Ve4e ne mi triabva...

sliapata, vseotdainata i umopomra4avashtata liubov, triabva mi samo mudrata, stabilna, osmislena lubov, koiato ne nakazva, a proshtava... Kak e s vas?

някакво разделение, само като гледам думите, които си използвала за двете категории, не мога да ти схвана идеята
А бе мога, ама доста е неточно - примерно "всеотдайна" съвсем спокойно може да е и в другата група

______

"Everyday I break my own personal record for consecutive days without dying."

брутру

Правим фатални грешки, какво друго?
И се блъскаме в лампата. Като мушичките. Лека им пръст!

Като гледам в колко часа е писано това откровение... май си била сама... и ти е станало тъпо, че първата вече я няма, а втората все се изплъзва. Любовта е любов както и да я гледаш

..aka skuchnata, sediashta v kushti s vestnik na divana/zalisana pred komputura lubov, koiato imash za vurzana v kurpa, i na koiato smiatash che mojesh da razchitash, zashtoto mislish che vechno shte ti proshtava vsichki pregreshenia?

i kude e trupkata, ne mojah da razbera..

хм, аз лично бих предпочел `коктейл` от всичко изброено.... (само да не се получи боза...)....

WHAT TIME IS LOVE...?

Това не ми прилича на тръпка, а на претръпване....

WHAT TIME IS LOVE...?

за двете рамена на една и съща везна? Спокойната и леко скучна любов не е ли просто следващия етап на умопомрачителната любов?

Комодски дракон-грозен гущер с жесток инстинкт за оцеляване и отровни зъби.Точно като мен

Зависи от темперамента.

Супер си го написала :-))) И аз така мисля като теб :-))) Всъщност аз вече съм я изпитала и едната и другата :-))) Наистина осмислената любов е много по-приятна от спонтанната. Осмислената любов идва в резултата на продължителен контакт с даден човек. Първоначално дори не ти минава и през ум, че някога ще се влюбиш в него. След време, като го опознаеш и откриеш достойнствата и качествата на този човек и не се усещаш как си се влюбил. На мен ми се е случвало да се влюбя две години по-късно след като съм била с един човек. След това ходихме 10 години заедно.Това ми е и най-дълготрайната връзка, която съм имала и смея да твърдя, че е била и най-истинската и най-хубавта. И сега продължаваме да се виждаме с него и сега всеки един от нас двамата знае, че винаги може да разчита на другия за каквото и да било. Всичко щеше да е още по-прекрасно, ако той се беше родил малко по-късно, или аз се бях родила малко по-рано. Единствената причина, поради която не сме заедно вече е голямата разлика в годините, която имахме. Но аз определено знам защо съм обичала този човек. Той е човек с главно "Ч". Пожелавам на всички пишещи тук в този клуб поне един път в живота си да срещнат един такъв човек като него. Тогава ще знаят защо обичат и никога няма да съжаляват че са обичали.