
и те ме презареждат със лъ4и...

Зелената трева на пръсти
наднича - своя вятър за да дири.
В небесното крещят орлите,
че идва буря - в синьо.
А вятърът приижда - в бяло,
напудрил цялата картина.

Какво ли ще се случи,
дъждът когато плисне?

Усещане за пролет - плахо.
Дъга, безумие, магия...

zelenoto e neobiknoven cvjat... i ti si uspjal da go izrazish naistina dosta dobre :)